Реших да пусна такава тема,докато четях някои "философията на ежедневието" и някои други теми в този раздел Много от възгледите,които разсикваме във подфорума "Религия, Мистика, Езотерика" ги пречупваме по такъв начин,че редовно опираме до гностизма,а особено в темите,които касаят християнството просто не минаваме без това.Рових се,рових се из нета и сътворих тази кратка анотация по темата за гностицизма (за източници съм ползвал "Уикпедия",Pravoslavieto.com и други страници на които не помня имената вече ).Та на въпроса:"Що е то гностицизъм и има ли той почва у нас"

Гностицъзъм

гр. “знание, познание, наука” -изъм

1. Направление в ранното християнство, а също и в исляма и юдейството в противовес на църковните канони даващо на всички посветени директен достъп до религиозните мистерии и вътрешното познание, поради което е било ревностно преследвано и унищожавано от официалната църква.

2. Религиозно-философско учение, което разработва християнската догматика въз основа на неоплатонизма, питагорейството и други източни религиозни учения.

3. Гностици е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през ІІ—ІІІ в., но влиянието му е по-продължително. (източник)

За един от първите гностици се смята самарянинът Симон Хитонски (Деян 8:9-24). След него се нареждат: Доситей, Менандър, Юстин Гностик, Керинт, Саторнил, Василид, Валентин, Карпокрит и техните последователи, а също и групата на каинитите, нахашените (офитите) и др. Особено място в гностицизма заема Маркион Синопски, който всъщност не е гностик, но е близък до гностиците по някои въпроси.

Своеобразието на това сложно философско и религиозно явление се състои в това, че върви по път, противоположен на замислите на философията на късната античност, опитала да изтълкува античните митове като алегории. Боговете били лишавани от биографии и се превръщали във философски категории. Пътят на гностиците е път на вторичната митологизация. Това е опит проблеми, вече осъзнати като философски, да бъдат представени във вид на митологеми.

Основните постулати на гностицизма са: Бог е трансцендентен и абсолютно непознаваем, безличностен дух. От божествената същност, чрез еманация се пораждат битийни същности, оформящи 365 сфери, според Василид. Материалната сфера се характеризира като тотална противоположност на всичко духовно. Християнският възглед за Св. Троица е подменен от гностиците с идеята за великата Триада, олицетворена от Майката, Демиурга и Изкупителя. Според едно от многобройните течения в гностицизма, последната еманация на божеството е Демиург, който съчетава светлината и мрака, силата и слабостта. Той сътворява света, заключвайки в него нашите души и обременявайки ги с материята. Според друга теория Демиургът е една от висшите власти на божествения разум, мисъл, дух, Изкупителят, който ни спасява от материята. Според друго учение Демиургът е представител и орган на висшия Бог, изпратен от Божествения промисъл специално към евреите, като Иехова.

Според гностицизма спасението се осъществява чрез гносиса, самопознание за божествената същност на човека.

Гностиците разделяли хората на плътски (соматици), психични (душевни), духовни (пневматици). Плътските са обвързаните и ограничавани от материята земни хора. Достигащите божествената светлина наричали духовни хора, пневматици. Способните да се издигнат до Демиурга - душевни.

Сред известните основатели на завършени гностически системи от II век се открояват Василид, проповядвал в Александрия и в Антиохия и Валентин - в Египет.

Светлина върху учението на гностиците внася откритата през 1945 г. край Наг-Хамади (Горен Египет) голяма колекция от папируси от IV век, коптски преводи на гръцки оригинали от II-III век. Сред християнските гностически писания са „Евангелие на Тома”, „Евангелие на истината”, „Послание до Регин”, „Евангелие на Филип” и сега така популярнот "Евангелие на Юда"

Но както сочи преводачката и изследователката на текстовете от Наг Хамади Трофимова, гностицизмът от първите векове на християнството е специфична форма на мироглед, която не трябва да се откъсва от историческия контекст. В тази си форма гностицизмът е бил несъмнено особена интерпретация на християнството в духа на крайния спиритизъм. Нито един дохристиянски документ, който може да бъде признат за гностичен в прекия смисъл на думата, не е намерен. Ръкописите от Наг Хамади доказват, че гностицизмът е използвал християнски източници, а не обратното. Във връзка с това гностицизмът се дели на:

1. източен, който е зависел повече от юдейството, маздеизма, вавилонската митология, и

2. западен, който води началото си от учението на Платон и неопитагорeйците.

Това деление е доста условно, тъй като науката не разполага с изчерпателен брой паметници, а гностицизмът се характеризира с непостоянство и неяснота на представите си, които често преминават от една доктрина в друга.

Неогностицизъм.

Израснал върху основните доктрини на гностицизма - онтологическия дуализъм между Бог и материя (материята, подобно на духа не е сътворена, а съществува предвечно) , езотерическо (мистично) самопознание, самоспасение - той внася и някои актуални промени. Дуализмът е заменен с еволюционния възглед за единството на духа и материята. Гностическият възглед за материята като зло отстъпва пред еволюцията, която прави възможен прехода между материалното и духовното, по пътя на „просветляването” на материята, достигането на съзнателни форми и навлизането й в духовния свят.

Друго основно положение в неогностицизма е деперсонализирането на Бога. Бог е непознаваем безличностен дух, който иманентно присъства във всяко индивидуално битие, т. е. всичко съществуващо е част от Бога. Като отхвърля християнското персоналистично схващане за Бога и човека, неогностицизмът преодолява единствената преграда пред стремежа на човека към обожествяване. Така от устата на не един от последователите на неогностисизма тези идеи звучат така: „Всеки човек може да каже: „аз съм Бог”.

„Християнският” теолог и психиатър д-р М. Скот Пек казва същото: „Бог е нашето подсъзнание. Бог е вътре в нас”.

Според неогностицизма Бог и човекът имат онтологично една и съща природа. Различието е, че Бог има само духовно битие, докато човекът е свързан с материята и води борба за избавление от нея чрез езотерично познание и самопознание. Това е пътят към неогностическото „обожествяване”.

Като основа за развитието и популяризирането на идеите на неогностическите култове може да се смята учението на видния психотерапевт и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг. Той разработва психодинамична теория на личността, чиито основни понятия са колективното безсъзнателно и неговите архетипи.

Обобщавайки обширните си познания в областта на историята, алхимията, културологията, теология, клинични изследвания и личния си опит, Юнг утвърждава, че източникът на всеки религиозен опит, както християнски, така и езически, е онази безсъзнателна област на човешката психика, която е зад пределите, управлявани и контролирани от егото (съзнанието). Тази постановка на аналитичната психология води до радикалния извод за иманентността на Бога, т. е. човешкото преживяване на божественото произхожда от дълбинното човешко преживяване. Аналитичната психология смята, че е открила органа на човешката психика, пораждащ боговете. Юнговската концепция за безсъзнателното, което неумолимо твори в хода на историята и поставя в човешкото съзнание цял сонм богове, заставя човека да се замисли за относителността на този поток на „богоявления”. Ако човекът не само може, а и по необходимост създава свои богове и богини, както смята Юнг, тогава вероятността да съществува абсолютен Бог, Който да изчерпва проявата на тази човешка способност, става много малка. Ако преживяването на божественото произхожда от природната дейност на архетипитe на психическото безсъзнателно, то трябва да бъдат отхвърлени всякакви опити и привързаност към абсолютното и изчерпващо откровение. То би опустошило несъзнателното, лишавайки го от неговите възможности да дава изход на религиозните енергии в бъдеще. Според Юнг приемането на едно окончателно слово би затворило пътищата за нови съобщения от безсъзнателното, вместо да ги стимулира. Категоричен привърженик на гносиса, Юнг последователно подменя вярата със знание и апелира към християнството да разбере своята ограниченост и да потърси своята пълнота в учението и опита на другите религии, а най-добре в пряк диалог с индивидуалното безсъзнателно.

Макар че самият Юнг не е имал за цел да създаде нова религиозна доктрина, нито да критикува съществуващите такива, той създава едно духовно учение, в което със средствата на психологията се утвърждават неогностически възгледи. Неговата аналитична психология добре кореспондира с тенденциите към глобализация на всяко едно ниво в съвременното ни общество на наука, образование и религия, и с несекващия стремеж на човека сам да се обожестви.

За сега-толкова от мен.Ще публикувам още текстове,но първо трябва да ги систематизирам и редактирам.....Ако имате въпроси-задавайте ги спокойно.Моето търсене в света на мистичното продължава

Предлагаш да задаваме въпроси.Ето два. 1.Някои учени смятат, че гностицизмът е по- стар от християнството и Новия Завет е неговата форма.Какви изводи можем да направим от Посланията до Коринтяните и Колосяните? 2.Каква е връзката между гностицизма и херметичната литература?

Предлагаш да задаваме въпроси.Ето два.

1.Някои учени смятат, че гностицизмът е по- стар от християнството и Новия Завет е неговата форма.Какви изводи можем да направим от Посланията до Коринтяните и Колосяните?

2.Каква е връзката между гностицизма и херметичната литература?

По първият ти въпрос,мога да кажа,че автори (напр. Ренан, Бусе и Бултман) определят гностицизма като определен стадий от развитието на синкретичната ирано-вавилонска религия, която се появява преди християнството и се опитва да го асимилира. Вариант на тази хипотеза намираме в митологичната теория (Древс), според която християнството произлиза от гностицизма,но други автори (Г. Йонас) смятат, че гностицизмът от първите векове на християнството е само една от проявите на теософията, която се възражда под различни форми във всички времена. Тази гледна точка се потвърждава от много факти. Гностични тенденции във вид на опити да се намери истинската религия чрез сливане на източната мистика, окултизма и синкретичното езичество с философското съзерцание наистина са съпровождали духовната история на човечеството от епохата на елинизма до наши дни. Духът на гностическата теософия присъства в александрийското юдейство и в неоплатонизма, в неопитагорианството и в античните мистерии, в манихейската религия и в кабала. Западното средновековие го познава под формата на албигойството (катаризма), а източното - под формата на богомилството и павликянството. Гностични елементи присъстват в учението на Бруно, Парацелз и Бьоме. В ново време гностицизмът се възражда в теософията и антропософията, а също така в синкретичните ориенталски секти (кришнаити и т.н.)

Колкото до двете послания на Св.Апостол Петър-докато в първото се набляга най-вече на страданията, във "2 Петрово" ударението пада върху лъжеучителите. При изпращането на първото Петрово послание, основните проблеми в църквата са отвън. Но само след няколко години, когато Петър пише своето второ Послание, проблемите са вече отвътре. Ето защо, 1 Петрово е книга на утеха, а 2 Петрово - книга на предупреждение.

Лъжеучителите, за които говори Петър, може би са същите, които Йоан осъжда. Те проповядват някаква форма на гностицизъм, като отхвърлят божествеността на Христос /2:1/, оспорват валидността и автентичността на Писанията /1:16-21/и отричат идеята за Второто идване на Христос /3:1-4/. Те са морално корумпирани, себични и не зачитат авторитета на апостолите. Петър строго осъжда тези лъжеучители и кара църквата да се бори срещу техните фалшиви доктрини, като държи чистата истина. Ключовият стих във 2 Петрово е 3:18: ” Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос.”

Но да оставим "Послания на Апостолите" намира.Целта ми не е да си подхвърляме аргументи "за" или "против" гностицизма,и да цитираме Библията,а просто познавателна

Колкото до втория ти въпрос-за херметизма,Хермес Трисмегист е една изключително интересна фигура в древната история. Наричан е още Хермес ТрижВелики, защото е тройно велик, велик в трите свята: физически, духовен и божествен. Учените му преписват основите на повечето съвременни науки като астрономия, химия и медицина. Алхимиците казват, че той е основателя на алхимията и астрологията. Суфите смятат, че един от древните велики учители на това, което сега се нарича Път на Суфите. Херметици считат, че той е дал 7-те ключа, които отключват всяка врата на Небето и Земята. Други изследователи (например мавританския историк Саид от Толедо починал 1069г) твърдят, че в различните култури Хермес е бил наричан с различни имена: в древен Египет – Хермес и Тот, сред евереите и в Библията – Енох, а сред арабите – Идрис. За латински аналог се смята Меркурий. В архивите на Школата на Беинса Дуно се пази информация, че Хермес е един от великите Учители на Бялото Братство.

За жалост голяма част от неговите трудове са изчезнали, а се твърди, че е имало томове. Основното произведение, от което са останали свидетелства е Кибалион (Изумрудения Скрижал и Корпус Херметикум са други два трактата, които също са запазeни и се твърди, че са от Хермес). В Кибалион се предават 7-те херметични принципа. Според някои изследователи те са в основата на музикалната динамична медитация Паневритмия. Това изглежда логично, тъй като Хермес е смятан за откривателя на флейтата и човек, който е можел с музика да вдъхновява хората и да събужда Доброто в тях. (виж например “Суфиите”, Идрис Шах, стр. 231-235. 2003г)

И досега Хермес се свързва с древната мъдрост и връзката между човека и Висшия свят. Термина “херметичен” идва от неговия древен създател и означава таен, заключен. От там идва и твърденията, че древното знание е херметично или както бяхме споменали в друга тема, то може да бъде достигнато само с нужните ключове и умение за тяхното ползване.

Херметизмът често и не без основания се смесва с гностицизма, който по същия начин възниква в Египет приблизително по същото време. Какви са различията между тях?

Подобно на стоическия бог, херметическият бог е вездесъщ и всезнаещ, обхващащ целия материален космос. В гностицизма обаче бог е трансцендентен, а физическата вселена – зло място, създадено от зъл Демиург.

Херметическата етика почита бога в този свят (пантеизъм), докато гностическата етика е аскетична, тя проповядва бягство от този свят.

Налице са също и различия в оценката на внушаваните от двете течения апокалиптични видения. В рамките на еврейската апокалиптична литература мотивът за небесното извисяване първоначално е бил третиран като обективна реалност, но по-късно се превърнал в алегория на мистичното извисяване. Мотивът за възнасянето е изтълкуван мистично от християнските отци Климент Александрийски и Ориген още през втори век. Алегоричната традиция е също налице и в ранната гностическа литература (Наг Хамади), която третира възкресението като възнасяне към небесния Отец. За гностиците, както и за александрийските отци, възнесението е било само един от многото литературни похвати, с който се описват мистични преживявания с твърде разнообразно проявено съдържание.

В херметичната литература различните вариации на мистичен опит са свързани с достигането на специфичен небесен регион по една обща траектория, която се нарича Пътят Нагоре. За херметиците възнесението не е чиста метафора, която може еднакво добре да се използва както с „възкресение“, така и с „откуп от пленничество“. Един регион от пространството би могъл да обозначава седемте планетарни системи или дванадесетте зодиакални кръга в зависимост от това дали той е разделен хоризонтално или вертикално; но както и да бъде наречен небесният регион, той се различава пространствено и онтологически от осмото небе отвъд планетите – деветото небе пък е още по-различно. Херметичният възглед би могъл типологично да бъде представен като смесване на небесата на апокалиптиците с хипостазите на неоплатониците. Докато небесата на апокалиптиците са направени от същия вид ефирна материя, херметичните небеса оформят три различни битийни състояния.

Trichocephalus, благодаря ти за хубавата тема, определено попълваш бели полета в моето познание, както за Гностицизма, така и за Хермес Трисмегист. Надявам се да пуснеш още инфо по темата. :-))

Гностицизма е интересен за мен най-малкото защото е давал свобода на всеки човек да търси връзка с Бога вътре в него, което обезсмисля съществуването на пастора/равина като посредник между човека и Бога. Съвсем нормално е преследван от религиите.

Светлина по Пътя!

Trihocephalus, питаха те за посланията към Коринтяните и Колосяните, писани от Павел, ти говориш за Посланията на Петър.Уточни се малко.

Аааа,не така моля- въпросът беше :

1.Някои учени смятат, че гностицизмът е по- стар от християнството и Новия Завет е неговата форма.Какви изводи можем да направим от Посланията до Коринтяните и Колосяните?

Та до Коринтяните е писал и св.ап.Петър и св.ап.Павел.Анализът беше върху Петровите послания-понеже той в тях конкретно се застъпва за посланията на св.ап.Йоан-а в тях се визират точно гностични практики и термини, и с това дадох отговор на основния въпрос-за това дали гностицизмът е по-стар или по-нов от самото християнство.

Та на посланията на св.ап.Павел.

Апостол Павел се обръща към презвитерите от ефеската църква: “Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото и от сами вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си” (ДА 20:28-29) ;в Коринтските послания се противопоставя на различни лъжеучения и практики напр. (кръщение заради мъртвите или за възкресението).

Колосяни:

2:8 Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.

Ами-все същото е-през дните на основаването на петристката църква-тази,която по-късно ще се раздели на католицизъм и православие борбата на първоапостолите и основателите на съвременното християнство са се борили със всички средства против навлизането на гностицизма.Не случайно гностичните евангелия са изчезнали през вековете,и едва сега откриваме някои от тях.

Въобще християнската вяра (изразители на която са св.ап.Петър и Пвел) е загрижена за материалната страна на човешкото същество, както и за духовната. (1) Бог създаде земята и човешкото тяло като материални величини, и всички са “твърде добри” (Бит. 1:31; 2:7). (2) Христос дойде в плът за да изкупи човека (Рим. 1:3; 9:5; 1 Йоан 4:1-3). И, разбира се, (3) възкресението. Отричането на материалното възкресение ще означава капитулация пред платоническия гностицизъм.

През II век християните-гностици, също и Маркион, стават свидетели на растящото проникване на християнската проповед от морални аспекти. Наистина тя не се разтваря изцяло в тях, но се говори много за добрите дела и очакваното възнаграждение на небето, както и за Христос като морален образец и бъдещ съдник. Репрезентативен пример за това е II писмо на Климент (ок. 140г.), в което се казва: в деня на появлението си Господ ще ни спаси, "всеки според делата му" (17,4). Християните, станали по-късно гностици, схващат опасността, която се крие в една подобна проповед. Те разбират, че по този начин отива на заден план характерът на благовещението като божи дар.

Те разбират това, защото впрочем четат Павел и го тълкуват в смисъл, че трябва да говорят за дареното "extra nos" избавление, за разкрепостяващото откровение на непознатия преди Бог и за осъзнатата впоследствие развала на света.

Явно немалко християни се вслушват в гностическата проповед.

С това приключвам цитатите от Библията и т.н.

Нямам намерение нито да защитавам нито да осъждам гностицизма.Темата я замислих като информативна,а не теологическа.

Trihocephalus, благодаря за отговорите по зададените въпроси!

И аз благодаря.

Един от "възродителите" на древния гностицизъм е Рудолф Щайнер (1861-1925)-австрийски философ, литературовед, архитект, драматург и възпитател, който е най-добре известен като създателя на антропософията и нейните практически приложения, включително валдорфските училища, биодинамичната агрономия, движението Камфил и Християнската общност.

Антропософия (като тълкуване на Библията)

Антропософия (като тълкуване на Библията) - от гръц. antrwpo~ 'човек' и sofja ‘мъдрост, наука’. Окултно-мистично учение, представляващо възроден гностицизъм. Основател на Антропософията е немският мислител Рудолф Щайнер (1861-1925) - първоначално близък с теософските кръгове, които в търсене на универсалната най-стара религия въвеждат индийските учения, съчетани с опростен еволюционизъм. Щайнер скъсва с теософските сдружения в началото на ХХ в. и се посвещава на целта да изгради собствена доктрина на основата на опита на европейския християнски мистицизъм. Но християнската фразеология на концепцията му, получила названието Антропософия, или "духовна наука", има само външно съзвучие с истинското християнство. В нея се влага съвсем друг смисъл.

Антропософията се основава на предположението, че човекът може да развие в себе си способности, които му позволяват да проникне в свръхчувствените светове и да има за тях достоверна информация. Опитът на Щайнер и самата му личност играят в Антропософията ролята на абсолютен авторитет. Щайнер е убеден, че е успял да опознае закономерностите на историята, битието на духовните същества и тайните на висшите светове. Този псевдомистичен окултен опит той изразява, като рисува сложна картина на битието, където всичко е подчинено на закона на превъплъщението (превъплъщават се даже планетите).

Теологията на антропософията е пантеистична. Христологията й носи печата на езичеството: Христос е слънчево Божество, което е изпратено на земята и по време на кръщението се съединява с човека Иисус. Смъртта на Христос на Голгота променя астралната обвивка на земята. Този факт е предчувстван в древните мистерии (вж. Штейнер Р., "Мистерии древности и христианство", прев. от нем., М., 1912, вт. изд., М., 1990).

Най-убедително Щайнер е критикуван от Булгаков ("Христианство и штейнерианство", в сб.: "О переселении душ", Париж, 1935) и Бердяев ("Философия свободного духа", Париж, 1925; "Спор об антропософии", "Путь", 1930, № 25). Те посочват гностическия характер на доктрината, според която човекът е призван да се освободи от властта на космическите сили на материята. Същевременно пантеизмът на антропософията не признава човешката личност за истинска реалност и ценност. Нейната крайна съдба е пълното разтваряне в Божественото.

Щайнер пише много за Евангелията, разглеждайки ги в гностичен смисъл. Неговият последовател Емил Бок (1895-1959) предприема по-широк опит да изтълкува цялата Библия антропософски. За тълкуванията му са характерни неудържимата окултна фантазия, пълен антиисторизъм и натрапване на Писанието на абсолютно чужди му идеи (превъплъщаване, връзка на човека с духовното въздействие, идващо от планетите, образа на Христос като Слънчев Бог и т.н.).

изт.Бердяев Н.А., "Теософия и антропософия в России", Собр. соч., т.3, Париж, 1989.

още за Рудолф Шнайдер и трудовете му в on-line вариант ТУК (с благодарnoсти на infinity1305)

към всички, които се преобразяват, обикнали (прекрасна е метаморфозата) самоусъвършенстването..

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

из Проповед 16

Ала оплакват се някои люде, че нито съкровеност, нито благоволение, нито сладост, нито особено утешение са получили те от Бога. Тия люде не са никак прави: ние можем просто да ги отминем, но това не е най-доброто. Истина ви казвам: Додето в тебе се отразява нещо, което не е вечното Слово, дори то да е много добро, няма да бъдеш наистина праведен. Затова и праведен е единствено онзи човек, който няма за нищо сътворените вещи, който е насочен право и неотклонно към вечното Слово, който е отпечатан в него и е отразен в праведността. Такъв човек приема там, дето Синът приема, и той е самият Син. В Писаниято е речено: "Отца не познава никой, освен Синът"(Мат., 11:27), и затова: Искате ли да познаете Отца, трябва не само да станете равни на Сина, ами трябва да сте самия Син.

Някой хора искат обаче да съзрат Бога с очите, с които съзират и някоя крава, и да обикнат Бога, както обичат и кравата. Нея обичаш заради млякото, сиренето и заради собствената си полза. Тъй постъпват и всички ония, дето обичат Бога заради богатство или вътрешно утешение; но те не обичат Бога, ами обичат собствената си себичност. Да, истина ви казвам: Онова, към което се устремяваш, без то да е Бог в себе си, нивга не може да е дотам добро, че да не бъде за теб препятствие по пътя ти към истината.

http://www.aobg.org/lectures/steiner/ga_119.html

Рудолф Щайнер

Макрокосмос и Микрокосмос

Големият свят и малкият свят. За естеството на Душата.

11 лекции, изнесени във Виена от 21 март до 31 март 1910 год.

За отбелязване е, че освен дуалистичен гностицизъм в древност съществуват наченки и на монистичен, който вероятно се дължи на въздействие от страна на египетския херметизъм. Изказваните напоследък твърдения за съществуване на “гностически монотеизъм” представляват типичен оксиморон, защото противоречат на самата същност на гностицизма. Джон Дилън дори е на мнение, че гностицизмът бил по-монистичен от християнството, понеже не постулирал като него “независим материален принцип”. Подобна мотивировка се основава върху невярното допускане или по-скоро съзнателното заблуждение, че християнството приема самобитност на материята.

Християнският гностицизъм възниква като течение за преутвърждаване, макар и с все по-чужда терминология, на трансцендентността, която представлява самата сърцевина на новата вяра. Гностиците възприемат себе си като единствено верни продължители на първоначалното благовестие на Иисус при променени условия. Дан Мъркюър се опитва да докаже, че е вече остаряла представата за тях като пасивни съзерцатели и суеверни теурзи. Към новозаветните книги, одобрени като канонични от Църквата, гностиците започват да прибавят нови писания, които отразяват техните субективни „откровения” и „видения”. Има сведения, че те използват психотропни вещества за промяна на съзнанието си.Първоначалната търпимост към еретиците постепенно изчезва, защото между тях и редовите християни назряват все по-значителни идейни различия. Църквата в лицето на най-видните си богослови обвинява гностиците, че именно те са предатели на първоначалната християнска позиция. Това е убеждението не само на тези, които се придържат към религиозното статукво, но несъмнено и на някои от вярващите, които са запазили първоначалния импулс на религиозния протест и есхатологичната надежда. Използването от гностиците на езическа терминология и символика обединява срещу тях всички традиционалисти в Църквата, които ги осъждат и отлъчват като еретици. Срещу тях също се опълчват такива разнородни мислители като философите неоплатоници и еретиците монархиани

изт.тук

Продължавам с гностическите автори и техните възгледи

Василид (ІІ в.)

– сирийски автор на гностически произведения . Като младеж живее в Антиохия, оттам тръгва на пътешествие из Парфия (Иран), където вероятно се запознава с *маздеизма. През 20-те години на ІІ в. пристига в Александрия и основава там своя школа. Написва произведение, състоящо се от двадесет и четири книги - "Екзегетика", което съдържа гностически тълкуване на евангелските текстове. Твърди, че е усвоил тайно учение, в което го е посветил някой си Главкий, ученик на ап. Петър. Кое точно Евангелие коментира не е известно, тъй като книгите му са запазени само във вид на незначителни фрагменти. Според св. Иполит Римски използва апокрифното Евангелие от Матей, познава явно и каноничните книги на Новия Завет.

Да съдим за възгледите му можем само по цитати и преразкази на противниците му. Явно има типичната за гнос. литература представа за Божеството. От неизразимото Единство се раждат висши и низши ангели (еони). Един от низшите ангели е старозаветният Бог. Той и други низши еони управляват народите, но само увеличават страданията на хората и всички твари. Тогава Божеството изпраща на света един от висшите еони, който се нарича Нус (гръц. no$~ 'мисъл, ум, разум'). Той влиза по време на кръщенето в човека Иисус и остава с него до смъртта му (в момента на разпятието напуска Иисус). Така Иисус има задачата "да подобри" бедственото състояние на света.

Богословието си Василид излага във вид на умозрителни митове, предназначени за медитация. Както отбелязва Ренан, "метафизиката на Василид напомня по болезненото си величие метафизиката на Хегел". Целта на световния процес Василид вижда в пречистването от носещите мъка въжделения и в намирането на покой в безсъзнателното битие.

Аадаптирано по : Сидоров А. И., "Гностицизм и философия (Учение В. по Ипполиту)", в кн.: "Религии мира: История и современность", М., 1982; Соловьев В. С., "В.": в: "Собр. соч.", т.1-10, СПб., 19142, т.10.

Ето и още малко за гностическите писатели:

Валентин (Valentinus) (ок. 100 - ок. 161)

- античен мислител, един от най-големите автори на гностични произведения. Роден и получил образование в Египет, където приема християнството. Мирогледът на Валентин се формира под влиянието на Василид, но той се смята за наследник на тайно апостолско предание, което възприема от някой си Теод, когото представя за познаващ ап. Павел. Още в Александрия има последователи, но с особена популярност започва да се ползва в Рим, където пристига през 40-те години на ІІ век. Има дори момент, когато му предричат мястото на римски епископ, но на това се възпротивяват защитниците на православието, по-специално мчк. Юстин Философ. Според някои сведения Валентин е отлъчен от църквата. Умира на остров Кипър. И макар че е отхвърлен като лъжеучител, доста дълго съществуват групи негови привърженици.

Доктрината на Валентин не е така мрачна и песимистична като доктрината на Василид, но в общи линии е близка до нея. Двамата гностици разглеждат света като еманация на висшето непостижимо Божество (Бездната). От Бездната се раждат на двойки тридесет духовни начала - еони (гръц. мaўiўwn 'век, вечност'), представляващи пълнотата на вторичното битие - Плеромата (гръц. pl/rwma 'пълнота'). Плеромата се опитва да се съедини с Бездната.

Един от еоните, Мъдростта (sofja), нарушава в страстния си порив към Единствения хармонията на Плеромата и създава жалкия свят на материята. За да възстановят равновесието на двата висши еона на света идват Христос и Св. Дух. Те разкриват тайната на хармонията и пълнотата. Към тази тайна се приобщават избраните и посветените, които се освобождават от веригите на материята чрез висшето мистич. знание (гносис).

Учението си Валентин излага в книгата "Евангелие на Истината" (намерена през 1945 г. в Египет близо до г. Наг Хамади). Христос е изборазен в нея като небесно Същество, което само има "подобие на плът" и се опитва да разтвори очите на хората за духовната им природа. "Той им дава светлина. Той им дава път. Този път е истината, на която той учи". Спасението на човека е в събуждането му от съня, а сънят е земния живот, изпълнен със страдания. Спасението е в това да осъзнаеш себе си като единосъщ със света на небесната Плерома. Тези идеи, напомнящи поразително гръко-индийската мистика, са по същество дълбоко чужди на апостолското предание за Христос.

Основното противопоставяне от страна на църквата е било през 2-ри-3-ти век,когато Епископ Ириней, оглавявал църквата в Лион в края на ІІ в., е написал пет книги под общото заглавие“Изобличение и опровержение на лъжливото знание (или т. нар. Гносис)”(От чийто гръцки оригинал са запазени само фрагменти. Текстът на Ириней (ок.126-202/3) е стигнал до нас в латинския си превод (Detectio et eversio falso cognomitate Gnoseos), за който се смята, че е направен скоро след написването му), които започват с обещанието му да изложи обстойно

... възгледите на онези, които днес проповядват еретични учения (...), за да се види колко абсурдни и несъстоятелни са техните твърдения. (...) Правя това (...) и за да можете да настоявате пред всички свои близки да избягват тази бездна на безумието и богохулството срещу Христа.

(Irenaeus, AH, Praefatio.)

Той определя като особено “богохулно” и “пълно с мерзости” точно Евангелието на истината [в латинския превод - Evangelium veritatis] Ibid., III,11.9.

"The Nag Hammadi Library in English", Ed. J. M. Robinson, Leiden, 1977.

изт.

-"Гностическите евангелия" на Илейн Пейджълс

-ПБЭ, т. 3, с.106-08; Соловьев В. С., "Валентин и валентиниане", Собр. соч., СПб., 19142,т. 10; вж. също библиогр. към *Гностични произведения.

Редактирано 26 ноември 200619 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Интересно е и самото "откриване" (то си е преоткриване) на гностическите евангелия.Като източник на информация съм полазвал книгата "Гностическите евангелия " на Илейн Пейджълс.

През декември 1945 г. един арабски селянин прави едно от най-изумителните археологически открития в Горен Египет. Дълго време обстоятелствата около самото откритие са забулени от слухове – може би защото то става съвършено случайно, а и продажбата му на черния пазар попада под ударите на закона. В продължение на години дори самоличността на въпросния фелах остава неизвестна. Според едни, човекът бил тръгнал на кръвно отмъщение; според други той направил откритието си в околностите на град Надж Хаммади, на скалистия склон Джабал ал-Тариф, по който зеят отворите на над 150 пещери. Всички те са естествени образувания, но някои са доизсечени от човешка ръка и варосани, за да ги използват като гробници още по времето на VІ династия, т. е. преди около 4300 години.

Едва след трийсет години откривателят, Мухаммад Али ал-Самман, най-сетне проговаря и разказва какво се е случило. Някои от слуховете, например този за кървавата вендета, се оказват верни. Но малко преди да отмъстят за убийството на своя баща, Мухаммад и братята му оседлават камилите си и поемат към Джабал ал-Тариф, за да събират сабах, вид мека глинеста почва, богата на азот, с която фелахите наторяват посевите си. Докато копаят в подножието на един масивен каменен блок, кирките им удрят на твърдо и така се натъкват на плътно запечатана червена пръстена делва, висока почти метър. В първия момент Мухаммад Али се поколебава да я счупи, тъй като се опасява, че в нея може да се спотайва някой джин, или зъл дух. Но на същото основание тя би могла да съдържа и злато, затова замахва смело с кирката, разбива съда и в отломките му открива тринайсет папирусни книги, подвързани с кожа. Щом се прибира в дома си в ал-Каст, Мухаммад Али просто изтръсква вързопа с книги и хвърчащи листове върху сламата, струпана край зиданото огнище. (Впрочем майката на нашия герой, Умм-Ахмад, не изключва вероятността и не малко папируси да са станали жертва на огъня покрай въпросната слама, с която подклаждала огъня.)

След няколко седмици настъпва и дългоочакваният миг на разплатата. Майката е предупредила синовете си да държат кирките си винаги наточени и когато чуват, че техният враг (някой си Ахмад Исмаил) е дръзнал да се появи в околността, те тутакси се възползват от открилата се възможност. По думите на самия Мухаммад Али, братята “отсекли крайниците му (...), изтръгнали сърцето му и го изяли заедно като върховен акт на отмъщение”.

Опасявайки се, че полицията ще започне да разследва убийството и може да претърси дома му и да намери книгите, Мухаммад Али предлага на един коптски свещеник, ал-Куммус Басилиюс Абд ал-Масих, да задържи за себе си някоя от тях, а ако иска, и повече. Докато тече разследването на братята, и местният учител по история, Рагхиб, вижда част от папирусите и рещава, че от тях може да се изкарат маса пари. Затова взима един свитък от отец ал-Куммус Басилиюс и го праща на свой познат в Кайро да проучи как би се котирал на пазара. Примерът му е последван и от други.

Щом се разчува, че на черния пазар в Кайро се предлагат някакви стари ръкописи, съответната служба на египетското правителство решава да се намеси. Както сами ще видим по-нататък, с цената на много перипетии агентите успяват да закупят една и да конфискуват още десет и половина от общо тринайсетте подвързани с кожа книги, наречени “кодекси”, и надлежно ги депозират във фондовете на Каирския коптски музей. Но една голяма част от 13-ия кодекс, съдържащ и пет изключително важни текста, е изнесена нелегално от Египет и предложена за продан в Америка. Мълвата за него скоро стига и до проф. Жил Киспел, преподавател по история на религията в университета на Утрехт, Холандия. Силно заинтригуван, професорът се свързва спешно с фондацията “Карл Густав Юнг” в Цюрих и настоява кодексът да бъде закупен. Когато заветния ръкопис най-сетне се озовава в ръцете му, Киспел установява, че някои страници липсват, затова през пролетта на 1953 г. отлита за Египет, за да провери дали не може да възстанови липсите във фондовете на Коптския музей. Едва кацнал в Кайро, той се втурва презглава към музея, за да поръча фотокопия на интересуващите го текстове. После се затваря в хотела и пристъпва към дешифрирането им. Още на първия ред смаяният Киспел не може да повярва на очите си: “Ето тайните слова, които живият Иисус изрече, а Иуда Тома Близнакът записа.” Той, разбира се, знае, че неговият колега А.-Ш. Пюек вече е свързал – въз основа на записките на един друг френски изследовател, Жан Дорес, - въпросния “проглас” с фрагментите от едно гръцко евангелие на Тома, открити още през 90-те години на ХІХ в. Но появата на пълния текст повдига редица нови въпроси. Дали пък Иисус наистина е имал брат-близнак, както би могло да се изтълкува казаното в текста? И възможно ли е изобщо този текст да е автентичен запис на Иисусовите слова? Ако се съди по заглавието му, става дума за евангелие, написано от апостол Тома, но за разлика от включените в Новия завет, този текст се заявява още от самото начало като тайно евангелие. В хода на работата си Киспел установява също, че то съдържа и много фрази, известни ни от Новия завет, но в този нов и непривичен контекст те загатват за съвършено други смислови пластове. Наред с това се натъква и на неща, които не се срещат в нито една позната християнска традиция: например, езикът на “живият” Иисус е загадъчен и лапидарен, но и хипнотично убедителен, и напомня този от дзен-коаните:

Иисус каза: “Ако изявиш онова, що се крие в теб, явеното от самия теб ще те спаси. Но не изявиш ли онова, що се крие в теб, неявеното ще те убие.” .

Но това, което Киспел държи в ръцете си, е само един от общо 52-та текста, открити край Наг Хамади (както най-често се изписва името на този египетски град). В същия том например е подвързано и Евангелието на Филип, което приписва на Иисус дела и изказвания, които трудно могат да бъдат свързани с описаното в Новия завет:

... спътницата на (Спасителя бе) Мария Магдалина. Но нея (Христос обичаше) повече от (всички свои) ученици и имаше обичай да я целува (често) по (устата). Останалите (ученици се засегнаха и възроптаха)... Казаха Му: “Защо я обичаш повече от всички нас?” А Спасителят им отговори с тези думи: “Защо не обичам вас така, както (обичам) нея?”.

В други слова се критикуват такива общоприети християнски вярвания като непорочното зачатие или телесното възкресение, защото били плод на наивно недоразумение. С тези две евангелия е подвързван и Апокрифът (от άpόokrufoς, “таен”, букв. “Тайната книга”) на Йоан, започващ с една доста примамлива “оферта” - да разкрие “мистериите и нещата, скрити в безмълвие”, чийто съкровен смисъл Иисус бил предал на своя ученик Йоан.

Мухаммад Али също смята, че някои от текстовете са безвъзвратно изгубени – изгорени или просто изхвърлени. Но и това, което е останало, е направо потресаващо: цели петдесет и два текста от първите векове на християнската ера, между които и една пъстра сбирка от евангелия, дотогава неизвестни на науката. Освен “благовестията” на Тома и Филип находката от Наг Хамади включва също Евангелието на Истината и Евангелието на египтяните, което пък се самоопределя и като “(Свещена книга) на Великото Незримо”. Друга група текстове се състои от творби, приписвани на Иисусови последователи, например Тайната книга на Яков, Откровението на Павел, Посланието от Петър до Филип и Откровението на Петър.

Скоро става ясно, че онова, което Мухаммад Али е намерил в околностите на Наг Хамади, са всъщност коптски преводи, направени преди около 1500 години въз основа на още по-древни ръкописи. Самите оригинали са били написани на гръцки, езика на Новия завет, а както признават и Дорес, Пюек и Киспел, един от текстовете, открити край Наг Хамади (или по-скоро част от него) вече е била известна от половин век на науката - когато археолозите се натъкват на няколко фрагмента от оригиналната гръцка версия на Евангелието на Тома

Колкото до датировката на въпросните творби, тук има известни спорове. Лабораторният анализ на папируса, с който са уплътнени кожените подвързии, както и изследването на графичните особености на текстовете, открити край Наг Хамади, показват, че тези ръкописи са били създадени в периода между 350 и 400 г. н. е. Но мненията на учените рязко се различават по отношение датирането на оригиналните текстове. Някои от тях най-вероятно са били създадени още в периода между 120 и 150 г. н. е., но не и по-късно, тъй като Ириней, свръхортодоксалният епископ на Лион, написал най-важния си труд през 80-те г. на ІІ в., споменава за “хвалбите” на еретиците, от които излизало, че те “разполагат с повече евангелия, отколкото такива наистина има”, и се оплаква, че писанията от този род вече са си спечелили популярност от Галия до Рим и от Елада до Мала Азия.

Според Киспел и неговите сътрудници, на които дължим и първата публикация на Евангелието на Тома, оригиналният текст е бил създаден около 140 г. н. е. Логиката им е следната: щом тези евангелия са обявени за “еретични”, значи са били създадени след новозаветните, за които пък се смята, че са писани в периода между 60 и 110 г. н. е. В по-ново време проф. Хелмут Кьостер от Харвардския университет изказа предположението, че сборникът със слова [“логии”] на Иисус, известен ни като Евангелието на Тома, най-вероятно е бил съставен около 140 г. н. е., но това не изключва възможността в него да е намерила отражение и някаква по-ранна традиция, съществувала паралелно с тази на новозаветните евангелия и “възникнала може би още през втората половина на І в.” - тоест ако не по-рано, то поне по същото време, когато са писали Марк, Матей, Лука и Йоан.

следва продължение...........

Евангелие на св. Тома Предговор: Евангелието на Тома е открито през 1945г. в Nag Hammadi- Египет. Оригиналът се пази в Етиопската национална библиотека. Текстът е написан на коптски, езикът на който са говорили апостолите. Има спорове дали е от II век. Някои учени го отнасят дори като първи текст на Исус, предхождащ евангелията. Изследователите са уверени, че оригиналният текст, от който е копието, датира от 60-70г от н.е. и е открит гръцки превод. Настоящият превод се основава на сравнение между три английски превода – на Blatz, Layton и Doresse, както и коментарите към гръцкото копие. Пролог- Това са тайни думи, които живият Исус говори и юдеят Тома Близнак написа. (1) И той каза: Този, който намери смисъла на тези думи, няма да вкуси смъртта. (2) Исус каза: “ Нека този, който търси, да не спира, докато намери; и като намери, ще се развълнува от намереното; бидейки развълнуван, ще се очарова и ще царува над вселената./целостта/ 3) Исус каза:” И ако тези, които ви водят, кажат:”Вижте, царството е в небесата”, то птиците небесни ще ви предвождат. Ако ви кажат:” В морете е.”, рибите ще ви изпреварят. Но царството е вътре във вас. И е извън вас. “Когато опознаете себе си, ще бъдете разпознати. И ще разберете, че вие самите сте деца на живия Отец. Но ако не се опознаете, вие сте в бедност и вие самите сте бедността.” 4)Исус каза: И нека напредналия на дни не се двоуми да попита седемдневното дете за смисъла на живота, и ще живее; защото мнозина от първите ще са последни, и ще станат едно и също. 5 [5]. Исус каза: “ Знай какво е зад лицето ти, и което е скрито от теб, ще се разкрие. Защото няма нищо тайно, което да не стане явно!” (6) Учениците му го попитаха и му казаха: Искаш ли от нас да постим? И как да се молим и даваме милостини? Каква диета да следваме? Исус каза: Не лъжете и не правете това, което ви отвращава; понеже всичко е видно от небесата; защото няма нищо тайно, което да не стане явно и нищо покрито няма да остане без да се разкрие. 7 [7].Исус каза: “Благословен е лъва, който изяжда човек, защото лъва става човек. Но проклет да е човекът, когото лъва изяжда, защото човека става лъв!” 8 [8]. После той каза: “ Човекът е като сръчен рибар, който хвърля мрежата си в морето. Той я изважда от морето, пълна с малки рибки, и между тях умния рибар намира голяма и отлична. Той хвърля всичките малки риби обратно в морето, без да се съмнява, че е избрал голямата. Който има уши да слуша, нека слуша!” (9) Исус каза:” Чуйте, сеячът пристъпя, взима шепа и хвърля. Сега, някои зърна падат на пътя, и птиците ги отнасят. Други падат на камъните, не се вкореняват в земята и не дават добив. Други падат в тръните, те задушават семената и червеите ги поглъщат. А други падат на добра земя и дават добра реколта- 60 и дори 120 кратно за една мярка.” 10) Исус каза: “Аз запалих огън в света и вижте, аз ще го пазя, докато пламти!” (11) Исус каза: “Това небе ще премине, и онова над него ще премине. И мъртвите не ще са живи, и живите не ще погинат. В дните, когато вие се храните с мъртво, вие го правите живо. Но когато станете в Светлина, какво ще правите? В денят, когато станете едно, ще станете двама/двойнствени!/ И като станете двама, какво ще правите?” (12)Учениците казаха на Исус: Предчувстваме, че ще ни напуснеш; кой от нас ще ни води? Исус им каза: Дето и да ходите, ще идете при James Справедливия, когото славят небесата, както земята всичко живо. Бел. пр.- James Справедливия е ръководел християнската общност в Йерусалим до 60-70 г. от н.е. 14 [13].Исус каза на учениците си: “ Сравнете ме, на кого ви приличам?” Симон Петър му каза: “Ти си приличен на ангел!” Матей му каза: “ Ти си като умен мъж и философ!” Тома му каза:” Учителю, езикът ми не може да намери думи да изкаже кому си приличен.” Исус каза: “ Не съм повече твой учител, защото си се напил и си опиянен от моя животрептящ извор!” После го отведе настрани и му каза три думи. И когато Тома се върна при другарите си, те го попитаха: “ Какво ти рече Исус?” И Тома им отвърна: “ Ако ви кажа дори една от думите, които ми каза, ще грабнете камъни и ще ги хвърлите върху ми, и огън ще дойде връз камъните и ще ви изгори!” 15 [14]. Исус им каза: “Когато постите, вие си причинявате грях; когато се молите, вие ще бъдете порицани; когато давате милостини ще нараните вътрешните си духове! Но когато влизате във всяка земя и пътувате из всяка страна, където сте приети, яжте каквото ви дават. Лекувайте тези измежду тях, които са болни. Понеже нищо, което влиза във устата, няма да ви опетни, а каквото излиза от устата ви, то е, което би ви опозорило!” 16 [15].Исус каза: “ Когато видите Оня, който не е роден от жена, паднете с лица към земята и благоговейте Го: Той е вашия Отец!” 16) Исус каза: Може би хората си мислят, че идвам да донеса мир на света; и те не знаят, че идвам да дам раздяла на земята, огън, меч и бран. Ако има петима в една къща, трима ще се обърнат срещу двама и двама срещу трима, баща срещу син и син срещу баща ще се изправят като врагове. (17) Исус каза: Аз ще ви дам онова, което очите не са виждали, ушите не са чували, ръцете не са докосвали и не е влизало в човешкото сърце. (18) Учениците казаха на Исус: Кажи ни как ще дойде края ни? Исус каза: Докато разкривате началото, защо търсите края? Където е началото, там е и края. Благословен оня, който стои в началото, знае края и не ще вкуси смъртта. 19)Исус каза: Благословен оня, който съществува преди да е станал жив. Ако ми станете ученици и слушате думите ми, тези камъни ще ви слугуват. За вас има пет дървета в Рая, които не се променят, дори зиме или лете, и листата им не падат. Който ги опознае, няма да вкуси смърт. (20) Учениците казаха на Исус, “Кажи ни на какво прилича Царството Небесно.” Той им каза, “ То е като плод на синапено зърно. То е най-малко от всичките други семена, но падайки на разорана почва израства с огромни листа, сянка за птиците небесни.” (21)Мария попита Исус: На кого приличат учениците ти? Той каза: Те са като малки деца, живеещи на земя, която не е тяхна. Когато стопаните дойдат, ще кажат: Махнете се от земята ни! И обезнаследени в тяхно присъствие, те ще им я върнат. Затова ви казвам: Ако господаря на къщата знае, че ще дойде крадец, той ще бди преди да дойде и няма да му позволи да нахлуе в дома му и да изнесе покъщнината. Бъдете бдителни към света; въоръжете се с голяма сила, разбойниците да не намерят път към вас, понеже те ще открият всяко слабо място. Бъдете като разсъдливия човек! Когато узрее плода, той идва бързо, обира го и прибира реколтата. Който има уши да слуша, нека слуша!” 22) Исус видя няколко деца, които бяха кърмени. Той каза на учениците си: Тези деца, които сучат са като онези, които влизат в Царството небесно. Те му казаха: Ако станем като децата, ще влезем ли в Царството Божие? Исус им рече: Когато направите двойното единично, когато направите вътрешното като външното и външното като вътрешното, горното като долното, и когато направите мъжкото и женското едно, така че мъжкото да не е повече мъжко и женското да не е повече женско, и когато направите очи на мястото на око, ръка на мястото на ръка, крак на мястото на крак и образ на мястото на образ, тогава ще влезете в Небесното царство. (23) Исус каза, “ Ще избера от вас един на хиляда и двама на десет хиляди. И те ще застанат пред останалите като един и същи.” 24) Учениците му казаха, “ Покажи ни мястото, откъдето идеш, за да знаем да го открием!” Той им отговори: “Който има уши, нека слуша! Ако има светлина в човека от светлина, тя осветява целия свят: ако той не осветява, в него е тъмнината.” (25) Исус каза, “Обичай ближния като собствената си душа; пази го като зеницата на окото си.” (26) Исус каза, “ Ти виждаш сламката в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око. Когато извадиш гредата от окото си, тогава ще можеш да видиш ясно и да извадиш сламката от братовото око.” 27) Исус каза: Ако не се въздържате от света, няма да намерите Царството Божие; Ако не направите събота истински Sabbath , няма да видите Отца.” 28) Исус каза, “ Аз застанах пред тях насред света и им се изявих по плът. Намерих ги всичките пияни. Не намерих никой от тях жаден. И душата ми се опечали за синовете човешки, защото са слепи в сърцата си и не виждат. Защото празни са дошли в света и отново празни ще си отидат. Но сега те са пияни. Когато изтрезнеят от виното, те ще се разкайват.” (29) Исус каза: Удивително е, ако за духа е дошла плътта. Но ако духа е дошъл заради тялото е чудо на чудесата. Чудя се, как такова голямо богатство си е направило дом в такава бедност. 30) Исус каза: Където има трима Богове, те са Богове. Където има двама или дори един- аз живея в него. Повдигни камъка и ще ме намериш, разцепи дървото и дори там ще ме откриеш. 31) Исус каза,” Никой пророк не е признат в родния си град. Лекарят не лекува хора, които го познават.” (32) Исус каза, “Никой град, построен на висок хълм и укрепен, не може да падне или да се скрие.” Има предвид вярата- бел.пр. (33) Исус каза, “Това, което чуваш с едното си ухо, проповядвай от покривите на къщите докато е стигнало до другото ухо. Наистина, няма запалена лампа, скрита под съдината, нито сложена на скрито място. По-право тя се слага на светилник, така че всеки който влиза и излиза би видял светлината й.” (34) Исус каза,” Ако слепецът води друг слепец, и двамата ще паднат в дупката.” (35) Исус каза,” Никой не може да влезе в къщата на силния човек и да я разбие, без първо да е завързал ръцете му. Едва тогава може да обере къщата му.” Никой не може да обере плодовете на вярата, ако не я е разбрал първо.-Бел.пр. (36) Исус каза: Не се тревожете от сутрин до вечер и от вечер до сутрин какво ще облечете. (37)Учениците му казаха: В кой ден ще ни се откриеш, в кой ден ще те съзрем? Исус каза: “ Когато се съблечете, без да се засрамите, и вземете одеждите си и ги поставите под краката си като малки деца и ги стъпчете! Тогава ще видите Сина на всичко живо и няма да се боите.” (38)Исус каза: Много пъти желаехте да чуете тези думи, които ви казвам, понеже нямате друг, от когото да ги чуете. Ще дойдат дни, когато ще ме търсите и няма да ме намерите. (39) Исус каза: Фарисеите и книжниците са взели ключовете на знанието и са ги скрили. Те нито влизат, нито позволяват на другите да влязат. Но вие бъдете мъдри като змиите и невинни като гълъбите. (40) Исус каза: “ Една лоза беше засадена извън Отца. Тя няма да расте силна, докато той в нея не се прояви, ще бъде изкоренена и унищожена.” (41) Исус каза: На този, който има в ръката си, ще му се придаде; и този който няма, от него ще се отнеме и малкото, което има. (42) Исус каза: Станете странници! (43)Учениците му казаха,” Кой си ти, че ни казваш тези неща? Исус им рече, “ Не разбирате ли кой съм от нещата, които ви говоря? Или сте станали като юдеите; ако обичат дървото, отвращават се от плодовете му, ако обичат плодовете, презират дървото.” (44) Исус каза: Който богохулства срещу Отца, ще бъде опростен, и който хули Сина ще бъде опростен; но който хули Светия Дух, няма да бъде опростен, нито на земята, нито на небето. (45) Исус каза: Не се бере грозде от тръни, нито смокини от храсти, които не дават плод. Добрият човек излага на показ доброто от своето съкровище; лошият показва зли неща от злото съкровище, което е в сърцето му, и казва злобни неща, защото сърцето му е преизпълнено със злоба. (46)Исус каза, “От Адам до Йоан Кръстител, измежду децата, родени от жена няма по-извисен от Йоан Кръстител, чиито очи не се повредиха /съзрели истината -бел.пр./. Но аз казвам: Който измежду вас стане малък като децата, ще познае Царството Божие и ще стане по-горен дори от Йоана. (47) Исус каза: Не е възможно човек да язди два коня или да опъва два лъка; нито е възможно слугата да служи на двама господари, ако не почита единия, а оскърбява другия. Никой не пие от старото вино и веднага да пожелае да опита от новото. Не се пълни ново вино в стари мяхове, понеже ще се спукат, нито старо вино се пълни в нови мяхове, понеже ще се развали. Не се пришива старо парче на нова дреха, за да не се разпори.” (48)Исус каза: Ако двама сключат съюз помежду си в една къща, те ще кажат на планината: Премести се!, и тя ще се отмести. (49) Исус каза: “Блажени самотните и избраните, защото ще намерите Царството Божие; откъдето идвате, там ще се завърнете отново.” (50) Исус каза, “Ако ви попитат: Откъде идвате?, кажете им: Ние идем от светлината, мястото където светлината в собствената си хармония произлиза и намира покой. Тя се установява и проявява с техния образ. И ако ви кажат: Кои сте?, кажете: Ние сме нейни синове, и сме избрани от живия Отец. Ако ви запитат: Какъв е знака на вашия Отец върху ви?, кажете им: Той е движението и покоя.” (51) Учениците го попитаха: В кой ден покоят на мъртвите ще отмине и в кой ден ще настъпи новия свят? Той им каза: Тази хармония , която очаквате, вече е дошла, но не я разпознавате. 57 [52]. Учениците му казаха:”Двадесет и четири пророка говорят в Израел, и всичките говорят за теб!” Той им каза: “ Вие изоставихте Оня, който е жив пред очите ви, и говорите за тези, които са мъртви!”- духом -бел.пр. 58 [53]. Учениците го попитаха: “ Полезно ли е обрязването или не?” Той им каза“ Ако беше полезно , Отец би създал хората още от майките им вече обрязани. Но само истинското обрязване по дух дава всички ползи!” (54) Исус каза, “ Блажени бедните, защото е тяхно Царството Небесно.” (5)Исус каза,” Тези, които не се отрекат от майките и бащите си, не могат да бъдат мои ученици, и тези, които не се отрекат от братята и сестрите си и не вземат кръста си като мен, не са достойни за мене.” 56) Исус каза: Този, който познава света, намира тяло; и света не струва за онзи, който е намерил /само -бел.пр./ тяло. /вместо дух- бел.пр./ (57) Исус каза: “Царството на Отца е като човек, който има добри семена. Врагът идва през нощта и засява плевели между добрите семена. Човекът не позволява /на работниците –бел.пр./ да изкоренят бурените. Той им казва: Ако отидете да изкорените бурените, ще изкорените и житото с тях. Но в деня на жътвата бурените ще се виждат; и те ще бъдат изкоренени и изгорени.” (58) Исус каза: “ Блажен е страдащия; той е открил Живота!” (59) Исус каза: Гледайте Оня, който е жив, докато сте живи, отколкото да сте мъртви /духом- бел.пр./ и да търсите да го видите, и да не можете да го видите. (60) Те видяха един самарянин, който отиваше в Юдея, носейки агне. Исус попита учениците си: Какво ще направи този човек с агнето? Те му отговориха: Ще го убие и изяде. Той им каза: Докато е живо, той не ще го изяде, само ако го убие и стане труп. Те му отвърнаха: Иначе не може и да бъде. Той им рече: Търсете си такова място за покой, че да не станете мъртви /духом- бел.пр./ и да бъдете изядени. (61) Исус каза: Двама ще легнат в едно легло; единият ще умре, другият ще живее. Саломе каза: Кой си ти, човече, чий син? Понеже лежа на леглото ми и яде от масата ми. Исус й рече: Аз съм този, който идва от оня, който е единосъщ с мен; Аз имам онова, което принадлежи на моя Отец. Саломе каза: Аз съм твоя ученичка. Исус й каза: Ето защо аз казвам: Оня, който е единен /по дух- бел.пр./, ще се изпълни със светлина; но оня, който е раздвоен, ще бъде пълен с тъмнина. (62)Исус каза, “ Достойни за моите тайни са онези, на които ги казвам. Което правиш с лявата ръка не бива да узнава дясната.” (63) Исус каза: Имаше един богат човек с много имоти. Той си рече: Ще използувам богатствата си да сея и жъна и садя, да напълня хамбарите си с плод, така че да нямам нужда от друго. Такива бяха мислите в сърцето му; и в същата нощ той умря. Който има уши, нека слуша. 64) Исус каза: Един човек имаше гости; и когато приготви вечерята, изпрати слугата си да покани гостите. Той отиде при първия и му каза: Господарят ми те кани. Той отвърна: Имам да взимам пари от едни търговци; те ще дойдат тази вечер. Ще ида да им дам нарежданията си. Моля да бъда извинен за вечерята. Слугата отиде при друг и му рече: Господарят ми те кани. Той му отговори: Купил съм си къща и съм зает цял ден, нямам време. Слугата отиде при друг и му каза: Господарят ми те кани. Той отвърна: Приятелят ми се жени и трябва да приготвя трапезата. Не мога да дойда. Моля да бъда извинен за вечерята. Слугата отиде при друг и му рече: Господарят ми те кани. Той му каза: Купил съм си чифлик и отивам да си взема рентата. Не мога да дойда. Моля да бъда извинен. Слугата се върна обратно и каза на господаря си: Тези, които бяхте поканили за вечеря молят да бъдат извинени. Господарят каза на слугата си: Иди на пътя и доведи който намериш за вечеря. Купувачи и търговци не ще влязат в местата на моя Отец. 65) Той каза: Един добър човек имаше лозе; и го даде на ратаи да го обработват, за да прибере плодовете от тях. Той изпрати слугата си при работниците да му дадат плодовете от лозето. Те вързаха слугата му, биха го, но не го убиха. Слугата отиде да разкаже на господаря си. Господарят му си рече: Може би те не са го познали. Той изпрати друг слуга; но ратаите го биха също. Тогава той изпрати сина си. Той си помисли: Може би те ще уважат сина ми. Онези ратаи, познали наследника на лозето, вързаха го и го убиха. Който има уши, нека слуша. (66) Исус каза,” Покажете ми камъка, който зидарите отхвърлиха: той е крайъгълния камък.” (67) Исус каза: Който знае всичко, но е пропуснал да познае себе си, пропуснал е всичко. (68)Исус каза: Блажени сте, когато сте мразени и гонени; където и да ви преследват, те не ще намерят място в небесата. 73 [69]. Исус каза: “ Благословени са тези, които са преследвани и в сърцата си. Те са онези, познали наистина Отца! Благословени са тези, които са гладни, защото стомасите на нуждаещите се ще бъдат задоволени.” 70) Исус каза, “ Ако придобиете онова, което е във вас, то ще ви спаси. Ако нямате нищо във себе си, което нямате, ще ви убие.” 71) Аз така ще унищожа тази къща, че никой да не може да я построи отново. (72) Един човек му рече: Кажи на братята ми да разделят бащините владения с мене. Той му каза: О, човече, кой ме е направил да разделям? Той се обърна към учениците си и им каза: Аз не разделям нещата, нали? 73)Исус каза: Жътвата е наистина изобилна, а работниците са малко. Молете се на Господа да изпрати работници за жътвата. (74) Той каза: Господи, има много хора около извора, но никой в него. (75) Исус каза, “ Има мнозина, които стоят на входа, но само отделни ще влязат в сватбената зала.” (76) Исус каза, “ Царството на Отца е като търговец, който имал известно количество стока, но научил за съществуването на истинска перла. Този търговец бил умен, продал всичката стока и купил перлата. Вие също, търсете неуморно и търпеливо съкровище, което молец не прояжда и червей не похабява.” (77) Исус каза, “ Аз съм светлината, която царува над всички. Аз съм /същността на –бел.пр./всичко: всичко произлиза от мен и всичко достига до мен. Разцепете парче дърво: Аз съм там. Повдигнете камък, и вие там ще ме откриете. “ (78) Исус каза, “Защо сте излезли на полето? Тръстика ли да видите, люляна от вятъра? Или човек, в меки дрехи облечен като вашите управници и съдии, които носят фини дрехи, но не разпознават истината?” 79) Жена от тълпата му каза: Благословена да е утробата, която те е раждала и гърдите, от които си сукал. Той й рече: Благословени да са онези, които запазиха думата на Отца истинна! Понеже ще настанат дни, когато ще казвате: Благословена да е утробата, която не е раждала и гърдите, които не са давали мляко. (80) Исус каза, “ Който познава света, е открил тяло, и света не струва нищо за оня, който е открил тяло.” 85 [81].Исус каза: “Нека оня, който е станал богат, да царува, и нека оня, който има сила, да се въздържа от употребата й!” (82) Исус каза, “ Който е близо до мен е близо до огъня, а който е далече от мен, далече е от Царството Небесно.” 87 [83]. Исус каза: “ Образите са видими за хората, но светлината в тях е скрита. В образа на светлината на Отца, тази светлина ще се разкрие. Но образът Му ще е скрит /за нас -бел.пр./ поради / ослепителната- бел.пр./ Негова светлина.” 88 [84].Исус каза: “ Сега, когато се виждате какви сте, радвате се. Но когато видите образите си, били преди вас, нито смъртни, нито видими, как ще го понесете ? “ 85) Исус каза, “ От голяма сила и богатство произлезе Адам: но той не е достоен за вас. Понеже, ако беше достоен, не би вкусил смъртта.” 86) Исус каза: Лисиците си имат свои дупки и птиците си имат свои гнезда, но Синът Човешки няма място глава да положи и да почине. (87) Исус каза: Злочесто е тялото/ човека – бел.пр./, което зависи от тяло. И нещастна е душата, която зависи от тези двете. (88) Исус каза, “ Ангелите и пророците идват при вас и ще ви дадат онези неща, които овладявате. И вие, също- дайте им нещата, които имате, и кажете помежду си, “ Кога ще дойдат да вземат своето?” 89) Исус каза, “ Защо измивате външността на чашата? Не мислите ли, че оня, който е направил вътрешността е същия, който е направил външността?” (90) Исус каза, “ Елате при мен, защото моето иго е леко, моята власт е блага, и вие ще намерите за себе си покой.” 95 [91]. Те му казаха: “ Кажи ни кой си, за да ти повярваме.” Той им рече: “ Вие изследвахте външността на небето и земята, но не разпознахте Оня, който е пред вас! И този момент вие не знаете как да изследвате! “ (92) Исус каза: Търсете и ще откриете; но нещата, за които ме питахте тези дни и които не съм ви още казал, сега желая да ви кажа, но не сте ги потърсили. 93) Исус каза: Не давайте святото на кучетата, защото ще го заровят на бунището. Не хвърляйте перли на свинете, за да не ги направят.... 94) Исус каза: Който потърси, ще намери. И който почука, ще му се отвори. 95) Исус каза, “ Ако имате пари, не ги заемайте за собствена облага. По-добре ги дайте на някой, от когото не ще се върнат обратно.” 96) Исус каза, “ Царството на Отца прилича на жена, която взе малко мая, сложи я в тестото и направи огромни самуни хляб. Който има уши, нека слуша!” (97) Исус каза: Царството на Отца е като жена, носеща делва, пълна с храна. Докато вървеше по дългия път, дръжката на делвата се счупи и храната потече зад нея по пътя. Тя не знаеше, не забеляза бедата. Когато пристигна в къщи, тя свали делвата и я намери празна. 98) Исус каза, “ Царството на Отца прилича на мъж, който искаше да убие важна персона. В къщи той извади кинжала и го заби в стената, за да разбере дали ръката му е достатъчно здрава. После той уби големеца.” 99) Учениците му казаха: Братята ти и майка ти стоят отвън. Той им рече: Тези тук, които вършат волята на моя Отец, те са мои братя и моя майка, те са ония, които ще влязат в царството на Отца. 100)Те показаха на Исус златна монета и му казаха: Служителите на Цезар искат високи данъци от нас. Той им отвърна: Което принадлежи на Цезар, дайте го на Цезар, което е на Бог, дайте го на Бог; и което е мое, дайте ми го. 101)Исус каза: Който не е намразил баща си и майка си като мен, не може да бъде мой ученик. И който не обича баща си и майка си като мен, не може да ми е ученик. Понеже майка ми...., но истинска.... ми даде живот. 102) Исус каза: Проклети да са Фарисеите, понеже са като куче, лежащо в яслите на добитъка; нито яде, нито дава на добитъка да яде. 103) Исус каза, “ Благословен е оня, който разбира по кое време ще дойдат разбойниците, така че да стане, събере силите на своето владение и се въоръжи преди те да влязат.” 104) Те му казаха: Ела, нека днес да се помолим и постим. Исус рече: Какъв грях съм сторил или в какво съм сломен? Но когато младоженецът излезе от сватбената зала, нека тогава да постят и се молят. 105) Исус каза, “ Който опознае баща си и майка си, ще бъде наречен син на блудница.” 106) Исус каза: Когато направите двамата едно, тогава ще станете синове човешки. И когато речете на планината да се отмести, тя ще се премести. 107) Исус каза, “ Божието царство прилича на овчар, който има сто овци. Едната от тях, най-едрата, се отдалечи. Той остави деветдесет и деветте и потърси едната, докато я намери. И като се потруди, той каза на овцата, “ Обичам те повече от останалите деветдесет и девет.” 108) Исус каза: Който пие от устата ми, ще стане като мен, и аз ще стана като него, и всички тайни неща ще му се разкрият. 109) Исус каза: Божието царство е като човек, който имаше на нивата си скрито имане, за което не знаеше. И след като умря, остави го на сина си. Синът също не знаеше, взе нивата и я продаде. Човекът, който я купи, дойде и както ореше, намери имането. Той започна да заема пари на когото пожелае. 110) Исус каза: Който е открил света и е станал богат, нека се откаже от света. 111) Исус каза: Небето и земята ще се поклатят пред вас, и живият, дошъл от Живия не ще види смърт или страх, защото Исус казва: Който е намерил себе си, за него света не струва нищо. 112) Исус каза: Проклета да е плътта, която зависи от душата; проклета да е душата, която зависи от плътта. 117 [113].Учениците му казаха: “ В кой ден ще дойде Царството Божие?” “ То ще дойде, когато не се очаква. Никой няма да каже: Вижте, то е тук! или Гледайте, то е там! По- точно царството на Отца е разстлано вече над земята, но хората не го виждат.” 114) Симон Петър им каза: Нека Мария да си отиде от нас, защото жените са незначителни за живота. Исус каза: Вижте, аз ще я водя така, че да я направя мъж, така че също да може да стане жив дух като мъжките. Защото всяка жена, сторила себе си мъж, ще влезе в Царството Небесно. Превел от английски: Костадин Боянов

Редактирано 29 април 200719 г. от drahshta (преглед на промените)

Гностицизмът като потенциал е по-стар от Християнството, но същинското му лице всъщност е гностическото християнство. И споменавайки го, би следвало да прокараме следния хронологически низ - есеи - манихеи - богомили - катари - класически розенкройцери. Те са носителите на гностическия товат в течение на вековете. За всички е известно, че християнската църква е основана от ап. Петър, а ап. Павел е нейния пръв и най-голям реформатор. Той е новозаветния образ на Гносиса. Твърдението, че Новия завет е изява на гностицизма е странно, поради факта, че Никейския събор, който по същество канонизира само четири от десетките евангелия, при това видоизменени, е едно чисто политическо събитие. Новият завет е по същество Христов и как иначе би било, но природата на света поради нейното си пък същество се е постарала максимално да затъмни неговото духовно сияние. Въпреки това той ще бъде пътевдоител за всички виждащи и разграничаващи - той не Светлината, не е Словото, но е свидетелство за тях. И една лирическа вметка - Гносисът не е за любопитни. Любопитстото не е в състояние да изчисти астралната личност за да предостави почва (Мария), не е в състояние да пробуди латентната божествена искра в човек (Светия Дух), за да предостави семе, съответно не е в състояние да роди Иисус в човешкото същество (Първородния Син - Първоначален, но и Нов Човек) , за да предостави Свободата на новораждането и възкресението.

Венци,защо твърдиш,че гносисът не е за любопитни?

По думите ти съдя (по-точно като спомена израза " латентната божествена искра",че си последовател на Розенкройцерите.Би трябвало да знаеш,че любопитството тласка Човека към усъвършенстване,и към изкачване по стълбицата към божественото.Човек може да се превърне в бог само и когато пожелае-а той ще пожелае,ако е любопитен да разбере какво е да си Бог!

Точно за това "пожелаване" говоря. То е подтик на сърцето, а любопитството е една псевдо-ментална псевдо-заинтересованост. Пътят трябва да се върви, а не само да се оглежда. Иначе като малък имах една моя концепция - любопитството поражда знание, а знанието - повече любопитство. Но после една самородила се концепция се натрапи: Знам, че нищо не знам. Принципно Сократ претендира за авторството и, но същността и ще да е надисторическа. А тъй съм чувал, че именно тогава започва същинското изкачване по стълбичката - понеже това е първия порив за отказване от егото. И между другото - любопитството, разбира се, е негова проява, че и то - не от финните му.

............ а любопитството е една псевдо-ментална псевдо-заинтересованост.

Не разбирам какво точно имаш предвид?

И на мен ми е трудно да разбера насочеността на въпроса ти. Любопитството е атрибут на астралното себе - тоест по-скоро животинска проява, коята е малко по-култивирана в човека. Самата му природа е обвързваща, то това е и материйността на любопитството. От тази гледна точка то е антиосвобождаващо, а именно свободата е индикатор за извървения път, а по-нататък тя е и двигател.

И на мен ми е трудно да разбера насочеността на въпроса ти.

Любопитството е атрибут на астралното себе - тоест по-скоро животинска проява, коята е малко по-култивирана в човека. Самата му природа е обвързваща, то това е и материйността на любопитството. От тази гледна точка то е антиосвобождаващо, а именно свободата е индикатор за извървения път, а по-нататък тя е и двигател.

Да,точно така е-любопитството е само един атрибут на астралното тяло на човека, пълно с желания и страсти.Окултната наука твърди, че човек има седем тела.Не всички седем могат да се нарекат в истинския смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите са обвивки.Предполагам-знаеш това,щом засегна въпроса.

Но темата не е за тези неща.

Във форума (виждам,че си нов тук ) имаме теми за кабала,за магията,за богомилството,за "Бялото братсво",за Розенкройцерите,за различните учения и философски школи.

Нека,ако искаш да дискутираме тези проблеми-да се пренесем там.

Тази тема я създадох с една едничка цел-Да задоволя любопитството на посетителите на форума относно това,що е "гностицизъм",какви са основните постулати и източници на учението,как се е развивало през вековете,и какви течения и школи има в Познанието.

Заради това темата се казва "Гностицизъм за любопитни".

Ти се опита с първия си пост да кажеш,че гносисът не е за любопитни,и това доведе до моя отговор,и до този ми пост.

Казах, че Гносисът не е за любопитни. Дали ще си на друго мнение? Гносисът е аспект на Светия Дух, той е познанието от първа ръка и не се разграничава от другите философски системи, понеже сам не е такъв. А като говорим за развитие през вековете, то трябва задължително да споменем Валентин и неговата "Пистис София", манихеите, богомилите и Бялото братство (не последователите на Учителя на земята, а небесната Еклезия), както и класическите розенкройцери, които са преки приемници на богомилството. Гностическото дете на ренесанса са именно "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц", "Фама фратернитатис розае крусис" и "Конфесио фратерниттис розае крусис". Но засега ще се оттегля от темата за да няма противопоставяне.

Казах, че Гносисът не е за любопитни. Дали ще си на друго мнение?

Да-на друго мнение съм.И го казах по-горе.За да постигнеш знание и самоусъвършенстване-трябва да си любопитен,и да се запознаеш с материята.

Никой не се е родил научен.Трябва малко любопитство,а след това постоянство-за да постигнеш знанието.

Гносисът е аспект на Светия Дух, той е познанието от първа ръка и не се разграничава от другите философски системи, понеже сам не е такъв.

Че кой твърди,че е философска система?

А като говорим за развитие през вековете, то трябва задължително да споменем Валентин и неговата "Пистис София", манихеите, богомилите и Бялото братство (не последователите на Учителя на земята, а небесната Еклезия), както и класическите розенкройцери, които са преки приемници на богомилството. Гностическото дете на ренесанса са именно "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц", "Фама фратернитатис розае крусис" и "Конфесио фратерниттис розае крусис".

Прочети постовете ми от самото начало,и виж какво съм написал и източниците,които съм ползвал.(имам предвид от самото начало на темата)

Но засега ще се оттегля от темата за да няма противопоставяне.

Противопоставяне няма.

Единственото ,с което не съм съгласен с теб,е че твърдиш "Гносисът не е за любопитни"

Колко голям е светът! Има място както за твърдението, че гносисът е за любопитни, така и за твърдението, че не е за любопитни! Нали ако човек не е любопитен, няма как да търси информация, излизаща извън кръга на спането, яденето и размножаването! Но пък ако се срещне с гносиса само и единствено от любопитство (което от известна гледна точка даже е принципно невъзможно! ) може и изобщо да не разбере с какво се е срещнал. Ще бъде среща от типа "Вода гази, жаден ходи!" .Всъщност никак не е изключено не само цял живот, ами и много животи точно това да ни се случва. А пък избягването на конфронтации чрез оттегляне ми изглежда един от най- опасните и коварни методи за избягване на конфронтации. Но на първо време може и да върши работа. Важното е да има и второ време!

Редактирано 17 ноември 200718 г. от Багира (преглед на промените)