Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


* * *

Измамна е тъгата ми. Измамна.
Сълзите ми миришат на кокиче.
Умората ми – пролетна и жадна,
е хищник, който вие да обича.

Измамна е тъгата ми. Измамна.
След зимата възкръсваш с нова песен.
Не се кълна, че ще е път за двама,
но обещавам да съм честна есен.

Обичах трудно. Много трудни. Натежа ми.
Тъгата ми намордник е. Не маска.
По-страшно от това да ме погалиш
е само да пропуснем тази ласка.

Мария Лалева,
"Не съм ви ближна"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ ...

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.

Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докога ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.

Христо Фотев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Криза

Шум се дига, шум до Бога,

шум и крясък, шум и бяс,

цяла София в тревога —

ето кризата у нас.

 

Шефове дебели, мазни

край палата се въртят,

с новини разнообразни

вестникарите крещят.

 

Тоз погалил, тоз зарязал,

тез ще дойдат! Не! Онез.

Входът някому показал,

другите поканил днес.

 

Всички ощ неуморими

три нощи веч как не спят.

Мигат ли и пред очите им

все се кокали въртят.

 

Ходят, питат като в съне,

не усещат глад, ни мраз.

Всички днес са кат на тръне —

ето кризата у нас.

 

Само ние хич нехаем

със оръфаний балтон,

само ний не щем да знаем,

че в червения салон

 

разни планове се сплитат

зарад нов за нас ярем…

Хатовете там се ритат,

ний „магаретата“ мрем!.

Димчо Дебелянов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Крадливият котак

В България ил' в Бангладеш,
мисли, когато ще крадеш!
Един Котак, голям бандит,
открил консерва със сафрид
на рафта във долапа,
измъкнал я със ловка лапа,
търкулнал я насам-натам,
въздъхнал и си казал сам:
- Туй беше само първа крачка,
сега ми трябва отварачка!

Валери Петров

:)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПТИЦА БЯХ

Сънувах, че летя,
и птица бях под звездното небе,
с вятъра играех и танцувах,
и галеха ме влюбени криле.

Понесена от вихър непознат,
докосвайки се с вяра до водите,
душата си положих върху тях
и милваха я стенещи вълните.

В полета си устремена
към топлата прегръдка на Земята,
сърцето си положих върху нея
и песента си недопята.

За миг единствен птица бях – 
свободна и щастлива в небесата. 
Вода, земя и вятър бях – 
частица малка в необята.

Вера Илиева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 26.03.2019 г. в 21:59, Meri Meri написа:

 

Роден е в село Добромирка, съвсем близо до моето, което отдавна напуснах. Много го харесвам!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

             

 Добрият артилерист

 Край топа той стоеше
  и все го пълне, пълне
 край топа той стоеше 
 и все го пълнеше!
 Дойде един снаряд
 главата му отнесе
 край топа той стоеше
 и все го пълнеше!
 добрият войник Швейк

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Амур и аз следим с възторг нескрит и ням

като изправени пред нещо невидяно,

когато тя мълви звънливо и засмяно,

и мислим: „Божество небесно виждам там!“

 

От дивния й лик с омаен ярък плам

най-верните звезди ми светят постоянно

и друго зарево в света не е желано,

щом на един възвишен блян е вдигнат храм.

 

Какво неземно чудо е и земна слава,

когато — дивен цвят — в цветята тя застава

или уханен храст притиска до гръдта!

 

Какво блаженство е да гледаш в пролетта

как тя самотна и замислена минава,

изплитайки венче от дъхави цветя!

Петрарка

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти чу ли какво е намерила Меги?

Ти чу ли какво е намерила Меги?

Намерила мъж със парички човек!

И днес мелничаря зарязала Мег.

 

Ах, бе мелничарят, изпълнен със живост,

със лека кесия, но лорд по вежливост.

А този бил грозен и празна глава,

но имал човека пари, за това.

 

Пред нея сърцето си първият сложил,

но вторият нещо по-друго предложил.

Кобилка предложил със ново звънче,

с юздички, ботушки, седло и жребче.

 

О, златото има наистина сила,

щом можеш да купиш жена за кобила.

Но нека да има любов между нас,

парите бих пратил по дявола аз.

Робърт Бърнс

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта!

Валентина Карагьозова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Посвещение

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.

Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;

като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.

О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,

и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.

Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?

Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,

и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

 

Веселин Ханчев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не унивай

Не унивай,мило момиче!
Гледай само напред!
Изправяй се винаги
като стръкче тревица
след проливен пролетен дъжд!
А когато тъга те налегне,
не свеждай глава,
сълзи не проливай,
живей с лудостта!
Светът е прекрасен,
животът е дар.
Само ти можеш
да го превърнеш
в изгаряща жар...
От това,как сме живяли
тук на земята,
зависи дали сме готови
за срещата свята...

Бойко Огнянов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове


 

Писмо до теб

Вдигни очи! За мен вдигни очи!
Защо? Не питай! Просто погледни ме!
Помилвай ме и просто помълчи...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам!

- Дамян Дамянов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Стопаните смениха своя дом,
а кучето оставиха на двора.
То цяла нощ ги търси мълчешком,
а призори задряма от умора...
На следващата нощ по вълчи ви,
загледано нагоре към луната.
Повиках го с коричка хляб - уви,
дори не ме допусна до вратата.
Три нощи гледа тъмните стъкла,
скимтя и ви, от болка изтерзано,
а после се отпусна на снега,
преди да дойдат новите стопани.
А старите усетиха на сън,
как някой диша в градската им вила -
отлитащата кучешка душа,
сбогувайки се, беше им простила."

Чони Чонев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

 

Христо Ботев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дъждът

Дъждът вали от вечерта зелен и остър...
Върху дървета и цветя на моя остров.

Върху изсъхналия дом, с плесници мокри,
гаси комина мълчешком на моя покрив.

Вали - прекрасен и жесток, и наркотичен.
Вали от чашата на Бог - и не изтича.

Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол.
По керемидите пълзи... И по ръкава.

Вали... Боли... От зли игли... Невероятен!
От вечерта дъждът вали с ефект обратен.

Дъждът вали от вечерта. И ето - вижте...
Разпали пак във мен жарта. Като огнище.

Избухват огнени стрели от всяка капка.
Във теб вали, във мен вали надежда кратка.

От ада на самия рай вали прилежен.
До край вали. И този край е неизбежен.

Последна струйчица... Амин! И нежни локви...
И пушещият пак комин на моя покрив. 

Недялко Йорданов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВЪТРЕШЕН ДЖОБ

и тъй като те няма
когато другите
си целуват жените
държат им палтата
вратите ръцете
аз мога единствено
да вървя с теб
във вътрешен джоб
и когато минаваме
покрай цветарница
да ти избирам наум
букет светли лалета
да ям шоколад черен
от твоя любимия
да скачам в локвите
пръскайки сянката ти
и да се смея на другите
които целуват жените си
в точен час но палтата им
нямат вътрешни джобове

 

Илиян Любомиров

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Счупеното настрана …

Счупеното настрана –
ще му мислим утре!
Всички тор сме и храна –
от юнак до кутре.

Триста приказки накръст,
верни и неверни.
Сетне – тишина и пръст.
Хора с ленти черни.

Затова сега налей,
пием за забрава!
Утре вятър да ни вей,
пък каквото става…

Тодор Толев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съдия и селянин

Селяк пред съдията се яви

и почна плахо, гузно да мълви:

„Случайността скрои шега нелепа:

синът ми вашето теле претрепа.“

 

„Добри човече, не е страшно. Виж,

каквото ти поискам, ще платиш;

и без да ти се хваля, ще ти кажа,

че бих могъл по-зле да те накажа.“

 

„Прощавайте, но изразих се зле

селякът рече, — моето теле

убито бе одеве от сина ви

и аз дойдох да диря свойто право.“

 

Не е тъй глупав този прост селяк —

си рече съдията. — „Тъй ли? Как

е станало това, кога и прочие…

подробно трябва тук да се посочи!“

„В гората той добичето видял

и го пребил с кривака си без жал.“

 

„Защо това не каза отначало,

а дрънкаш ми за щяло и не щяло?

Оплакваш се, но как да разбера,

че скитало е в тъмната гора?

Та мигар може да го види някой

без хлопатар, загубено в шумака?

А щом това така е, даже бой

и глоба заслужаваш, драги мой.

Сега обаче бърже се измитай

и други път отваряй си очите!“

 

Темида във ръка държи везни,

но все към господарите клони…

Йохан Готфрид Зойме

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Влага

Полето дишаше свободно
и правеше цветя.
И нещо, на любов подобно,
през мене прелетя.

Видях как рапицата светна,
засмя се и изгря.
Една усмивка мимолетна
лицето ми допря.

Дъждът дойде и леко ръсна.
И спря да ме боли.
И радостта ми се разпръсна
на мравки и пчели.

И самотата ми избяга.
И ме разсъни хлад.
Великолепие от влага,
разкош от аромат…

Мария Донева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пролет …

Не мога да не вдишам пролетта!
С уханните нюанси на зелено!
И толкова безплатна красота.
Освен това, съвсем не е студено.

Не мога да не видя този ден!
Със слънчице, доколкото ще трябва.
Светът е хубав, чист и подреден.
И много искам във това да вярвам!

Тодор Толев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има дни…

Има дни, в които красотата
просто се набива на очи
Няма точна, специална дата
и от сутринта не си личи.

В локвите вода по тротоара
скоква подмладеното небе.
Гълъб. Кран. Момиче със цигара.
Църква със проблясващо кубе.

В цветовете, деликатно бледи
или ярки, светлината ври.
На очите просто им се гледа,
на обувките им се върви.

Всяко нещо нежно и възторжено
си показва най-добрия вид.
Ти ли си така предразположен?
От дъжда градът ли е измит?

И когато стане нещо грозно
и от този свят те хване срам,
казвам ти напълно сериозно –
красотата още си е там.

Мария Донева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мъчи се да вали.

Мъчи се да вали.
Нищо не завалява.
Нищо не ме боли.
Нищо не ме спасява.

Нещо ще се реши.
Някак. Дори без мене.
И ще ме утеши
люляк с ръце зелени.

Мария Донева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много дълго бях във бездната,
пиех мрак, вечерях страх.
Под звездите и железни
като камък не цъфтях.

Правех концентрични кръгове
в концентрирания яд.
Отчаянието с ръбове
режеше парчета свят.

Много дълго бях в окопите
на войната във ума.
Но разбрах. Видях. Похлопах.
И се победих сама.

Млъкна крясък. Цъфна камък.
Мир дойде и устоя.
Слезе от небето пламък.
И от него не боля.

 

Елена Денева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...