За това е важно колко скоро ще приемем Неговата воля ,защото пише че човешката правда е като омърсена дреха.Надчвам се всички турсим чистата истина освободена от амбиций и собствено благополучие за сметка на ,някой друг.

Звучи ми като захаросана теория която спомага култивирането на аза.

Казваш да се оставим на волята Му, обаче как? - като следваме нечия друга човешка воля ли?

Звучи ми като захаросана теория която спомага култивирането на аза.

Казваш да се оставим на волята Му, обаче как? - като следваме нечия друга човешка воля ли?

Незахарасаната истина е, че ако успееш да се освободиш от зависимостта на момента(което тук наричаме "прошка") осигуряваш покой за себе си. Тук противореча на теорията, че освобождавам всички участници в "конфликта", тъй като зависимостите ни са персонални. И личната ми свобода не е задължително свобода за другите.

Изводът: Следвам своята воля.

Всичко може да бъди прието като култивиране на аза.

...

Изводът: Следвам своята воля.

...

А това е най-голямата илюзия от всички, на които е способен Мара

Звучи ми като захаросана теория която спомага култивирането на аза.

Казваш да се оставим на волята Му, обаче как? - като следваме нечия друга човешка воля ли?

По нагоре съм писал,че човешката правда е като омърсена дреха.Търсим чистата правда и истина,който не гледат на лице.Отвори Новия завет и виж там няма лицеприятие за никой които и да е той.Бог не гледа на лице а каквото е в сърцето и иска неговата чистота.Там ще видиш че се търси истината а не угаждане на човешка воля.Не те бутам да станеш зависим от лойто и да било Бог ми е свидетел а напротив да намериш свобода ти и всички ние.

А това е най-голямата илюзия от всички, на които е способен Мара

Предполагам имаш опит къде те води твоята воля зависима от аза когато е обременен от престъпления както плътски така и духовни .Къде е свободата тогава поробени от греха какъвто и да е тои и какво е изживяването което трябва да бъде прекрасно не обременено от нищо.Или не искате да ме разберете или имате склоност към спорове.Извинете ме не исках да се натрапвам исках да помогна нямам намерение да обидя никой.Който иска да приеме да прочете Евангелието и ще намери ,който не иска е свободен да прави каквото ще но ще стигне до истината по трудно аз бях от тях затова ми се ще другите да не се мъчат.Пздрави.

А това е най-голямата илюзия от всички, на които е способен Мара

Напълно възможно!

Вече споменах, че всичко може да бъде преписано на... демончето

Редактирано 21 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

--------------------

...божкееее, и аз понякога ги дрънкам такива...

Ясно, разбрахме се - ще намина тия дни към Петдесятната църква, стига да ми остане свободно време.

Я разкажи как се кръщавате със Светия дух? Какъв е ритуалът, какво усещате, как се чувства един докоснат от огнените езици, как говорите на чужди езици и т.н. - интересно ще ни е

Това е едно прекрасно изживяване и бих изкал всички да го преживеят за да нямя нужда да ви убеждавам в каквото ида е защото сами ще знаете.Човек е склонен да не приема докато не види или преживее дадено чудо за което е свидетелствано.

Редактирано 21 октомври 201015 г. от LYUK63 (преглед на промените)

....

Предполагам имаш опит къде те води твоята воля зависима от аза когато е обременен от престъпления както плътски така и духовни .Къде е свободата тогава поробени от греха какъвто и да е тои и какво е изживяването което трябва да бъде прекрасно не обременено от нищо.Или не искате да ме разберете или имате склоност към спорове.Извинете ме не исках да се натрапвам исках да помогна нямам намерение да обидя никой.Който иска да приеме да прочете Евангелието и ще намери ,който не иска е свободен да прави каквото ще но ще стигне до истината по трудно аз бях от тях затова ми се ще другите да не се мъчат.Пздрави.

Неее -нито ти се натрапваш, нито пък аз имам склонност към спорове.

Обменяме идеи просто.

А грехът за сега не води до някакво определено място - просто човек си живее.

Ако знае, че това което прави е грях - се наслаждава на него, ако пък не знае - изобщо не му пука, нали така ?

Напълно възможно!

Вече споменах, че всичко може да бъде преписано на... демончето

Демонче ?

Все едно пък демоните си нямат друга работа, та ще се занимават с дъртите магарета

Библията учи: "Да бъде Твоята воля, не моята".

Какво си приказваме още...

То, егото, все си намира врътки и оправдания да не е така а да е иначе, щотооо... по му изнася

Да не е лесно да тръгнеш на смърт като Христос.

Останалото е култивирано его и нищо друго.

Някой знае ли разликата между глаголите "преписвам" и "приписвам"? Ако кажа, кой не знае, той няма да ми прости. Ако си затрая, аз няма да си простя, че оставям един човек в неведение. Прошката създава и проблеми, нали? Много по-лесно простих на една журналистка, която бе написала: "... парите бяха приведени своевременно". Поне пет минути се опитвах да си представя как бедната се опитва с крясъци, камшик, остен, тояга, пистолет или с друго, каквото и да е, да накара парите да се приведат, наведат, поклонят и т.н. Накрая й простих, защото в следащите й редове установих, че тя просто е жертва на образователната ни системе и чудесно се вписва във все по-ширещото се народно безхаберие.

"приписвам" - вменявам на някого някаква функция или друго "преписвам" - вземам наготово нещо написано вече от друг ?

"приписвам" - вменявам на някого някаква функция или друго

"преписвам" - вземам наготово нещо написано вече от друг

?

Напълно възможно!

Вече споменах, че всичко може да бъде преписано на... демончето

олее - даже не бях го забелязал Те на това му се вика "перфекционалист" - вглеждаш се в такива подробности ....Може пък да е било само lapsus scribum, , нали ?

"приписвам" - вменявам на някого някаква функция или друго

"преписвам" - вземам наготово нещо написано вече от друг

Знам, знам, имам проблем с някои потъмнявания. Спокойно можеш да ми дишаш във врата, ще откриваш грешки. Тържествено обещавам.

Но в случая и "преписвам" е правилно. Преписвам, налагам шаблон.

NavNav, помислих си, че съм убила някого с някоя пропусната запетайка.

Дали е перфекционизъм или най-обикновена дребнавост.

Провери за правописни грешки!

Редактирано 21 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Знам, знам, имам проблем с някои потъмнявания. Спокойно можеш да ми дишаш във врата, ще откриваш грешки. Тържествено обещавам.

Но в случая и "преписвам" е правилно. Преписвам, налагам шаблон.

NavNav, помислих си, че съм убила някого с някоя пропусната запетайка.

Дали е перфекционизъм или най-обикновена дребнавост.

Провери за правописни грешки!

Не прехвърляй от болна глава на здрава.

Ако ти дишах във врата, ти или щеше да бягаш, или...

С правописна грешка можеш да убиеш някого, особено ако е в лекарствено упътване.

Перфекционизъм се постига с труд. Мързеливите го наричат дребнавост.

За редактиране вземам пари.

Редактирано 21 октомври 201015 г. от NavNav (преглед на промените)

Неее -нито ти се натрапваш, нито пък аз имам склонност към спорове.

Обменяме идеи просто.

А грехът за сега не води до някакво определено място - просто човек си живее.

Ако знае, че това което прави е грях - се наслаждава на него, ако пък не знае - изобщо не му пука, нали така ?

Виждал ли си човек който върши грях да е щаслив или добре.Края му е или болести или смърт последствие от делата ни.

Виждал ли си човек който върши грях да е щаслив или добре.Края му е или болести или смърт последствие от делата ни.

Всички към смъртта отиваме. И болестите са за всички.

Нито щастието(или нещастието), нито любовта(или омразата) са нещо измеримо и непроменливо.

Хубаво е да можеш да прощаваш, но питам можеш ли да забравиш! Ако помниш значи не си простил! ...

Зависи какво разбираш под „помниш“. Случилото се е случило и това не може да се промени. Да се залъгва човек, че нищо не се е случило, не е решение. Фактите не бива да се отричат, но отношението ни към тях е изцяло в собствените ни ръце. Не да забравим трябва за да простим, а да запазваме вътрешното си равновесие и спокойствие всеки път когато си спомняме. Пример: Обиждат ме. Аз се засягам, т.е. моето умствено и емоционално равновесие е нарушено. Ако не е нарушено, аз няма за какво да прощавам, защото съм останал незасегнат от обидата, но повечето хора се засягат. Прошката всъщност е да възвърна такова емоционално и умствено състояние, все едно обидата никога не е отправяна към мене. Тя е отправена, факт, не подлежащ на забрава, но ако аз откажа да бъда засегнат от този факт (т.е. моето емоционално и умствено равновесие остане стабилно и независимо от обидата) то тогава мога да кажа, че съм простил. Поне аз така разбирам нещата. Думите и уверенията, че съм простил са нищо – важна е действителността. Мога да кажа хиляда пъти „прощавам ти“ но ако спомена все още предизвиква вълнение в емоционалното ми тяло, това няма да е истина.

За кого е важна прошката? Разбира се, че за простилия. Неговото отношение към нанесената обида, това дали избира да бъде засегнат от нея или не, определя и неговата карма. Прошката е освобождаване от негативната карма, която би застигнала прощаващия ако вместо да прости, продължава да носи огорчението в себе си.

Да простиш, значи да се издигнеш над болката, но прошката в никакъв случай не освобождава причинилият болка от кармично следствие!

Прошката може да е от полза и за извършителя, но значението й не е решаващо. Простилият чрез прошката си може да покаже на другия, че след като той се е освободил от зависимостта си от случилото се, то и сгрешилият може да го направи. Прошката улеснява сгрешилия. Не отменя кармата му, но му показва път сам да се справи с нея.

Всъщност, всеки най-добре може да определи за себе си защо прощава. Мнозина предполагам, че ще се съгласят, че чрез прошката се опитват да възстановят изгубеното си равновесие. И човекът търсещ прошка, и той се надява получавайки прошката да възвърне вътрешния си мир. Дали ще успее, зависи от доста неща, все свързани с неговата психика, емоционално, умствено и духовно състояние. Случайните грешки са едно, докато системните говорят, че нещо в светогледа на самия човек има нужда от промяна. В последния случай получената прошка може да има временен успокояващ ефект, но рано или късно всичко ще се повтори. Но при всички случаи за прощаващия, прошката е единственото вярно решение. Човек трябва да е господар на своята психика, а не да позволява на външни фактори да й влияят.

Остана може би най-важният въпрос: как да простим? На теория всичко звучи лесно. Важно е според мен, преди всичко да се осъзнае действителното положение на нещата. Да се разбере защо е нужна прошката. Да се осъзнае, че върху човешката психика влияние има само това, което ние самите допуснем да й окаже влияние. Ние се обвързваме с обиждащия ни, придавайки прекалена важност на обидата му. Без тази наша (често подсъзнателна) оценка, обидата не би ни засегнала по абсолютно никакъв начин. В наша власт е и да се освободим от въздействието на обидата, ако веднъж вече сме допуснали тя да наруши равновесието ни. Преди всичко трябва да сме наясно с илюзорността на това, че сме се обидили и че това има някакво съществено значение. Размишлявайки върху действителното положение на нещата, приучвайки съзнанието си към него, ние неизбежно ще постигнем успех.

Всички към смъртта отиваме. И болестите са за всички.

Нито щастието(или нещастието), нито любовта(или омразата) са нещо измеримо и непроменливо.

Точно така е за жалост човека сам е посегнал към нея а и още посяга с начина ни на живот.Ако правим добро добро идва при нас и обратното.Мисля ще се съгласиш с това предполагам изпитала си го.Вярно е че са неизмерими, истинската любов не търпи да се измерва тя е необхватна както и омразата които са завладени от нея.На хората ни е подарено спасение стига да го приемем Исус Христос.В Него можем да видим истинската любов и прошка ,която ни дава още докато сме грешни и няма с какво да му се отплатим. това е ЛЮБОВ и ПРОШКА.

Зависи какво разбираш под „помниш“. Случилото се е случило и това не може да се промени. Да се залъгва човек, че нищо не се е случило, не е решение. Фактите не бива да се отричат, но отношението ни към тях е изцяло в собствените ни ръце. Не да забравим трябва за да простим, а да запазваме вътрешното си равновесие и спокойствие всеки път когато си спомняме.

А може ли вместо да се опитваме да забрявиме, което е невъзможно, да се опитаме да игнорираме вместо да прощаваме.

... Пример: Обиждат ме. Аз се засягам, т.е. моето умствено и емоционално равновесие е нарушено. Ако не е нарушено, аз няма за какво да прощавам, защото съм останал незасегнат от обидата, но повечето хора се засягат. Прошката всъщност е да възвърна такова емоционално и умствено състояние, все едно обидата никога не е отправяна към мене.

...

Остана може би най-важният въпрос: как да простим? На теория всичко звучи лесно.

...

Размишлявайки върху действителното положение на нещата, приучвайки съзнанието си към него, ние неизбежно ще постигнем успех.

Цялото изказване звучи страхотно, но е откъснато от реалния живот като отрязаното дърво от пъна.

А сега си представи, че съвсем неочаквано за теб двама изверги те спипват в парка и те обиждат многократно отзад, пък и където още им хрумне. На сутринта добри хора те намират в несвяст и те закарват в болница. Там лекуват разкъсванията ти и, живот и здраве, физическите ти рани заздравяват.

Колко време ще ти трябва, за да се пребориш с психическите травми, за да можеш да простиш? Несъмнено - много. По-вероятно е да не можеш да простиш никога.

Между другото, докато се опитваш да забравиш и простиш, месеци след поругаването при кръвни изследвания случайно ти откриват СПИН. От лекаря разбираш, че ти остават няколко години живот, може би десет, дори повече. Това определено съкращава времето, с което разполагаш, за да дадеш прошка. Какво ще направиш, ще простиш по-бързо ли? Друг път.

Никакви размишления няма да ти помогнат.

----------------

Чисто имагинерните разсъждения, които се срещат в тази тема, са добронамерени и благи. Хората, които ги споделят - също, защото сигурно са вярващи. Тези хора ще останат добронамерени и благи, докато не им се случи Случката. Едва тогава ще разберат, че дългогодишното откъсване от действителността ги е направило неспособни да се борят за живота си, защото са разчитали на някого или нещо, което мисли вместо тях, грижи се за тях и ги пази. Това осъзнаване няма да им помогне с нищо, защото най-хубавата част от живота вече ще е минала.

Една част от гората вървят по пътя, който са избрали, а другите - накъдето ги побутне животът. Всеки с късмета си или кой както я нареди.

Някой да не вземе да реши, че имам нещо против вярващите. Напротив, колкото повече вярващи хора, толкова по-лесно живеят невярващите. При естествения подбор, знаете, конкуренцията е много важен фактор. Нямам нищо против и срещу насаждащите сляпа вяра. Те също действат в посока намаляване на конкуренцията. Дразнещо е само това, че живеят за сметка на други хора, а това в природата се нарича паразитизъм.

Ох, много дълго отклонение, простете!

----------------

Та относно прошката:

Всеки, който твърди, че може да прости нещо повече от леко провинение срещу него, е или лицемер, или дупедавец, а често и двете.

Тази, думата с "ду..." не е от любимите ми, но дядо ми с такова удоволствие я пропускаше през кастанетите, че не ми се ще да я премълча. Използваше я, когато споменаваше попа, известен и в околните села с особените си наклонности. После двама негови съселяни го пребиха, попа, а не дядо ми, защото не можаха да му простят големите грехове. Лека му пръст!

А на вас - лека нощ!

Редактирано 21 октомври 201015 г. от NavNav (преглед на промените)

...

Хубавото на прошката е, че се дава по желание, а трудното е, че трябва да желаеш да я дадеш... И това определено не е тавтология! От там нататък, свят шарен - хора всякакви, съответно и стремленията им различни. Да вкараш цялото разнообразие в две пошли категории и е смешно - по-прилича като да си се пошегувал отколкото да си дал сериозно мнение. Не искам да кажа, че историята е измислена или смешна, но тя засяга разбиранията на един разгулен поп и на двама омерзени родителя как да прощават греховете и по никакъв начин не е показателна за стойността и правотата на делата им... Още по-малко развенчава прошката, като добродетел!

П.П. На твое място не бих разчитал, че вярата учи хората на овчедушие! Този който има очи, няма да пропусне поуката в следния текст...

• Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
• Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
• Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
• Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
• Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
• Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
• Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
• Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

...та, всяко нещо идва с времето си - и умението да прощаваш също!

Ако си чел внимателно би трябвало да си разбрал ,че не говоря за сляпа вяра догми и постановления.Като четеш виждаш ли мозъка ми промит или зомбиран.Винаги е имало заблуда и изопачаване на доброто за собствени цели,всяко стадо си има своите добри и други.Аз като говоря не обичам да говоря празни думи дано се опознаем и ще разбереш.Мога да ти дам свидетелства за това което Бог направи в живота ми.Той е Жив не мистерия и приказка.Свидетелствата са много и не искам да ви отегчавам ще кажа само че избави двамата ми сина и аз Му благодаря от цялото си сърце и душа.За големия знае целия град лесно може да се провери, всички лекари се чудеха как е жив стоял в колата цяла нощ и половин ден като я е запалил в гаража.Аз съм предал живота си на Него и Той пази мен и целия ми дом обещал Го е в Словото си от нас се иска вяра.Това не са празни думи мога да говоря много, но но не искам да ви досаждам.Бог да ви се открие да Го познаете бъдете БЛАГОСЛОВЕНИ.ПОЗДРАВИ.

.....

-------------------------

Господаря или Управителя?

Щото Господаря Го няма и е назначил Управител да се грижи и разпорежда...

Ефесяни 2:2

в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството

Е, как да не слушаш Управителя, след като ако сториш грях ти праща демони :

1 Царе 16:14

А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

1 Царе 16:15

И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

1 Царе 18:10

И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

На Него дали трябва да простим ?

Редактирано 22 октомври 201015 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Е, как да не слушаш Управителя, след като ако сториш грях ти праща демони :

На Него дали трябва да простим ?

О Да,защото толкова ни обича, че дори ние неверни да сме Той остава верен.Ако остава до нас бихме убили всички грешни според нас.А Той дълго търпи та дано се обърнем към Него и да живеем.Той не ни изпраща никой ние си ги приемаме от нас зависи Накъде ще поемем.