За да простиш, означава да сравниш себе си и собствените си грешки с на този или тези които искат от вас прошка. За да поискаш прошка важи същото в пълна сила. Тук говорим за осъзнаване и опознаване на самите нас. Успеем ли в това си начинание ще можем да простим и да искаме прошка,което означава да постигнем вътрешният мир, който съгласете се не много от нас са постигнали. Определено съм съгласен с Maat. Поне от личният си опит до тук съм разбрал, че е по-добре да не предизвиквате желание за прошка в другите, както и да допускате да се налага да грешите, защото всички много добре знаем какви прошки даваме и какви ни дават!

Прошката е за психически силните хора... Умишления грях , не може да бъде простен изцяло. Винаги в съзнанието ти ще остане част от извършеното и когато погледнеш към този човек ,ще си спомняш за този момент.

Прошката е за психически силните хора...

Умишления грях , не може да бъде простен изцяло. Винаги в съзнанието ти ще остане част от извършеното и когато погледнеш към този човек ,ще си спомняш за този момент.

Какво ще рече умишлен грях? Може би всичко тръгва от това какво разбира всеки под "грях"

Умишленото нараняване някому може да е трудно простимо, но не е казано, че това непременно е грях.

Аз не мисля за прошката, даже не си правя труда да съдя хората за постъпките им. Ако с нещо са ми навредили, ги игнорирвам и не мисля дори за тях. Предпочитам хармонията

Прошката е за психически силните хора...

Умишления грях , не може да бъде простен изцяло. Винаги в съзнанието ти ще остане част от извършеното и когато погледнеш към този човек ,ще си спомняш за този момент.

Ако човек осъзнае колко страшно спъва себе си и този, когото обвинява, мисля, че ще намери сили и възможнст да прости (при това наистина изцяло- в смисъл- освобождаващо)

Прошката е поглед напред. Каквото станало- станало. Но ако не ни харесва, нали трябва да осигурим условия да не се случва отново и отново?

Настина, не е лесна задача. Даже считам, че за личността си е направо може би невъзможна задача. Колкото повече его, толкова е по- трудна тази задача.

Ако човек осъзнае колко страшно спъва себе си и този, когото обвинява, мисля, че ще намери сили и възможнст да прости (при това наистина изцяло- в смисъл- освобождаващо)

Прошката е поглед напред. Каквото станало- станало. Но ако не ни харесва, нали трябва да осигурим условия да не се случва отново и отново?

Настина, не е лесна задача. Даже считам, че за личността си е направо може би невъзможна задача. Колкото повече его, толкова е по- трудна тази задача.

Абсолютно съгласен! Искам да те попитам, ти успявала ли си да се освободиш?

Редактирано 10 септември 200817 г. от elman (преглед на промените)

Искам да те попитам, ти успявала ли си да се освободиш?

Много ми харесва глаголното време, което си употребил!

А въпросът е коварен. Ако кажа "да", направо бие на "не". Но ми се ще да окуражя тези, които считат, че прошката е недостъпна. Така че - "да" . В реица случаи съм се измъквала от хватката на обвинението. (което ще рече- в някаква степен...) Но ако аз не се смалявам, и Другият не расте, обвинението ми се изтъпанчва отново и отново, и проблемите с прошката стават като троскот- колкото повече го скубеш- повече се развива.

Ако човек осъзнае колко страшно спъва себе си и този, когото обвинява, мисля, че ще намери сили и възможнст да прости (при това наистина изцяло- в смисъл- освобождаващо)

Прошката е поглед напред. Каквото станало- станало. Но ако не ни харесва, нали трябва да осигурим условия да не се случва отново и отново?

Настина, не е лесна задача. Даже считам, че за личността си е направо може би невъзможна задача. Колкото повече его, толкова е по- трудна тази задача.

Не казвам , че е невъзможно да се прости, но тя е повече за силните хора. Както казваш ти , които гледат напред и не се обръщат. Лесно е да се каже "Прощавам ти" , но дали наистина го мислиш. Истинската прошка не се състои само в думите, за да кажеш ,че си простил на някого ,трябва наистина да го мислиш.

Много ми харесва глаголното време, което си употребил!

А въпросът е коварен. Ако кажа "да", направо бие на "не". Но ми се ще да окуражя тези, които считат, че прошката е недостъпна. Така че - "да" . В реица случаи съм се измъквала от хватката на обвинението. (което ще рече- в някаква степен...) Но ако аз не се смалявам, и Другият не расте, обвинението ми се изтъпанчва отново и отново, и проблемите с прошката стават като троскот- колкото повече го скубеш- повече се развива.

Благодаря за откровенният отговор

Не казвам , че е невъзможно да се прости, но тя е повече за силните хора. Както казваш ти , които гледат напред и не се обръщат. Лесно е да се каже "Прощавам ти" , но дали наистина го мислиш. Истинската прошка не се състои само в думите, за да кажеш ,че си простил на някого ,трябва наистина да го мислиш.

А ти мислиш ли го когато изричаш тези думи?

Благодаря за откровенният отговор

А ти мислиш ли го когато изричаш тези думи?

Не, за това се стремя и да не ги изричам тези думи.

Трябва не толкова сила, колкото разбиране. Не можеш да простиш истински, без да разбереш другата страна. Трябва да застанеш на мястото на другия, да разбереш мотивите му, причините за действията му, нивото му на съзнание, светогледа, начина му на мислене, моментно състояние и още редица други неща. За да простиш трябва да признаеш и правото на другия да мисли и решава свободно, дори и решенията му да са погрешни. Признавайки свободата на другия, оставаме свободни самите ние.

Не, за това се стремя и да не ги изричам тези думи.

Това какво значи, че не грешиш или че не приснаваш грешките си?

Това какво значи, че не грешиш или че не приснаваш грешките си?

Казвам че рядко изричам думите "Простих ти" , просто защото рядко ги мисля наистина. А за грешки - всеки допуска...важното е да не пречат и на околните.

Казвам че рядко изричам думите "Простих ти" , просто защото рядко ги мисля наистина. А за грешки - всеки допуска...важното е да не пречат и на околните.

Koeто означава, че непризнаваш грешките си. Нали знаеш поговорката обаче: "Каквото повикало, такова се обадило"

Koeто означава, че непризнаваш грешките си. Нали знаеш поговорката обаче: "Каквото повикало, такова се обадило"

Не казвам ,че не признавам грешките си, просто трудно прощавам. Какво общо има едното с другото?

Толкова много приказки за толкова просто нещо?Има ли значение какво е прошката.Важното е да я има и да можеш да прощаваш.Другото е чесане на пръсти.

Не казвам ,че не признавам грешките си, просто трудно прощавам. Какво общо има едното с другото?

Помисли и ще разбереш. Добре, а признаваш ли си ги? Заставаш ли поне пред себе си и казваш ли си аз згреших?

Редактирано 10 септември 200817 г. от elman (преглед на промените)

Помисли и ще разбереш. Добре, а признаваш ли си ги? Заставаш ли поне пред себе си и казваш ли си аз згреших?

Понякога - да , но поне когато греша се старая да не наранявам и околните.

Понякога - да , но поне когато греша се старая да не наранявам и околните.

Ммм колко откровенно. Добре съгласих се с теб поне понякога си признаваш

Понякога се питам защо забравяме че това което си пожелаваме може изобщо да не ни хареса,като стане реалност де....

Понякога се питам защо забравяме че това което си пожелаваме може изобщо да не ни хареса,като стане реалност де....

Именно защото незнаем какво ще се получи и си мислим че ще е добро... но понякога не е.

Именно защото незнаем какво ще се получи и си мислим че ще е добро... но понякога не е.

В случая сега,поне е забавно.

Любовта винаги и всичко прощава останалото е част от капана "КАРМА"

Ето .. от всички приказки, които сте изписали тука ... стигнах до същия извод, до който съм стигала и преди "Най-трудното нещо е да се научиш да прощаваш" Един неможе да прощава, друг не признава грешките си ... мхм ..

Редактирано 13 август 200916 г. от little_amore (преглед на промените)

по-нагоре във форума беше казано добре - грехът е отдалечаване на човек от бог. Ако се завърнеш - значи вече няма грях. Всъщност няма какво да се прощава. А човешката прошка, за действия, които са ни наранили или считаме за неправилни, е много по-сложно нещо. За разлика от бог, хората имат доста сложна система за определяне на добро и лошо. При него е просто - ако го обичаш, и той те обича.

по-нагоре във форума беше казано добре - грехът е отдалечаване на човек от бог. Ако се завърнеш - значи вече няма грях. Всъщност няма какво да се прощава. А човешката прошка, за действия, които са ни наранили или считаме за неправилни, е много по-сложно нещо. За разлика от бог, хората имат доста сложна система за определяне на добро и лошо. При него е просто - ако го обичаш, и той те обича.

няма такова нещо - защо тогава Бог е харесал жертвата на вижотновъда Авел и е пренебрегнал тая на брат му - земеделеца Каин? (това не е ли грях?) и двамат братя са обичали Бог - всеки е принасял вертва каквато е можел, но той ги е обичал различно. С какво е по различен от човек или по точно с какво човек е по различен от Бог? Завистлив е - взел го е от Бог, не обича всички по равно пак от там го е наследил, алчен - пак от там, как може да имаш няколко деца и да ги обичаш различно? как може да ги караш да си завиждат?... Бог не е идеален... просто хората имат идеал за него ама Бог си е човек със всичките му кусури... човек е зъл, човек е създаден по подобие на бог - значи...

Редактирано 15 август 200916 г. от the professor (преглед на промените)