Не мога да правя обобщения. За себе си знам, че прошката означава умение да се видят заблудите (както своите, така и чуждите) и да се приемат. Прошката в слепота е ... слепота.

Прошката с отворени и виждащи очи означава да се признае правото на грешка, защото нямаме друг начин за опознаване на този свят, в който сме твърде слепи. Признаването на правото на грешка означава и признаване на възможност за неправене на тази грешка. Така пътят към поправяне се разчиства.

Което, между другото, е много по- важно от размишлението върху непоправимостта на грешките и необратимостта на събитията.

Много ми хареса. Вечерята се отлага...

Но не съдим ли различно? Не ни ли е по-лесно да прощаваме според пола, възрастта, интелекта... В крайна сметка прошката не е ли просто отношение към другият? Да приемеш правото на някой да греши значи да разбираш причините за грешката му. Ако не можеш да ги откриеш или приемеш, значи не си съпричастен, а да си съпричастен е субективно. Не прави ли това прошката субективна... а това и химерна?

Нали субектът прощава. Значи е субективна. Но субектът не е отделен от обектите. Затова говорят за т.нар. ефект на пеперудата. Лесно се различава повърхностната и формална прошка от другата, дълбинната. Първата не води до никакви промени, освен до известно и краткотрайно задоволство на ... козметика (позагладил бръчките за момента, за следващия- не е негова грижа) Дълбинната прошка дава веднага доста неподозирани ефекти. Даже на физическо ниво. За прощаващия. Другите, по- тънките ефекти се проявяват по- късно и в доста по- широк мащаб. Така че умението да прощаваме до голяма степен е и умение да се грижим за здравето си. Лошо е, че никой не ни учи на това. Може и да ни учат, но някак оглушки си правим...

Чудя се - дали прощавайки на някой правим добро или напротив - още повече му вредим?! Не би ли било по-добре сгрешилия да си открие грешката и да се разкае /айде да използвам и една по-сложна дума - да прекара катарзис/?

Редактирано 5 август 200817 г. от sed_ally (преглед на промените)

...Признаването на правото на грешка означава и признаване на възможност за неправене на тази грешка. Така пътят към поправяне се разчиства.

Което, между другото, е много по- важно от размишлението върху непоправимостта на грешките и необратимостта на събитията.

Тук стана сложно...

Съгласен съм, че първата стъпка към поправянето на една грешка е нейното осъзнаване. Приемам и ценността на грешенето като "първичен и несубективен източник на информация". Признавам и правото на грешене, както и неизбежността да се греши. Независимо колко голяма грешка сме направили може да се постараем да не допускаме друга или напротив. И в двата случая, аз смятам, че грешката не може да се опрости. Това е личната ми позиция. Казвам "не може" по принцип, а не "не мога"! Не разбирам понятието бивш грешник, както и бивш убиец! За това е темата ми. Започнах с думите:

Чувал съм, а и чета из форумът, че бог би приел всеки който се разкая, а греховете му ще бъдат опростени. Имам въпрос. Възможно ли е това? В смисъл, защо под един знаменател да бъдат поставени праведните и добри християни с онези които не са били такива, но са се разкаяли? Говоря за съзнателното извършване на грях.

Вече разбрах, че да прощаваш е здравословно. Сега моля да ми отговорите в прав текст дали е и редно. Дано правите разлика между двете.

Ох, верно проблемът за прошката е сериозен ... Все пак, под прошка не се разбира продажба на индулгенция. Или глезория. Възможност да си живееш необезпокояван до следващата магария. Истинската прошка ИМЕННО дава възможност за дълбоко даже не разкаяние, а покаяние... Даже и неизречена, ако е истинска, дълбока, тя действа, освобождава. Хубаво и необходимо нещо е материализма, но има отделни бели, които направи и доста трудно се преодоляват. Проблемът с прошката е един от тях. Но пък като се преодолеят, ехе-е-е!

Чудя се - дали прощавайки на някой правим добро или напротив - още повече му вредим?! Не би ли било по-добре грешилия да си открие грешката е да се разкае /айде да използвам и една по-сложна дума - да прекара катарзис/?

Не виждам защо да не простиш.но и да му помогнеш да прекара катарзис.Двете неща не се изключват взаимно.Прекрасна дискусия сте си направили днес,поздравления!

Чудя се - дали прощавайки на някой правим добро или напротив - още повече му вредим?! Не би ли било по-добре грешилия да си открие грешката е да се разкае /айде да използвам и една по-сложна дума - да прекара катарзис/?

Благодаря за включването. Прошката мнозина приемат като махване с ръка "абе, карай, все едно нищо не е станало". За тяхното отношение към грехът е темата ми, а не за "трябва ли и защо да прощаваме".

Думите ти имат отношение и към обещаното Небесно царство...

Тук стана сложно...

Съгласен съм, че първата стъпка към поправянето на една грешка е нейното осъзнаване. Приемам и ценността на грешенето като "първичен и несубективен източник на информация". Признавам и правото на грешене, както и неизбежността да се греши. Независимо колко голяма грешка сме направили може да се постараем да не допускаме друга или напротив. И в двата случая, аз смятам, че грешката не може да се опрости. Това е личната ми позиция. Казвам "не може" по принцип, а не "не мога"! Не разбирам понятието бивш грешник, както и бивш убиец! За това е темата ми. Започнах с думите:

Вече разбрах, че да прощаваш е здравословно. Сега моля да ми отговорите в прав текст дали е и редно. Дано правите разлика между двете.

Преди известно време щях да се съглася с теб,защото и аз смятах така.Сега обаче смятам че е възможно и напълно редно да простиш.Не защото е здравословно,а просто така,без да задаваш много въпроси.

Благодаря за включването. Прошката мнозина приемат като махване с ръка "абе, карай, все едно нищо не е станало". За тяхното отношение към грехът е темата ми, а не за "трябва ли и защо да прощаваме".

Думите ти имат отношение и към обещаното Небесно царство...

Няма такова царство,всичко е тук на земята....И раят и адът са въпрос на личен избор...

Преди известно време щях да се съглася с теб,защото и аз смятах така.Сега обаче смятам че е възможно и напълно редно да простиш.Не защото е здравословно,а просто така,без да задаваш много въпроси.

Би ли споделил какво се случи/промени през това време?

Няма такова царство,всичко е тук на земята....И раят и адът са въпрос на личен избор...

От къде тази увереност? Векове наред хората са се чудили и продължават да се чудят за това дали има ад и рай и все още никой нищо не е доказал... Тъй, че ако имаш доказателство, евала! Но ако ли не - тогава за какво говорим изобщо?!

Преди известно време щях да се съглася с теб,защото и аз смятах така.Сега обаче смятам че е възможно и напълно редно да простиш.Не защото е здравословно,а просто така,без да задаваш много въпроси.

Ама ... Този подход, да правиш нещо без да задаваш много въпроси, е подходящ за по- невръстна възраст. После идва възрастта (състоянието) в която само задаваш въпроси. Нищо не приемаш, всичко отхвърляш, във всичко се съмняваш. И не без основание, разбира се. После- правиш, защото вече знаеш защо ...

Ще се опитам да успокоя малко тревожещите се за катарзиса на "грешника": Именно прошката му осигурява хубав катарзис!

А и вълненията за това, дали с прошката не спираме процесите на развитие и осъзнаване на грешника ни поставят в позиция на негрешници, праведници. А това значи, че сме забравили, че сме малко нещо изгонени. Че в един фундаментален смисъл всички сме грешни. Ако ни вълнува въпросът за Царството небесно, не бива да забравяме, че сме вън от него засега.

Редактирано 5 август 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Би ли споделил какво се случи/промени през това време?

Нищо особено ,просто живях и наблюдавах нещата и разбрах че няма смисъл да се правиш на съдник.Всеки допуска грешки и си плаща за тях,по един или друг начин.

Лека нощ ви желая. Прощавайте, че не разбирам всичко което ми обяснявате.

От къде тази увереност? Векове наред хората са се чудили и продължават да се чудят за това дали има ад и рай и все още никой нищо не е доказал... Тъй, че ако имаш доказателство, евала! Но ако ли не - тогава за какво говорим изобщо?!

Ами има неща които не се нуждаят от доказателства. Просто гледай непредубедено и ще разбереш.

Лека нощ ви желая.

Прощавайте, че не разбирам всичко което ми обяснявате.

Лека нощ.Може и ние да не обясняваме правилно...

Ама ... Този подход, да правиш нещо без да задаваш много въпроси, е подходящ за по- невръстна възраст. После идва възрастта (състоянието) в която само задаваш въпроси. Нищо не приемаш, всичко отхвърляш, във всичко се съмняваш. И не без основание, разбира се. После- правиш, защото вече знаеш защо ...

Ще се опитам да успокоя малко тревожещите се за катарзиса на "грешника": Именно прошката му осигурява хубав катарзис!

А и вълненията за това, дали с прошката не спираме процесите на развитие и осъзнаване на грешника ни поставят в позиция на негрешници, праведници. А това значи, че сме забравили, че сме малко нещо изгонени. Че в един фундаментален смисъл всички сме грешни. Ако ни вълнува въпросът за Царството небесно, не бива да забравяме, че сме вън от него засега.

На този ти пост,ще отговоря с 3 думи:"Всичко е относително".....Вярвам че ще разбереш какво имам пред вид.

Присъединявам се към мнението,че дискусията е чудесна и много полезна!

Това,което ми се иска да отбележа е ,че все се върти около отношенията между нас хората.Въпреки че neredoven на няколко пъти се опита да я вкара в другата плоскост-отношенията ни с Бога- то не се получи.Според мен ,освен че прошката засяга положително прощаващия,то тя засяга и именно тези отношения,защото разкаяние означава това да помолиш Бога да ти прости.Съответно прощавайки спомагаме да не разрушаваме тази връзка и да имаме една чиста съвест пред Бог.Тук се сетих за една история разказана в 2 Царе 12та глава -линк.Според мен много на място.След като разбира какво е извършил,Давид казва- "Съгреших Господу"!

Длъжни сме да прощаваме по простата причина ,че не сме съвършени!Кой може да каже "аз съм праведен(добър)" или "аз съм по-праведен(добър) от..."-сламката и гредата ,нали?

Дали... има някой от пишещите тук, който да може да прости на Хитлер..?

"Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък..." (по него).

На самия човек (след много размисъл) може и да му се прости,но по-важно е за нас да си извадим поука и да спрем да вършим онова,което наричаме 'престъпления'

Редактирано 6 август 200817 г. от arenas (преглед на промените)

Багира, разбра ли какво съм искал да кажа. От една страна отразяваше само моята нагласа, но от друга в стремежът си да не си съгласна, с други думи ме подкрепяш. Прошката е нещо конкретно, а онова, което наричаш вътрешна прошка е просто състояние и не се нуждае от конкретни насоки. Затова и така я определих... А Хитлер... е като нас, само инструментче за игрите на разни сили, които голяма част от нас дори приемат за Бог... И какво да му прощавам, като и аз съм отговорен за всички дела наоколо...

Прошката за мен е да кажеш на някой че си сгафил здравата, и да му кажеш да забрави за това!? така е с мен поне

Извинете. Това е невъзможно. Всеки от нас е най-близкият си човек, човекът с който щем не щем съжителстваме особено тясно. Лъжа е, че някой може да прости на друг човек, ако не е готов да прости на себе си.

Това не означава,че не се обичам

Обичам се и се уважавам достатъчно

Като личност,като човек,като Душа

Но повече прощавам на другите,отколкото на себе си

И това не ми тежи-напротив

Аз знам:

Тежките уроци са най-добрите

Багира, разбра ли какво съм искал да кажа. От една страна отразяваше само моята нагласа, но от друга в стремежът си да не си съгласна, с други думи ме подкрепяш.

Прошката е нещо конкретно, а онова, което наричаш вътрешна прошка е просто състояние и не се нуждае от конкретни насоки. Затова и така я определих...

А Хитлер... е като нас, само инструментче за игрите на разни сили, които голяма част от нас дори приемат за Бог... И какво да му прощавам, като и аз съм отговорен за всички дела наоколо...

След тези пояснения съм напълно съгласна с теб!

Сещам се, че конкретната нужда може да подсеща, че съм излязла от състоянието... И за още някои възможности се сещам, но да ти останат за домашно. че пак ще видиш онзи странен стремеж...

Редактирано 6 август 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Няма нищо за прощаване,нищо за обвиняване,никой,който да обвинява,както и никой,който да прощава. Всичко това е част от нашата самозаблуда,че сме единствени и неповторими,по-добри от другите,и че имаме право да ги обвиняваме за неща,които ние определяме като "лоши",противопоставяйки ги на други неща,които наричаме "добри".

"Прошката" е част от целия порочен кръг - тя се поражда само когато първо е имало обвинение... Моята гледна точка е следната : всички ние сме такива,каквито сме - оформени сме от всичко,с което сме се сблъскали,ние сме просто едни перца,носени от реката на живота. И да обвинявам някой за нещо,е глупаво...Няма никой,който да е "виновен" за това,което е. Изобщо няма такова нещо като "виновност".Няма...Това са понятия без реално покритие,понятия,които са живи само в обществото...Животът е много повече от нашите личностни игри и конфликти. Животът е това,което се случва сега,в момента,навсякъде - и там никъде няма "виновност" и "прошка". На едно дърво,на една птичка,на един храст не им пука за това. На планинският връх,извисен на 2700 метра надморска височина,не му пука...И на мен не ми пука.Ама въобще. Вселенски непукизъм - това е моята нова философия

Малко съм изкукуригал,но тъкмо се връщам от планината - бях там за 1 седмица - и се заразих от спокойствието и непукизма на природата...Действат много отрезвяващо. Препоръчвам на всеки да се докосне за малко до реалния живот - ще му изхвръкнат всички "духовни" понятия от главата...

Няма нищо за прощаване,нищо за обвиняване,никой,който да обвинява,както и никой,който да прощава. Всичко това е част от нашата самозаблуда,че сме единствени и неповторими,по-добри от другите,и че имаме право да ги обвиняваме за неща,които ние определяме като "лоши",противопоставяйки ги на други неща,които наричаме "добри".

Вече писах, че да съдиш е неизбежно:

"- А и кой смъртен може да съди друг смъртен ...

- Представата за добро и зло не е ли съдене (поне на себе си)?"

Ако ти ги нямаш, то не си способен и да съдиш. Мисля, че всеки има право да отсъжда, защото всеки има представи за добро и зло; защото човек е субект и има отношение ("отправя вниманието си ")КЪМ заобикалящият го свят; защото пасивността, безразличието, незаинтересоваността, апатията са синоними на смъртта. Да приличаш на дърво е също избор и път... но неприемлив за мен. Дали има право да наказва (не знам откриваш ли разликата) е отделен въпрос.

"Прошката" е част от целия порочен кръг - тя се поражда само когато първо е имало обвинение...

Напълно съм съгласен... с половината. Потвърждаваш сам, че всеки някога се е възмутил, отвратил, възхитил, впечатлил... от някого и от себе си!!! Затова има и нужда да прощава, да му се прощава и да си прощава! Защо го отричаш? Прошка ИМА защото ИМА обвинение-лична или чужда преценка за произволна постъпка. Къде е "порочният кръг" ми убягна.

Моята гледна точка е следната : всички ние сме такива,каквито сме - оформени сме от всичко,с което сме се сблъскали,ние сме просто едни перца,носени от реката на живота.

Земята привлича ябълката, но и ябълката привлича Земята. Сравнението ти с носенето по течението май се отнася за прайдохите, непрокопсаниците и разни безволеви субекти. Да причисляваш остатъка на човечеството към тях не е редно.

И да обвинявам някой за нещо,е глупаво...Няма никой,който да е "виновен" за това,което е.

Противоречиш си с думите, че "оформени сме от всичко,с което сме се сблъскали". Сега отрече, че и Земята привлича ябълката.

Изобщо няма такова нещо като "виновност".Няма...Това са понятия без реално покритие,понятия,които са живи само в обществото...

Еми то няма какво да се коментира тук. Аз съм част от обществото. Ако ти не си, то си частен случай. И нещо повече. Дори да приемаш първобитността лишена от въпросите занимаващи духовната ни страна за "реалният свят", нека ти припомня, че човек е социално същество и като такова взаимоотношенията като права, задължения и морал са неизбежни ("обществен договор").

Животът е много повече от нашите личностни игри и конфликти. Животът е това,което се случва сега,в момента,навсякъде - и там никъде няма "виновност" и "прошка".

Не съм съгласен. Живота не е само "сега", но и "преди" (грехът/болката/травмата) и "след" (прошката). Достатъчно говорих за причините и следствията. Те съществуват.

На едно дърво,на една птичка,на един храст не им пука за това. На планинският връх,извисен на 2700 метра надморска височина,не му пука...

Това ни различава от тях. Който се мисли за патка или пън нека му е позволено да не му пука за нищо.

И какво общо има височината? Да не е замайването от недостигът на кислород.

И на мен не ми пука.Ама въобще. Вселенски непукизъм - това е моята нова философия

Щях да се възмутя, ако не знаех, че е невъзможно. Ако не ходиш на работа, търсиш заплата, гледаш часовника, светофара, нечии очи...... значи си непукист. На теб най-малкото ти пука, че тази тема съществува, щом си правиш труда да пишеш в нея!

Нелепо е да наричаш непукизмът "философия"! Повтарям, че пасивността е присъща на неживото/умрялото и държа да си остане само на него.

Спомена, че сме заблудени, че сме единствуени и неповторими. Само с твоята "философия" това би се изпълнило. Активността ражда еволюцията, прогресът, изкуствата, щастието...

Малко съм изкукуригал...

Наблюдавам от дълго време тенденцията мнозина да се наричат "просто луди", "изроди", "изкукуригали", "пълни откачалки" и от тоя род. Дали с желанието да се се причислят към невменяемите, не знам, но всеки си носи кръста и отговорността за думите си.

Малко съм изкукуригал,но тъкмо се връщам от планината - бях там за 1 седмица - и се заразих от спокойствието и непукизма на природата... Действат много отрезвяващо. Препоръчвам на всеки да се докосне за малко до реалния живот - ще му изхвръкнат всички "духовни" понятия от главата...

Природата не е непукистична, моля.

Ако под "реален живот" разбираш лишеният от духовни понятия, то аз презирам тази първобитност. Дарен съм с разум (може би и душа) за да го (ги) използвам. Оцеляването е реалността, но умът ми е отвъд него.

Спестих ти един пост за учителят ти по бойни изкуства, но ти показваш, че не можеш да учиш дори когато те учат.

Напълно съм съгласен... с половината. Потвърждаваш сам, че всеки някога се е възмутил, отвратил, възхитил, впечатлил... от някого и от себе си!!! Затова има и нужда да прощава, да му се прощава и да си прощава! Защо го отричаш? Прошка ИМА защото ИМА обвинение-лична или чужда преценка за произволна постъпка. Къде е "порочният кръг" ми убягна.

Нормално е всичко да минава през призмата на собствените ни възприятия и да харесваме едни неща,а да не харесваме други. Ето,ще дам теб за пример. Не те харесвам.Ама наистина не те харесвам. Не те харесвам от дъното на душата си. Обаче какво от това? Трябва ли да казвам "Абе тоя Нередовен е еди какъв си!" и да осъждам нещата в теб,които ме дразнят? Не...Просто не те харесвам и толкоз. Отбелязвам го и до там. Нито съм ти обиден за нещо,нито те обвинявам. Имам правото да не те харесвам,ти имаш правото да бъдеш такъв...Всичко е наред.

Земята привлича ябълката, но и ябълката привлича Земята. Сравнението ти с носенето по течението май се отнася за прайдохите, непрокопсаниците и разни безволеви субекти. Да причисляваш остатъка на човечеството към тях не е редно.

Доста дословно тълкуваш нещата...ОК,предпочитам да съм "пройдоха"

Еми то няма какво да се коментира тук. Аз съм част от обществото. Ако ти не си, то си частен случай. И нещо повече. Дори да приемаш първобитността лишена от въпросите занимаващи духовната ни страна за "реалният свят", нека ти припомня, че човек е социално същество и като такова взаимоотношенията като права, задължения и морал са неизбежни ("обществен договор").

Защо приемаш обществото като нещо истинско,реално и надарено със свое собствено присъщо съществуване? Че дори си мислиш и че си част от него...Всъщност,можеш да си мислиш каквото си искаш...

Това ни различава от тях. Който се мисли за патка или пън нека му е позволено да не му пука за нищо.

Ама ти се мислиш за нещо повече от една патка или един пън,така ли??? Оттам идват проблемите ти...Не го тълкувай погрешно,не целя да те обидя с това

И какво общо има височината? Да не е замайването от недостигът на кислород.

А,нищо общо няма...Кеф ми е да си пиша просто...

Щях да се възмутя, ако не знаех, че е невъзможно. Ако не ходиш на работа, търсиш заплата, гледаш часовника, светофара, нечии очи...... значи си непукист. На теб най-малкото ти пука, че тази тема съществува, щом си правиш труда да пишеш в нея!

Пука ми за всички тези неща дотолкова,доколкото са част от живота и не може без тях. Но не и да ги поставям на първо място. А защо пиша в тази тема ли...За удоволствие. Да не би да мислиш,че много ми пука дали ще получа твоето признание...

Нелепо е да наричаш непукизмът "философия"! Повтарям, че пасивността е присъща на неживото/умрялото и държа да си остане само на него.

Спомена, че сме заблудени, че сме единствуени и неповторими. Само с твоята "философия" това би се изпълнило. Активността ражда еволюцията, прогресът, изкуствата, щастието...

Къде-къде по-нелепи неща са се окичвали с титлата "Философия",та защо не и непукизмът...За пасивността и активността няма да ти обяснявам - мързи ме. Един даоист или дзен-будист не би бил съгласен с това,което казваш...Аз също не съм.

Наблюдавам от дълго време тенденцията мнозина да се наричат "просто луди", "изроди", "изкукуригали", "пълни откачалки" и от тоя род. Дали с желанието да се се причислят към невменяемите, не знам, но всеки си носи кръста и отговорността за думите си.

Ти пък си се кръстил "Нередовен",което има и куп други значения,все в светлината на гореизброените от теб...

Природата не е непукистична, моля.

Ако под "реален живот" разбираш лишеният от духовни понятия, то аз презирам тази първобитност. Дарен съм с разум (може би и душа) за да го (ги) използвам. Оцеляването е реалността, но умът ми е отвъд него.

Ти си я презирай тази първобитност...Аз пък - наопаки. Стремя се към нея. Само че я наричам "Простота" , "Непосредствено възприемане на реалността" , "Разсимволизиране на света". Въпрос на лични предпочитания...

Спестих ти един пост за учителят ти по бойни изкуства, но ти показваш, че не можеш да учиш дори когато те учат.

Можеш да ми спестиш и отговорът си на този мой пост. Не ми е нужен.

p.s. Моля за твоята "прошка",ако с нещо съм те засегнал.

Вече писах, че да съдиш е неизбежно:

В света на причината и следствието съденето още по-неизбежно води до лоши последици. За съдения и съдещия. До това вече стигнахме като извод. Определено е по- добре да се избегнат тези последици. Значи- да се направи съденето избежно...

Съденето е плод на някакъв истеричен страх, че справедливостта никога няма да възтържествува, освен ако на се намеся аз (примерно). Това е виждане на явленията "на парче", поединично, без връзка едно с друго. Но колкото повече човек научава за света около себе си, толкова повече разбира, че всичко е свързано едно с друго. И то- независимо от това дали някой вярва в това, или не. Така че, уви, възможността да не съдим е свързана с възможността да усетим, да осъзнаем и да се опрем на тази изумителна връзка в света. Но това далеч не е толкова лесно. Азовата личност, която иска да контролира света и събитията, няма лесно да се предаде на някаква си такава връзка...

Затова тази азова личност има нужда да се пооблъска, та сама да стигне до извода за вредата от съденето, съответно- до ползата от прошката. Щото и да и се казва, и да и се пише и чете - докато не и уври главата, уви, и след това още малко, не отстъпва.

Подхванала си крайно интересни теми: За моралът, който ти наричаш "опитомяване", а аз приравнявам с приложеният на практика "обществен договор"; комплексите за малоценност рефлектиращи върху поведението и емоциите ни; личната свобода; Изборът...

Eто откъслечни мисли които думите ти провокираха в мен:

Страхът да не бъдеш отхвърлен се превръща в страх от това, че не си достатъчно добър. Накрая се превръщаме в някой, който не сме. Ставаме копие на убежденията на мама, убежденията на татко, убежденията на обществото и религиозните вярвания. Всичките ни естествени наклонности се изгубват в процеса на опитомяване.

Все пак си мисля, че твърдението е крайно. Примерите са безброй-за деца неприемащи разбиранията на родителите си в религиозен, политически, социален и какъв да е друг аспект. За едно си права. Много от чуждите убеждения приемаме за свои, но от кого ако не от други хора ще го направим? Все пак има и момента на избора измежду предложените ни схващания. В древен Рим християнството е било секта-неприемливо и опасно за властта учение, преследвано и наказвано. Това не е ли пораждало страх у християните? И все пак не се ли налага тази нова религия?

Вътрешният Съдник използва съдържанието на кодекса, за да прецени всичко, което правим и не правим, мислим и не мислим, чувстваме и не чувстваме. Всичко се подчинява на тиранията на този Съдник. Всеки път, когато сторим нещо, престъпващо кодекса, Съдникът ни обявява за виновни, заслужаващи наказание и длъжни да изпитваме срам.

...

Всичко, което е в разрез с кодекса, предизвиква странно усещане в слънчевия ви сплит и то се нарича страх. Нарушаването на правилата в кодекса отваря емоционалните ви рани и реакцията ви е да произведете емоционална отрова. Тъй като всичко в кодекса се приема за вярно, всяко предизвикателство към убежденията ви ви изпълва с несигурност. Дори кодексът да греши, той ви кара да се чувствате сигурни.

Съгласен съм. Мисля, че ме подкрепяш, че пълна свобода няма. Все пак обърни внимание на нещо-че "общественият договор" е "обществен". Какво ще рече това? Че е пригоден да озапти безграничните човешки различия до ниво на търпимост в което можем да съжителстваме, оцеляваме и процъвтяваме. Приеми го за по-малкото зло. А и лесно е да се съди "ти си предубеден", ако забравим какво щеше да стане, ако нямахме доста от тези готови отговори служещи ни за опорна точка в критичен момент. И въпросче: можем ли да бъдем напълно непредубедени? Личност ли е tabula rasa? Нека не говорим за утопии. Хората са различни.

Ето защо ни е необходима голяма смелост, за да въстанем срещу собствените си убеждения. Защото дори да знаем, че не сме ги избрали, истината е, че сме се съгласили с всички тях.

Все пак допускаш, че празчупване на тези окови е възможно. Постът ти е доказателство, че не сме "копия", а разно/другомислещи.

Всъщност това им е ценното на тези учения че ти показват пътя към истинската свобода стига човек да съумее да отсее грубото от финото.

Всичко опира до отсяването и баланса. Мнозина предозират дори лекарството и го превръщат в отрова. Лошото на всеки избор е, че е отказ от всички останали в този миг.

п.п. сигурно пак забърках големите каши.

Не се съди. Ще се намерят други да го направят вместо теб

... търся истината във всяко мнение и интересното е че като се сглоби пъзела картината става цялостна и грандиозна. Охххх

Трудно се обхващат големите картини с поглед...

Доколкото разбирам прошката за теб е чувството за вина в опита ни да получим чуждото одобрение към което сме придобили наркотична зависимост. Това е данът който всички заплащаме за правото да живеем не просто в група, а в общество.

Ще се радвам да получа нещо по-конкретно на въпросът ми от коментар номер 25.

WhiteHart

, постът ти е изпълнен с болка и гняв. За какъв будизъм ми говориш?

p.s. Моля за твоята "прошка",ако с нещо съм те засегнал.

Сам трябва да си простиш за нескопосаният си опит да ме засегнеш. Не плюеш отрова, а я поглъщаш.

Необходимостта от прошка, която все още изпитва едно човешко същество, показва колко много то самото се нуждае от нея. Да прощаваш означава, че все още не си осъзнал колко самият ти си грешен.