Всъщност може би съвсем обективно ги нараняваш ... Което не променя нещата. Големият въпрос е как да простим на себе си за това състояние. И на другите, за същото.

Пред мен не стои този проблем, защото не се обвинявам, че съм човек с прилежащите ми плюсове и минуси. Стремя се да съм в покой със себе си и да не вървя против себе си-това включва ясно съзнаване на отговорността, която нося за своите мисли, действия и следствията от тях.

Не мога да отговарям за другите хора.

Прошка в най-буквалния смисъл на думата не мога да дам на никого, нито мога да получа. В крайна сметка когато осъзнаем какво сме направили, тогава идва и прошката. Не го ли осъзнаем... продължаваме да се терзаем.

Така виждам нещата.

Да наистина, вероятно би било и вярно ако можеше всеки един човек, вътрешния му живот и мир, (дори не говоря за отношенията му с другите) да се разглежда като затворена система.

Много правилно га казваш: "... ако можеше всеки човек...".

Връщност сме устроени като напълно съвършени, затворени системи. Пробойните си ги правим сами.

И за съжаление... не го разбираме.

Да простиш, значи да се издигнеш над болката, но прошката в никакъв случай не освобождава причинилият болка от кармично следствие!

Прошката е много важна именно поради освобождаващото действие. Освобождава се както прощаващият, така и този, но когото се прощава. Не знам дали от кармичните последствия, но от гибелната връзка между този, дето да прости и този, на когото да се прости - със сигурност. Липсата на прошка създава верига от взаимно свързани действия и отношения, от които може да се излезе само ... ако се прости.

Разбира се, освобождаването идва от самото състояние, което прави прошката възможна, иначе казано, което прави обвинението невъзможно.

Връщност сме устроени като напълно съвършени, затворени системи. Пробойните си ги правим сами.

И за съжаление... не го разбираме.

Това е много интересно. Затворени, или отворени системи сме? Достойно е за отделна тема.

Би трябвало да сме в равновесие със света около себе си. Ще рече, например, да има равновесие между процесите на отдаване и приемане на енергия. Обаче говорим доста за егоцентричната същност на човека. Което означава- нарушено равновесие. Стремеж към затваряне на системата, към поглъщане в по- голяма степен, отколкото към отдаване. Което не е здравословно. Виждаме често последиците. Но май не ги виждаме в достатъчна дълбочина.

Прошката е хубаво нещо... освобождаващо. Когато случайно балконът ви на петнайстия етаж се срути, докато сте на него, ще имате съвсем малко време, за да простите на архитекта и строителите, защото ако не го направите, те ще се измъчват до края на живота си заради стореното. С още по-малко време за прошка ще разполагате, когато някой кретен залепи вас и вашето семейство върху челното стъкло на собствения ви автомобил, при челен удар, причинен от идиотска маневра или заспиване зад волана. Ако съседите ви от долния етаж към 1 часа причинят пожар, ще имате цялото време до сутринта, а може и още месеци наред, да им прощавате. Да погледнем и жената, с която някой звяр се е изгаврил в парка. Ако остане жива, тя ще има възможност цял живот да прощава. Могат да бъдат дадени хиляди такива примери. Важното е да се прощава. Така пострадалите и онеправданите получават някаква ефирна лекота и ново желание за живот. От друга страна причинителите на страдания се чувстват оневинени и могат да повторят деянията си. Е, поне тези, които са останали живи след тях... В такъв "идеален" свят нямаше да има нужда от държава и държавни институции. Щяхме да живеем и да се обичаме като хипитата едно време. Само от време на време и то съвсем ненарочно щяхме да си причиняваме леснопростими страдания. Прилича на идиличен и щастлив първобитно-общинен строй или на това, което е било преди него... Забележка: Светът тогава е бил много по-жесток от сегашния. Сетете се и за робовладелския и феодалния строй с всичките им ужасии от днешна гледна точка. ------------------ Реалните човешки взаимоотношения в съвременния свят, допускат прошка само при дребни провинения. В относително добре устроените държави всичко по-голямо от дребните провинения се наказва, понякога дори жестоко. Това е доказателство, че все още действа законът "око за око, зъб за зъб", но в доста омекотена на пръв поглед форма. В банановите и доматено-бобените републики повечето държавни институции са недоразвити или се развиват в своя собствена посока. Това не пречи и в тях да действа същият закон, но с прилагането му често са заети недържавни структури или пък самите пострадали. И в напредналите държави, и в догонващите ги има хора, които имат особени разбирания за справедливостта и считат, че ако ги ударят по едната буза, трябва да подложат и другата, а след това с радост да простят. Това е тяхно право и техен избор. Трябва да бъдат уважени. ------------------ Следното изглежда парадоксално, но не е: Двама съселяни, единият от които вярва в бог, а другият - не, заедно пребиват със сопи до смърт човека, изнасилил децата им. Единият има момче, другият - момиче. На вярващия му трябва много време, за да се реши да раздаде справедливост, докато невярващият действа веднага, след като разбира. В случая няма никакво особено значение, че извършител е местният поп. Можеше да е всеки, щеше да се случи същото. Мислите ли, че попът е имал време да помоли за прошка или че е мислел да им прости пердаха? Допускате ли, че майките на децата не биха помогнали на мъжете си в разправата с насилника? Считате ли, че не ви задавам риторични въпроси?

Това е много интересно. Затворени, или отворени системи сме? Достойно е за отделна тема.

Би трябвало да сме в равновесие със света около себе си. Ще рече, например, да има равновесие между процесите на отдаване и приемане на енергия. Обаче говорим доста за егоцентричната същност на човека. Което означава- нарушено равновесие. Стремеж към затваряне на системата, към поглъщане в по- голяма степен, отколкото към отдаване. Което не е здравословно. Виждаме често последиците. Но май не ги виждаме в достатъчна дълбочина.

"... Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете: Движение и покой." - Тома 50

Ще се въздържа да обяснявам човешките взаимоотношения със законите на Нютон.

Navnav... какво да ти кажа... ако пребия попа, който е изнасилил детето ми, резултатът ще е:

- едно нещастно, изнасилено дете, лишено вероятно от нормален живот за в бъдеще

- един мъртъв поп, който вероятно има близки, които ще страдат от загубата му и най-вероятно ще изпитват агресия към мен и семейството ми

- един убиец, т.е. аз, с прилежащите ми страдания-и за детето, и за... и т.н.

виждаш ли прогресията? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Много тежки въпроси поставяш.

Редактирано 20 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Прошката е много важна именно поради освобождаващото действие. Освобождава се както прощаващият, така и този, но когото се прощава. Не знам дали от кармичните последствия, но от гибелната връзка между този, дето да прости и този, на когото да се прости - със сигурност. Липсата на прошка създава верига от взаимно свързани действия и отношения, от които може да се излезе само ... ако се прости.

Разбира се, освобождаването идва от самото състояние, което прави прошката възможна, иначе казано, което прави обвинението невъзможно.

Не мога да разбера, обясни ми...

Самият акт на прощаване според мен не е свързан с насоката "прощаване". Има ли насока става на мисълформа.

Често пък "аз простих" си е его медал, закачен на ревера и обвиненията се съдържат в самата мисъл "простих". И по тази причина се пазя от прошки, и мои и чужди...

(Не че пазенето не е форма...)

Не мога да разбера, обясни ми...

Самият акт на прощаване според мен не е свързан с насоката "прощаване". Има ли насока става на мисълформа.

Често пък "аз простих" си е его медал, закачен на ревера и обвиненията се съдържат в самата мисъл "простих". И по тази причина се пазя от прошки, и мои и чужди...

(Не че пазенето не е форма...)

-----------------------

Прошката е следствие на един процес в трансфигуранта на разбиране и приемане на тази природа като необходима. Свързано е с приемането на всеки такъв, какъвто Е, защото всеки е планомерно следствие на кръвното си и кармично състояние. Той просто не може да бъде друг - все едно да се сърдим на котката, че убива мишки и т.н. След като приемеш някой такъв, какъвто Е, си е лесно и да му простиш. Още повече, че фактически няма какво да му прощаваш, защото той ти е направил нещо непреодолимо подтикван от същността си. И тогава прошката си е просто факт, който можем само да осъзнаем и регистрираме.

И в този момент енергийния канал между ти и той се прекъсва. Връзката е скъсана и двамата са свободни.

Намасте

ПП Багира, извини ме че отговорих вместо теб

Вальо, но тогава това не е прошка... понеже прошката си е съвсем осъзнат акт. Това е... друго мислене Благодаря

Да погледнем и жената, с която някой звяр се е изгаврил в парка. Ако остане жива, тя ще има възможност цял живот да прощава.

Могат да бъдат дадени хиляди такива примери.

Важното е да се прощава. Така пострадалите и онеправданите получават някаква ефирна лекота и ново желание за живот. От друга страна причинителите на страдания се чувстват оневинени и могат да повторят деянията си. Е, поне тези, които са останали живи след тях...

В такъв "идеален" свят нямаше да има нужда от държава и държавни институции. Щяхме да живеем и да се обичаме като хипитата едно време. Само от време на време и то съвсем ненарочно щяхме да си причиняваме леснопростими страдания.

Имаш всички основания да отхвърляш идеята за прошката на основата на тези примери. Но вероятно са ти познати и ефектите от непрощаването. Много хора смятат точно така, като теб и намират прошката не само за излишна и безсмислена, а направо за вредна. Защото, как така да не се отвърне на злодейството ...

Какво по-лошо може да има от гаврата с някого? От убийство? От издевателство? според мен, може да се случи нещо доста по- лошо. Повторение. Повторение на това, отново и отново. Не можем с каквото и да е действие да премахнем това, което вече се е случило. Но имаме шанс да намалим възможността да се случи занапред. Истинската прошка дава тази възможност. Сега, тук може да поумуваме какво е това истинска прошка. Може и да отговорим лицемерно - тази, която освобождава. Но Valentinus дава възможност да се опра на неговия постинг. Той говори за това, как е възможно да се прости наистина.

Да ... извън този процес, за който той говори, няма прошка. Има енергийна обвързаност. И кошмарът се повтаря. Ужасно е. Но е по- ужасно ако не се промени този ужас.

Вальо, но тогава това не е прошка... понеже прошката си е съвсем осъзнат акт.

Това е... друго мислене

Благодаря

Обаче само другото мислене ни освобождава от кошмара на непрекъснатото създаване на вини, за които да се чудим да прощаваме, или не.

Редактирано 20 октомври 201015 г. от Багира (преглед на промените)

Хубаво е да можеш да прощаваш, но питам можеш ли да забравиш! Ако помниш значи не си простил! Какво ли е да простиш, според мен да простиш значи да не отмъщаваш, да не живееш с омразата! Проблема е, че е много лесно да се дава като препоръка, но изпълнението е неимоверно трудно!

Всяко преживяване е лична опитност която не можеш да игнорираш!

Един въпрос: Живота прощава ли?

Хайде хората които могат да прощават да споделят личен опит, че теорията я знаем.

Редактирано 21 октомври 201015 г. от октим (преглед на промените)

Отклоняваме се от темата. Попитах възможно ли е да се опрости. Че да опростиш може, вече казах, че е ясно.

Казано с по-прости думи да простиш има последствия и то значими за теб самият, както ми обърна внимание.

Аз, обаче, твърдя, че не е възможно да ти се опрости, т.е. грехът си е грях в миналото, настоящето и бъдещето и колко лоша памет имаш не може да промени това. Мисля бяхме на една позиция за много неща свързани с тези размишления, нека не се цитирам отново...

Ако Бог не ни беше дал прошката, като средство за освобождение всички да сме смазани от вината за греха.Предполагам,че си чел Словото Му.Дадено е на тоз,който се обърне към Него /Любовта,доброто/да се кръсти.По точно стария човек с делата му да бъде погребан във водата и когато го извадят се ражда нов човек освободен от греховете си.Вече си нов човек и се стремиш да живееш нов живот.Съгласен съм с по горе написаното,че непростителноста е отрова,която те умъртвявя бавно но сигурно а противоотровата е ПРОШКА.Ако простиш освобождаваш себе си и другия,защото ако ти си сгрешил и ти се даде шанс да се поправиш разумния би го приел.Моля се за теб Бог да ти отвори ума да го разбереш аз бях голям грешник казвам ти това от опит.Прочети Словото Му и ще разбереш силата на прошката тя освобождава и двамата.Бъди БЛАГОСЛОВЕН.

Един въпрос: Живота прощава ли?

Хайде хората които могат да прощават да споделят личен опит, че теорията я знаем.

Няма такъв. Трябва да е нечовек за да прости, човека не умее.

Живота единствен прощава, но не живота, а Живота.

Ако Бог не ни беше дал прошката, като средство за освобождение всички да сме смазани от вината за греха.Предполагам,че си чел Словото Му.Дадено е на тоз,който се обърне към Него /Любовта,доброто/да се кръсти.По точно стария човек с делата му да бъде погребан във водата и когато го извадят се ражда нов човек освободен от греховете си.Вече си нов човек и се стремиш да живееш нов живот.Съгласен съм с по горе написаното,че непростителноста е отрова,която те умъртвявя бавно но сигурно а противоотровата е ПРОШКА.Ако простиш освобождаваш себе си и другия,защото ако ти си сгрешил и ти се даде шанс да се поправиш разумния би го приел.Моля се за теб Бог да ти отвори ума да го разбереш аз бях голям грешник казвам ти това от опит.Прочети Словото Му и ще разбереш силата на прошката тя освобождава и двамата.Бъди БЛАГОСЛОВЕН.

-------------------

Хм, значи тъй

Топвате ме мен, грешния шебек във водата, четете ми там каквото трябва, аз се съгласявам с вас, излизам от водата и - О, ЧУДЗО! - вече съм ЧИЛЯК!!!

Така ли е, или пак бъркам нещо?!

Няма такъв. Трябва да е нечовек за да прости, човека не умее.

Живота единствен прощава, но не живота, а Живота.

Ами ако Живота е в нас /Бог Дух/ можем да простим истински.Защото Бог първо е простил на нас /всички съгрешиха няма ни един,който да търси доброто/на тоз на когото много е простено много дава от себе си за благодарност.Бог е Който Го прави ако живее в нас.Ние сами не можем докато в нас си е стария човек с мислите си и делата си.Пълна промяна на ума ,чувствата и емоцийте.Новия човек може да прости защото на него е направено същото.

Ами ако Живота е в нас /Бог Дух/ можем да простим истински.Защото Бог първо е простил на нас /всички съгрешиха няма ни един,който да търси доброто/на тоз на когото много е простено много дава от себе си за благодарност.Бог е Който Го прави ако живее в нас.Ние сами не можем докато в нас си е стария човек с мислите си и делата си.Пълна промяна на ума ,чувствата и емоцийте.Новия човек може да прости защото на него е направено същото.

Точно така...

Ами ако Живота е в нас /Бог Дух/ можем да простим истински.Защото Бог първо е простил на нас /всички съгрешиха няма ни един,който да търси доброто/на тоз на когото много е простено много дава от себе си за благодарност.Бог е Който Го прави ако живее в нас.Ние сами не можем докато в нас си е стария човек с мислите си и делата си.Пълна промяна на ума ,чувствата и емоцийте.Новия човек може да прости защото на него е направено същото.

---------------

Че що да ни прощава Бог - ние сме си такива, каквито ни е сътворил.

Ако е искал да сме съвършени - такива е щял да ни изфиноса.

Пък ако не ни е сътворил съвършени - Негов си е проблема, нас да не ни намИса,

n'est-ce pas?

---------------

Изповядай се, чедо, от коя протестантска деноминация или секта си?

Редактирано 21 октомври 201015 г. от valentinus (преглед на промените)

-------------------

Хм, значи тъй

Топвате ме мен, грешния шебек във водата, четете ми там каквото трябва, аз се съгласявам с вас, излизам от водата и - О, ЧУДЗО! - вече съм ЧИЛЯК!!!

Така ли е, или пак бъркам нещо?!

-------------------

Хм, значи тъй

Топвате ме мен, грешния шебек във водата, четете ми там каквото трябва, аз се съгласявам с вас, излизам от водата и - О, ЧУДЗО! - вече съм ЧИЛЯК!!!

Така ли е, или пак бъркам нещо?!

Преди да бъдеш потопен във водата/тя е преобраз на Словото/трябва да си го четеш ти а не някой друг.Сигурен съм то ще те измие преди да отидеш при водата и ще се промениш ще станеш ЧИЛЯК,който ще разбере нищозноща на споровете ни омразата и зависта,защото живота ни е кратък тук.По добре да си правим добро и да се радваме на живота с любимите ни хора.Ако не разбираш смисъла на кръщението то си остава ритуал,който не те ползува.

Преди да бъдеш потопен във водата/тя е преобраз на Словото/трябва да си го четеш ти а не някой друг.Сигурен съм то ще те измие преди да отидеш при водата и ще се промениш ще станеш ЧИЛЯК,който ще разбере нищозноща на споровете ни омразата и зависта,защото живота ни е кратък тук.По добре да си правим добро и да се радваме на живота с любимите ни хора.Ако не разбираш смисъла на кръщението то си остава ритуал,който не те ползува.

--------------------------

Добре де, попочитам Библията и Евангелията оттук - оттам, ма си оставам шебек. Явно и друго се иска, нали?

Нали не искаш да си като компютър да ти натискат копчето за да правиш нещо.Сътворени сме със свободна воля.Така,че от теб зависи добро ли ще правиш или зло.Каде ще бъде после душата ти.Винаги има следствие.И ако не виждаме духовното не значи че не съществува и мириса на цветятя не виждаме ама го има.Не искам да влизам в спор безмислено е.Има отговор на всичко коъто иска може да го намери.

--------------------------

Добре де, попочитам Библията и Евангелията оттук - оттам, ма си оставам шебек. Явно и друго се иска, нали?

Да много вярно така е и аз бях така .Но за почнах да искам Бог да ми ги разкрие и още повече искам и се получава. Опитай ще видиш сам.

Нали не искаш да си като компютър да ти натискат копчето за да правиш нещо.Сътворени сме със свободна воля.Така,че от теб зависи добро ли ще правиш или зло.Каде ще бъде после душата ти.Винаги има следствие.И ако не виждаме духовното не значи че не съществува и мириса на цветятя не виждаме ама го има.Не искам да влизам в спор безмислено е.Има отговор на всичко коъто иска може да го намери.

----------------------

Добре де, ма к`во да праа със свободната си воля?

Щом твърдиш, че има отговори - ми дай ни ги, може пък Божията Промисъл теб да използва за оръдие, нали?

----------------------

Добре де, ма к`во да праа със свободната си воля?

Щом твърдиш, че има отговори - ми дай ни ги, може пък Божията Промисъл теб да използва за оръдие, нали?

Нали за това е свободна воля бе човек.Ако аз ще я направлявам няма да е свободна. Ти сам да стигнеш до истината ако я търсиш и искаш.Обърни се навътре към себе си и разбери дали искаш истината човек не може да ти я даде.Търси Някой по виш да ти я открие.Тука не става въпрос да те заведа в която и да е църква ако не си готов ти за промяня няма да има полза.АЗ съм в Евангелска петдесятна църква нали попита.Не е важно в каква църква съм ако не разбера смисъла от нея.

Нали за това е свободна воля бе човек.Ако аз ще я направлявам няма да е свободна. Ти сам да стигнеш до истината ако я търсиш и искаш.Обърни се навътре към себе си и разбери дали искаш истината човек не може да ти я даде.Търси Някой по виш да ти я открие.Тука не става въпрос да те заведа в която и да е църква ако не си готов ти за промяня няма да има полза.АЗ съм в Евангелска петдесятна църква нали попита.Не е важно в каква църква съм ако не разбера смисъла от нея.

--------------------

...божкееее, и аз понякога ги дрънкам такива...

Ясно, разбрахме се - ще намина тия дни към Петдесятната църква, стига да ми остане свободно време.

Я разкажи как се кръщавате със Светия дух? Какъв е ритуалът, какво усещате, как се чувства един докоснат от огнените езици, как говорите на чужди езици и т.н. - интересно ще ни е

Ако позволите, дъртото магаре ще се включи, защото едно твърдение го заинтригува.

Прошката като проявление на свободната воля ?

Хмм...

Веднъж попитали Конфуций : "Учителю, правило е да прощаваме на враговете си ?", а той им отвърнал : "Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си? "

Ако Бог не ни беше дал прошката, като средство за освобождение всички да сме смазани от вината за греха

Защо да сме смазани под тежестта на греха?

Някои хора изпитват удоволствие от греха.Така са си създадени.

То това важи за почти всички хора.

Не мислиш ли, че има нещо гнило във така наречената "свободна воля" ?

Ако Бог не е искал да грешим - защо ни е направил такива ?

Все едно ни прави с възможности за грях и ни дебне из зад някой облак и ни чака да съгрешим, след което да извика: "Фанах ли ти, а ? "

Така е то - мъкнем дисагите в кожата на греховни магарета по тая земя и накрая като грохнем си оставяме свободната воля на волята Му.

На горното магаре да му имам подписа http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Ако позволите, дъртото магаре ще се включи, защото едно твърдение го заинтригува.

Прошката като проявление на свободната воля ?

Хмм...

Веднъж попитали Конфуций : "Учителю, правило е да прощаваме на враговете си ?", а той им отвърнал : "Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си? "

Защо да сме смазани под тежестта на греха?

Някои хора изпитват удоволствие от греха.Така са си създадени.

То това важи за почти всички хора.

Не мислиш ли, че има нещо гнило във така наречената "свободна воля" ?

Ако Бог не е искал да грешим - защо ни е направил такива ?

Все едно ни прави с възможности за грях и ни дебне из зад някой облак и ни чака да съгрешим, след което да извика: "Фанах ли ти, а ? "

В свободната воля няма нищо гнило тя е свободна да прави избор иначе бихме били роботи.Бог не ни дебне а ни остави да изберем сами.Сега опознаваме доброто и злото сами .Трудно за нас.Така и децата ни грешат при самоинициатива,но се учат от грешките,после питат нас за съвет.Така е и при нас кога ще се обърнем за съвет/правилния/.Ако няма кой да ни даде правда всички ще мислим,че ние сме прави а колко хора сме.

Така е то - мъкнем дисагите в кожата на греховни магарета по тая земя и накрая като грохнем си оставяме свободната воля на волята Му.

На горното магаре да му имам подписа http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

За това е важно колко скоро ще приемем Неговата воля ,защото пише че човешката правда е като омърсена дреха.Надчвам се всички турсим чистата истина освободена от амбиций и собствено благополучие за сметка на ,някой друг.