Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.

Добромир Тонев

* * *
Мечо, прехапал чаровно език,
пише писмо, запечатва го в плик,
слага за подпис естествено лапата,
слага си шапката, вдига чорапите,
търси си шала, намира ботушите
и симпатично обира си крушите:
стига до пощата - тя е затворена!
Мечо се врътва кръгом ококорено-
връща се вкъщи, компютъра пуска-
а дори не е ял трета закуска:
бързо намира красива картина
с надпис "Честита ви Нова година!"
И ви желае да бъдете здрави,
всеки на друг добринка да направи,
всеки да бъде на светло и тихо,
да прочетете по няколко стиха,
всеки да има обяд и вечеря,
топло кожухче и мека постеля;
всеки да бъде за някого пристан;
всеки от днес да започне на чисто;
да ви е слънчево, да ви е сладко;
да са ви здрави и мама и татко;
да са ви здрави и малчуганите
и на рождените дни да го каните!
Туй пожела и си сипа салата...
Да не забрави: и мир на земята!

2019

Елена Денева

"НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМИЧЕТАААА!" Стефан Цанев

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки - падаме, сънувайки - мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

ДО ДЪНО

Ако съм капка - нека съм сълза -
кристален цвят в окото на живота.
Човек ако съм - нека съм жена -
загадката пред божията порта.

А път ако съм - нека да е труден,
че всяка стъпка помни стръмнината.
Ако съм вятър - нека да съм буря
и стръвно да захапвам тишината.

Небе ако съм - нека е дълбоко
и залезите му да са бездънни.
И с летен дъжд политнал от високо,
ако потъна в теб - да е до дъно.

ХРИСТИНА МАЧИКЯН

Открит е пътят за Бургас
и пак минава покрай Бяла,
а Вятър - хапещ пе*ераст,
най-силно хапе на раздяла.

Морето все остава вляво
(цигара паля за късмет),
надясно Странджа вие вяло,
разяждана в мъгли и лед.

Бургас... А пред Бургас във дясно -
Ще мина утре край Сакар!
... Да Те пресичам е прекрасно!
Да Те спасявам??... Вече стар...

Светльо Ангелов - Портос

Редактирано 31 януари 20206 г. от Богатир (преглед на промените)

Там ли си...
Понякога, когато те очаквам,
изпитвам страх, че съм ти се въобразила
в едно отминало отдавна лято
и после в някаква изгубила ме зима,
а теб те няма, няма те изобщо,
изобщо никога, изобщо никак,
и знаеш ли, това е много лошо.
Тогава цялата те викам и те викам...
без глас, без ни едничка дума,
но викам с вени, с пулс
с очи
със...всичко
и цялата изтръпвам -
да ме чуеш
да чуеш
как
безмълвно те обичам
от другата страна на разстоянието
което се протяга помежду ни
едно такова
страшно, празно, нямо,
а пълно цялото с различни думи.
И после си припомням че те има -
щом мен ме има, теб те има също.
В противен случай нищо няма смисъл-
ни ябълките, ни луната, нито къщите,
нито дори шедьоврите на Ренесанса
ни цялата космическа програма,
нито идеята за Истинското Щастие.
Разбираш ли, изобщо смисъл няма
да съществувам само аз,
така, безтебна,
и безадресна, и напълно ничия,
случайна и напълно непотребна,
препълнена с излишност от обичане,
сама във цялата вселена, и ранима,
направена от сънища и стихове.
Та...исках да си кажа, че те има.
Да те повярвам целия.
И да утихна.
написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 10/03/2011

СВЕТЪТ Е ХУБАВ, СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН

Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори:
- Остани сбогом, брате Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!

Пенчо Славейков

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Христо Ботев

ПРИЯТЕЛИТЕ СЪС ЧЕРТИ ПОЗНАТИ
НЕ НОСЯТ НА РЕВЕРА СИ ЕМБЛЕМА.
ОТКРИВАМЕ ГИ САМО ПО ДУШАТА,
ОПОРА ЩОМ НИ ДАВАТ БЕЗ ДА ВЗЕМАТ.

ЗА СЕБЕ СИ МЪЛЧАТ, НО НИ ИЗСЛУШВАТ,
РАЗДЕЛЯТ НАШ'ТЕ ГРИЖИ, СВОЙТЕ РИЗИ.
ПРИЯТЕЛСТВОТО НЕ Е БАР ЗАДУШЕН,
ВЪВ КОЙТО ХОРА ВЛИЗАТ И ИЗЛИЗАТ.

ПРИЯТЕЛИТЕ НИ БЕЗ ДУМИ КАЗВАТ
И ВСИЧКИ ПРОВИНЕНИЯ ПРОЩАВАТ.
ОТИВАТ СИ ЛЮБОВИ И ОМРАЗИ,
ПРИЯТЕЛИТЕ ВИНАГИ ОСТАВАТ.

ТЕ НЕ ЦЕНЯТ ПО ТИТЛИ И УСЛУГИ,
А ВНАСЯТ РЕД В ДУШИТЕ НИ ЧОВЕШКИ.
ОСТАНАЛИТЕ СА В ГРАФА „И ДРУГИ”
КАТО ДОПУСНАТИ ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ.

ДИМИТЪР ЦЕНОВ

ДОБРЕ ДОШЪЛ ДЕН

Слънцето влюбено гледа Зората,
с усмивка посреща новият ден.
С целувка гореща приветства житата,
започва своето небесно турне.

С нежен лъч погалва цветята
и те отварят разноцветни очи.
Топъл лъч влиза в гнездата
и птича песен света огласи.

Огрява всеки дом и градина,
целува всяко спящо дете
С нежност пощипва детската бузка
и то с усмивка протяга ръце.

Тръгва слънцето по небесните пътища,
светът се събужда от лъчи озарен,
запяват птиците божествени песни.
Добре дошъл ,Ден!

<ВЕРА ИЛИЕВА>

Понякога аз ставам птица дива
в скалите бродя, търся самота.
Понякога аз ставам самодива
в горите ходя, търся топлина.
Понякога съм гневна, непокорна,
изпълнена със ярост, лошота.
Понякога съм кротка и доволна,
преливаща от страст и доброта.
Понякога аз бавничко умирам,
прекършена - без чувства и мечти.
Понякога живота в мен извира
с поезия, със слънце и звезди.

П. Петрова

ПРОЛЕТ

Отвънка ухае на люляк,

отвънка е синьо небе.

Приятелю, птиците чу ли?

Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,

през пласт от стоманни ята

тя иде. Вратите разтваряй

и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които

събират сребристия сняг,

тя идва със бой канонаден,

разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?

Не клюмна ли вече глава?"

И после те грабва и носи

на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,

кръвта ти немирно шуми.

Пред тебе светът се разтваря,

разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!

Ти вярваш в живота? – Добре!

Подай си ръката челична –

отвънка е пролет! Здравей!

Никола Вапцаров

Колко сме кротки... Колко сме тихи... Няма ни вик, нито смях...
Празните улици... Пълните чанти... Ето... Наистина – страх.
Дълго не вярвахме... Не е възможно... Всичко сега настрана...
Стойте по къщите... Почна и тука... Тази коварна война.
Плаче Италия... Адът на Данте... Тръпне Европа... Кошмар!
Сякаш сънуваме... Страшното идвало... Господи, колко съм стар!
Колко съм глупав навярно... Не вярвам... И си излизам навън...
Ето, все пак не е всичко замряло... Чувам трамвайния звън...
Кестенът вече съвсем е напъпил... Птички над него цвърчат.
Ето... Момчето си взе тротинетка... Нищо, че ще го глобят.
Три пъти дневно – жестоки статистики... Няма надежда за край.
Търсят лекарство... Къде е? В Америка? По-вероятно в Китай.
Сякаш се сбъдва онази илюзия... Човек за човека е брат!
Никога, никога не се е случвало... Заедно... Целият свят...
Влязъл съм вече в опасната възраст... Връщане няма от там...
Но ми се иска да доживея... Искам за Утре да знам...
Може би вече ще станем разумни... Може би даже добри...
Точно такива каквито в началото Някой ни сътвори.

Недялко Йорданов
23 март 2020г.
9 ч. сутринта

ВИК

Птиците пеят, пеят дърветата,
пее дъждът... Само ние мълчим.
Ние не чуваме, ние не виждаме,
ние спокойни, студени стоим.

Всеки във себе си, всеки за себе си,
всеки на себе си нещо шепти.
Кой ще започне? Кой ще извика?
Кой ще опита да изкрещи?

И да замлъкнат дървета и птици...
И да замлъкне земята за миг...
И да отекне – красив, предизвикващ
нашият силен човешки вик.

Той съществува. Той е в очите ни.
Той е в сърцата ни. Като закон.
Може би радостен. Може би тъжен.
Може би песен. Може би стон.

Всеки във себе си, всеки за себе си,
сам да го пусне да полети.
Кой ще започне? Кой ще извика?
Кой ще опита да изкрещи?

Ето, небето мирише на утро.
Пее земята на своя език.
Нека отекне с надежда за утре...
с надежда за утре – нашия вик!

Недялко Йорданов

КАТО В НАЧАЛОТО

Колко сме кротки... Колко сме тихи... Няма ни вик, нито смях...
Празните улици... Пълните чанти... Ето... Наистина – страх.

Дълго не вярвахме... Не е възможно... Всичко сега настрана...
Стойте по къщите... Почна и тука... Тази коварна война.

Плаче Италия... Адът на Данте... Тръпне Европа... Кошмар!
Сякаш сънуваме... Страшното идвало... Господи, колко съм стар!

Колко съм глупав навярно... Не вярвам... И си излизам навън...
Ето, все пак не е всичко замряло... Чувам трамвайния звън...

Кестенът вече съвсем е напъпил... Птички над него цвърчат.
Ето... Момчето си взе тротинетка... Нищо, че ще го глобят.

Три пъти дневно – жестоки статистики... Няма надежда за край.
Търсят лекарство... Къде е? В Америка? По-вероятно в Китай.

Сякаш се сбъдва онази илюзия... Човек за човека е брат!
Никога, никога не се е случвало... Заедно... Целият свят...

Влязъл съм вече в опасната възраст... Връщане няма от там...
Но ми се иска да доживея... Искам за Утре да знам...

Може би вече ще станем разумни... Може би даже добри...
Точно такива каквито в началото Някой ни сътвори.

23 март 2020г.
9 ч. сутринта,

Недялко Йорданов

/от Cena Miteva/
Чакай баба да си легне,
че отвън страшен вирус дебне!
Добре, че си има интернет,
та да прави с някой мохабет,
внук фейсбук й инсталира,
от скука баба да не умира!
Някой виц ще прочете,
ще се посмее от сърце...
после песен ще послуша,
че от короната дойде й до гуша!
Какво да прави... ще си трае,
дистанция ще спазва без да се колебае!
Заръките на Генерала спазва,
че той виновните наказва!
На всеки му се живее
и да е здрав копнее❤️

Ти който си купуваш сянка

и се кълнеш в недостижимост,

пусни ме в болката си малко,

за да узная твоя климат.

Прости си зверската самотност,

номадската си съпротива

и се порадвай на живота.

Тъгата вдига, но и срива.

Ти нямаш опита да ставаш

след всяка спъната пътека.

Не свиквай със Душа корава

и още с твърдостта си мека.

Ще те обикне друга рана.

И ти ще знаеш вече колко

душата ти е оправдана

от всяка споделена болка.

Мартин Спасов

изключително любим и талантлив съвременен български ПОЕТ! Има издадени две-три стихосбирки. Не беше писал близо година от профила си и много се радвам, че се завърна