По повод темата на Манихейството и ефектът му върху съвременността реших да пусна тема за Богомилството

Богомили - последователи на павликяните на Балканите (в Македония, Босна, Сърбия и България) през X-XII век. Възгледите на богомилите са близки до павликянството и манихейството.

Богомилство - еретично социално-религиозно учение, възникнало в България през първата половина на X вeк и получило X-XII век разпространение във Византия, Сърбия, Босна, Италия и Франция (виж катари и албигойци). Основоположник и пръв проповедник е поп Богомил, а последователите му се наричали богомили. Осъждали богатството, поклонението на кръста, светите мощи и светиите. Отхвърляли обредите и външността на църквата и били строги аскети. От тайнствата признавали само кръщението, което извършвали не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце и на апокрифното евангелие на Иоан. Особено жестоко се борел с тях византийският император Алексий I, който изгорил вожда на богомилите Василий.

Учението им се състояло в следното: първородният син на Височайшия Бог Сатанаил възстанал против своя Височайш Отец заедно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Височайшия Отец с молба да Му изпрати божествено дихание и Му обещал господство над духовната природа на човека. Височайшият Отец изпълнил молбата на Сина и оживил човека. Но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека, като прелъстил чрез змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил успял да подчини човешкия род. Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог. За да освободи човека от властта на Сатанаил, Отец произвел от Себе си втори син - Христос, Словото. Богомилите разбирали по докетически въплъщението, животът и смъртта на Христос. Заключил в окови Сатанаил, Христос го лишил от божествено достойнство (което се заключавало в окончанието "ил"), след което започнал да се нарича просто Сатана. За да завърши делото на Христос Върховният Отец произвел от себе си втора сила - Светият Дух, Който въздейства на човешките души. Възвръщането на всичко в първоначалното състояние ще бъде последен акт на световната история.

Богомил (поп Богомил) - Български свещеник (X век), създател на богомилството в България. Данните за поп Богомил се основават на съчинението в две части "Беседа на недостойния презвитер Козма..." и т.нар. Сръбски синодик от 1221 година. В него се съобщава, че Богомил създава своето учение "в Македония българска, във Филипопол и околността му" - контактната зона с византийските ереси, и най-вече с павликянството.

Богомилството - вяра на първите християни

Богомилите са хулени, отричани, анатемосвани – отдавна.

Едва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е тяхното.

Във всяка книга за християнските ереси те заемат едно от основополагащите места. В тях виждат разковничето и ключът, които раждат истината за катари, валденси, хусити, лютерани, хугеноти, протестанти.

По-смелите изследователи дръзват да твърдят, че всъщност богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни и че от тях тръгва рицарският морал за честност и всеотдайна служба на Доброто.

Отваряйки която и да е книга за тях, веднага се натъкваме на първата дума, с която “научните” описания характеризират богомилите: дуализъм.

Да си припомним, че така наречените дуалистични религии наред с вярата в “обикновения” бог включват почитане (в някаква степен), страх и уважение към “Бога на лошото”, “Злия бог”, и ритуали за омилостивяването му. От тази гледна точка във всички християнски течения, в които се признава Сатаната и отрицателната му роля по отношение на християните, има дуалистичен елемент.

Но за богомилите ни се внушава нещо повече. Те били имали два бога: “добър” и “лош”. Всичко земно – хора, растения, храна, облекло, черкви – било според тях сътворено от “лошия”. Той бил творец на целия материален свят.

Писаното за богомилите в “научните книги” за тях се гради върху обвиненията, отправяни към тях от противниците им, които са се старали да ги очернят по всякакъв начин, с полуистини и откровени лъжи. Такива обвинения има доста в запазените документи и ръкописи на католическата и православната църкви. И наистина не е лесно за един съвременен изследовател, който е прочел само такива обвинения, повторени многократно във варианти, които се различават само по незначителни подробности, да се ориентира в същината на възгледите им.

Но голямата истина за богомилите става ясна от анализа на описанията на живота и вярванията им, и особено на достигналата до нас тяхна “Тайна книга”; в нея има достатъчно информация, която опровергава клеветите на опонентите им.

След като разказват мрачни детайли от ежедневието на богомилите, днешните автори обикновено съобщават, че те били използвали само една единствена молитва – Отче наш. Това се прави по инерция, защото никой от тях не си дава труда да забележи, че този факт поставя под съмнение основната “научна” класификация: че вярата на богомилите е дуалистична.

Наистина, нека да видим какво изразява “Отче наш”.

“Отче наш, който Си на небето …” – е започвал любимата си молитва богомилът. Обръщението в нея е към един-единствен бог, християнския Бог, и обръщение към някакъв друг бог в нея изобщо няма до самия й край; няма и намек за такъв. “Да се свети името Ти, да бъде волята Ти, да бъде царството Ти както на небето, така и на земята” – молил се е богомилът. С други думи, всичко – за християнския Бог! “Хлябът наш насъщен който ни даваш всеки ден…” Излиза, че хлябът се дава на хората от християнския Бог, или по Неговата воля. И съвсем не от някакъв “Бог на злото”, какъвто приписват на богомилите. Така очевидно пада лъжата, че уж според тях целият материален свят бил творение на “Бога на злото”. “И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия” – завършва “Отче наш”. Даже изкушението на богомилите е ставало по Божията воля! От единствения християнски Бог, а не от приписвания им “бог на злото” е зависело и избавлението им от “лукавия”, т.е. от сатаната.

Подробно изследване на богомилските възгледи на базата на запазената до наши дни тяхна “Тайна книга” (наречена така от служителите на Инквизицията) е направено от дфн Видка Николова и е издадено в нейната книга “Поради тракийския орфизъм”.

В “Тайната книга” няма нито една идея, нито една мисъл, която да липсва в евангелията – доказва Видка Николова. Това е произведение в строго евангелски дух и е създадено в първи (или евентуално в началото на втори) век от Р. Хр., от първите поколения християни! Светогледът в него е в пълна хармония с традиционния за балканските жители по старо време орфизъм, и може да се разглежда като негово развитие и усъвършенстване.

Тези изводи са неочаквани, и естествено пораждат ред въпроси. Например:

Първо: наистина ли вярата и ритуалите на богомилите са били подобни на тези на първите християни?

Второ: наистина ли богомилството е толкова старо? Ако богомилското учение е ранно християнско, то като че ли не би могло да бъде еретическо.

Трето: какво представляват по същество обвиненията на католиците и православните към богомилите?

Ще се спрем малко по-подробно на някои факти, които водят към необходимостта от преразглеждане на традиционните представи и научни теории за богомилите.

Но нека първо да се занимаем с един принципен проблем, съсредоточен в питанията: какво са еретиците? кои учения са еретически?

Като цяло проблемът за “критериите за еретичност” в християнството е сложен. Но всяко негово решение би трябвало да разглежда първите християни – непосредствените ученици на апостолите Петър, Павел, Андрей и т.н. – като “канонични” (макар че тогава канон още не е имало), независимо от разликите във възгледите и службите им.

Развитието на християнството е внесло в него съществени промени преди всичко в култовата страна. Много от днешните църковни ритуали са били напълно непознати на първите християни. Нещо повече, много от тях са били заимствани по-късно от езичеството. Куриозно е, че езически ритуали, от които са се възмущавали и срещу които са въставали старите християни, днес се прилагат в църковните служби. Първите християнски служби и обичаи по-късно са станали архаизъм; но въпреки това не би било редно да се класифицират като еретични.

Оказва се, че богомилството е точно такова старинно християнство. За да илюстрираме този факт, ще припомним някои подходящи исторически сведения за старите християни от първите 1-2 века от Р. Хр. и след това ще ги сравним със стандартните обвинения към богомилите.

източник Тук и Тук

Победилата идеология винаги се стреми да очерни своите противници. Съвременното християнство не прави изключение, както и другите сродни нему религии. Пропагандата на победителите е създавала невярна и изопачена представа за победените. В светлината на цитираното от aniiv, воденският надпис на Цар Самуил изглежда много по-автентично.

Мда.Езотеризът и просветените в богомилството..........

За да доочертая езотеризма на богомилството, държа да прибавя, че то имало две езотерични доктрини - за миряни, т.е. оглашени и верни - и за монаси т.е. избрани и съвършени.

Понеже в първата група влизали онези, които живееха Закона на Чистотата, учението е имало повече морално-напътсвен характер, а тъй като вторите живеели според Закона на Магичното Равновесие, учението носеше посветителен характер.

Основата на учението беше навсякъде магична: необходимо бе, наред с усвояване законите на мировия ред, не само да се живее съобразно с вътрешната насока на тия закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармоничен с вечните закони живот - и да се постига, чрез оперативна магия, насочване на обществения живот по тия закони.

Магичната догма на монасите бе излагана често писмено. Нейната вътрешна основа дава изключително съдържание на "Стефанит и Ихнилат" - богомилското евангелие.

Богомилите учеха законите и пътищата на физичната и духовна терапевтика, тауматургия и теургия. То бе едно широко разбиране на закон и причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот - личен и обществен.

Тези основи са изложени в "Евангелие от Йоана", както го бе дал в неговата секретна версия Алтотас : две копия от Симеон Антипа, второто с 323 листа коментарии от самия коптист и до днес пазят в Малта записано това евангелие. Там, в 27 глави Симеон Антипа говори по всички въпроси на Богомилската символика, езотерика и тайноведство. Но езикът е загадъчен, легендарен - това е посветителска книга.

Тайнствата са Седем - Кръщение, Миропомазване, Причащение, Брак, Схима, Свещенство, Елеосвещение, Покаяние.

Кръщението принадлежи на встъпващия в степента на Верността, като свидетелство за минало оглашение; то се извършва с вода, вино (огън), елей (въздух) и мляко (земя). Чете се глава 6 от евангелието на Иоан ( езотерично), дето се разкриват мистериите на Четирите Стихии, освещаващи Човека. Четат се трите Кръстителни магични молитви на Алтотас. Извършва се възливане върху главата на кръщавания от четирите течности.

Миропомазването принадлежи на Верния, преди да встъпи в степента на избраничеството, като начало на въздействие от страна на Ръководящия го върху неговите скрити Центрове. С осветен магично елей (въздух), етер (първото вещество на Диафаната), се помазват определени места от тялото, за да се пренесе невидимо освещението и върху другите тела на човека и да се запазят тези свети центрове, през които Божията Милост ще се излива,от нечистите въздействия на божиите противници.

Тези Центрове са : 1. Темето; 2. Челото; 3. Тила; 4. Междуочието; 5. Десното слепо око; 6. Лявата гръд;7. Двете подмишници; 8. Мястото под лъжичката; 9. Срамната издутост; 10. Половата част на лявото бедро; 11.Също на дясното бедро;12. Половия център; 13. Лявото коляно; 14. Дясното подколяно; 15. Свършека на гръбнака; 16. Лявото стъпало; 17.Дясното подсъпало; 18. Средата на гръбнака.

Тези 18 центра представляват видимо четирите центъра на Етерния Двойник, седемте центра на звездното тяло и седемте на мисловното. Помазването на всяка част се придружава с допиране и четене съответна молитва от "Големия Ритуал на Елказая".

ПРИЧАЩЕНИЕТО принадлежи на всеки верен, но литургията се извършва само от избран или съвършен. Съществената работа е Преосъществяването на Виното и Хляба в Кръв и Плът на Словото и пряко получаване Божественото Влияние.

Това влияние почва да се усеща едва от момента, когато над Верния е извършено Миропомазването, понеже Центровете му са отворени.

Тайнството Причащение предлага по-сложен ритуал: наред със специални жестове, слова, четенето от Иоановото евангелие, вървят 21 молитви, наречени "Велики Молитви на Хляба и Виното" от Алтотас и "Три Велики Посветителни Ектении" от Алказая.

БРАКЪТ се извършва над всеки богомил към която степен и да принадлежи, а СХИМАТА - само на Избрани.

И в двете паралелни Тайнства невидимите действия се изразяват с железен пръстен, зелени венци, бяла роба и връзки от коноп на ръцете.

Молитвите са : "Дванадесет молитви за Връзките" от Алтотас.

СВЕЩЕНСТВОТО се извършва над Верен, за да мине окончателно в Избраничество; външните атрибути са : черна дреха, ваза с вино, дискос с хляб, бич и железен кръст. Молитвите : "Осветителни Молитви на Червената Змия", 21 на брой, дадени от Вотана още в древността.

ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ се извършва над ИЗбрани, за да се разтворят съвършено скритите им центрове и да почнат съзнателно окултната си работа. Помазването става със същите вещества, които вземат участие в Миропомазването, по същите центрове и молитвите се намират пак в "Големия Ритуал на Елкезал".

ПОКАЯНИЕТО се извършва над оглашени преди да встъпят във Верност. То прилага шест Огласителни молитви от Св. Йоан Богослов. Неговата цел е да отвори съзнанието на встъпващия за Божествената Светлина, за да направи достъпен ума му за Висшите Тайни.

Както е ясно от това, богомилите не отричаха нито едно Тайнство, ни една Церемония, ни един празник, но - по вътрешен смисъл ги противопоставяха на кухите, чисто формални култови форми на външната църква.

Те не само скриваха своите Тайнства, но и не говориха за тях, и летописците ги винят в това, че те отричали Тайнствата, а поместеният събор от времето на Борил ги анатемосва за това.

из „Богомилство и Богомили” – неиздаден труд на Николай Райнов

Знаете ли,че името ”българин” е било като название за ”еретик”през ХIII и ХIV в. в Западна Европа.Българското богомилството еповлияло до голяма степен ересите на катари в Италия и албигойци във Франция.

За по-любопитните:

1.)Богомилска литература:

-Тайна книга или т. нар. Йоаново евангелие. част от нея-тук

-Апокрифен български летопис от ХI в. като “Видение Исаево”

-Катарски требник.

-“Книга за двете начала”

2.)Литература срещу богомилите:

-Послание на константинополския патриарх Теофилакт Лакапин до цар Петър,

-”Беседа против богомилите” от презвитер Козма,

-”Паноплия догматика” (Догматическо всеоръжие) от Евтимий Зигавин,

-”Алексиада” от Ана Комнина,

-Борилов синодик,

-Житие на патриарх Теодосий Търновски от константинополския патриарх Калист.

Посланието на константинополския патриарт Теофилакт (933-956) до българския цар Петър е отговор на писмата, които българският владетел изпраща до него, и в които иска наставление за борбата срещу “новопоявилата се ерес”. Гоненията срещу еретиците, организирани от страна на централната власт не дават никакъв резултат и много скоро богомилството се превръща в масово народно движение.

Според изворите създател на богомилството е поп Богомил. Но от Посланието на константинополския патриарх Теофилакт до цар Петър става ясно, че това движение възниква преди появата на поп Богомил. Дори някои изследователи свързват неговото начало с името и дейността на най-малкия Симеонов син – Боян. Вероятно поп Богомил доразвива богомилското учение, като го превръща в цялостна религиозно-социална система, организира своите последователи в общини и е най-ревностния разпространител на ереста. Поп Богомил принадлежи към съсловието на низшето духовенство и най-вероятно е запознат с някои павликянски книги.

В основата на богомилството стои дуализмът. От павликянството най-вероятно произхожда неговата своеобразна сотирология (учение за спасението на човека от Исус Христос). Сходствата между богомилството и павликянството са значителни, заради което много често в изворите богомилите са назовавани павликяни. Но заедно с това поп Богомил поставя своето учение в непосредствена връзка с християнското учение, особено с евангелските текстове, които предлагат схващания, отразяващи настроенията на народните слоеве, недоволни от господстващите социално-политически порядки.

В българската историография основни по този въпрос са изследванията на акад. Дититър Ангелов (“Богомилството в България”), проф. Петър Мутафчиев, проф. Иван Божилов, проф. Димитър Оболенски, проф. Боян Примов, проф. Йордан Иванов, проф. Борислав Примов, проф. Георги Бакалов и др.

(не можах да ги намеря в подходящ електронен вариант,за това само ги изброявам)

Редактирано 24 ноември 200619 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Ако може така да се каже това ми е любимата ерес нали съм си еретик и Беседа против богомилите ми беше една от любимитъе книги като ученик

"От Полярната звезда

- през Южния Кръст -

към Слънцето!"

Първа книга на Богомилите

Някъде бях чел,че ако се гледа от кармична гледна точка,България е била 500 години под турско робство заради прогонването на богомилите,мисля че беше Петър Дънов.

Някъде бях чел,че ако се гледа от кармична гледна точка,България е била 500 години под турско робство заради прогонването на богомилите,мисля че беше Петър Дънов.

Е,ако пък се вземе по внимание гледището на ортодоксалната църква-паднали сме под турско робство,заради допускането на ереста на Богомилите Всичко е относително,приятелю,всичко съдадено на този свят.......

А аз искам да споделя с вас част от книгата на Николай Райнов „Книга за Царете” и по-точно от произведението „Цар Петър”. Това са словата на Боян Мага пред събраните Богомили, чакащи своето огнено бъдеще : през кладите на света към огъня на Божественото. Тук е даден един кратък миг от големия и труден подвиг на Христовите воини – пълното осъзнаване на жертвата на личния и физическия им живот в името на Любовта

---------------------------

А Боян Магът говореше :

- Не се бойте, братя мои! Не се бойте: - за Христа нищо не е страшно! – Та един ли е само погинал за Него? И кой посмя да поругае паметта на мъчениците, убити за Негова слава?

- Ала грейте в себе си жад за подвиг – и чудо ще порасте в сърцето ви! Погледнете вселената : два пожара горят – вдясно и вляво. – Единият пожар гърми тържествено празничните звуци на преплетени пламъци. И той озарява пред себе си съкровищата на цял свят, за да хвърли вълшебство върху онова, що зоват хората щастие, разкош, великолепие, хубост. И пламъците му огряват честити лица, сити души, изтънчени движения, - а всяка негова искра озарява младеж и мома, които се прегръщат.

- Ала пред големия пожар блести златно изваяние – и скъпи камъни покриват одеждите му, а на короната му пише : „Гордост и Суета”. – Ще идете ли там, братя мои? Ще идете ли да се поклоните на златния изтукан?

-...Там ще намерите вси наслади. Трапезите на Греха са накитени със скъпоценни украшения – и всяко от чудесата на човешкия ум служи на един грях. Там под багрите вълни на високи пламъци, се къпе шествието на онези, които светът зове щастливци : ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сетнята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама?

- Ако сещате слаби нозете си – и ако вашият поглед криви към вчерашните дни на щастието , които ви научих да презирате, - вървете там : широки са трапезите на Греха, а златният друм към Гордост и Суета – е друм, с цветя посипан!

...А те лежеха пред него на студените камъни, - опрели чела о земята, - и мнозина се разплакаха.

--------------------------

Николай Райнов, „Цар Петър” от „Книга за Царете”, издателство Стоян Атанасов, София, 1918г

Някъде бях чел,че ако се гледа от кармична гледна точка,България е била 500 години под турско робство заради прогонването на богомилите,мисля че беше Петър Дънов.

Карма буквално означава действие. Закон за причина и следствие.

Това, което се случва сега е резултат от миналите ни думи, мисли и действия.

Това, което правим, мислим и казваме определя бъдещето ни.

Кармата е лична. Държавата или група хора нямат колективна карма.

Хора със сходни карми живеят по сходен начин.

Това, че в този живот човек е роден и живее в България, не означава, че и в следващия ще е така.

Забравих да добавя, че това е Будистка гледна точка.

Възможни са и други. Не твърдя, че тази е единствена и най-правилна.

Редактирано 29 ноември 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Карма буквално означава действие. Закон за причина и следствие.

Това, което се случва сега е резултат от миналите ни думи, мисли и действия.

Това, което правим, мислим и казваме определя бъдещето ни.

Кармата е лична. Държавата или група хора нямат колективна карма.

Хора със сходни карми живеят по сходен начин.

Това, че в този живот човек е роден и живее в България, не означава, че и в следващия ще е така.

Ама тук не съм съглсен с теб. " Кармата е лична. Държавата или група хора нямат колективна карма. "

за мен света не свършва с Будизма и Християнството,въпреки че определям себе си за Християнин,Петър Дънов е оставил диря след себе си,на която аз се оповавам и мисля че има и родствена и на държавата в която живееш даже и свтовна.

Въпрос: Защо разни болести и проклятия тегнат над целия род (семейство) с поколения,тоест с десетки даже стотици години ?-нима това не е родствена карма?

Горепосоченото е малкото колелце,то задвижва останалите,докато стигнеш до световната карма.

Въпрос: Защо разни болести и проклятия тегнат над целия род (семейство) с поколения,тоест с десетки даже стотици години ?-нима това не е родствена карма?

Горепосоченото е малкото колелце,то задвижва останалите,докато стигнеш до световната карма.

Абе,ако питаш мен това се дължи на хромозомни и генни мутации,ама найсе

Абе,ако питаш мен това се дължи на хромозомни и генни мутации,ама найсе

Да може и така да е от научна гледна точка,но винаги трябва да се търси първопричината,тоест какво е довело до тази мутация.

Да може и така да е от научна гледна точка,но винаги трябва да се търси първопричината,тоест какво е довело до тази мутация.

Мда.Първопричината.Дали това има чак такова значение?Ние живеем в свят,където се ширят тези наследствени болести (или проклятия-няма значение терминът).И според мен трябва се научим да живеем с тях.Защото първопричината не можем да достигнем и отстраним.Пред нас са последвията.

Дали това е тръгнало още с съзиданието на този свят,нашият,който си е създаден от Авенир като отражение на Архетипния свят и със самия си акт на сътворението започва да бъде антипод.Нали заради това и Авенир наричат тогава Сатанаил, Противник, т.е. Отражение на Бога?

Следвайки пътя на логиката,тогава всички беди не зависят от нас,и от личната ни карма,ами от самото ни съществуване на света.........

Боян Магът е третия син на цар Симеон. Той учи в Магнаурската школа, за която се е смятало, че е имала таен факултет по египетски мистерии. Легендите го свързват с двама мистични сподвижници, манихеи. В България Боян създава около себе си таен кръг от дванадесет ученици, които трябва да разпространят новото учение. Най-популярният сред тях е поп Богомил. Богомислтвото се разпространява бързо като се оформят клонове на абсолютните и умерените дуалисти. През Босна то достига Италия и Франция, където в последсвие популярност набират катарите в графство Тулуза (предимно). Разпостранява се из цяла Европа, като в Босна бива признато и за официална религия. Римо-католическата църква нарича новите еретици "бугри", а катари а по-късно наименование, от гр. катарос - чист. Друга внушителна фигура в богомислката история е патриарх Никита, който се смята, че подарява на френските богомили Консоламента. Той е сакрамент на окончателното изчистване на душата от земното. Най-значимия процес в катарската традиция е "ендура", който представлява окончателното жертване на личността в името на освобождението от диалектиката. В богомилските свещени книги се споделя идеята, че сътворението на видимия свят е дело на Сатана и следва да приключим обвързаността си с него. Основен принос за относителното ни познаване на богомилството има Николай Райнов, който с още двама видни представители на тогавашното теософско общество в България получава относителен достъп до някои богомилски материали в розенкройцерската библиотека на остров Малта. Основен богомилоубиец в България е цар Борил, който е отговорен за смъртта на над 450000 богомили. Смята се, че чрез годините си на турско робство сме измивали кръвта им. Срещу катарите са правени кръстоносни походи, като последната катарска крепост - Монсегюр е емблематична. Счита се, че в нощта преди да се предадат (те обещават пред обсадителите да го направят след една допълнителна нощ), няколко от тях се измъкват през отвесните скали с най-ценното съкровище на екзотеричното християнство - светия граал. Е, самите те смятат, че той не е някакъв предмет, а го свързват с връзката сърце-глава, но това е съвсем друга тема...

Най-значимия процес в катарската традиция е "ендура", който представлява окончателното жертване на личността в името на освобождението от диалектиката.

Стегнато, кратко и ясно изложение.

Но моля, поясни ми подчертаните думи.

Природно родената личност, заедно с по-висшите и аспекти трябва да бъде жертванa, в смисъл на отказ от нея. Така се освобождава нужното пространство за развитие на новата душа, която е невестата на агнеца. Тя се образува под въздействието на Божествената искра в човека, ако не и се пречи. Какво да обяснявам аз, след като: "Който изгуби живота си, той ще го намери"

Редактирано 24 октомври 200718 г. от венци (преглед на промените)

"От Полярната звезда

- през Южния Кръст -

към Слънцето!"

Първа книга на Богомилите

Нека не забравяме книгата на

Станислав Лем"Накъде Господи".Може да е

литературно произведение,но точно представя

Богомилското движение.

Редактирано 30 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Днес май съм решил да ти опонирам (едва ли е нужно да пояснявам, че става дума за информационния заряд на поста ти). Аз съм сравнително добре запознат с богомилското движение, познавам хора, които по-добре от мен са запознати, има и мои непознати, които са още по-добре запознати с него. Съмнявам се, че който и да е от тях, би предположил дори, че ТОЧНО познава богомилското движение, пък после още по-изкривяващо ще е и в предаването.

Далеч съм от мисълта,че зная повече от

който и да било за Богомилското двежение.Какво пречи да бъде прочетена една

стойностна книга.Не смятам,че Станислав Лем е за подценяване.Просто споменах-

нищо повече,не мога да се меря с Вас!Съжалявам!

Редактирано 30 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Извинявай, мила, противопоставих се на

но точно представя

Богомилското движение.

нищо повече.

Извинявай!

Приемам извинението.Лек ден!

Нека не забравяме книгата на

Станислав Лем"Накъде Господи".Може да е

литературно произведение,но точно представя

Богомилското движение.

"Накъде Господи"- " Quo vadis" - Хенрик Сенкевич.

Когато прочетох "Книга за качествата (първа книга на богомилите)" и когато прочетох книгата на Антон Глогов, също и книгата "Катарски ръкописи" на Рьоне Нели, в която поне един си е точно богомилски, разбрах, че "отвън" богомилите, животът им и учението им изглеждат по съвършено различен начин от това, което всъщност е било. Великолепен автор на исторически романи е Сенкевич, но по отношение на богомилството...

Е, и аз не знам как всъщност е било. Но е ясно, че богомилите са се стремяли към пълно сливане между учение и живот. Повечето от тях не само са се стремяли, а са го постигали. Поради това примерът им е бил толкова заразителен за някои и същевременно плашещ- за други. Учението им е било живо. Обаче може ли едно живо учение да престане да бъде живо? Там, между пожълтелите и обгорели страници на окървавената човешка история ли си стоят богомилските идеи? Какво ни носи това учение днес?

Било е . Имало е нужда от него, свършило си е работата и толкоз.предало е щафетата напред.Влиянието му се усеща и в днешни дни.Самото то вече го няма в онзи му вариант.И не трябва да го има.Защото работата е свършена

Тяхната работа е наистина свършена, но е и перманентна. Под някаква може би друга форма тя е актуална във всяко "сега". Защото е истинска.

По повод "Първата книга на богомилите" на друго място написах нещо, което бих повторила година след първия прочит на тези прекрасни послания:прекрасна книга за мъдростта. Прозрения на една напреднала душа, на едно дълбоко и ясно проникване в истината и знанието.Възможност да подредим собственото си пространство, да съберем бисерите, да се освободим от излишеството и спънката, да поемем отговорност за собствената си съдба. Да прегърнем чистата синя светлина на истината, да обединим земното и небесното, да пием от извора на любовта, да бъдем състрадателни. Да победим желанията и да получим освобождение. Време е да разберем, че сме взаимозависими по Пътя и че нашата природа е неумиращата светлина.