Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


На изпроводяк

Тръгвате си, мили мои... Зная... Безвъзвратно.
Значи твърдо сте решили... Никакво обратно...
Майка ви съвсем не плаче... Даже ви се радва...
Малка капчица в окото само се прокрадва.

Там отивате, където няма да сте гладни...
Господарите ви чакат... Точни и изрядни...
Ще започнете веднага... Сигурно начало...
Евтино ще продадете ум, душа и тяло...

Всичко там е подредено... На отчет се води...
Там изобщо не познават Кирил и Методий...
По лицата им не виждаш радости и скърби.
Те и до сега ни бъркат с гърци и със сърби.

Българчета мили мои... Моми и ергени...
Много скоро някой Момък там ще се ожени.
И Мома ще си намери мъж богат на сметка.
Българката е красива... Истинска плеймейтка.

Ще живеете нормално... Триетажна къща...
И басейн със спа салон... Е, как да ви се връща
в тази бедна, Черноморска, никаква Родина
във която брадва пее в Рила и Пирина.

Мляко българско децата първом ще засучат
ала български език те няма да научат...
Но ще им е интересно как се меси хляба,
за три дена пак на гости на дядо и баба.

Но ще минат... и ще минат... не много години.
И ще се споминат тука близките роднини.
И ще продададете всичко... Процедура бърза.
И с Родината ни нищо няма да ви свързва.

Да не мислите че нея я интересува...
Сеща се, когато трябва пак да се гласува.
Мили българчета мои... Тръгвате ли? Жалко.
Как да кажа – потърпете поне още малко.

Недялко Йорданов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Утро

Допивам си кафето. Като него
навън е още черна утринта.
Допушвам си цигарата. И ей го
вкусът лютив и най-пръв на света.
Горещо. Черно. Люто. Но пониква
из тъмното на изгрева лъча.
Да, трябва първо с тъмното да свикна,
да мога светлото след туй да различа.
С горещото да разпозная хладно.
И с черното - да разпозная бял
денят... Горчивото - от сладко...
...И някъде през димните кълба
аз смисъла на всичко туй съзирам:
в довършека на своя скъсан сън
в миниатюр отрано репетирам
грамадното, очакващо ме вън.
И аз те благославям, мой ден греещ.
Нарамвам те и те понасям - чист!
Дорде душа-прозорец почернее
и в мрака белне само моят лист.

Д. Дамянов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Рецепта за магия

Канела, мед, тъга и лавандула,
и две въздишки, колкото за цвят.
Луната мигом, чула-недочула,
надникна в чашата ми с шоколад...
Забърках и на нея – цяр за обич,
жена е също, знае да боли.
Добавих скришом в чашата й облак,
и цялото небе се промени...
Откъснах стръкче мента за надежда,
че моята е вече за поправка.
Внезапно, в закъснялата си нежност,
реших да ти изпратя незабравки...
Поне да ме привиждаш все такава –
най-хубавите спомени обула.
Вълшебство за любов не се забравя:
Канела, мед, тъга и лавандула.

Мира Дойчинова 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Място за теб
Забравям те преди да се събудя.
Оставям те да бъдеш само сън.
Предвидила съм дните си за друго.
Не съм те вместила във тях. Не съм.
Запълнила съм ги с листа от кестен,
с врабчета и с мелодии от дим.
Заета съм да сътворявам есен
(понеже в мен от векове вали).
Заета съм. Денят е твърде кратък
за целия ми списък с чудеса.
И само нощем двете със Луната
те връщаме в Земите на Съня.


 Радосвета Аврамова (caribiana)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпреки...

Въпреки всички превратности – можеш!
Можеш до край да останеш такъв:
с твоя характер до болка тревожен,
с твоята ясна и яростна кръв.

Нека бушуват насрещни вихрушки,
нека пропуква небесния свод.
Нека гиганти от грозни градушки
в кал да превърнат обилния плод.

Всичко се случва.
Природата има свои прекрасни и страшни права.
Няма в живота ни пролет без зима,
няма под камъка свежа трева.

Гледай как пада орелът столетен:
там от високия сетен предел,
пада без песен, без подвиг заветен,
но и в смъртта си остава орел.

В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!

/Неизвестен автор/


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като за последно

Есен,
която прилича на лято,
е по-сладка от лято.

Зрелост,
която прилича на младост,
е по-сладка от младост.

Мария Донева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ОСЪЗНАЛА
Здравей любов! Ти пак ли идваш?
Е, щом си вече тук... Добре дошла!
Не стой на прага, хайде, влизай,
ще те почерпя с чаша самота...
Това аз пия! И... не чаках гости...
" Ще пиеш ли със мене по една?"
Тогава... любовта ми заговори...
"Аз вечно в тебе вътре съм била"
Ти слагаше лицата... ново име...
Аз просто следвах твоята игра!
За следствията зная, че виниш ме,
но аз не те ранявах – ти сама...
Не осъзнала всъщност правилата,
на всеки даваше от своята душа...
Не мислеше, наивна, за цената,
която аз, като любов, ще заплатя.
След туй ранена мене пак кълнеше
Любов жестока – казваш съм била...
Но ти за мене дваж си по–жестока,
мен обвиняваш дето си сама...
Ела... и погледни ме във очите...
Своята същност вътре намери!
Кой тичаше безумно през мечтите?
Кой казваше на всеки... "Остани"...
Сниших се и приседнах до вратата,
съзнавайки тъй верните слова...
Не аз, а любовта плати цената,
за безразсъдната ни глупава игра!
Тя се наведе, нежно ме прегърна,
Пак ме изправи във живота на крака.
Сега, ми каза, с теб ще се завърнем
и знай, че никога не си била сама!
Таня Илиева ❤️

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От двадесет години съм в чужбина.
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.

Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.

Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.

Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.

Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.

Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.

Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.

Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.

Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.

Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.

България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.

Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.

Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.

Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.

Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.

България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.

Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!

Таньо Танев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ноември ме разбра.И ме прегърна.
Най-топлите си дни ми подари.
Не обеща, че няма да си тръгне.
Не ми свали последните звезди,
а просто ми разказа листопадно
най-хубавата приказка на този свят.
И аз разбрах, че няма да остане.
Но пък повярвах някак в Любовта.
В онази, другата, която не ранява.
А просто съществува.Ей така.
...Една любов, която се раздава
на всички тъжни хора по света.

Радосвета Аврамова 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото утре може да съм друга –
въздишка, цвете, мирис на сено,
прашецът по крило на пеперуда,
и котката ти – свита на кълбо,
и мислите ти – сини ветрове
в мечтание за някой миг съдбовен,
едничък облак в светлото небе,
надеждата във този свят огромен…
А може да съм буен ураган,
помитащ всичко – и дела, и думи,
светулка, уловена във буркан,
копнееща за безконечни друми…
Защото може да съм просто всичко –
една пчела във цъфнала поляна…
… ти казвам точно днес, че те обичам,
защото утре може да ме няма.

Мира Дойчинова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малкото чудовищѐнце :D 

Малкото чудовищѐнце
има мекичко палтенце,
три червени ръкавички,
пет чорапа без петички.
Има вид необичаен.
Води си живот потаен
и се крие във килера,
прави стъпчици в пипера,
хрупа захар на кристали,
питомна хлебарка гали
и за да не е самиччко
се сприятелява с всичко.
Със големите буркани,
с мармаладите от лани,
със ботушите корави…
Тайни празници си прави
в тъмничкото си местенце.

– Знам, че съм чудовищѐнце!
Аз си имам огледало
и се виждам в него цяло –
и ушите, и рогата,
и петната по крилата…
Като мене няма втори.
Никой с мене не говори.
Като мене няма трети.
Аз живея сред предмети.
Няма кой да ме пожали.
Няма кой да ме погали.
Да направи с мен беля…
Мисля… да се разделя!
Не с живота. А буквално.
Ще се сцепя идеално
от рогата до краката
горе-долу по средата.
Ще боли ли? Вярвам, няма.
Изведнъж ще станем двама.
Ще сме две чудовищѐнца.
И ще ходим на моренца,
ще си чешем гърбовете,
ще се мокрим в дъждовете,
а хлебарката любима
двама шефове ще има.

Щом реши да се опита,
тропна със петте копита,
плесна с трите си ръчички,
мигна с осемте очички,
завъртя се, заподхвърча
и започна да подсмърча,
хвана си ушите с шепи,
дръпна ги… и се разцепи!

Малко щом се поосвести,
заослушва се за вести.
Първо – нищо. После шум:
трака-трак и бум-бум-бум.
Стъпки ли са? Някой тича.
Предпазливо то наднича.
Що да види!
– Ти пък кой си?
Някак си познат и свой си.

– Като теб – чудовищѐнце!
Торта? Нося ти парченце.
Раздели си го със мен –
днес май имам ден рожден.

– Ти си… Ти! Ще бъдем двама!
Ендемити! Други няма!
Вече няма да съм сам!
Тортичката дай насам.
Ще сваря и две кафенца.

Две добри чудовищѐнца
скачат весело в килера,
кихат заедно в пипера,
гризкат си от захарта
и не са сами в света.

Мария Донева

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Почакай! Спри! Преди да си отидеш, 
преди да треснеш като гръм вратата, 
изслушай този мой последен вик: 
ела при мен във този сетен миг 
и ме завий с горещото си тяло! 
Защото инак ще умра от студ... 
Аз искам от последната раздяла, 
от нашата прощална земна ласка 
да ми родиш прекрасна дъщеря. 
Страхувам се от тази пещера, 
в която подир теб ще заживея! 
Когато като дънер остарея, 
край моя ствол приведен, сух и слаб 
ще изтекат реките на годините. 
И ще ми трябва руса дъщеря, 
която да ме води по света да пея. 
Върни се, остави ми само нея - 
девойката със твойта красота, 
с която пеш ще тръгна по света, 
за да изуча всички птичи песни 
и на човешки да ги преведа.


Дамян Дамянов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да боли
Да погледнем в очите на ближния
В душата му да влезем като в храм.
Да потърсим съвет от излишния
малко трябва, да бъдеш не сам.

Да надникнем в света на децата.
Той добър е, непорочен и чист
стъпка само дели двата свята,
но да видим ни трябват очи.

Да измием лицето на грешница
от калта, от човешката злоба.
Колко души напълно безгрешни са!?
Само тези в женска утроба.

Да изстрадаме чуждата болка
съпричастни да бъдем, е цяр
и за нас най-вече за болния.
Да дадем обичта си във дар.

Да сме хора е толкова лесно.
Трябва само ей тук да боли.
Като рана от хорската болест.
Колко просто е всъщност нали!?

Румен Ченков

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако някой ден, пиле, не дойда,

значи няма ме в белия свят,

ама ти и тогаз ще си мойта

нежна радост... Щом всички заспят,

 

ще те галя с душа, вместо с длани,

без очи ще те гледам как спиш...

Ех, сърцето ми, цялото в рани,

подарявам без страх да държиш.

 

* * *

 

Че нагледах се в чет'ри десетки

мръсни зими с отровни лета

и на ад, и на смърт, и на сметки,

и как мре сутринта любовта,

 

как купуват сърца за монети,

как продават жени и деца...

Мойто Слънце отдавна не свети,

а Луната виси - обеца

 

на раздрано небе със комети,

потопени във студ и във лед...

Но гърдите ти, Мъничкко Цвете,

са по вкусни от мляко със мед!

 

А във двете очи теменужни

бих потънал и леко умрял...

Мразех сини очи, че са "сложни",

мразех, казах ти, гръб млечно-бял

 

и не вярвах в красиви и руси,

пил съм с тях и съм ял шоколад,

ама сутрин уплашен съм бърсал

тез' целувки, които горчат

 

през деня върху цялото тяло,

щом останат да парят по мен,

сякаш спал съм в гнездо пепеляно

на змии и смърдящо на тлен...

* * *

Говори ми за водка и блини,

за Москва с Православния звон,

окъпи ме в' вълните му сини

на Прекрасния, Тихия Дон.

* * *

Не, не вярвах в малинови устни,

нито в кожа кат' ягоди в сняг,

но бедрата ти цвете са вкусни

както бял шоколад със коняк.

 

Твърде стар съм да бъда различен,

твърде много лъжи съм видял,

ала зная до кръв да обичам

и примирам над скута ти бял.

* * *

Ех, така е, Красива Хлапачке,

бил съм с много различни жени,

по една и по две са през крачка...

Да се хваля?! С какво? Че тежи!?!

 

Не е мъжко това, че заспивах

върху потни тела все пиян,

сякаш яздил съм просто кобила,

сякаш пил съм от мръсен буркан.

 

Мореока, жадувал съм теб,

а когато очите ти светнат

(мляко мое, с канела и мед),

пък страните ти алени трепнат

 

от възторг, щото гледаш в мен,

хем съм горд, хем щастлив, хем засрамен

колко мръсен дочаках тоз' ден -

осквернен, омерзен и ограбен,

 

а пък Ти - от коприна и лен.

Светльо Ангелов - Портос

Варна, 05.12.2019 г.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

ВРАНИ В НЕБЕТО

Врани в небето, под него – монаси. 

А помежду им – свободна – лежа си 

в бяла риза, с бродерия фина обшита.

Старее светилото, млад вятър излита.

 

Упокойна молитва ми пееха в храма.

Аз бях младоженка, Уважаема Дама – 

душа, дето пее сред хората там и… 

жалко, че виждаха само смъртта ми.

 

Съдба и молитва си разменяха ред.

Осветен бе ликът на жениха ми блед – 

мълчеше, в прекръстване ра̀зпнат. Тогава 

простих му. За всичко, аз за всичко прощавах.

 

Пролетта потрепера от камбанната рана,

изтръска две сълзи връз иконата в храма,

смирено в молитва се сведоха слети 

и пламъкът ведро им целуна ръцете.

 

Издъхна свещта и кандило се килна, 

изкриви се земята, в болка стана могилна! 

Аз се хвърлих в небето – синигерно лека… 

Сега съм свободна. Бяла птица навеки! 

 

Кръжейки над близките, се сбогувах засмяна – 

та тяхната мъка е за мен неразбрана: 

макар и различни, ще се срещнем след време! 

Вечността е за всеки. Аз към нея поемам… 

 

ЮРИЙ ШЕВЧУК („ДДТ“) 

(превод: Ангелина Славова,

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

                                                                                                             

Надежда

На баща ми

 

Добрите хора си отиват рано,

а лошите остават на банкет.

Животът е лотария с награди,

но кой е печелившият билет?

Добрите хора вечно са самотни,

а лошите живеят на стада.

Човек привиква някак неохотно

да казва "не", когато мисли "да".

Добрите хора страдат от невроза,

а лошите са с нерви от въже.

Отдавна Хамлет е решил въпроса —

бъди злодей, за да не ти е зле!

Добрите хора падат първи в боя,

а лошите отзад крещят: "Ура!"

Нима пред Ботев имаше завои

с облаги от народната софра?

Добрите хора пеят тъжни песни,

а лошите — тържествен дитирамб.

Животът е прекрасен, но нелесен,

когато нямаш сигурен гарант...

Добрите хора вярват във Доброто,

а лошите разчитат на късмет.

Но днеска за победата над злото

не е достатъчно да си поет!

Разправят, че добрите ще изчезнат,

разпънати от свойта доброта.

Но аз живея с искрена надежда —

Доброто надживява и смъртта!

автор: Ивайло Диманов

 

пп Отдолу на линка още няколко негови стихотворения:

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=399&WorkID=13970&Level=1

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Поръчение

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш,
недей си взема сбогом с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,
понесена во век в сърцето.
Луната пак ще е луна
и пак ще е небе, небето.

В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина,
в това, че ще остана тъжен.

Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал!
При мене, който не е спрял
не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб, не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера
за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш

Пеньо Пенев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И все не е симетрично сърцето…

- Купени картички?! Много са скучни! –
скръцват със зъб целофаните звучни.
Тръгват из къщи бонбоните голи:
- Взимай. Даряваме ти станиоли!

Лак на звездички. Прозрачно лепило.
Смешни целувки с червено червило.
Няколко шепи насипен брокат.
Пъстра хартия и късчета плат.
Пликове. Марки. Украси. Адреси.
Там ли сте още? Приятел? Къде си?

Масата, подът – с пайети посипани.
Режа, лепя, с маникюри съсипани.
И химикалчетата на детето.
И все не е симетрично сърцето.
И на елха не прилича елхата.
И постепенно възлиза тъгата.

Ама че глупости. Тъпо е. Стига.
Този дори телефона не вдига.
Втори замина, а трети загина.
- Пак ли детинщини! – казват мнозина.
Тези сърца не задържат броката.
И замъгляват ми се очилата.

Що за наивност – да вярваш все още
в живите мощи на Български пощи...
Кой гледа в пощенската си кутия?
Сипвам си нещо, макар че не пия.
”Приказни празници да ни се случат!
Ти да си здрава! Децата да учат!”

Щастие. Обич. Любов. Приключение.
Ние със тъжното ми настроение
само щастливи неща пожелаваме,
и си припомняме, и си прощаваме.
Празникът трепка по цветните листи.
Нека преспим така. Утре ще чистя.

Мария Донева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

„… а мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха..

И исках да ѝ кажа как ми липсва,
как зее празнина в душата ми,
да ѝ разкажа тъжната си истина 
и колко до сега съм се напатила,

и колко ми тежи вината...
Вината, дето бавно ме убива..
И колко всъщност мразя скайпа,
и опашатите лъжи, че съм щастлива.

.. а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда,
че мога с всичко да се справя,
че всичко покрай мене се подрежда.

И трябваше да ѝ спестя заблудите,
но нямах сили да го сторя...
Затова се втурнах като лудите
със кармата си да се боря.

... а мама ми говореше по скайп
и колко ласкав бе гласът ѝ,
и вярваше във мене до безкрайност,
и ме побиваха студени тръпки

при мисълта, че хората са смъртни
че утре може да потърся мама,
но с някой друг роднина да се свържа,
и да ми каже - Майка ти я няма...

.. а мама ми говореше по скайп,
накрая ме целуна през монитора
и аз потънах като в тайнство
и топла обич се разля в гърдите ми …”

osi4kata

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пазете тишина!

Градчето се събуди гневно днес
(а всъщност бе нормално да се случи),
до кръчмата, под стария навес,
разгонената кучка се окучи.

Градчето я познаваше добре –
нахакана, безсрамна и напета...
Но беше закъсняло да я спре...
И ето я – навъди си кутрета.

И по обяд, от сутринта пиян,
наточи си и брадвата, и ножа
кръчмарят на градчето – бай Иван,
да й обърне кучешката кожа.

Кутретата й бяха точно три –
заченати във разрез със закона,
а кучката със тяло ги покри,
божествено добра... Като икона.

И ножът спря, задъхан и суров,
пречупи се на две и коленичи.
Една ръка, родена за любов,
погали кротко първото мъниче...

А бай Иван на смръщения град
нареждаше, пиян до козирката:
„Пазете тишина! Децата спят.
Не моите... На кучката децата...”

Ники Комедвенска

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Звездите се разплетоха в небето
и спуснаха коси комети.
Не пожелавай нищичко, което
с везна в теглилка, да се мери.

Поискай от звездите да ти сбъднат
един далечен спомен или миг
и щом нозете ти потеглят
към сбъдване, ще си щастлив.

Поискай малката пътека
с нозе да си поправиш сам
и спуснал се по снежната партина,
лети към своя миг засмян.

Не чакай някой да те стопли.
Стопли с дъха си длани две.
Раздай от топлината в себе си
с лъчи от слънчевото си сърце.

Раздавай, стопляй и прощавай!
От добротата ражда се живот.
Щом можеш безпределно да обичаш...
звезди ще те обсипят със любов.

Евгения Тодорова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Новата година
 
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
 
Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
 
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
 
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.
 
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
 
Архимандтит Серафим Алексиев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НЕ ТРЪГВАЙ НИКОГА!...

Не си отивай от света без мен,
А тръгнеш ли и мене ти вземи,
без тебе не желая нито ден
да дишам сред погребани луни....
Ако аз си тръгна някога по хлад,
забрави ме, след последното си цвете!...
Тръгни си! Не поглеждай миг назад,
остави ме сам със Боговете...
Обещай ми, да погледнеш към света
и нека Любовта да те намери,
не ме мисли, аз вече съм звезда,
светеща над Божиите двери...
Живей! Обичай! - Мен ме няма!...
Живей живота - без вина!
Той винаги е по-красив за двама,
недей остава никога сама!...
Любовта ми ще те топли вечно,
ще бъда с теб дори от Рая,
ще бъда близо - никога далече
във твоето начало, или края...
Но...
Ако някога ти хрумне глупостта,
да те потърся, а да си... "заминала",
Не ме съди! - Прости ми наглостта,
до теб ще спя, преди да си изстинала...

Не тръгвай никога от този свят,
БЕЗ МЕН!.....

------------------------------------
Валентин Желязков

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Милионерът
 
Возят ме днес с мерцедеса по „Руски“
два бодигарда и всеки с пищов.
Гледам – отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.
 
Беше момиче с богата фантазия,
пълна отличничка, суперталант,
десетокласничка в Осма гимназия.
Аз – бивш затворник и хулиган.
 
Ваня се казваше. Казвах ѝ Ваничка.
Носеше дънки и къси поли.
Тя във сърцето остави ми раничка
и тази раничка още боли.
 
Беше през зимата, срещна ни случаят.
Моето гадже ни запозна.
И на тавана, след кратко проучване,
аз я направих зряла жена.
 
Ала баща ѝ го хвана амбиция
как да опази детето от грях.
Даде адреса ми, дойде милиция и
опандизен отново лежах.
 
Пишеше стихове моята Ваничка.
Доста известна, казват, била.
Тя във сърцето остави ми раничка,
белег от стара любовна стрела.
 
Ала сега аз се движа по „Руски“
с два бодигарда и всеки с пищов,
а пък отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.
 
Мисля да спра ли, или да отмина
тази ошмулена, жалка жена.
Глупава среща след толкоз години!
Аз я познах. Тя дали ме позна?
 
Туй е животът. Такъв е подбора.
Този на воля, а друг във хендек.
Тя – поетеса, а аз във затвора
попаднах на хора и станах човек.
 
Хайде, здравей и довиждане, Ваничка!
Бързам, защото летя за Париж.
Дръж хилядарка и дай една баничка.
Ресто не искам, задръж го-бакшиш!
 
Недялко Йорданов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...