Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Фрагменти Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук. И някак небрежно, по детски живея. Блян сътворявам от форма и звук. После въздишам и чезна по нея. Случва се често. Събарям стени. Има в жив

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Публикувани изображения

Сърцето се събуди с махмурлук –

непоносимо, в пет и половина.

Обичаше те цяла нощ напук.

Инатът му попречи да изстине.

Наливаше си спомени до три

и плака като срязана лозичка.

Не те намрази в спомена дори,

а нямаше причина да обича.

Сърцето си разтвори аспирин,

но твоят образ пак не се разтвори.

Защо пияни мостове строим,

а трезви бързаме да ги съборим...

Мартин Спасов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо ни е вълшебен, чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...

********

 

Дамян Дамянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

123295708_3699856136712591_5903958642104520424_n.jpg?_nc_cat=100&ccb=2&_nc_sid=825194&_nc_ohc=sfL3B8eglwQAX8ikV_o&_nc_ht=scontent-otp1-1.xx&oh=8d67959cc25fd1e26795df85fbf115d3&oe=5FC73046


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

  

преди 54 минути, Уиш... написа:

няма боички в тъс работа, само белички :P

 

Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.

Листата падат в шарени воали,
изящни като прими-балерини.
Луната се разтваря избледняла -
бълбукаща таблетка витамини.

Октомври е рисуван със боички,
оранжево-щастлив и жълто-тъжен.
По нещо взема. И дарява всички
със ден един, за който си му длъжен.

По жиците опънати да съхнат
са летните ни влюбени усмивки-
от вкус на морска сол да си отдъхнат.
И пролетта отново да са чисти.

Октомври обявен е за престъпник -
затривал е лета, докарвал зими...
А дните му си тръгват с тихи стъпки -
разглезени, но все неповторими.

автор: Пепа Лулова

 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не всяко „Браво!" е достойно.
Не всяко „Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.

И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

Надежда Захариева

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Всички сме гости.
На някого.
В някого.
Оставаме, колкото трябва.
По-малко.
Или повече.
Разхвърляме къщата му.
Света му.
Сърцето му.
Всеки е гост.
В живота ни.
Остава, колкото трябва.
По-малко.
Или повече.
Разхвърля къщата ни.
Света ни.
Сърцето ни.
Не казвайте "Завинаги."
Не чувайте "Завинаги."
Бъдете добри гости.
Не оставяйте кални следи.
Ariadna
 
123548782_358205015466554_66018819287136
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Попита ме веднъж детето:
"Какво е щастие, кажи?
Не е ли мястото, където
човек живее без лъжи,
или е времето, в което
душата спира да тъжи?"
Добър въпрос, а отговора - труден!
Признавам си, че малко бях учуден.
Но книгата на опита отворих
и на въпроса умен отговорих:
"Открий таланта си, повярвай
и със труда си го развий,
не се отказвай, силно вярвай,
възможностите си разкрий!
Мечтай, на слухове не вярвай,
спокойствието си открий!
По-възрастните уважавай,
приятелите си пази,
недей завижда, не мрази,
в доброто вярвай и помни
щастливи ще са твойте дни!"
Николай Димов
 
123516899_357867572166965_43942288235775
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Днес е ангелски ден,
ден на хората дето
бдят над теб и над мен,
бдят над нас от небето.
Ще запалим свещици,
ще сведеме глава
и от болка сълзици
ще блестят след това.
Нека в дни ей такива
поука остане,
че човек си отива,
не му трябва имане.
Днес е ангелски ден,
ден на хората дето
бдят над теб и над мен,
бдят над нас от небето...
автор Свилена Димитрова
 
Днес е Архангелова задушница...
Днес е Ангелски ден,ден на нашите любими хора,които сме загубили завинаги...,ден на тези,чийто дом са нашите сърца.Те бдят над нас от небето и винаги ще ни липсват...Поклон!💐
 
123801107_4986703094705719_4779876724867
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Спомням си, че беше месец януари.
Минус седемнайсет, шалчето на мама.
Спомням си пингвини /знам, че са гробари/.
Само не си спомням, татко че го няма...
Спомням си народа - всякакъв и много.
Житото - ми казват - никак не е сладко.
Попа си го спомням да намесва Бога.
Само не си спомням, че го няма татко.
Спомням си живота - малък като коте -
в гробището влиза като в детска ясла.
Спомням си, че викам:Не натам ,животе!
Татко ми го няма, а не съм порасла!
Татко ми го няма! Татко ми го няма!
Как без него може жито да е сладко?!
Спомням си гласа си и гнева си само.
Още не си спомням, че го няма татко.
Вече ми е юни. Вече ми е дата.
Трябва да развържа шалчето на мама
и да се разплача пред един приятел.
Само да си спомня, татко че го няма.
 
Камелия Кондова
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Хората могат да бъдат егоисти, егоцентрични, неразумни и безразсъдни.
Обичайте ги все пак!
И най великите и духовно извисени хора могат да бъдат съсипани от дребна и злостна душа.
Обичайте ги все пак!
Всичко което сте строили през целия си живот може да бъде сринато за една нощ.
Продължавайте да строите все пак!
Вярата ви може да бъде поставена на изпитание и разколебана.
Вярвайте все пак!
На любовта ви може да бъде противопоставена враждебност, сърдечна измяна и демоните на човешките недостатъци.
Обичайте все пак!
Живота ви може да е низ от страдания, лишения и загуби.
Обичайте живота все пак!
 
Боби Кастеелс

123936762_2504844036487872_8219180538846

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.
Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш –
зависи колко силно ще обичаш.
Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.
Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.
От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.
Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.
За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.
И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.
Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.
 
Горяна Панайотова
 
124412426_4074913762535925_5616004945949
 
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
На тях, Бащите!
Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно,
но те са там, след първият завой,
усмихнати, облечени прилежно,
бащите са най-смелите герои.
И, знаеш ли! Те никога не плачат!
Така ги помнят техните деца.
Бащите! Колко много само значат.
Мъжът е мъж, когато е Баща!
Да казват "Сбогом" просто не умеят,
остават си бащи до край света.
Във спомени и мисли те живеят,
в най-светлото на нашата душа!
 
Румяна ЗахариеВ
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Господи, колко е хубаво!💖
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
И небето безоблачно-влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!
С тихи стъпки на утро събудено🍀
да прегърнеш гора или цвете.
И да нямаш пътеки прокудени
от Големия път на сърцето.
С много истини всичко да правиш.🌞
С много вяра в света да се вглеждаш.
Господи, не от кал си ни правил,
а от много частици надежда!
автор Дела Раи
 
124626009_5008620149180680_2843720543752
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.
/ Дамян Дамянов /
 
123905294_3794528143911396_5111691758123
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
ДОБРОТО ЩЕ ПОБЕДИ
,, И да вдишваш отрова, издишвай любов! "
Не забравяй тази крилата фраза!
Само така ще оцелееш
в този свят студен и суров,
ако в сърцето ти има любов!
Дори да срещаш злоба и завист,
сърцето си чисто, ти запази!
Усмихни се, приятелю, животът е хубав!
Не допускай омразата да те гнети!
Силно обичай и не забравяй!
Каквото даваш, това получаваш!
Нараняваш ли, нараняван ще бъдеш и, ти!
Затова дарявай любов, топлина
и благословена ще бъде всяка твоя мечта!
Завистта и злобата с усмивка ти накажи!
Така Доброто в света ще победи!
 
Рена Маринова
 
124859330_705376583744735_23232830927349
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре.

Еби им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш,
еби си майката и ти!

Пеньо Пенев
/поетът с ватенката/

%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%83%D0%

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
НЕДОСЕГНАТА
ПЕТЯ ДУБАРОВА
Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът - артист и стар, и ловък -
хвърля се от кестена плешив.
Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта
длани от морето да отдръпвам,
длани побелели от солта.
Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.
Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.
16.11.1975
 
125207788_4766555563384557_1053659259655
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Този дом, дъще,
ще бъде за теб отключен
чак додето се изравни със земята.
Каквото и да ти се случи -
той ще ти бъде убежище, обятие.
Този дом
ще усеща отдалеч, че си идеш
и ще светва празнично,
ще те вика.
Ти си му най-скъпото, най-свидното,
дори да си мислиш, че си никоя.
Ако си унизена, оплюта, отречена -
тук ще бъдеш
в любов изкъпана,
в достойнство облечена.
Не бой се, ако жестоко си сбъркала!
Ще изпиеш прошката - горчиво биле -
и ще се вдигнеш,
по-чиста и по-силна.
Ако през девет земи друг дом намериш,
ако дълго-дълго не се завръщаш -
той ще те чака, самотен и верен,
додето се изравни със земята…
Този дом, тъй малък и тъй необятен –
сърцето майчино,
дъще.
Станка Пенчева
 
125391347_1510639572459453_4024489927731
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пътят до тебе

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.

И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.

Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.

Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.

Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.

Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

Блага Димитрова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Обади ми се някoга...
Когато ти писне
от грешност и праведност,
от позната самотност
сред тълпа от познати…
Когато ти писне
живот да раздаваш –
с парченце живот
да нахраниш душата…
Обади ми се някога…
Когато изглежда,
че начало и край
се преливат фатално…
Когато за вярата
няма надежда
и раят е мит,
а пък адът – реалност
и потегля нататък
душата ти гладна –
с изподрани нозе,
с наранено чело…
Обади ми се някога…
Когато ти трябват
две крила, за да литнеш,
а пък имаш едно.
Весела Димова
 
127222810_3795329917153720_2177371952581
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване