В интерес на истината - според традицията , прави точно обратното-когато му поискат желание-той го изпълнява, като за това човекът не би трябвало да полага труд за постигането му.

В приказките по-горе е точно обратното, но самата дума "дявол" би трябвало да навява асоциации с нещо неприятно, нещо от което трябва да се отвращаваш-поради това и нелицеприятните съвети и постъпки не се полагат на герой с име "Пешо" например, ами на герой с име "дявол".

Приказките на Шехеразада

Някога в Индия царувал цар Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал. Най-сетне в царството останала жива само една девойка — везирската дъщеря Шехеразада. Когато дошъл и нейният ред да загине, тя се явила при цар Шахриар и започнала да му разправя приказка. Но щом се зазорило, прекъснала приказката на най-увлекателното място. Обзет от любопитство, царят поискал да узнае какво е станало по-нататък. И Шехеразада продължила приказката и като я свършила, започнала друга приказка и на разсъмване пак я прекъснала по средата. В продължение на хиляда и една нощ цар Шахриар чул много приказки, смилил се над Шехеразада и заживял щастливо с нея.

Така според преданието се появили приказките „Хиляда и една нощ“...

Приказки на Шехеразада

Маша и мечокът

/руска народна приказка/

Любима е, защото я свързвам с детството.

Живели едно време дядо и баба. Те си имали внучка Машенка.

Наканили се веднъж дружките й да идат в гората за гъби и за малини. Дошли да повикат и Машенка.

- Дядо, бабо - казва Машенка, - пуснете ме с дружките в гората.

А дядото и бабата й отговарят:

- Иди, само гледай да не се отделяш от дружките си, иначе ще се загубиш.

Отишли момичетата в гората и почнали да събират гъби и малини. И Машенка от дръвче на дръвче, от храстче на храстче отишла далеч, далеч от дружките си.

Взела да се обажда, да ги вика. Ала дружките й не я чуват, не се обаждат.

Лутала се, лутала се Машенка из гората и съвсем се загубила.

Стигнала в най-затънтеното място, в най-големия гъсталак. Гледа - една къщурка. Почукала Машенка на вратата - никой не се обажда. Блъснала тя вратата и вратата се отворила.

Влязла Машенка вътре, седнала на пейката до прозореца.

Седнала и си мисли: "Кой ли живее тук? Защо няма никого?..."

А в тази къщурка живеел много голям мечок. Само че тогава него го нямало в къщурката: бродел из гората.

Върнал се вечерта мечокът, видял Машенка и се зарадвал.

- Аха - казал той, - няма да те пусна вече! Ще живееш при мен. Ще ми палиш печката, ще вариш каша и ще ме храниш с нея.

Потъгувала Маша, пожалила, ала какво да стори. Останала да живее в къщурката при мечока.

Мечокът за цял ден отивал в гората, а на Машенка заръчвал без него да се излиза от къщурката.

- Пък ако излезеш - казвал той, - знай, че ще те хвана и тогава вече ще те изям!

Започнала Машенка да мисли как да избяга от мечока. Наоколо гора, в коя посока да тръгне - не знае и няма кого да попита.

Мислила, мислила и най-после измислила...

Дошъл си веднъж мечокът от гората и Машенка му казва:

- Мечо, мечо, пусни ме само за един ден в село: ще занеса на дядо и на баба армаган.

- Не - отвръща й мечокът, - ще се загубиш в гората. Дай армагана, аз ще го занеса.

А Машенка това и чакала!

Изпекла тя банички, намерила една голяма-голяма кошница и казва на мечока:

- Ето, ще сложа в тази кошница баничките, а ти ги занеси на дядо и на баба. Но помни: не отваряй кошницата из пътя, не вземай банички. Аз ще се покатеря на един дъб и ще гледам!

- Добре - отвръща мечокът, - дай кошницата!

А Машенка му казва:

- Я излез на прага да видиш дали не вали!

Щом мечокът излязъл на прага, Машенка тутакси влязла в кошницата, а на главата си сложила тава с банички.

Върнал се мечокът, гледа кошницата готова. Метнал я на гърба си и тръгнал към селото.

Вървял мечокът между елички, бродил мечокът между брезички, слизал в долчинки, качвал се по рътлини. Вървял, вървял, уморил се и си дума:

- Я на пънче да седна аз,

да хапна банички завчас!

А Машенка се обажда от кошницата:

- Виждам, виждам!

Баничките остави

и на пън не сядай ти,

а на баба ги носи,

а на дядо ги носи!

- Я виж, какви очища има - рекъл мечокът, - всичко вижда!

Вдигнал той кошницата и продължил нататък. Вървял, вървял, вървял, вървял, поспрял се, седнал и дума:

- Я на пънче да седна аз,

да хапна банички завчас.

А Машенка се обажда от кошницата:

- Виждам, виждам!

Баничките остави

и на пън не сядай ти,

а на баба ги носи,

а на дядо ги носи!

Учудил се мечокът:

- Виж каква хитруша! Качила се височко, гледа надалечко!

Станал и забързал.

Стигнал в селото, намерил къщата на дядото и бабата и затропал с все сила на портата:

- Чук-чук-чук! Отключвайте, отваряйте! Армаган ви нося от Машенка.

Излезли тогава дядото и бабата при портата. Гледат - оставена една кошница.

- Какво ли има в кошницата? - пита бабата.

А дядото вдигнал капака, гледа и не вярва на очите си: в кошницата здрава и читава седи Машенка.

Зарадвали се дядото и бабата. Спуснали се да прегръщат и целуват Маша, да й казват: "Умницата наша".

Айде - вие сте първи. Мисля, да сложим тук и книги от психохогията. От психологията на мен ми харесват на Юнг и Пиер Дако.

Ако нямате любими, то напишете книги, които много ви харесват и в които смятате, че има мъдрост и поука.

Абе, въобще, нека обсъдим тук книгите, които сме чели, независимо от това дали ни харесват или не - можем да пишем и за тези, които смятаме за глупави.

Пишете какви книги ви харесват - астрология, за духове, личностно усъвършенстване.

Между другото, да ви питам за книгата "Тайната доктрина" на Елена Блаватска - разбирате ли и нещо? Аз я четох преди време, ама баба ви Елена говори с термини, които аз не знам, та затова не й разбрах книгата. Айде, ако някой я е разбрал да обясни какви са великите тайни, за които всички разправят, че ги пишело в тази книга, ама аз не мога да ги разбера.

Редактирано 3 ноември 200817 г. от tuksum (преглед на промените)

Приказките на Андерсен. Макар че Трихоцефалус не ме разбра. Карай.

Приказките на Андерсен. Макар че Трихоцефалус не ме разбра. Карай.

Аз те разбирам. Карай...

Всички приказки.

Приказки? Добре.

Защо пък точно на Андерсен. Той много е страдал в детството си и затова приказките му имат тъжен край - те отразяват неговата личност и живот. Само не разбрах кое е мистичното в неговите приказки. Айде да ми разясните. Ако ми разясните и за книгата на Елена Блаватска, много ще се радвам.

Редактирано 3 ноември 200817 г. от tuksum (преглед на промените)

Да се обясни ... Ще се намали много от мистицизма ...

Някога и аз така си мислех за андерсеновите приказки. Така е, като се гледат отвън. Отвътре са светли и окуражаващи. В случай, че съзнаваш, че търсиш нещо, тъмно ти е, но с една непрогледна тъмнина, дето и в най- тъмния килер на най- тъмната къща, в най- тъмната нощ я няма. Ето тук писахме доста за приказките, преди време, но ...

Настолните ми книги са на световноизвестния медиум Силвия Браун:

"До Другата страна и обратно"

"Изцеление от предишните животи"

"Живот от Другата страна"

Често ми се налага да размишлявам върху следния сюжет, който срещам в много приказки: някой си тръгва по широкия свят. По пътя се запознава с някакви много странни същества, всичките- могат да правят само "едно нещо", но пък него го правят най- добре на света. В различните приказки Дарбата им е различна. Често върви със смешен, или направо уродлив вид. Момъкът получава някакви неизпълними задачи, но групата побратими се справя отлично с всяка задача, тъй като все се оказва, че именно ос еди- коя си задача някой от побратимите ще се справи фантастично.

Да ... Така и в нашия свят, където всеки си носи своите несъвършенства и почти уродства, може да се случи да бъде направено нещо почти съвършено. Надминаващо възможностите на всеки побратим, взет поотделно. Само трябва група от побратими ... Това е малко трудно представимо за едно българско съзнание, но пък щом казват в приказките, че може така, трябва да им вярваме...

Често ми се налага да размишлявам върху следния сюжет, който срещам в много приказки: някой си тръгва по широкия свят. По пътя се запознава с някакви много странни същества, всичките- могат да правят само "едно нещо", но пък него го правят най- добре на света. В различните приказки Дарбата им е различна. Често върви със смешен, или направо уродлив вид. Момъкът получава някакви неизпълними задачи, но групата побратими се справя отлично с всяка задача, тъй като все се оказва, че именно ос еди- коя си задача някой от побратимите ще се справи фантастично.

Да ... Така и в нашия свят, където всеки си носи своите несъвършенства и почти уродства, може да се случи да бъде направено нещо почти съвършено. Надминаващо възможностите на всеки побратим, взет поотделно. Само трябва група от побратими ... Това е малко трудно представимо за едно българско съзнание, но пък щом казват в приказките, че може така, трябва да им вярваме...

Не. Обикновено уродливостта е признак на мъдрост, която обаче хората не разбират. Ти не разбираш ли от символи? Палячото е мъдрият съветник до царя. Него никой не го взема насериозно и затова не разбират колко умен е всъщност.

Редактирано 3 ноември 200817 г. от tuksum (преглед на промените)

Мъдростта е многостранна. Уродливостта- едностранчива. Виждам в този сюжeт указание, че няколко, макар и едностранчиви, но побратими, могат да се справят с непосилна за всеки един от тях задача. Това ми се струва много важно за хора, които имат почти непосилни задачи, но всеки все пак си има сила в една тясна ивица от житейския спектър.

Редактирано 3 ноември 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Та, ще каже ли някой за книгата на Елена Блаватска "Тайната доктрина", какви са великите тайни, които уж се описвали в нея? Разкажете с по две думи за кои по-точно тайни става въпрос, защото както вече писах, нищо не й разбрах на писанията.

Любими книги,на тази тематика-книгите на Лиана Антонова.

И тъй като спортувам и в частност бойни изкуства,много обичам книгите за тях,а и за източна философия,трактати.....

Като толкова обичате приказки, айде да ми кажете една приказка и къде точно намирате някъква мъдрост или пример за мистични неща или как да израстнем в духовно и като цяло в лично отоншение?

Аз ли съм авторът на тази тема!?! Странно, карай. Ето една много хубава:

Силата на Кабала

Аз ли съм авторът на тази тема!?! Странно, карай. Ето една много хубава:

Силата на Кабала

Не! Не си ти. Аз съм автор на темата. Модераторът я е слял с друга тема - явно твоя и явно от раздел Литература и книги.

Хайде да обсъдим някакви книги. На теб какво ти харесва в книгата, която си показала? Дай конкретен пример.Видях, че там пише как се постигало истинското пробуждане. Как се постига истинското пробуждане според тази книга?

Редактирано 6 ноември 200817 г. от tuksum (преглед на промените)

Като толкова обичате приказки, айде да ми кажете една приказка и къде точно намирате някъква мъдрост или пример за мистични неща или как да израстнем в духовно и като цяло в лично отоншение?

Искаш ли наистина?

Все ми се струва, че не искаш! Може и просто да не си чел приказки. Иначе нямаше да задаваш такъв въпрос. В приказките се дават образни, символни подсказвания. Един ден човек разбира какво всъщност му е казано. Възможно е това да се случва и повече от един път, на различни нива. Една приказка обикновено осветява само един, или само няколко аспекта на търсенето, или израстването, или ... каквото там се случва с търсещия.

Ето ти , например, един много богат на възможности за тълкуване образ от руските вълшебни приказки: Иван селския син и ненаситното чудовище Чудо- Юдо. Няма да преразказвам приказката, който иска, ще си я прочете. Тук ми се ще да обърна внимание върху следните няколко доста интересни момента. Чудовището се оказва освен многоглаво, силно и самонадеяно, снабдено и с вълшебен пръст. Като му отрежат едната глава- драсне по отрязъка и порастват ... две нови глави. Как да не се сетиш за действителността в която живеем, как си мислим, че се борим с нея, доблестно поотрязваме някоя и друга глава, но веднага на нейно място излизат нови, и не само две ... Не главите, вълшебния пръст трябва да отрежем! Да ... А битката с чудовището даже и в приказката не е лесна. Бори се, бори юнакът, обаче чудовището го хване и тръш... до глезените го забива в земята... После- още и още ... Как да не се сетиш, че след като почнеш битката, ако не успееш, ще те тръшнат и закопаят- първо до глезените, после- до коленете, по- натататък - и до пояса... И накрая- Иван се борил, борил, но за решаващия финал му трябвала помощ. Как да не се сети човек, че търсещият- за да успее, трябва сам да си свърши някои неща. Но за окончателната победа му трябва помощ. Той да я поиска навреме и да я получи навреме...

Обаче това е моят прочит на един малък епизод от една малка приказка. Някой може да каже- бабини деветини. Ама ... и чудовището с девет глави било...

Любими книги,на тази тематика-книгите на Лиана Антонова.

Това бяха първите ми книги,които прочетох-на Лиана Антонова

Преди близо 20 години

Даже й писах-на посочения от нея адрес

За съжаление не ми отговори

Това бяха първите ми книги,които прочетох-на Лиана Антонова

Преди близо 20 години

Даже й писах-на посочения от нея адрес

За съжаление не ми отговори

Автобиографичните книги на Лиана Антонова са много интересни, но книгите й за срещите с хора с по-особени способности, както и за разговорите с извънземни не ми харесват. Може би защото си имам особено мнение по този въпрос.

Чели ли сте "Жена ми Иванка Магесницита"? Наскоро прочетох, че Иванка е умряла. Сега обаче, нейният син е станал популярен със своите свръхестествени способности - а е мисля на по-малко от 20 години.

Мисля си, що за съдба имат Иванка и Джуна. Иванка май умря сравнително млада, но не знам от какво - ако знаете кажете. Джуна пък, стана много нещастна, след като синът и умря, а тя знаеше, че той ще умре. Ванга също и го е казала. Тя се е надявала да го предотврати, но не е успяла. Това е пример за това, че и най-великите лечители, магьосници и други подобни не могат баш да вървят срещу съдбата.

Редактирано 12 ноември 200817 г. от tuksum (преглед на промените)

Та, ще каже ли някой за книгата на Елена Блаватска "Тайната доктрина", какви са великите тайни, които уж се описвали в нея? Разкажете с по две думи за кои по-точно тайни става въпрос, защото както вече писах, нищо не й разбрах на писанията.

Здравей,

Опитай да намериш книгата на Б. Райнов (Бог да го прости!) "Тайното Учение", която е един опит за тълкуване на

"Тайната Доктрина" от негова страна. Написана е великолепно, но преди това трябва да се прочете разбира се

самата книга на Блаватска. От раз книгата на Блаватска трудно се разбира, но с течение на времето и след няколко

прочитания става. Впрочем "Тайната Доктрина", издадена на български е 7-ем тома, което значи упорито четене. Аз

съм ги чел в подължение на няколко месеца. След това книгата на Райнов е просто допълнение и удоволствие и дава отговори на всичко неразбрано. След този няколко месечен труд се получава нова визия за нашия свят, която няма нищо с всички досегашни разбирания. Трябва обаче човек да не е предубеден за новото, за различното!!!! Повтарям твърде различното светоусещане т.е. това не са книги за всеки. Това е обаче друга тема. Приятно четене!

Какво мислите за книгата "Не пипай тази книга", ако сте я чели? В нея става въпрос за някой мистични работи. Аз я четох, но искам да видя и вашето мнение и може да я обсъдим.

Редактирано 12 ноември 200817 г. от tuksum (преглед на промените)

Какво мислите за книгата "Не пипай тази книга", ако сте я чели? В нея става въпрос за някой мистични работи. Аз я четох, но искам да видя и вашето мнение и може да я обсъдим.

В момента я чета,стигнал съм до анализа който прави върху книгата на Мулдашев.

До тук мога да кажа,че книгата не си струва,все едно чета изрезки от жълтат преса събрани на куп.

Изводите,които е направил до тук поне на мен не ми се връзват,но трябва да я прочета цялата за да мога да я коментирам.

Не! Не си ти. Аз съм автор на темата. Модераторът я е слял с друга тема - явно твоя и явно от раздел Литература и книги.

Хайде да обсъдим някакви книги. На теб какво ти харесва в книгата, която си показала? Дай конкретен пример.Видях, че там пише как се постигало истинското пробуждане. Как се постига истинското пробуждане според тази книга?

Оооо благодарна съм, че така благородно си се извисил над чувството си за собдствена значимост и си ми преотстъпил авторството върху темата )).

Хммм ми какво да ти кажа? Ще карам по същество. В Авир има тайни, скрити пътеки към Този-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава . Ти всъщност прочете ли книгата? Аз не съм въпреки, че я започнах. Имам си други източници . В този смисъл съм невежа, но пък много обичам да слушам и ако си я прочел + отсял най-ценното от нея може да споделиш. Гледам поста ти е от 6. 11.2008г.