Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


 

След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.

Блага Димитрова 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Събуждане
Добро утро, на целият свят!
На любовта. На лесните думи.
На усмивките и радостта.
Добро утро, и на вас пеперуди.

Поздравявам те, прелестно слънце.
И теб роса и вас птичи песни.
Днес в красота светът се събуди,
днес е ден за нови успехи!

И знам, че няма да бъде лесно.
В денят, с дъх на идващо лято.
Всеки увлечен в свойте проекти,
ще се бори с житейският вятър.

Но сега е, прелестна утрин.
Тиха ,спокойна с дъх на цветя.
Наслади се на кратките мигове,
те отлитат от нас както младоста.

Добро утро на целият свят!
Нямам време да бъда тъжна.
Добро утро приятелю нов,
добро утро на всяка усмивка!

автор Надежда Памукова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гетсиманската градина 

 

От звезден рой бе озарен завоя

на пътя по заобления склон. 

Край планината Елеонска своя 

извечен път прорязал бе Кедрон.   

 

Моравата бе тук наполовина — 

и почваше самият Млечен път. 

Напираха сребристите маслини 

по въздуха да тръгнат да вървят.   

 

Достигнаха градина. Зад стената 

оставил учениците, смирен

той каза им: „До смърт скърби душата, 

постойте тук и бодърствайте с мен."   

 

Той се отказа — без противоборство! — 

като от чужд, ненужен му запас, 

от всемогъщество и чудотворство 

и вече беше смъртен, като нас.   

 

И край на гибел и на смърт студена

бе нощният безкраен небосвод. 

Безлюдна беше цялата вселена 

и само тук бе място за живот.   

 

И вгледан в тая пропаст черна, страшна, 

без край и без начало — и без брод, 

с молба да го отмине тая чаша 

вопиеше към бога в кървав пот.   

 

Смекчил с молитва смъртната умора, 

излезе гой. Налегнати от сън, 

в коилото край пътя, до стобора, 

лежаха учениците отвън.   

 

Разбуди ги: „Вас господ сподоби ви 

да сте край мен, а спите до един! 

Ще се предам в ръцете нечестиви. 

Отива человеческият син!"   

 

Не беше свършил и като по чудо 

с димящи факли, с мечове гмежта 

изскочи и пред скитниците — Юда 

с предателска целувка на уста.   

 

И Петър меч извади и отсече 

ухото на един разбойник той, 

но чу: „Недей да вадиш нож, човече,

не се гневи, на мястото си стой!   

 

Нима не може воинство крилато

да ми изпрати моят мил баща? 

Без косъм да ми падне от главата, 

те биха се разпръснали в нощта.   

 

Но книгата на дните си оскъдни 

дочетох аз като послушен син. 

Сега написаното ще се сбъдне 

и нека да се сбъдне то. Амин.   

 

Ти виждаш, времето е като притча, 

лети и би могло да изгори. 

Аз в името на нейното величие 

ще вляза в гроба сам. И сам в зори

 

на третия уречен ден ще стана. 

И — както трупи по река — на съд 

към мене като корабни кервани

от мрака вековете ще текат."

 

Борис Пастернак 1949 г. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съдба

И ти си бил дете (почти не вярваш),

и ти си имал къдри от злато;

застанал бос, на глас си разговарял

с обувките и детското палто.

 

Следил си лястовиците, безгрижен

си хвърлял книжни лястовици сам

и си през счупени бутилки виждал

червени хора, сини дървеса.

 

Къде отиде времето, когато

е крепнела невръстната душа,

играла е със палавия вятър

и е била сестра на вси неща?

 

Годините растат и те затварят,

и те зазиждат в твойта самота,

врази ти стават старите другари

и опустява медлено света.

Атанас Далчев

 

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На гроба ми изникна щат цветя —
това са мойте песни недопети.

А между тях изникна ще и тя —
от хубави най-хубавото цвете...

Най-хубавото цвете не възпях!
С вълшебен дъх душа ми възхитена

то упои... и в нея с трепет плах
увяхна мойта песен неродена!

/Из: "Сън за щастие"/

Пенчо Славейков 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Великден 

Христос възкръсна!

Из гроба тъмни

той мрака пръсна:

пред нас да съмне. 

 

Мъжът, детето

сега се радват,

играй небето,

трепери адът. 

 

Да пейм, дружина!

Великден днес е!

Цял свят почина:

Христос възкресе!

 

Иван Вазов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колко чист е денят. Като бяла тетрадка,
на която да пишем свойте цветни мечти.
Да повярваме силно, че макар и за кратко
се превръщаме в смисъл. А пък после в творци...
И рисуваме с обич всички дневни задачи,
и трохички за птиците, и вода за цветята.
Подареното време колко много ще значи,
а пък малко ни струва. И го носим в душата.
И раздаваме с шепи всичко скрито във нас.
Не скъпим радостта, щом пречиства тъгата.
Чуй, най-светлите думи, уж са в нашия глас,
а пък всъщност говорят вместо нас небесата...
И денят става друг. Смел. Сияен. И нов.
Чиста страница всеки със надежда отваря.
Свойте стъпки записваме в редовете с любов.
И така ден след ден.
Докога?
До безкрая. 

Мира Дойчинова 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЗАКЛЮЧВАХА МЕ...

Заключваха ме - счупвах всяка брава,

не чувствах как вината в мен тече!

А в сянката ми девствено лилава

се вливаше и сянка на момче.

 

Завръщам се! Вината ми огромна

ме стяга в своя чер невидим креп!

На дните ми от счупената стомна

изтичаше налятото от теб!

 

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.

Пред теб! Неблагодарницата аз,

смутена и виновна, се превръщам

във стрък от тебе, в твой единствен час.

 

И ти ще видиш - никак не е късно,

свидетел ми е мъдрият Бургас.

И твойта радост, мамо ще възкръсне,

кълна ти се - виновницата аз.

 

Петя Дубарова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нощта, небето и ти

 
Ако искаш вярвай, но небето
беше звездно точно по Ван Гог.
От думите ти цялата засветих.
И сигурно от мъничко любов.
Навън нощта се скри във гласовете
на птиците, родили пролетта.
А аз приличах на щастливо цвете,
невярващо в лъжите за студа.
И после стана тихо, но във мене
остана чувството за куп звезди,
за липса на пространство и на време.
Любимото ми чувство - Ти.
 
Caribiana

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

* * *

Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.

Добромир Тонев

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравей Завист!

Здравей Завист!Как си?Ех,колко си жалка!
Няма подслон при мен да намериш.
Пред моето сърце си толкова малка,
Любовта се показа и цяла трепериш.

Номерата ти вече до болка познавам,
зная хората лесно на теб се поддават.
И колко е трудно да ги убеждавам,
че не бива в сърцата си да те приютяват.

По-добра съм от теб и пристигна веднага,
без фалшивата маска и думите сладки.
Аз съм смела жена и не ме плашиш,драга,
не ще ме унищожиш със своите нападки.

Сбогом Завист!Любов ще ти дам за из път.
Имам много!Вземи я!Защо се чумериш?
Усмивки и поздрави предай на врагът,
хайде, тръгвай си вече и спри да трепериш.

Свилена Димитрова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спокойствие

Времето не се променя
и Луната е прилична.
Вън листата са зелени.
Който може, ме обича.

Музика, каквато искам,
вее тихички дантели.
Облаците слизат ниско.
Чаша ментов дъжд споделят.

Равновесно. Неподвижно.
Хладинка във дрехи ярки.
Под дърветата безгрижно
юли спи на пейка в парка.

Мария Донева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добро утро!

О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.

Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!

Румен Ченков

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Детето свои мисли няма
то ги събира от света -
от първата сълза на мама,
от люляците и пръстта,
от изворите ненапити,
от бягащите дъждове,
от дълбините на браздите,
в които зърното снове,
от чашките на цветовете,
от облачните повесма,
от бурите, от снеговете,
от зеленоцветните везма,
от млякото, от хляба топъл,
от слънцето, от своя смях,
от своя вик, от своя вопъл,
от първият си детски грях,
от приказките, от небето,
размекнало се от звезди,
дори от птичето, което
вълшебни песни му реди.
Дори от собствените рани,
от ударите на кръвта,
додето то самото стане
тревожна мисъл на света.

Марко Недялков

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
ЛЮБОВ
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.
 
Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,
 
която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.
 
Да би дошла и тази нощ…
да би му станала невеста…
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.
 
И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.
 
Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.
 
1927 г.
Атанас Далчев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Дали на вятърът му е студено, като духа?
Дъждът намокря ли се от водата?
Защо по залез слънце е лилаво?
И кой отхапал е парченце от Луната?

Защо престанахме да вярваме във чудеса?
защо държим да бъдем винаги логични?
Нима забравихме, че сме били деца
и се обрекохме на прозаичност?

Не искам да съм възрастна и безчудесна...
Във моя свят все още има феи!
Ще яхна еднорога си и ще препусна
из приказките, дето в мен живеят.

Автор: Caribiana

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Жената на мъжа

и метър и шейсет да е

ще е висока топка.

Да трябва той да се надскочи,

за да я достигне.

И като я целува да си знае,

че се прекланя, а не се навежда.

Косата и’ да бъде дълга.

Ще видиш точно колко.

По възглавницата.

Да гъделичка и ухае на липи.

Понякога и на море и лятна буря.

Препоръчително е да е във форма.

Във формата на щастие.

И с лекота да си тежи на мястото.

И леки да са стъпките и’.

А следите и’- за винаги.

Жената на мъжа 

трябва да лекува

грип, мъка,

слънчеви изгаряния.

Трябва да познава билките,

планетите, магиите.

И точния човек за всяка работа.

Да помни всичко.

И бързо да забравя лошото.

Да може да омеси хляб.

Да прави дом от нищото.

Да я харесват и деца, и кучета.

Жената на мъжа

трябва да има най-красивата рокля,

да ходи боса и с обувки на токчета.

Да се обръщат след нея.

Да и´се чува думата.

Трябва да може да казва Не.

Трябва да може да каже Да на Верния.

Да се изчервява, да е безсрамна.

Да се гордеят с нея баща и’, мъжът и’ и децата и’.

Жената на мъжа 

трябва да има ключ от свой апартамент.

Винаги пари за такси. Независимост.

И свобода да избира да бъде нечия

 

Малвина Болярска

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вик от детството

Откъде се намери, откъде се намери,
долетяло до мен като в сън,
това тънко: "Валери!" и след малко: "Валери!"
на децата отвън?

Знам, уви, тоя зов ог далечното детство
не за мен, не за мене е той -
викат друг един малък, живеещ в съседство,
едноименник мой.

Но макар че от случки, подобни на тая,
честно казано, малко боли,
аз преглъщам я мълком, защото си зная:
ще е смешно, нали,

ако горе, от свойта библиотечна бърлога
се надвеси набръчкан старик
и отвърне с плачливо: "Не ме пускат! Не мога!"
на детинския вик.

Валери Петров

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Борба

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря —
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй — грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай —
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ — вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби — зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Христо Ботев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПТИЦА БЯХ

Сънувах, че летя,
и птица бях под звездното небе,
с вятъра играех и танцувах,
и галеха ме влюбени криле.

Понесена от вихър непознат,
докосвайки се с вяра до водите,
душата си положих върху тях
и милваха я стенещи вълните.

В полета си устремена
към топлата прегръдка на Земята,
сърцето си положих върху нея
и песента си недопята.

За миг единствен птица бях – 
свободна и щастлива в небесата. 
Вода, земя и вятър бях – 
частица малка в необята.

Вера Илиева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Светът ме има. Сякаш съм съвкупност
от птици, от светулки и мечти.
От лоша дума – просто ще се счупя.
Добрата дума – ще ме съживи...
Ще чакам на ръба на тишината,
в ръка – с фенер, в душата – със надежда,
че този свят ще бъде мой приятел,
приел с охота крехката ми нежност,
че не е враг, и нито е предател,
и вярва в мен, тъй както му повярвах,
че с обич ще запази всичко свято,
което от сърцето си раздадох...
Мечтата ми докрай ще съхрани:
Любов за всички. Никога – омраза.
Такава съм. Рисунки и мечти.
Светът ме има. Нека да ме пази.

Мира Дойчинова 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Простакът е кремък- корав и могъщ,

Простакът е демон без лик, весдесъщ.

Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.

Удариш на кухо, простакът звучи.

Простакът не чака, не знае предел

и стига простакът до своята цел,

Защото простаци край него вървят

и дават му знаци и правят му път

Надкласов, безкласов, без род и съюз,

но винаги касов, но винаги в плюс.

Без ден да протакаш, дори да кърви

война на простака до смърт обяви

За срам на Европа, на всичките нас,

когато докопа в ръцете си власт.

По страшен от спина, по-жилав от рака,

сега засега се оказа простака.

Радой Ралин

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мъчи се да вали.

Мъчи се да вали.
Нищо не завалява.
Нищо не ме боли.
Нищо не ме спасява.

Нещо ще се реши.
Някак. Дори без мене.
И ще ме утеши
люляк с ръце зелени.

Мария Донева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На моя син

Родила съм един прекрасен син
със умни, питащи очи
и той е най-изящното творение,
което земният живот ми подари.

Когато взирам се в душата на сина си
съзирам най-любящото сърце,
щастлива съм, че Господ ми го прати
да бъде лъч във моето небе.

И той е най-прекрасното създание,
и него най обичам на света,
и зная, че в сърцето му живеят
и вярност, и любов, и доброта.

Аз моля ти се, Господи, пази го!!!
Дари го с разум, сила и късмет,
огрей му пътя с твоята благословия
да бъде най-щастливият човек.

Благодаря ти, Боже, за сина прекрасен,
благодаря ти, че е слънчев и красив,
благодаря ти, че е умен и вълшебен,
благодаря ти, че е мил и талантлив!!!

Цветелина Стефанова

И той е най-прекрасното създание,
и него най обичам на света,
и зная, че в сърцето му живеят
и вярност, и любов, и доброта.Аз моля ти се, Господи, пази го!!!
Дари го с разум, сила и късмет,
огрей му пътя с твоята благословия
да бъде най-щастливият човек.Благодаря ти, Боже, за сина прекрасен,
благодаря ти, че е слънчев и красив,
благодаря ти, че е умен и вълшебен,
благодаря ти, че е мил и талантлив!!!Автор: Цветелина Стефанова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...