Дори и човек да вярва много-много, че е готов да прости и да го прави чисто механично - това помага. Дори и да не го чувства точно в момента. Резултатът може да се прояви след час, след ден или след 2 години - но резултат при всяко положение има.

Не оправда ли току що идеологията на Хитлер? Идеята за чиста раса - арийската е била оправдание за геноцид...

Всеки от нас е най-близкият си човек, човекът с който щем не щем съжителстваме особено тясно. Лъжа е, че някой може да прости на друг човек, ако не е готов да прости на себе си.

...

всъщност има изключения - хора, които мразят себе си.......

Може проблемът да е в превода, или в подбрания откъс, а и не винаги дебелината на книгите е решаваща за достоверността им. Ето тук има представяне, което в по- малък обем и на български хвърля поглед върху проблема с вълните.

Не е превод (щях да посоча българското издание). Вярно, не решава. Доколкото ми е известно това минава за най-авторитетният американски учебник по обща психиатрия...

Все пак, няма да седна да споря. Доколкото лично аз не съм правил ЕЕГ и анализи...

Редактирано 5 август 200817 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Човек не е едно тяло и не е явление, затворено между датата на раждането и смъртта. Освен това не е явление само за себе си.

Би ли го казал(а) на език на който мога да те разбера, моля.

всъщност има изключения - хора, които мразят себе си.......

Не те разбрах? Хората, които мразят себе си, мразят родителите си, децата си, учителите си, баба си, дядо си и т.н. до Адам и Ева.

Защото, всеки от нас се формира като личност в резултат на преживяното, най-важната част от което е свързана с общуване с други хора, който на свой ред са станали такива каквито са в резултат на общуването си с други хора и т.н. По тази линия - можем да проследим това, което мразим в себе си наистина до Адам и Ева.

Извод - всеки, който мрази себе си, мрази цялото човечество. Дали е готов да го признае или не - отделен въпрос.

Затова и в Евангелието е казано: "Обичай ближният като себе си, пази го като зеницата на окото си". Никой не иска от човека невъзможното - да обичаа другият повече отколкото себе си.

всъщност има изключения - хора, които мразят себе си.......

Не те разбрах? Хората, които мразят себе си, мразят родителите си, децата си, учителите си, баба си, дядо си и т.н. до Адам и Ева.

Защото, всеки от нас се формира като личност в резултат на преживяното, най-важната част от което е свързана с общуване с други хора, който на свой ред са станали такива каквито са в резултат на общуването си с други хора и т.н. По тази линия - можем да проследим това, което мразим в себе си наистина до Адам и Ева.

Извод - всеки, който мрази себе си, мрази цялото човечество. Дали е готов да го признае или не - отделен въпрос.

Затова и в Евангелието е казано: "Обичай ближният като себе си, пази го като зеницата на окото си". Никой не иска от човека невъзможното - да обичаа другият повече отколкото себе си.

Не те разбрах? Хората, които мразят себе си, мразят родителите си, децата си, учителите си, баба си, дядо си и т.н. до Адам и Ева.

Опасявам се, че не съм съгласен с теб. Основна причина за самоубийствата са именно тези моменти в които мразим себе си. Понякота те траят кратко, а понякога не. Защо реши, че ако ще се самоубиваш, непременно трябва да мразиш човечеството?

Не оправда ли току що идеологията на Хитлер? Идеята за чиста раса - арийската е била оправдание за геноцид...

Ще се поясня за да спестя въпросът.

Нацистите са извършвали престъпления (в случая те мисля могат да се вместят в понятието за грехове) с идеята, че вършат нещо редно, че осъществяват световен замисъл за по-добър или правилен свят. Говорите за това колко благотворно може да се отрази да прощавате (на себе си), а аз ви обръщам внимание, че това не е непременно нещо хубаво. Обяснявате ми, че може да забравите миналото в което сте наранили, но забравяте, че болката на наранените е вечна. Дори да отшуми, тя оставя своя белег. Дупките са си там! Не е ли редно извършилият лошо да се чувства лошо? Говорих за Ада и Рая. Отричате ли ги?

защо под един знаменател да бъдат поставени праведните и добри християни с онези които не са били такива, но са се разкаяли?

Опасявам се, че не съм съгласен с теб. Основна причина за самоубийствата са именно тези моменти в които мразим себе си. Понякота те траят кратко, а понякога не. Защо реши, че ако ще се самоубиваш, непременно трябва да мразиш човечеството?

Защото, когато се самоубивам, аз ограбвам не само своят живот, но и този на децата ми (вкл. неродните), на децата на моите деца, и на техните деца. Животът на родителите ми. Животът на приятелите ми. И животът на познатите ми - защото, отново независимо от това дали човек е готов да го признае или не - всеки един от нас прави животът на хората по-богат и им дава възможност, които без всеки един от нас не биха същестували.

Спомена за Хитлер. ДА! Това се отнася и за Хитлер - без него, германският народ никога нямаше да научи на какви зверства е способен... Защото Хитлер само по себе си и като частно лице не може да започне война или да построи концлагер. Същността на ролята, която е играл е, да бъде проявител на нещо, което е съществувало и преди него стаено в душите на хората, но непроявявано поради липса на възможност...

Светът е такъв какъвто е, заради всички събития които са се случили, и всички хора,които са живели - светци и престъпници. Премахни едни човек, пък било то и Хитлер и светът няма да е такъв какъвто е... Това означава неприемане.

И ето цялата тайна на живота - първата, последната и единствената. Човек не може да надмогне злото с отхвърляне. Може да го надмогне единствено чрез приемане.

Защото злото... всъщност не е зло :-) Просто не-битие. Не-съществуване. Не-любов. Единственият начин да запълниш небитието е като го приемеш и го обичаш...

Дали... има някой от пишещите тук, който да може да прости на Хитлер..?

Ще се поясня за да спестя въпросът.

Нацистите са извършвали престъпления (в случая те мисля могат да се вместят в понятието за грехове) с идеята, че вършат нещо редно, че осъществяват световен замисъл за по-добър или правилен свят. Говорите за това колко благотворно може да се отрази да прощавате (на себе си), а аз ви обръщам внимание, че това не е непременно нещо хубаво. Обяснявате ми, че може да забравите миналото в което сте наранили, но забравяте, че болката на наранените е вечна. Дори да отшуми, тя оставя своя белег. Дупките са си там! Не е ли редно извършилият лошо да се чувства лошо? Говорих за Ада и Рая. Отричате ли ги?

Имаш ли сила и желание да чуеш цялата Истина? Сигурен ли си, че имаш? Защото Истината може и да изпепели човек, ако не е готов за Нея...

Защото, когато се самоубивам, аз ограбвам не само своят живот, но и този на децата ми (вкл. неродните), на децата на моите деца, и на техните деца. Животът на родителите ми. Животът на приятелите ми. И животът на познатите ми - защото, отново независимо от това дали човек е готов да го признае или не - всеки един от нас прави животът на хората по-богат и им дава възможност, които без всеки един от нас не биха същестували.

Мисля, че гледаш едностранчиво на проблемът. Да, можеш за обогатиш живота на мнозина, но и да го съсипеш!

И прощавай... аз имам баща, но след като няма контакт с него как точно ме обогатява?

Дали... има някой от пишещите тук, който да може да прости на Хитлер..?

Ако кажа да - ще излъжа. Ако кажа не - ще излъжа.

Но ако кажа, че обичам Хитлер със всичко, което е направил - това вече е Истина :-)

И моля - без приказки за благородстово и подобни дивотии. Обичам Хитлер ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВА!

Дали... има някой от пишещите тук, който да може да прости на Хитлер..?

На човекът или идеологът?

На човекът или идеологът?

Има ли значение...

На историята.

Защо ли можем да избираме на кого да простим...

Мисля, че гледаш едностранчиво на проблемът. Да, можеш за обогатиш живота на мнозина, но и да го съсипеш!

И прощавай... аз имам баща, но след като няма контакт с него как точно ме обогатява?

А как да ти отговоря като всичко, което правиш е да мърмориш? Каквото и да ти кажа, няма да стигне до съзнанието и ще чуеш само това, което ти се иска да чуеш.

Ако толкова много искаш да разбереш - научи се да наблюдаваш баща си. Отговорите са в ТЕБ и в НЕГО. Не в мен.

Можеш да седиш и да мрънкаш и да се самосъжаляваш или да свършиш нещо, от което да има полза. Изборът си е твой.

Е, аз приключих с тази тема :-)

Имаш ли сила и желание да чуеш цялата Истина? Сигурен ли си, че имаш? Защото Истината може и да изпепели човек, ако не е готов за Нея...

Истината която познавам се пише с малка буква. Не знам за какво говориш.

А как да ти отговоря като всичко, което правиш е да мърмориш? Каквото и да ти кажа, няма да стигне до съзнанието и ще чуеш само това, което ти се иска да чуеш.

Ако толкова много искаш да разбереш - научи се да наблюдаваш баща си. Отговорите са в ТЕБ и в НЕГО. Не в мен.

Можеш да седиш и да мрънкаш и да се самосъжаляваш или да свършиш нещо, от което да има полза. Изборът си е твой.

Е, аз приключих с тази тема :-)

Т.е. живота на всеки зависи от него? Кажи го на убитите по време на световните войни.

Дали... има някой от пишещите тук, който да може да прости на Хитлер..?

Може, не може- като не прости- се връзва с него. Всяко непрощаване влива в живот в това, което се е случило. Създаваме го вътре в себе си, в дихателното си поле. А и кой смъртен може да съди друг смъртен ... Нямам предвид институциите, създадени с тази цел.

Има ли значение...

На историята.

Защо ли можем да избираме на кого да простим...

Не ми отговори прощаваш ли ми. Да не отговориш също е избор.

Вероятно е редно да формулирам въпросът си по-директно, т.к. усещам, че съм допуснал една грешка. Темата съм кръстил като "Какво е прошката?" повлиян от друга в същият раздел и защото не успях да се вместя в заглавието. Онова което особено ме вълнува е:

Интересно ми е как ще коментирате това.

... А и кой смъртен може да съди друг смъртен ...

Никой...

Но си харесваме заблудите.

Не ми отговори прощаваш ли ми. Да не отговориш също е избор.

Интересно ми е как ще коментирате това.

Няма за какво...

Самия въпрос, представен пред нас /пред себе си/ - да простя или не, мога или не - ни блокира...

Дали... има някой от пишещите тук, който да може да прости на Хитлер..?

Накара ме да се замисля, но открих отговорът: Не ми се налага да му прощавам (или да не му прощавам).

Няма за какво...

Знам, че няма... но аз говорих вече за това... прошката е просто утеха за нашите колебания и съмнения...

Никой...

Но си харесваме заблудите.

Така, де! Харесва ни да се препъваме. Да стоим на едно място, или да вървим назад, вместо напред ... Това е особено изумително!

Така, де! Харесва ни да се препъваме. Да стоим на едно място, или да вървим назад, вместо напред ... Това е особено изумително!

Всъщност... една от възможностите да познаем прошката не е ли именно способността да умеем да не забелязваме нечии заблуди, а видЕли някой препънал се, да му ударим едно рамо да се понадигне.

И толкова. Останалото е пътечката, водеща към онова, което ни кара да съдим.

А и кой смъртен може да съди друг смъртен ...

Представата за добро и зло не е ли съдене (поне на себе си)?

Всъщност... една от възможностите да познаем прошката не е ли именно способността да умеем да не забелязваме нечии заблуди, а видЕли някой препънал се, да му ударим едно рамо да се понадигне.

И толкова. Останалото е пътечката, водеща към онова, което ни кара да съдим.

Не мога да правя обобщения. За себе си знам, че прошката означава умение да се видят заблудите (както своите, така и чуждите) и да се приемат. Прошката в слепота е ... слепота.

Прошката с отворени и виждащи очи означава да се признае правото на грешка, защото нямаме друг начин за опознаване на този свят, в който сме твърде слепи. Признаването на правото на грешка означава и признаване на възможност за неправене на тази грешка. Така пътят към поправяне се разчиства.

Което, между другото, е много по- важно от размишлението върху непоправимостта на грешките и необратимостта на събитията.

Редактирано 5 август 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Не мога да правя обобщения. За себе си знам, че прошката означава умение да се видят заблудите (както своите, така и чуждите) и да се приемат. Прошката в слепота е ... слепота.

Прошката с отворени и виждащи очи означава да се признае правото на грешка, защото нямаме друг начин за опознаване на този свят, в който сме твърде слепи. Признаването на правото на грешка означава и признаване на възможност за неправене на тази грешка. Така пътят към поправяне се разчиства.

Което, между другото, е много по- важно от размишлението върху непоправимостта на грешките и необратимостта на събитията.

Така е... приемането в много случаи е решение... стига да не е само на думи. И да не съжителства с подминаването.

Откриването/констатирането/ на наличието на грешка вече е съдене обаче...

Прошката в слепота бих нарекла още състрадание/непремерено/.

Редактирано 5 август 200817 г. от infinity1305 (преглед на промените)