О Да,защото толкова ни обича, че дори ние неверни да сме Той остава верен.Ако остава до нас бихме убили всички грешни според нас.А Той дълго търпи та дано се обърнем към Него и да живеем.Той не ни изпраща никой ние си ги приемаме от нас зависи Накъде ще поемем.

---------------------

Благодаря, нямам повече въпроси.

А може ли вместо да се опитваме да забрявиме, което е невъзможно, да се опитаме да игнорираме вместо да прощаваме.

Това би било потискане и самозалъгване – пазим спомена, но се опитваме да се убедим, че той не ни влияе. За да може споменът наистина да не ни влияе, трябва да има разбиране от наша страна за случващото се. Да погледнем на случилото се от една надличностна, безпристрастна, свободна от наложените върху съзнанието ни автоматични умствени модели позиция. Ние в резултат от незнанието и действията си в миналото сме изградили в себе си механизъм, който автоматично реагира по определен начин при сходни събития (примерно чувстваме се дълбоко наранени, ако ни обидят). За да простиш, трябва да разчупиш този автоматичен модел на поведение, да освободиш ума си от него и да действаш различно, по собствен избор. Когато прощава, човек освобождава себе си и утвърждава своята независимост и правото си да избира, а не да се поддава на течението. Всеки може да се поддаде на емоциите си и да изпита ярост срещу обидилия го, или да се почувства наранен. Само силния дух обаче може да остане със свободно съзнание.

Това донякъде е отговор и на поста на NavNav от малко по-рано. Ще добавя, че прошката се отнася предимно до нашето емоционално и умствено състояние. При една подобна на описана ситуация, наистина е необходима голяма вътрешна сила за преодоляването на последиците. Прошката е част от това преодоляване. Тя не означава съгласие с действията на извършителя. Не означава и, че ако имаме възможност не трябва да предприемем съответните противодействия. Но при това ние трябва да останем умствено и емоционално независими. Да реагираме ние самите, а не да се водим от автоматичните си и полусъзнателни инстинкти и груби емоции. Първосигналните астрални реакции няма да решат проблема, а само ще го задълбочат. Именно това е и част от посттравматичната психологична помощ. Омразата към извършителя е оправдана само първоначално, за да се освободи натрупаното напрежение, ако то е прекалено голямо, но тя няма да реши проблема, напрежението ще се натрупа отново, психиката ще остане лабилна, а вероятно и здравословното състояние ще се влоши.

Редактирано 22 октомври 201015 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Хубавото на прошката е, че се дава по желание, а трудното е, че трябва да желаеш да я дадеш... И това определено не е тавтология! От там нататък, свят шарен - хора всякакви, съответно и стремленията им различни. Да вкараш цялото разнообразие в две пошли категории и е смешно - по-прилича като да си се пошегувал отколкото да си дал сериозно мнение. Не искам да кажа, че историята е измислена или смешна, но тя засяга разбиранията на един разгулен поп и на двама омерзени родителя как да прощават греховете и по никакъв начин не е показателна за стойността и правотата на делата им... Още по-малко развенчава прошката, като добродетел!

П.П. На твое място не бих разчитал, че вярата учи хората на овчедушие! Този който има очи, няма да пропусне поуката в следния текст...

• Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
• Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
• Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
• Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
• Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
• Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
• Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
• Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

...та, всяко нещо идва с времето си - и умението да прощаваш също!

Твърдението ти "И това определено не е тавтология" на пръв поглед изглежда смислено, впечатляващо и подчертаващо първото изречение, обаче като се върнеш към това отпред забелязваш, че второто съдържа неистина. Повтарянето на "желание" и "желаеш" в едно сложно изречение е тавтология. Тук май вече е нарушена заповедта "Не лъжи!". Е, простимо е. Друг път замени "желаеш" с "искаш" и готово.

По-нататък си против вкарването на безкрайното разнообразие от хора в категории. Тях не сме ги измислили ние с теб. Кажи същите думи на някой религиозен философ, може и на обикновен, и се наслаждавай на критиката, която ще ти отправи. Отлично знаеш, че опростяването на една съвкупност от обекти позволява концентрирането върху същината на останалата част от разисквания въпрос.

Ясно ти е, че всички мои изказвания са съвсем сериозни, но ги характеризираш като шега. Знаеш и че историята е истинска, защото се е случвала хиляди пъти, но с различни участници навсякъде по света, обаче се опитваш да я изтъкнеш като съвсем отделно и незначително явление. Щом така ти е удобно, прощавам ти. "Стойността и правотата на делата им" определено не могат да бъдат съдени от нас. Нали при теб има кой да го прави, а при мен са далеч от компетентността ми, но съществуват съответните институции.

Вярно е, че прошката е добродетел. Човек трябва да е готов да я даде, стига това да е обективно възможно. Ако същият е принуден от религиозните си убеждения да прощава всичко и на всяка цена, къде остава истинската душевна доброта, която обичайно подбужда индивида към прошка?

Никъде в написаното от мен няма думи срещу прошката, за да споменаваш "опит за развенчаване на прошката" от моя страна. Не се ли опитваш да преиначиш смисловото съдържание на думите ми, преследвайки определена користна цел? Защо използваш квалификацията "две пошли категории" спрямо разделянето на хората на вярващи и невярващи? Нима има и трета, и четвърта - полувярващи и полуневярващи? И защо път "пошли"? От чувствата ти тайничко прозира това, че си си вменил правата на своя бог и се опитваш да бъдеш съдник. Лицемерничко се получава. Знаеш, че това не е хубаво и може да бъде наказано, а всъщност си сигурен, че няма кой да го направи и затова си го позволяваш. Простено да ти е.

--------------

Втората част от текста ти са цитати - семена, които лесно покълват на подходяща почва, та като се развият, да хранят една определена прослойка хора. Всичко е измислено и усъвършенствано през вековете. Не може да се отрече, че в процеса са участвали доста надарени умове, защото схемата за смучене е съвършена. Дори във време, когато човечеството е напрупало знания, благодарение на които всеки човек би могъл да изглежда като бог в очите на някой откъснат от цивилизацията индивид, дори сега тази схема работи префектно и храни стотици хиляди гърла, а може би и милиони.

Както и да е, големите религиозни учения и в наши дни успяват да изпълняват своята функция. Те пречат донякъде успешно на сектите да експлоатират нуждаещите се от религиозна вяра хора. Това е похвално и трябва да се подкрепя.

--------------

Darkterminal, беше ми приятно да си поговорим.

В знак на своята благодарност те съветвам да промениш частта "dark" в ника си, защото "тъмни" са силите около твоя дявол. Около бог всичко е светло и красиво. И "terminal" звучи доста мрачно и накрая на всичкото. Всъщност, извинявай! Не е моя работа да се намесвам в толкова лична твоя сфера.

Знам, че дълбоко в душата си вече чувстваш огромна необходимост да ми простиш, затова ти благодаря предварително и ще ти благодаря пак и пак, ако се срещнем.

В заключение ще спомена, че ми харесват християнските "Десет божи заповеди", които, естествено, са измислени от хора - Онези хора. Жалко е, че толкова рядко се спазват, защото подбуждат към хуманност, към която човечеството не желае да се стреми. Добре е обаче, че има толкова човечни хора като теб, които са способни на всичко, за да защитят вярата си и способността си да прощават.

====================================================================

Ако си чел внимателно би трябвало да си разбрал ,че не говоря за сляпа вяра догми и постановления.Като четеш виждаш ли мозъка ми промит или зомбиран.Винаги е имало заблуда и изопачаване на доброто за собствени цели,всяко стадо си има своите добри и други.Аз като говоря не обичам да говоря празни думи дано се опознаем и ще разбереш.Мога да ти дам свидетелства за това което Бог направи в живота ми.Той е Жив не мистерия и приказка.Свидетелствата са много и не искам да ви отегчавам ще кажа само че избави двамата ми сина и аз Му благодаря от цялото си сърце и душа.За големия знае целия град лесно може да се провери, всички лекари се чудеха как е жив стоял в колата цяла нощ и половин ден като я е запалил в гаража.Аз съм предал живота си на Него и Той пази мен и целия ми дом обещал Го е в Словото си от нас се иска вяра.Това не са празни думи мога да говоря много, но но не искам да ви досаждам.Бог да ви се открие да Го познаете бъдете БЛАГОСЛОВЕНИ.ПОЗДРАВИ.

Радвам се за теб. Всичко, което е сторил за теб е чудесно. Жалко, че нито веднъж не ти е намекнал ти да направиш едно определено нещо. В такъв случай и аз няма да се осмеля, за да не се налага после да ми прощаваш.

Поздрави!

Твърдението ти "И това определено не е тавтология" на пръв поглед изглежда смислено, впечатляващо и подчертаващо първото изречение, обаче като се върнеш към това отпред забелязваш, че второто съдържа неистина. Повтарянето на "желание" и "желаеш" в едно сложно изречение е тавтология. Тук май вече е нарушена заповедта "Не лъжи!". Е, простимо е. Друг път замени "желаеш" с "искаш" и готово.

По-нататък си против вкарването на безкрайното разнообразие от хора в категории. Тях не сме ги измислили ние с теб. Кажи същите думи на някой религиозен философ, може и на обикновен, и се наслаждавай на критиката, която ще ти отправи. Отлично знаеш, че опростяването на една съвкупност от обекти позволява концентрирането върху същината на останалата част от разисквания въпрос.

Ясно ти е, че всички мои изказвания са съвсем сериозни, но ги характеризираш като шега. Знаеш и че историята е истинска, защото се е случвала хиляди пъти, но с различни участници навсякъде по света, обаче се опитваш да я изтъкнеш като съвсем отделно и незначително явление. Щом така ти е удобно, прощавам ти. "Стойността и правотата на делата им" определено не могат да бъдат съдени от нас. Нали при теб има кой да го прави, а при мен са далеч от компетентността ми, но съществуват съответните институции.

Вярно е, че прошката е добродетел. Човек трябва да е готов да я даде, стига това да е обективно възможно. Ако същият е принуден от религиозните си убеждения да прощава всичко и на всяка цена, къде остава истинската душевна доброта, която обичайно подбужда индивида към прошка?

Никъде в написаното от мен няма думи срещу прошката, за да споменаваш "опит за развенчаване на прошката" от моя страна. Не се ли опитваш да преиначиш смисловото съдържание на думите ми, преследвайки определена користна цел? Защо използваш квалификацията "две пошли категории" спрямо разделянето на хората на вярващи и невярващи? Нима има и трета, и четвърта - полувярващи и полуневярващи? И защо път "пошли"? От чувствата ти тайничко прозира това, че си си вменил правата на своя бог и се опитваш да бъдеш съдник. Лицемерничко се получава. Знаеш, че това не е хубаво и може да бъде наказано, а всъщност си сигурен, че няма кой да го направи и затова си го позволяваш. Простено да ти е.

--------------

Втората част от текста ти са цитати - семена, които лесно покълват на подходяща почва, та като се развият, да хранят една определена прослойка хора. Всичко е измислено и усъвършенствано през вековете. Не може да се отрече, че в процеса са участвали доста надарени умове, защото схемата за смучене е съвършена. Дори във време, когато човечеството е напрупало знания, благодарение на които всеки човек би могъл да изглежда като бог в очите на някой откъснат от цивилизацията индивид, дори сега тази схема работи префектно и храни стотици хиляди гърла, а може би и милиони.

Както и да е, големите религиозни учения и в наши дни успяват да изпълняват своята функция. Те пречат донякъде успешно на сектите да експлоатират нуждаещите се от религиозна вяра хора. Това е похвално и трябва да се подкрепя.

--------------

Darkterminal, беше ми приятно да си поговорим.

В знак на своята благодарност те съветвам да промениш частта "dark" в ника си, защото "тъмни" са силите около твоя дявол. Около бог всичко е светло и красиво. И "terminal" звучи доста мрачно и накрая на всичкото. Всъщност, извинявай! Не е моя работа да се намесвам в толкова лична твоя сфера.

Знам, че дълбоко в душата си вече чувстваш огромна необходимост да ми простиш, затова ти благодаря предварително и ще ти благодаря пак и пак, ако се срещнем.

В заключение ще спомена, че ми харесват християнските "Десет божи заповеди", които, естествено, са измислени от хора - Онези хора. Жалко е, че толкова рядко се спазват, защото подбуждат към хуманност, към която човечеството не желае да се стреми. Добре е обаче, че има толкова човечни хора като теб, които са способни на всичко, за да защитят вярата си и способността си да прощават.

====================================================================

Радвам се за теб. Всичко, което е сторил за теб е чудесно. Жалко, че нито веднъж не ти е намекнал ти да направиш едно определено нещо. В такъв случай и аз няма да се осмеля, за да не се налага после да ми прощаваш.

Поздрави!

О повярвай ми то не е само едно определено нещо а неща и аз се стремя да получа поправление и усъвършенстване към което всички се стремим.Ако ти виждаш нещо което ме спъва кажи.В противен случаи все едно гледаш някой как ще падне в пропаст и ти не му подаваш ръка.А колкото до 10 Божи заповеди можем да поговорим стига да имаш време и желание те са в Стария завет как се изпълняват в Новия.

Втората част от текста ти са цитати - семена, които лесно покълват на подходяща почва, та като се развият, да хранят една определена прослойка хора.

Правилно!

"Еклесиаст" е храна за всеки, който иска да опознае Живота(умишлено е с главна буква, коректоре )И за всеки, който се нуждае да разбере смъртта.

О повярвай ми то не е само едно определено нещо а неща и аз се стремя да получа поправление и усъвършенстване към което всички се стремим.Ако ти виждаш нещо което ме спъва кажи.В противен случаи все едно гледаш някой как ще падне в пропаст и ти не му подаваш ръка.А колкото до 10 Божи заповеди можем да поговорим стига да имаш време и желание те са в Стария завет как се изпълняват в Новия.

Добре е, че се стремиш. Дерзай! Успех!

Правилно!

"Еклесиаст" е храна за всеки, който иска да опознае Живота(умишлено е с главна буква, коректоре )И за всеки, който се нуждае да разбере смъртта.

Благодаря за "Ж"-то, без помощта ти бях обречен.

-----------

Езикът ти е леко зачервен и възпален. Помоли се и всичко ще се оправи! Хм, аз пък имам нещо в окото...

Редактирано 22 октомври 201015 г. от NavNav (преглед на промените)

Езикът ти е леко зачервен и възпален.

И раздвоен...

Нали не мислиш, че се самоизключвам от суетата? Там съм.

Всички горим в ада на най-изпепеляващата страст - гордостта. Но има осъзната и неосъзната гордост. Първата понякога ни помага, подсещайки ни, че сме човечета като всички останали и нищо човешко не ни е чуждо(и моя милост има нещо в окото).

По-страшна е неосъзната. Тя ни кара да съдим другите, мислейки си, че сме прави, да се подиграваме с грешките им, да се радваме на неслуките им... А после от палачи, ставаме жертви и... това е моментът, в който можем и трябва да разберем какво е прошката и къде сме сгрешили.

Редактирано 22 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

И раздвоен...

Нали не мислиш, че се самоизключвам от суетата? Там съм.

Всички горим в ада на най-изпепеляващата страст - гордостта. Но има осъзната и неосъзната гордост. Първата понякога ни помага, подсещайки ни, че сме човечета като всички останали и нищо човешко не ни е чуждо(и моя милост има нещо в окото).

По-страшна е неосъзната. Тя ни кара да съдим другите, мислейки си, че сме прави, да се подиграваме с грешките им, да се радваме на неслуките им... А после от палачи, ставаме жертви и... това е моментът, в който можем и трябва да разберем какво е прошката и къде сме сгрешили.

Това с раздвоения език си го измисли в движение. Трудно е да си представи човек какви затруднения изпитват змиите, докато се целуват. И те са го разбрали, затова не го правят.

Зарежи суетата! Така ще можеш истински да цениш другите и да не се дразниш, че някой те подценява. Всички очаквания могат след време да бъдат надхвърлени.

Твърдението, че гордостта е страст изпепеляваща, е комично. Познай изгарящо-изпепеляващо-погубващата страст и ще разбереш какво имам предвид!

Гордостта е слабост на обикновените хора. Тя е единственото средство, което ги прави значими в собствените им очи.

Силните и умни хора нямат нужда от гордост. Околните са тези, които се гордеят с факта, че ги познават или са ги познавали.

Никой няма право да съди другите, освен съдиите с вменените им правомощия. Така е в реалния свят. Във вашия си имате бог и си имате начини да поддържате мирното съвместно съществуване с него.

Не е добре да се радваш на нечии несполуки. Грешките трябва да се посочват, за да не се влачи човекът цял живот по корем. Позата е неудобна и предполага изненади - много хора се опитват да се възползват точно от момента, в който лежащият се опитва да се изправи.

Редактирано 22 октомври 201015 г. от NavNav (преглед на промените)

Омразата към извършителя е оправдана само първоначално, за да се освободи натрупаното напрежение, ако то е прекалено голямо, но тя няма да реши проблема, напрежението ще се натрупа отново, психиката ще остане лабилна, а вероятно и здравословното състояние ще се влоши.

А, ако на нас ни поискат прошка!

Зависи дали наистина сме простили. Имам предвид вътрешно. Искреността мисля, че е най-доброто решение. И да сме простили, и да не сме простили, ние можем да се опитаме да покажем на другия ситуацията през нашите очи. Бих обяснил на човека отсреща, че доколкото зависи от мен му прощавам, но това едва ли ще е достатъчно, ако той сам не си прости и не се освободи от чувството си за вина.

Твърдението ти "И това определено не е тавтология" на пръв поглед изглежда смислено, впечатляващо и подчертаващо първото изречение, обаче като се върнеш към това отпред забелязваш, че второто съдържа неистина. Повтарянето на "желание" и "желаеш" в едно сложно изречение е тавтология. Тук май вече е нарушена заповедта "Не лъжи!". Е, простимо е. Друг път замени "желаеш" с "искаш" и готово.

По-нататък си против вкарването на безкрайното разнообразие от хора в категории. Тях не сме ги измислили ние с теб. Кажи същите думи на някой религиозен философ, може и на обикновен, и се наслаждавай на критиката, която ще ти отправи. Отлично знаеш, че опростяването на една съвкупност от обекти позволява концентрирането върху същината на останалата част от разисквания въпрос.

Ясно ти е, че всички мои изказвания са съвсем сериозни, но ги характеризираш като шега. Знаеш и че историята е истинска, защото се е случвала хиляди пъти, но с различни участници навсякъде по света, обаче се опитваш да я изтъкнеш като съвсем отделно и незначително явление. Щом така ти е удобно, прощавам ти. "Стойността и правотата на делата им" определено не могат да бъдат съдени от нас. Нали при теб има кой да го прави, а при мен са далеч от компетентността ми, но съществуват съответните институции.

Често допускана грешка е да се смята употребата на думи с еднакъв корен за тавтология. За да имаме налице тавтология, трябва да има липса на логическа необходимост при употребата на двете думи, ако логическата необходимост е налице, в най-лошия случай ще говорим за плеоназъм. В случая такава е на лице и е добре подчертавана от семантичното значение на думите в двете части на изречението. В първата изразяваме опция (незадължителността на акта), а във втората изразяваме необходимо и достатъчно условие за да се даде прошка. Между двете - цял балкан разлика. Хубавото в случая е, че това е първото нещо за което си се хванал. Явно каламбура си е свършил работата. Лошото е, че си пропуснал явно изказаното, а си се хванал за неизказаното. Няма как да знам, че историята ти е истинска, но дори и без сугестивния ти намек, не я подлагам на съмнение! Нас ни интересува поведенческия модел на участниците обусловен от нетния ефект на събитията в сценария. Поглеждаме и виждаме хора не пожелали да простят, и взели правосъдието в ръцете си. От друга страна, примерно в случая от друго село - синът в нетрезво състояния се опитал (почти успешно) да убие баща си. И какво, искаш да ми кажеш, че бащата е лицемер или дупедавец, щом е простил на синът си? Именно против тези две категории се обявих. Много бързо постави хората там - всеки си има своите причини да направи нещо или не!

Вярно е, че прошката е добродетел. Човек трябва да е готов да я даде, стига това да е обективно възможно. Ако същият е принуден от религиозните си убеждения да прощава всичко и на всяка цена, къде остава истинската душевна доброта, която обичайно подбужда индивида към прошка?

Хубав оксиморон - включваш се с апломб! Следващият път го сложи по-нагоре в изказването си - ще произведе по-голям ефект.

Никъде в написаното от мен няма думи срещу прошката, за да споменаваш "опит за развенчаване на прошката" от моя страна. Не се ли опитваш да преиначиш смисловото съдържание на думите ми, преследвайки определена користна цел?

Единственото написано от теб е, че хората простили повече от леко провинение са лицемери и дупедавци! Лесно е да се види къде е поставена релацията на еквивалентност между простил и дупедавец. Така си го написал и резултатът не е в полза на простилия (поне според думите ти).

Защо използваш квалификацията "две пошли категории" спрямо разделянето на хората на вярващи и невярващи? Нима има и трета, и четвърта - полувярващи и полуневярващи? И защо път "пошли"? От чувствата ти тайничко прозира това, че си си вменил правата на своя бог и се опитваш да бъдеш съдник. Лицемерничко се получава. Знаеш, че това не е хубаво и може да бъде наказано, а всъщност си сигурен, че няма кой да го направи и затова си го позволяваш. Простено да ти е.

Оплете се драги, няма нищо пошло в това да си вярващ или невярващ - т.е. това не са пошли категории. Докато лицемер и дупедавец са! Виж това вече е лицемерно...

Втората част от текста ти са цитати - семена, които лесно покълват на подходяща почва, та като се развият, да хранят една определена прослойка хора. Всичко е измислено и усъвършенствано през вековете. Не може да се отрече, че в процеса са участвали доста надарени умове, защото схемата за смучене е съвършена. Дори във време, когато човечеството е напрупало знания, благодарение на които всеки човек би могъл да изглежда като бог в очите на някой откъснат от цивилизацията индивид, дори сега тази схема работи префектно и храни стотици хиляди гърла, а може би и милиони.

Както и да е, големите религиозни учения и в наши дни успяват да изпълняват своята функция. Те пречат донякъде успешно на сектите да експлоатират нуждаещите се от религиозна вяра хора. Това е похвално и трябва да се подкрепя.

Уж четеш, пък пропускаш очевидното... Цитата съм го употребил не заради поетичната му, морално-етична или религиозна стойност. Сложил съм го за да напомня, че всеки човек е готов да се хване за сопата, когато му дойде времето! Та, не разчитай да си живееш добре и лесно на гърба на вярващите - най-вероятно няма да се получи.

Darkterminal, беше ми приятно да си поговорим.

В знак на своята благодарност те съветвам да промениш частта "dark" в ника си, защото "тъмни" са силите около твоя дявол. Около бог всичко е светло и красиво. И "terminal" звучи доста мрачно и накрая на всичкото. Всъщност, извинявай! Не е моя работа да се намесвам в толкова лична твоя сфера.

Зле ми се отблагодаряваш, лош съвет ми даваш! Защото там където свършва мрака, има само светлина NavNav... Това му е хубавото на ника ми.

Знам, че дълбоко в душата си вече чувстваш огромна необходимост да ми простиш, затова ти благодаря предварително и ще ти благодаря пак и пак, ако се срещнем.

В заключение ще спомена, че ми харесват християнските "Десет божи заповеди", които, естествено, са измислени от хора - Онези хора. Жалко е, че толкова рядко се спазват, защото подбуждат към хуманност, към която човечеството не желае да се стреми. Добре е обаче, че има толкова човечни хора като теб, които са способни на всичко, за да защитят вярата си и способността си да прощават.

Аз не съм ангел, аз съм човек - с присъщите ми хорски черти, но да, изпитвам стремление да съм по-добър - пък, колкото се получи...

Редактирано 22 октомври 201015 г. от darkterminal (преглед на промените)

Това с раздвоения език си го измисли в движение. Трудно е да си представи човек какви затруднения изпитват змиите, докато се целуват. И те са го разбрали, затова не го правят.

Зарежи суетата! Така ще можеш истински да цениш другите и да не се дразниш, че някой те подценява. Всички очаквания могат след време да бъдат надхвърлени.

Твърдението, че гордостта е страст изпепеляваща, е комично. Познай изгарящо-изпепеляващо-погубващата страст и ще разбереш какво имам предвид!

Гордостта е слабост на обикновените хора. Тя е единственото средство, което ги прави значими в собствените им очи.

Силните и умни хора нямат нужда от гордост. Околните са тези, които се гордеят с факта, че ги познават или са ги познавали.

Никой няма право да съди другите, освен съдиите с вменените им правомощия. Така е в реалния свят. Във вашия си имате бог и си имате начини да поддържате мирното съвместно съществуване с него.

Не е добре да се радваш на нечии несполуки. Грешките трябва да се посочват, за да не се влачи човекът цял живот по корем. Позата е неудобна и предполага изненади - много хора се опитват да се възползват точно от момента, в който лежащият се опитва да се изправи.

Navnav, живеем в един и същи свят, светът на гордостта(его, дявол, сатана... както искаш го наречи). Между теб и мен има една съвсем мъничка разлика-ти не съзнаваш, че си приличаме, а аз го знам.

Зависи дали наистина сме простили. Имам предвид вътрешно. Искреността мисля, че е най-доброто решение. И да сме простили, и да не сме простили, ние можем да се опитаме да покажем на другия ситуацията през нашите очи. Бих обяснил на човека отсреща, че доколкото зависи от мен му прощавам, но това едва ли ще е достатъчно, ако той сам не си прости и не се освободи от чувството си за вина.

Той може и да не чувства вина.

Какво да обясняваш на такъв човек?

Освободи себе си и отмини.

Кой искаш да си от притчата за Авел и Каин? Освободеният Авел или страдащият Каин?

Авел не е съзнавал, че с добротата и щастието си предизвиква гняв, злоба, завист, ревност у брат си, а Каин трябва да живее, за да носи кръста си и никой да не го убива, за да му спестява мъките, за да търси начин да намери покой(ако изобщо разбере къде да го търси ).

Редактирано 23 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Освободи себе си и отмини.

Кой искаш да си от притчата за Авел и Каин? Освободеният Авел или страдащият Каин?

Авел не е съзнавал, че с добротата и щастието си предизвиква гняв, злоба, завист, ревност у брат си, а Каин трябва да живее, за да носи кръста си и никой да не го убива, за да му спестява мъките, за да търси начин да намери покой(ако изобщо разбере къде да го търси ).

Мисля си всичко ли трябва да се прощава! Има ли неща които не бива да прощаваме, и да оставим нещата в ръцете на по-висши сили, а ние просто смирено да приемем непрощаването!

Мисля си всичко ли трябва да се прощава! Има ли неща които не бива да прощаваме, и да оставим нещата в ръцете на по-висши сили, а ние просто смирено да приемем непрощаването!

Смирението е прошка.

Смирението и търпението са висши добродетели и като такива много са малко хората, които стигат да тях.

Не знам как ти разбираш прошката, но за мен тя не е: "прощавам ти" или "прощавам ви", а е излизане от оковите на емоцията. Когато при спомена за ситуацията, сърцето ти "мълчи", свободен си, ако усетиш вълнение... не си простил, дори и хиляди пъти да си го казвал на глас.

Митак, ако нещо можем да променим, това е себе си.

Правите ли разлика между смирение, примирение и търпение?

Редактирано 23 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Смирението е прошка.

Смирението и търпението са висши добродетели и като такива много са малко хората, които стигат да тях.

Не знам как ти разбираш прошката, но за мен тя не е: "прощавам ти" или "прощавам ви", а е излизане от оковите на емоцията. Когато при спомена за ситуацията, сърцето ти "мълчи", свободен си, ако усетиш вълнение... не си простил, дори и хиляди пъти да си го казвал на глас.

Митак, ако нещо можем да променим, това е себе си.

Правите ли разлика между смирение, примирение и търпение?

Много ми хареса този пост, но и много ме натъжи!

Смирението не е равнозначно на прошка! Смирени сме пред Бога; пред смъртта и т.н.

Разбирам прошката точно както теб, но пустата памет ми играе номера!

Нел, отдавна не съм чувал обръщението Митак, отдавна съм Бай Митко, Дядо, оня дятка, затова се кръстих Октим! Благодаря за обръщението!!!!!!!!!

Ето едно въпросче с понижена трудност: Права си, че можем да променяме само себе си, но ако се променяме при всяка наложена отвън ситуация какво ще остане от нас? Дали няма да станем хамелеони а???

Редактирано 23 октомври 201015 г. от октим (преглед на промените)

Ето едно въпросче с понижена трудност: Права си, че можем да променяме само себе си, но ако се променяме при всяка наложена отвън ситуация какво ще остане от нас? Дали няма да станем хамелеони а???

Нямах предвид промяна под външно въздействие. А самопознание, от там и познание за живота, за връзките в него.

Редактирано 23 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Ако ви пожелая "приятно преливане от пусто в празно", ще ви обидя, затова не го правя. Приятни забавления!

Хубавото на прошката е, че се дава по желание, а трудното е, че трябва да желаеш да я дадеш... И това определено не е тавтология! От там нататък, свят шарен - хора всякакви, съответно и стремленията им различни. Да вкараш цялото разнообразие в две пошли категории и е смешно - по-прилича като да си се пошегувал отколкото да си дал сериозно мнение. Не искам да кажа, че историята е измислена или смешна, но тя засяга разбиранията на един разгулен поп и на двама омерзени родителя как да прощават греховете и по никакъв начин не е показателна за стойността и правотата на делата им... Още по-малко развенчава прошката, като добродетел!

П.П. На твое място не бих разчитал, че вярата учи хората на овчедушие! Този който има очи, няма да пропусне поуката в следния текст...

• Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
• Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
• Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
• Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
• Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
• Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
• Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
• Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

...та, всяко нещо идва с времето си - и умението да прощаваш също!

На ред 3 в първото изречение има фатална грешка. Имам очи и не пропускам поуката, метни текста в коша. Не е това за което го мислиш.

Ако ви пожелая "приятно преливане от пусто в празно", ще ви обидя, затова не го правя.

Приятни забавления!

И аз се присъединявам към любезното ти пожелание!

Ако ви пожелая "приятно преливане от пусто в празно", ще ви обидя, затова не го правя.

Приятни забавления!

Благодаря! Да ти се връща!

На ред 3 в първото изречение има фатална грешка. Имам очи и не пропускам поуката, метни текста в коша. Не е това за което го мислиш.

Стана ми интересно! Какво си мислиш, че Дарки си мисли?

Да си призная... не знам той какво мисли, знам това, което е в моята главица.

Редактирано 25 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Ако ви пожелая "приятно преливане от пусто в празно", ще ви обидя, затова не го правя.

Аз няма да се обидя, точно това искам... ((: пожелай ми го.

А, ако на нас ни поискат прошка!

Това е много съществен въпрос.

Кой и защо би ни поискал прошка и на какъв пиедестал ще ни е въздигнал за да го прави?

Трябва ли да опрощаваме някого? А да прощаваме? А да откажем, когато ни искат прошка?

Кое е правилното...

Редактирано 10 декември 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)

Днес е ден за прошка...

Мисля си, дали ако простиш някому и го допуснеш отново близо до себе си, отношенията ви да бъдат същите, каквито са били преди обидата или злото, което ви е сторил този човек?

Днес е ден за прошка...

Мисля си, дали ако простиш някому и го допуснеш отново близо до себе си, отношенията ви да бъдат същите, каквито са били преди обидата или злото, което ви е сторил този човек?

Не.

Поне не и при мен.

За това казвам да ме прощава Господ - аз не мога.

Не.

Поне не и при мен.

За това казвам да ме прощава Господ - аз не мога.

 

И при мен е същото.

Не мога да допусна до себе си човек, който ми е сторил голямо зло, колкото и да ме убеждават, че съм длъжна да го сторя.

В такива случаи въздържанието от отмъщение е достатъчно.

  Да  простиш  значи  да  забравиш,  помниш  ли  значи  не  си  простил! 

  Боже,  знам,  че  и  ти  не  прощаваш,  но  моля  те  за  разбиране  и  справедливост!!!!

А какво мисли Господ на кръста за хората при кръста? Онова, което само Бог на любовта и Бог на кротостта може да мисли:

 

"Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят" Лука 23:34).