Извор в полето.
Първата глътка е бог,
втората е тъгата. 

Иван Методиев

Светът не се съмнява в теб,
но ти си прекалено мнителен.
Сърцето е добро дете –
защо му причини родители?!
И тази съвест – строг равин,
научил те да постиш щастие,
да те накаже в мрака син
напразно нещо да очакваш...
Любов. А няма сродна нощ,
в която да разнежиш лятото.
Дойде добър, но тръгваш лош
да молиш прошка от приятел.
Подлъгани, ръцете пак
от допира ще се опарят ли?
Висок е скараният праг.
Препъват те хиляда дяволи.
Ала един те тласка там,
където ще познаеш залеза.
Дори и да си тръгнеш сам,
ще бъде без да се съмняваш.

Мартин Спасов

ЗАЩО КОГАТО...

 

Защо когато зло ни сполетява,

потърсваме във другия вина?

Защо се чувстваме за всичко прави?

Защо все няма по-добри от нас?

 

Все повече се питам аз, защото

все повече се блъскам над това —

как би съзрял човек във друг доброто,

за свойто зло щом няма сетива?

Надежда Захариева 

ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ВИРУС

Ела със маска. И без грим.
На спирт мечтано да ухаеш,
на дезинфектанта ми любим.
Ела! Ела ти в мойта стая!
Хартия топче си носи,
че мойте свършиха запаси.
Ела, ела, не се плаши!
Ела, за да те видя как си?
Корона нямаш! Кви коси!
Балконите ти ръкопляскат,
ръцете си нали изми?
Ми дай тогаз да се помляскаме.
Уф, с тези маски, няма как!
И без прелюдия, ще минем,
ваксина удрям ти на крак.
И тръгваш после,че да спиме!

Красимир Трифонов 

КИТКА, КИТКА МАГДАНОЗ

Таман събух галошите и стъпих боса
в недоопосканите зарзавати...
Таман да скубя хванах стрък от магданоза -
консерви щях да правя от домати...
Кат в някой трилър малинака се разтвори,
един от там подаде си мустака -
хем комбали върти, хем смига, хем говори:
"Аз - кай - ще те крада! Ей, ся те мятам!"

Тъй се стресирах, че се лашнах в зеленчука!
Краката ми омекнаха на гума,
акъла (дет го нямам) фръкна и изкука -
ни хък, ни мък, ни мисла, ни пък дума.
Как тъй ще ме краде?! Той в ред ли е с акъла?
Че аз буркани имам да варя!
Прасето не е яло - трябва да му хвърля,
козите мене чакат да ги прибера.

Пък оня се приготвя, гледам, със чувала,
облизва си мустака, цели мерник -
досущ тореро от корида го докарва...
Хептен ме паниката, значи, перна!
И почнаха се дислокации в лехата -
по тъча бягам - той обхожда фланг.
Той - две напред, аз - в две назад плета краката -
без малко „Танц със саби“ от Хачатурян!

От зор на фронта, смъкна ми се чак полата.
Галошите - един натъй, един насам.
Хептен бербат направихме го зарзавата -
готов гювеч и плаче за буркан.
Добре добарах в таз патаклама търмъка
и оферирах да го десенирам на райе,
та мераклията безславно се измъкна
и се отказа точно мен да ме краде...

От бойното поле се връщам с китка магданоз -
същински съм военен ветеран.
Не се предадох в плен! Какво си мисли тоз?!
Тъй лесно се не давам аз! Но пасаран!

РАДОСТ ДАСКАЛОВА

Напоследък все комични!

 

 

 

 

План
Тя има определен график
Който никога не нарушава
Не внася корекции
Не прави компромиси
И закъснелите Стоят отвън
С мен
Губят си времето 
Защото 
Тя има строго определен график
Който никога не нарушава
Не внася корекции
Не прави компромиси
И не включва неудачници в него
 

Простете ми, Госпожо Злоба

Госпожо Злоба, пак сте неспокойна.
От други чух, че много Ви тежи.
Тормозело Ви... ( Точно ли се изразявам? )
наличието на щастливци със мечти.
Кошмари имала сте в безконечните си нощи
и плачела сте странно - без сълзи.
Юмруци свивала сте във леглото
от отчаяние и от безпомощност. Нали?
Да. Чух, че вдигала сте кръвно
и постоянно нещо Ви боляло,
когато някой Ви отблъснел -
не Ви допускал в силното си тяло.
Разбирам... Тежък е за Вас товара,
наречен Жажда за живот.
И как се изживява радост чужда?!
Недай си, Боже, има ли любов!
Сега, без бой си го признавам...
За първи път Ви срещнах в ранното си детство.
И днес известията Ваши получавам.
Уроци са ми. Те са ми наследство.
Простете за невежеството ми, Госпожо Злоба.
Не зная как да Ви помогна.
Със мен сте сбъркали адреса.
Търсете си душа удобна!

Детелина Стефанова

Зад къща изоставена и бедна,

останки от ограда де чернеят,

стар гарван развълнувано беседвал

с окъсан просяк за съновидения.

 

И този път бил силно разтревожен –

на кулата сред руините снощи,

как сънища небивали сънувал –

 

във полет смел по въздуха се носел,

забравил за тъги и за неволи.

Принц бил в съня окаяният просяк,

а сам той — лебед бял и волен…

 

В безсилие беднякът тихо хлипал…

Нощ тежка от небето се откъснала…

Минаващата покрай тях старица

набързо плахо се прекръстила…

            Автор Николай Гумильов

              СЛИВАНЕ

Нощта дойде и корабите-замъци

целунаха със светлини морето.

Запалиха го жълтите им пламъци

и стана то като от огън взето.

 

Те пясъците бели зацелуваха

и топло електричество им вляха.

До будното пристанище доплуваха

и в неговото светло се преляха.

 

То стана като мида-черноморница,

на бисери стотици светлината

затворила в плътта си животворница,

на звуци и на светлини богата.

 

И чувствам — на пристанището блясъка

превръща ме във водорасло нежно,

посажда ме завинаги във пясъка

с очи, с ръце към морската небрежност.

 

                              Петя Дубарова

Един и същ маршрут — защо ли

се връщам всеки път различен.

Дете, душата ми се моли.

Душа, ти как побираш всичко?!

Ти как износваш този устрем,

след който винаги се пада.

Душа, ти всяка грешка вкуси.

Към радостите си злояда.

По пътя гаснеха светулки,

катастрофираха животи.

Душа, ти как понесе мълком,

че щастието не работи.

Кого обикна, че ти даде

това, което се отнема.

Ти бутна толкова огради...

А тази между теб и мене?!

 

Мартин Спасов

❤️ 
Не ми е нужно цялото небе.
Парченце искам само от простора,
в което може да се побере
светът ми цял и мъничко умора.

Не са ми нужни хиляди цветя.
Eдна-едничка детелина стига.
Надежда светла в четири листа,
усмихнато в зелено дето мига.

Не искам и безкраен морски бряг,
със всичките самотни вълноломи.
Eдна вълна да имам с щурия ù бяг,
препускаща с мечти в сърцето нови.

Не искам думи със безлична красота,
а ириси, които казват просто "здрасти".
Най-малките, най-простички неща,
но истински, зареждащи и страстни.

Жанет Велкова

ВИДОВДЕН

Българската пролет не настана.
Даже и Великден не дойде.
Скрихме се на топло под юргана.
Всеки сам – зад щори и перде.

В паркове, по спирки, магистрали
тръгнаха ченгетата на лов.
Пуснеш телевизор – генерали! –
пѝлците броят във „Пирогов”.

Гнусната държавна политика
да тресеш България от страх.
Дръжте си зад зъбите езика! –
но защо? – така и не разбрах.

Нас ни лъжат, братя. Нас ни лъжат.
Лъжат – със загрижени очи.
Моля ви, простете, че съм тъжен? –
срам ме е, че цял народ мълчи.

А край мен мисѝрките си крякат.
И – пред храма български, смален –
не Великден – аз мълча и чакам
най-подир да дойде Вѝдовден.

Валери Станков

~~~

Ако идваш наесен -
лятото ще отстраня - 
с усмивка и с досада - 
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш -
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако векове те чакам - 
с пръсти ще ги броя - 
докато паднат пръстите -
на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд -
бих захвърлила живота си -
като люспа на път.

Но без да разбирам времето, 
то ме боде - със бяс -
една оса прокълната- сама се жиля аз.

 

Емили Дикинсън

И АЗ КАТО РОЗАТА

Не ми се плаши. И аз като розата
показвам бодли, за да си пазя кожата
от груби ръце, от очи непрогледнали,
от алчно сърце, от лъжи неувехнали.
Ухая до смърт на живот и на ангели.
Вулкан са смехът, любовта и съдбата ми.
Но Малкият принц ме научи да плача,
да пея насън и да знам кого чакам.

Мария Лалева

МЪЛЧАНИЕ

На Дора Габе

Повярвайте, светът се задушава

не толкова от пушеци и дим –

от думите, и с право, и без право,

които ние трудно ще спестим.

Повярвайте, но вече съм усетил

и болка, и ирония, и страх:

Живеем не сред думи и предмети,

а с думите за тях, и – против тях.

И словото е мярка, че си умен –

глупак е, който ще го премълчи.

Дори в очите има само думи,

та вече не приличат на очи.

И аз ви питам, мили шумни хора,

ей тъй, през риска да ви огорча:

Дали да се науча да говоря

или да се науча да мълча?…

Емил Симеонов

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари!

https://chitanka.info/text/7433-bylgarskata-riba

Станислав Стратиев
Българската риба

Българската риба е ни риба, ни рак.

Когато няма риба, и българската риба е риба.

Тя е най-мълчаливата риба в света.

И си знае защо.

Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.

От векове българската риба се лови на чужди въдици.

И се пържи в собствената си мазнина.

Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.

Съвсем сплескана.

Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.

И пасе трева.

Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.

Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.

Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.

Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.

Гръбнакът на българската риба е политически.

За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.

Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет.

Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.

Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.

Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.

Осем милиона български риби храниха осем души.

И чорапите им — пак кърпени.

Българската риба е най-опушената риба в света.

Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.

От три български риби се получават трийсет политически партии.

Българската риба е българоезична.

Тя е най-демократичната риба в света.

Преди тя е била дънна, а сега е летяща.

Хайверът на българската риба е червен и син.

Но обикновено я пращат за зелен хайвер.

Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.

Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.

Прощаване със Звяра.

Иди си Звяр, тръгни си

не можеш тука да бесуваш

ти нямаш сетиво за гибел

скочи от мене в някой друг

с онази грация на хищник.

Дори случаен, незаслужил,

но благодатен за бесуване.

Вземи си зъби и трофеите-

представата за себе си изтрий,

тъй както се забърсва маса

най-дребните трохи издухай.

драсни със нокът по дъските.

Не гледай в мене, но хапи!

Виорел Мунтяну,

1823 г.

Редактирано 6 юли 20205 г. от Maleficient (преглед на промените)

Станка Пенчева