Отговори, мила Тайна розичке, няма.

И не може да има.

Щото търсенето е Път, не приказване за път.

А колкото за Дванадесетте страни на Истината - като се върви по Пътя на Седмата година ставаш част от тази Истина.

Много са 7 години, безобразие е да се чака толкова.

Не подценявай теорията, приятелю, някой се е снижил, за да я остави. Дай думите му, не своите, дай словото му, не го променяй...

Модераторска забележка

Моля те повече не публикувай линкове от този род - това си е реклама.

- Добре, няма повече

Редактирано 3 ноември 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)

Нощес, освен с ваденето на капачки от дезодоранти от мъжки задници, се занимавах и няколко бабички-разбойнички, излезли от ритъм, пияни шофьори, поодути, болящи тумбаци и т.н.Ежедневние, дет се вика.Други пък му викат "работа".Аз вече не знам как да му казвам.както и да е-за дъртото магаре вече няма никакво значение.Хубавото е, че се оправих от грипа, лошото е, че навън е мъгливо и много-много студено.А трябва да се сади разсада от марулки.Всеки пак през пролетта човек трябва и да хапва, нали така ? Хубаво викаш : луциферианска енергия.Аз е виждам начин да се избавим от нея, след като той е Князът на този свят, а ние сме част от него.Кесаревото-кесарево.Забравих да отида да поръчам кюмюр за парното.Поне 2 тона поне ще ми трябват допълнително за да ми стигне до април.Баба Мария е от някакво левченско село.През деня повикали "бърза помощ" защото и се "надули краката".Докараха ми я нощес, към 1 часа от левченската "болница" - с флегмони по двете подбедрици, започнала и некроза на пръстите.Там не можели да я лекуват.Това обаче е друг въпрос.Седи бабата и се хили блаженно.Боли ли те ? Не, гласи веселият отговор.Отново се усмихваме.Къде се намираш, знаеш ли кой ден сме днес ? И на двата въпроса няма адекватен отговор.Няма документи, няма ЕГН, няма имена.Баба Марийка.Викам полицията, изадириха чрез масива имената, оказа се, че има дъщеря.Намерихме и телефона, говоря с нея.Вие сте длъжни да я лекувате там.Госпожо, викам аз, елате да видите майка си, да ви обясня какво трябва да се нарпави, нещата не са толкова прости-може да се наложи ампутация на краката....ПРавете каквото си искате-нали за това са ви сложили там.Аз утре съм на работа и не мога да ходя по болници посред нош.Тряс.Затваря се телефона.Гледам тъпо слушалката.А баба Марийка се усмихва.Сутринта, след дежурството отивам до МОЛ-а, за да си купя тютюн.В 9 часа още не бяха отворили магазините, и трябваше да зинзикам 15-20 минути.Баси-тия хора от колко часа почват работа бе?Както и да е,хубавите работи ставли бавно - доколкото разбирам за 7 години, дано поне не трябва да се ходи в Тибет, защото там е студ, и без мен моля, моля.Искам да изучавам мъдростта на вековете на топличко.Някой остров из южните морета ме устройва.Отвориха накрая, купих си тютюна, отивам при колата - двама със оранжеви жилетки тъкмо мъкнат едни олющени метални скоби към баба Мазда.Ако ме бяхте видели какъв спринт направих за отрицателно време-щяхте да си умрете ако не от учудване, то от смях задължително.Така и с приказките на разни човекоподобни.Обещавам тържествено, че повече няма да го питам за абсолютно нищо.

Редактирано 3 ноември 201015 г. от Trichocephalus
правопис, разбира се. (преглед на промените)

Магаренце, не обещавай такива небивалици. Питай, отговор ще дойде, "чукай и ще ти се отвори". То това косматото всъщност не е горила а котенце, ако знаеш какъв ясен, чист, син поглед има... само се прави на маймун. (в събота ще го навикам)) Нека ти разкажа и аз нещо, цяла година четях някакви теории и невероятности и любопитството ми ме разпъваще на амнайсе кръста. Питам аз - те мълчат. Споделям мнение по прочетеното - няма отговор. Ровя за литература - никой не дава. Е, накрая станах и отидох, намерих ги и си взех каквото си исках. Пък взетото не седи мирно, дърпа се, тръгва си. Не можеш да го затвориш в думички... И от тогава все се навирам там за още. Някъде из темите цитирах един абзац от "Алхимичната сватба на Х.Р.", след него продължението е интересно - без да искаш, поведен от някакви си други цели и намерения поемаш по път, който не искаш но от който връщане няма. Иначе става "клан, клан, недоклан". После маймуна ми каза да се отказвам, не било за мен. Ама нали си знам, не трябва да му се вярва... Та... тъй.

Аз може ли да питам по-материално ?

Дванадесетостенен кристал

- додекахедрон (Платонов)

- икозахедрон (Платонов)

- stellation of a dodecahedron

? Кой от тях ?

http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:yBGfmbIP8KkULM:http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/Dodecahedron.jpg

http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:HqROasI6R5nUbM:http://ncjl.files.wordpress.com/2008/06/icosahedron.jpg

The small stellated dodecahedron appeared ca. 1430 as a mosaic by Paolo Uccello on the floor of San Marco cathedral, Venice (Muraro 1955). It was rediscovered by Kepler (who used th term "urchin") in his work Harmonice Mundi in 1619, and again by Poinsot in 1809.

Редактирано 3 ноември 201015 г. от El. (преглед на промените)

За какво ни е знанието?

Знанието носи печал...

...ма нъцки.

Носи промени.

Болезнени, като от пребиване с гумена палка - не са за умиране, ама боли, болиииии....

----------------------

Я далеч от знанието, я далеч от червеното хапче - животът и така е труден и бежнадеждно сложен.

------------------------------------------------

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=arcJksDgCOU

------------------------------------------------

Да не призоваваме Морфей, че може и да дойде...

Интересни интерпретации... Докторе, това брои ли се за гностицизъм?

Едър равин стои на пазара и проповядва. Така се е случило, че един съпруг е намерил тази сутрин доказателства за прелюбодейството на жена си и тълпата я мъкне към площада, за да я убие с камъни. (Такава е познатата версия на тази история, ала един мой приятел, Говорител на мъртвите, ми разправи за двама други равини, които са се изправяли пред подобна ситуация. За тях ще ви разкажа и аз.)

Равинът отива и застава до жената. От уважение към него тълпата се въздържа и зачаква с камъни в ръце.

— Ще се намери ли някой от вас — казва им равинът, — който да не е пожелал чужда жена или чужд съпруг?

Чува се ропот и възгласи:

— Ние всички познаваме желанието. Ала, равине, никой от нас не му се е поддал.

Равинът казва:

— Тогава коленичете и благодарете, че Бог ви е направил толкова силни.

Той взема жената за ръка и я отвежда от пазара. Малко преди да я пусне да си върви, й прошепва:

— Кажи на съдията кой е спасил любовницата му. Тогава той ще знае, че съм негов верен слуга.

И така, жената оцелява, защото обществото е прекалено корумпирано, за да се защити от безредието.

Друг равин, в друг град. Той отива при жената, спира тълпата, както и в предишната история, и казва:

— Кой от вас е безгрешен? Нека той хвърли първия камък.

Хората са смутени, забравят общото си намерение при спомена за собствените си лични грехове. Някой ден, мислят си те, и аз мога да се озова в положението на тази жена, и аз ще моля за прошка и за още една възможност. Трябва да се отнеса към нея така, както бих искал да се отнесат с мен.

Докато те разтварят ръце и пускат камъните на земята, равинът взема един от тях, вдига го високо над главата на жената и го стоварва върху нея с все сила. Черепът й се пръска и мозъкът плиска по калдъръма.

— И аз не съм безгрешен — казва той на хората. — Но ако оставим само съвършените хора да прилагат закона, то скоро законите ще са мъртви, а ведно с тях — и нашият град.

И така, жената умира, защото общността е прекалено сурова, та да понесе прегрешението й.

Тази прочута история заслужава внимание, защото е удивително рядко срещана в нашия собствен опит. Повечето общности се люшкат между разложението и безпощадната строгост, а когато отидат твърде далеч, те умират. Само един равин се осмели да очаква от нас такова съвършено равновесие, че да можем да запазим закона и да простим прегрешението. Затова ние, разбира се, го убихме.

Взето от тук

за гностицизъм-не знам, но пък за приложна психология и социална антропология - се брои, и то много добре

за гностицизъм-не знам, но пък за приложна психология и социална антропология - се брои, и то много добре

И квооо, до къде стигна с проучването?

Има ли гносис, няма ли?

Ми магарешка му работа - и той като шебека, само си мълчи...

По-добре да си мълча и да изглеждам глупак, отколкото да проговоря и да разсея всички съмнения.... мхм.

Редактирано 16 ноември 201015 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

А по-добре ли е да си глупак под съмнение, отколкото магаре без никакво съмнение? М? А? А? А? А?

По-добре да си мълча и да изглеждам глупак, отколкото да проговоря и да разсея всички съмнения....

мхм.

ми точно затова и аз си мълча - нЕкой мо`е още да се заблуждава, че и`ам к`во да ка`а....

Браво ви бе И аз не се имам за умна, но ми е скучно сама да си говоря

Пак сте се напъхалив ъгъла да се срамувате значи...

Страх ги е!

Някой гностик да дойде да ми разкаже за Пазителя на Прага. Много моля...

След една година доколкото знам, по тези земи ще има събиране. Там е работил "Ордена на Съвършените".

Аз мисля да го посетя. Дано!!!

Редактирано 18 декември 201015 г. от Serpentarius (преглед на промените)

Хубави думи за катарите. Хубава музика и хубав клип. Само защо ландшафтът няма нищо общо с Холандия ?

Не е честно някак си! А Ротердам е така далече от средновековната визия, че няма повече на къде !

Това е офф-топик, разбира се. Просто ме привлече холандския текст.

След една година доколкото знам, по тези земи ще има събиране. Там е работил "Ордена на Съвършените".

Аз мисля да го посетя. Дано!!!

О, да

Аз също...

Процедурен въпрос : Божият град като духовна постройка ?

Процедурен въпрос : Божият град като духовна постройка ?

Май няма такова чудо...

Но съм чувала за Шамбалла, която обаче не е дома на Бог..

Иначе на места символично - спасените са стълбчета в Неговия трон...

В нозете Му.

Редактирано 27 декември 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)