...заб.: Да приемеш незнанието не с примирение , а в мир със себе си - това е активно примирение....

 

не знам, не знам....

дори Бог не се е примирил с грешките, допуснати от А и Е, и ги е прокудил от Рая... а нали сме по образ и подобие Божии?... 

 

не знам, не знам....

дори Бог не се е примирил с грешките, допуснати от А и Е, и ги е прокудил от Рая... а нали сме по образ и подобие Божии?... 

 

Тъкмо обратното е ! Той е сътворен от нас и по наш образ и подобие....

(хайде , стига ! Няма да пиша едно и също и да привеждам доказателства (ама не измислени!) за това във всяка подобна тема ....)

Участвала си в тази тема:

http://www.kaldata.com/forums/topic/215803-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/

Хвърли й "едно око" от началото до края...

 

 То сега като погледнах пак , те повечето постове са наши! 

Редактирано 5 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Тъкмо обратното е ! Той е сътворен от нас и по наш образ и подобие....

 

Ние хората притежаваме една много характерна основна черта, която недвусмислено показва, че сме били сътворени точно по "образ и подобие", а не сме произлезли от маймуни или животни(както мнозина се опитват да заблуждават).

Ако бяхме произлезли от маймуни, както твърдят невярващите, скептиците и привържениците на маймунската теория на Дарвин за произхода на човека, тогава и животните от които сме произлезли задължително трябваше да притежават това качество.

 

Но в природата тая характерна черта не се среща нито при маймуните, нито при което и да е друго животно - има я единствено при нас хората.

Редактирано 5 септември 201313 г. от gagodrago (преглед на промените)

 

Все пак, ще посочиш ли коя е тази черта или трябва да гадаем?

Все пак, ще посочиш ли коя е тази черта или трябва да гадаем?

 

Предполагам, че колегата неправилно употреби "характерна черта".

Разум, Скептиче! Макар, че... понякога ми се струва, че животните са по-разумни от нас(хората).

Един поздрав от мен.

 

Редактирано 5 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Ние хората притежаваме една много характерна основна черта, която недвусмислено показва, че сме били сътворени точно по "образ и подобие", а не сме произлезли от маймуни или животни(както мнозина се опитват да заблуждават).

Ако бяхме произлезли от маймуни, както твърдят невярващите, скептиците и привържениците на маймунската теория на Дарвин за произхода на човека, тогава и животните от които сме произлезли задължително трябваше да притежават това качество.

 

Но в природата тая характерна черта не се среща нито при маймуните, нито при което и да е друго животно - има я единствено при нас хората.

Тук е отговорът на твоя въпрос :

http://vbox7.com/play:m72da7bc5c

При добро желание можеш да проследиш цялата поредица...и никак не става дума за "маймунския" ни произход ! 

Редактирано 5 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Тук е отговорът на твоя въпрос :

Може би:

 

 - въпроса не е в затваряне на въпросите чрез отгвори. Въпросът "ЗАЩО" е безкраен. И също като и понятието "истина" зависи от този, който го задава. Разбира се - всички отговори са съответствени на Питащия и Отговарящия. Така той изразява кой е той.

 

 - Задаването на въпрос, е израз на това, което всеки изразява през него - за едни е любопитство, за други - е терзаене (докато не се намери), за трети самото задаване на въпроса е достатъчно. (има и още варианти, просто не ми се ще да изброявам алегорично през тази аналогична верига, пък ако има значение за някой, може и сам да я продължи)

 

 - Задаването на въпрос, има и специфична стойност - с него се поддържа една посока. Една отвореност. Естествено - за "отворения човек"...

 

 - Питащия има най-общо два варианта - питането отваря прозорец, между "кутията" и "стаята". Едни искат да намерят отговора сред света на "кутията". А за други - отговора не е там, а някъде другаде, някъде отвъд, някъде оттатък границата... Въпросът ЗАЩО отваря прозореца, но само за отворения питащ. За тия, дето задаването на въпрос е само възможност да донагласят света на "кутията" (си), е просто поредното самодоказване че вселената им е безкрайна и единствена...

Редактирано 5 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Или казано по друг начин, много питащи всъщност не питат, а само търсят потвърждение на своите предварително формирани мнения.

Или казано по друг начин, много питащи всъщност не питат, а само търсят потвърждение на своите предварително формирани мнения.

всъщност темата за Въпроса и Отговора е доста обширна. И по хоризонтала, така и по вертикала.

 

но ми идва наум, че идеята за ВЪПРОСА, който да остави отворен прозорец... и да се държи отворен той, чрез непрекъснато нови и нови отговори от различни плоскости , е еврика, която доведе до мен идеята винаги да се държа отворен - чрез идеята за ВЪПРОСИТЕ - отворените въпроси. Всъщност - в комплексното мислене, един въпрос (особено вертикален, пронизващ всички нива на битието, универсален спрямо тях) има безкрайно много отговори - и всички те са верни в някаква степен спрямо него. Също така - всички въпроси на едно ниво, могат да отведат до един единствен отговор - в центъра на същото това ниво. И въпросите към него засягат безкрайните му аспекти и проявления.

 

Когато ОТГОВАРЯЩИЯ задава въпрос, то е само за да затвори предварителния си отговор. За "изследователи" и евристици - въпроса няма отговор. Той е само насока, която поддържа вектора на търсенето. Поддържането на отворен въпрос, особено от типа "ЗАЩО" винаги опира оттатък предварително определение и периметър . Това има смисъл да се остави отворено.

 

Разбира се - има ВЪПРОСИ, които пробиват по вертикала - това е вечния въпрос КОЙ СЪМ АЗ. Всеки който срещне въпроса, се сблъсква с мистерията на невъзможността да види дори в този въпрос, нещо различно от собственото си разбиране. В този смисъл ВЪПРОС, който е вертикален е ОГЛЕДАЛО за питащия се. И оставяйки го отворен за себе си, виждайки през времето своите си множество отговори, като "следи" по които може да проследи пътя си.

Редактирано 5 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Или казано по друг начин, много питащи всъщност не питат, а само търсят потвърждение на своите предварително формирани мнения.

Дори въпросите не изискващи отговори в стил "Аз питам , пък отговор не искам!" съдържат в себе си питането " Аз съм твърдо убеден в казаното от мен , но все пак скрито дълбоко в мен е съмнението , че не съм прав ! " и съдържа предизвикателството към питания "Опровергай ме ако можеш!".

Т.е. неговият смисъл е създаване на конфликт подлежащ на решаване.

Редактирано 5 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Дори въпросите не изискващи отговори в стил "Аз питам , пък отговор не искам!" съдържат в себе си питането " Аз съм твърдо убеден в казаното от мен , но все пак скрито дълбоко в мен е съмнението , че не съм прав ! " и съдържа предизвикателството към питания "Опровергай ме ако можеш!".

Т.е. неговият смисъл е създаване на конфликт подлежащ на решаване.

конфликт - за кого? Предвид, разбирането ми, това не е заяждане а много важно уточнение, с което държа темата като  огледало на който и да е СУБЕКТ.

 

Освен това - стила "АЗ ПИТАМ , ПЪК ОТГОВОР НЕ ИСКАМ" е варианта за изразяване на мнение във въпросителна форма. Това по същество не е въпрос. Само прилича по форма. Изразяващия се така има потребност да се затвърди. За него всички отговори вече са налице и само се оразмеряват спрямо различни възникващи конфликтни негови вътрешни положения. В социологията - е мотивирано от когнитивния дисонанс. Решението е ясно - защитава СУБЕКТА, иницииран чрез образите и концепциите с които се привижда и проектира през тях. От тях той търси стабилност, опора - а му трябват, защото в него те са в дефицит. Това е обикновена компенсаторна схема. В нея влиза и фразата от твоите думи - АЗ СЪМ ТВЪРДО УБЕДЕН (в казаното от мен). Това е отношение на СУБЕКТА към изразяваното от него.

Тук предполагам че пояснявам защо на един СУБЕКТ му е толкова нужно да е УБЕДЕН в нещото си - и го изразява в думи, дела, мотиви...

Отношението между Убеждението и СУБЕКТА е израз на степента на свързаност, дори припокриване между тях. По този начин СУБЕКТА се инициира през някаква форма на образна схема. Нейната стабилност той привижда като своя стабилност. Особено много това е нужно на СУБЕКТА, когато преживява някакъв тип личностна криза... Именно тогава неговата вътрешна неустойчивост задейства защитни механизми, които най, най-общо, го водят към търсене и закрепване в готова форма на социални образни картини, така конструирани и поднесени, че да послужат за негова котва в този момент.... Такива образни социални приказки са поднесени във всякакви форми и видове. Проблема не е в приказките, нито в социума. Проблема е, че всъщност, СУБЕКТА се закрепва за тях цял живот (най-често). 

Редактирано 5 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

 

Много добър пост, Рамус, искрено се надявам да продължиш да пишеш по този начин.

Колкото по-силна е фиксацията или както ти казваш "отношението" към дадена идентификация, била тя под формата на убеждение, толкова по-силно става усещането за стабилност, увереност, правилност. Чрез фиксацията то се самозатвърждава, пуска дълбока котва в съзнанието.

Тук е отговорът на твоя въпрос :

Хипотези, Байко, хипотези... Но да приемем, че е станало точно така, отново възниква въпросът:

А тях кой ги е създал?

Специално за теб нещо, което предполагам, че много ще ти хареса, във връзка с темата е:

 

Библията на Лилит

Редактирано 5 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Предполагам, че колегата неправилно употреби "характерна черта".

Разум, Скептиче! Макар, че... понякога ми се струва, че животните са по-разумни от нас(хората).

Не, не става въпрос за разум - друга е чертата. Освен това животните също имат разум. Защо мислиш, че животните не притежават разум?

 Всичко е само въпрос на гледна точка. Ако поискаш от някоя котка да ти реши задача по математика, тя ще изглежда глупава в твоите очи, защото няма да може. Но ако котката поиска от някой човек да се покатери светкавично по дърво, после бързо да скочи от върха на дървото на покрива и да улови птичка със зъби, в движение, сигурен съм, че и човека би изглеждал глупав в котешките очи.  Може би котката си мисли, че хората са доста тъпи същества, след като не могат да се справят с такава елементарна задача - да уловят птички/мишки с уста.

Редактирано 5 септември 201313 г. от gagodrago (преглед на промените)

Не, не става въпрос за разум - друга е чертата. Освен това животните също имат разум. Защо мислиш, че животните не притежават разум?

 Всичко е само въпрос на гледна точка. Ако поискаш от някоя котка да ти реши задача по математика, тя ще изглежда глупава в твоите очи, защото няма да може. Но ако котката поиска от някой човек да се покатери светкавично по дърво, после бързо да скочи от върха на дървото на покрива и да улови птичка със зъби, в движение, сигурен съм, че и човека би изглеждал глупав в котешките очи.  Може би котката си мисли, че хората са доста тъпи същества, след като не могат да се справят с такава елементарна задача - да уловят птички/мишки с уста.

 

Предавам се. Кажи сега коя е тази характерна черта?

Бих казала, че човекът изглежда непохватен, а не глупав, но това е моята човешка преценка. Не съм котка.

Разбира се, че някои животни имат практическа, но не и символна разумност.

Предавам се. Кажи сега коя е тази характерна черта?

Бих казала, че човекът изглежда непохватен, а не глупав, но това е моята човешка преценка. Не съм котка.

Разбира се, че някои животни имат практическа, но не и символна разумност.

колеги, по-напред в темата се даде опит за определение за РАЗУМ. Не наричайте разум това в примера за котката, защото нивото пада така.

 

Това е една от малкото теми, в които толкова малко плява има. За мен това е като оазис. Нека направим възможното да остане така.

Вижте колко инфо и чисто познание дойдоха чрез темата. Вярно, хората в първата й част са от малцината сериозни, както и че бяха доста компетентни по въпросите на самата тема. Но пледирам да запазим поне това от всички бъркочи, които толкова ги има навсякъде другаде. А това все пак зависи и от нас, нали?

Не е трудно да се зачете в началото кое, как защо и да опитаме смислено и конструктивно да подходим по темата, въпреки че тя е изключително обширна. Поне едно нещо във форума да има и като влезне човек в него да види ниво.

Не мога да направя друго, освен да пледирам към "разума"  на всеки, (но все пак не на"тоя" на котките, които ловят мишки). Да, разум - при наличие, разбира се, като все пак повечето тук твърдят че при тях е налице.

Хипотези, Байко, хипотези... Но да приемем, че е станало точно така, отново възниква въпросът:

А тях кой ги е създал?

Специално за теб нещо, което предполагам, че много ще ти хареса, във връзка с темата е:

 

Библията на Лилит

Що е хипотеза ?

 

.....След като сме разбрали своя си произход и сме разбрали сами себе си (собствения си "Бог") , въпросът " А тях кой ги е създал?" вече никак не е екзистенциален - може да почака ! Както между впрочем множество други въпроси....

Може би самите те знаят това и някой ден ще го споделят с нас. А то може да е просто и елементарно , но ние да не можем да отговорим на този въпрос поради липса на информация...

Ако ние се съзнаваме като Разум от около само 10 000 години , тяхната цивилизация може да е от 2млн. или може би от 200 000 000 години , време достатъчно да "порастнат" за да разбират тези неща....Сами виждате , че измеренията са несравними! ......Ние сме все още току що родени бебета на Вселената в този смисъл на разглеждане!....Предстои ни дъъъълъг път (дай Боже!  )  ....

 

Това разбира се е хипотеза ! Но тя създава непротиворечив модел който напълно съответства на възможната действителност и дава задоволителни отговори на въпроси , на които иначе не може да се отговори по никакъв смислен начин , т.е. този модел , в този момент от собственото ни развитие напълно ни устройва!...За най-елементарен пример как бихте обяснили фигурите и самото плато Наска (космодрум) , Мохенджо Дару (поле на древна ядрена война) и двете като археологичен факт ; анунаките в древните санскритски писания (обясняващи произхода ни в реално съществуващи тогава , бологични лаболатории "Едемски градини" на извънземни , разрушени в последствие от самите тях) , писанията на Езекил (обясняващ в същност непосредствена среща с извънземни) и двете като фактическо писмено наследство и т.н..  Това в никакъв случай не значи , че в последствие този модел не може да бъде променен или изцяло заместен от друг нов такъв !

В същност процеса на познанието , придобиването на нови знания започва с разкриване на възможностите в незнанието , а в този случай хипотезата се явява основен инструмент на изследване . Когато дадена хипотеза покрива всички известни възможности , непрекъснато се подкрепя непротиворечиво от стари и нови факти и дава възможност за съответстващо на действителността предвиждане за развитието на бъдещи събития - тя се превръща в достоверно знание , в теория.....

Така или иначе знанието има вероятностен характер в тясна връзка и с времето , но това пък е една друга сложна тема...

Въпросът в крайна сметка се свежда до това , дали се намираме в областта на достоверно знание или в областта на измислиците.....

Друг е и въпросът кой , къде и поради какви причини му се иска да пребивава в собственото си съзнание ! Аз лично предпочитам областта на достоверно знание....със съзнателно допустими дози на творчество и фантазия ! 

Редактирано 6 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

http://www.youtube.com/watch?v=NEzmTl9HvEY

Двойник  на  Христос

2. Принцип на съответствието. Каквото горе, такова и долу. Каквото долу, такова и горе. Както от малкото към голямото, така и от голямото към малкото.

 

Този принцип го разбирам напълно. Останалите отчасти.

Редактирано 8 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

всъщност темата за Въпроса и Отговора е доста обширна. И по хоризонтала, така и по вертикала.

 

но ми идва наум, че идеята за ВЪПРОСА, който да остави отворен прозорец... и да се държи отворен той, чрез непрекъснато нови и нови отговори от различни плоскости , е еврика, която доведе до мен идеята винаги да се държа отворен - чрез идеята за ВЪПРОСИТЕ - отворените въпроси. Всъщност - в комплексното мислене, един въпрос (особено вертикален, пронизващ всички нива на битието, универсален спрямо тях) има безкрайно много отговори - и всички те са верни в някаква степен спрямо него. Също така - всички въпроси на едно ниво, могат да отведат до един единствен отговор - в центъра на същото това ниво. И въпросите към него засягат безкрайните му аспекти и проявления.

 

Когато ОТГОВАРЯЩИЯ задава въпрос, то е само за да затвори предварителния си отговор. За "изследователи" и евристици - въпроса няма отговор. Той е само насока, която поддържа вектора на търсенето. Поддържането на отворен въпрос, особено от типа "ЗАЩО" винаги опира оттатък предварително определение и периметър . Това има смисъл да се остави отворено.

 

Разбира се - има ВЪПРОСИ, които пробиват по вертикала - това е вечния въпрос КОЙ СЪМ АЗ. Всеки който срещне въпроса, се сблъсква с мистерията на невъзможността да види дори в този въпрос, нещо различно от собственото си разбиране. В този смисъл ВЪПРОС, който е вертикален е ОГЛЕДАЛО за питащия се. И оставяйки го отворен за себе си, виждайки през времето своите си множество отговори, като "следи" по които може да проследи пътя си.

 

какво значи и по хоризонтала и по вертикала ? по каква логика делиш различните въпроси ?

може ли да се експериментира с начина по който се задават въпросите ? има ли неправилно зададени въпроси? 

ако се измисли глобална програма, която да събере различните въпроси на всеки един човек на земята

и елиминира тези на които вече има доказан отговор и автоматично раздаде тези, които останат, на хората,

които според програмата могат да дадът логичен и правилен отговор, ще се елиминират ли всички въпроси ?

защо има такива чийто отговор поражда друг въпрос ? значи ли това, че отговора е грешен или непълен ?

в кое хората имат разногласия във въпроса или в отговора ? как така един и същ въпрос има различни отговори ?

възможно ли е, чисто и просто, до сега, никой да не е успял да зададе, елеменнтарно, единсвения и точен, прост въпрос ?

1.какво значи и по хоризонтала и по вертикала ?

 

2.по каква логика делиш различните въпроси ?

 

3.може ли да се експериментира с начина по който се задават въпросите ? има ли неправилно зададени въпроси?

 

4.ако се измисли глобална програма, която да събере различните въпроси на всеки един човек на земята и елиминира тези на които вече има доказан отговор и автоматично раздаде тези, които останат, на хората, които според програмата могат да дадът логичен и правилен отговор, ще се елиминират ли всички въпроси ?

 

5.защо има такива чийто отговор поражда друг въпрос ? значи ли това, че отговора е грешен или непълен ?

 

6.в кое хората имат разногласия във въпроса или в отговора ?

 

7.как така един и същ въпрос има различни отговори ?

 

8.възможно ли е, чисто и просто, до сега, никой да не е успял да зададе, елеменнтарно, единсвения и точен, прост въпрос ?

Сега ми хрумва лек експеримент :

----------------------------------------------

Бих предложил на задаващия въпросите, първо да се пообразова в различни дисциплини на познанието. Това не е заяждане, а неизбежно уточнение, защото няма как да заместя, с каквито и да са думички, липсващ опит и изминат път от субекта.

 

Естествената "вътрешно" (психично) израстване, на който и да е СУБЕКТ, е нещо като "линеен" процес. Не е съответствено СУБЕКТА да се позиционира представимо и битийно в линейното време и едновременно с това да е налице вътрешен импулс за "прескачане" и така - нарушение на линейността.

 

Когато е налице вътрешна психична ("възрастова") зрялост, по естествен начин идва въпроса за комплексното мислене, за изместването уклона - от опорни точки, към все по-динамична система от относителности и условности.

Нарастването на обратните връзки идва от привличането на интереса към причинносттите, отколкото към резултатите. Постепенно ролята на линейността в мисленето - причина-следствие, разместени във време-пространство, започва да отслабва заради задълбочаването относно разбирането и отражението на света. Всичко това само в някакъв смисъл са "линейни" процеси. представям ги така само заради аналогията... но те не са линейни. Това са комплексни процеси. И на различните нива, съответните на нивата субекти ги възприемат по своя си съответствен на тях начин и форма.

 

Има неща, които са невъзможни или несъответствени за описание, предвид аудиторията, мястото. така, че е невъзможно да предам изчерпателни "отговори". Още повече че така, както бих отговорил, би било неудовлетворително за "Задаващия", така , както са изписани по-горе.

====================

 

Такааа, - сега да се придвижа малко по "вертикалата", намирайки точката на съответствие - между задаващия въпросите и отразеното негово разбиране през тях. Същевременно това е и свообразен отговор на въпрос, номер 1 и 2:

Когато разбирането на битието не може да се побере в едномерността на причинно-следствените линейни връзки, по естествен начин идва идеята за многомерност, след него - на комплексност. Въпроса е невъзможен ако не е налице съответна вътрешна възможност за отражение. Така, че това си идва, "като му дойде времето" (с "възрастта")...

 

3. Може. Всичко е възможно да се експериментира. Въпроса и отговора в човека са не само отражение на неговата менталност. Те се коренят и в неговата психична нагласа. Защото подбуждането към въпроси, е когато има връзка между идеята на СУБЕКТА спрямо средата в която се намира. Празните (липсващи) места в тия обяснения по естествен първосигнален начин, задават неустойчивост на субекта, като го карат да изживява повече или по-малко скрито различни форми на несигурност, тревожност, безпокойство. Затова намирането на каквито и да са "отговори" е само част от значително по-сериозни и мащабни процеси. И това е психичното измерение на "нуждата от отговори".

От друга страна, всеки въпрос, се поражда, и е продължение на емоционални  компенсиращи проекции. В човешкото ежедневие те се нарича с общото име "ЖЕЛАНИЯ". Когато е налице желание, се значи е налице импулс, стремеж да се запълни дефицит. ПИТАНЕТО (и въпроса) на въпрос е част от тази поредица, защото на това ниво, въпросите са за да се получат "отговори". Отговорите са всъщност целта. И те са нещо като ментални форми на награди... Темата е изключително обширна и дълбока (хоризонтала и вертикала )

 

4. НЕ, най-малкото поради особеностите и значението на "въпросите", което загатнах в точка 3. Има и множество други причини.

 

5. Не, естеството на въпросите касае непрекъснато разширение на "зоната на обяснение" на СУБЕКТА. Естеството на взаимовръзките е просто - сетивността, възприятие, интерпретацията, отражението... са ограничени процеси. А света, към който те са насочени, ги нахвърля. Човешкия мозък разполага със специфика, според която чрез нарастването на зоната на абстракциите, може да обхване периметър, надвишаващ зоната на пряката си сетивност. Това става, с нещо, което напомня "натрупването". Така, че в най-общ план, просто обяснено, много прилича на реденето на "пъзел".

 

6. И в двете, разногласията между хората е отвъд ментално. И се корени в много по-широк диапазон от процеси. От това излиза, че въпроси и да има и да няма - разногласия винаги ще има. Разбира се, както и съгласие. Но и двете са преходни и динамични състояния.

 

7. На всеки въпрос има множество отговори. Например - има ли бог, какво е истината... дали ти самия си свободен. Във въпросите е определящото са отправните точки и ситуирания контекст, който има предвид Питащия. И съответно отговарящия. В случая примера е прост - конкретен и е точно този тук - моите отговори, на твоите въпроси...

А повече примери има в следния линк . Независимо от хумора, при внимателен анализ, може да се изведе, защо "отговорите" са точно такива и защо отговора съдържа нивото на Отговарящия. И всичко е защото отговора всъщност е израз на състоянието и нивото на отражение на самия ОТГОВАРЯЩ. За да се получи точно този "отговор".

 

8 Всичко е възможно...

====================================

Затова и темата е такава - ГНОСИС...

Редактирано 11 март 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)