Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

***

- Ти пак си сам ?! - ме питат очите ти от черно-бялата (вече пожълтяла) снимка, предвидливо скрита зад изтъркано стъкло и едва доловима усмивка танцува, сякаш казал си шега. - Да, казвам - сам съм, като герой от стар беззвучен филм, когото всички обичат и който уж всички разсмива... Усмивката ти сякаш вече е горчива и около бръчките челото ти е някак по-сиво, някак непривично за лицето ти... Прогонвам вяло кацналата върху устните ти пеперуда и пак тъй вяло - изтърваната сълза. - А

...

Господи! колко си хубава как те рисувам с очи там на леглото ми струпала моите нощни мечти как пожелавам те мислено как те целувам почти като безкрайно разлистена роза над моите гърди как сред ужасно красивите думи които мълчиш ще те заровя във стихове само да ми простиш че не успях да те нося всеки ден всяка минута в гръдта си и да изпрося на нежността ти уюта...

...

Не разбирахме как се обичаме не се чувахме как се зовем не намирахме топлото в думите не живеехме в нашия ден после търсехме спомени в устните във очите забравени ласки но това за което се случваме скрихме зад смешните маски и се смееха птиците в тъмното на безкрайното нежно в нощта че заспивахме без да сънуваме че обичахме без да простим на отминали грешки горчивото на немислени болки солта закъсняхме да бъдем най-живото най-великото... любовта...
Притварям вратата,прозореца и мислите. Вечер е... Неискам да си призная, но понякога се нуждая от приятели. Струва ми се,че вещите оживяват и се заканват да ме залеят с предметността си. Чувството за самота сред уюта на дом, създаден за живот, но превърнат в приют за превъзпитани души е страшно. Страшно е да носиш душа, защото един ден разбираш,че тя се е превърнала в проекция на собствената ти телесна същност, в атрибут за величественост, “златен пирон” побит на дълбоко в тялот

...

Защо остана непростено сърцето ми след твоите ръце които с него поиграха посмачкаха го и с перце закичиха го като стар изгубил пътя си ловец... Защо останаха незрящи очите ми след твойта красота защо отне им цветовете и хвърли ги във пълна тъмнина където топлината на звездите не ще цъфти... Завинаги... Отново тази дума но този път изглежда недовършена несъразмерна на фона на безкрайното море от несподелени грехове и болки и съмнения покриват лютото небе където няма кой на пт

...

Отново тук в бялата стая завръщам се и не знам защо щом можех отвън да остана при хората при дървета ту зелени ту сухи но завръщам се тук под спрелия часовник на стената омрълзнал сам на себе си и безполезен като вятър осиротял без златните коси и тъпа болка от съмнение как кратко беше а колко боли чак раните по вехтите ръце не се усещат... Отново тук и всичките проклети символи на бъдещата ми тъга очакват ме на масата притихнали ще се пирува отново ще погребваме... Пор
Когато седнахме на тази маса до прозореца в ляво ти беше с мокра коса (навън беше валяло) но все пак достатъчно златна за да изгубя очите си в нея и да се моля тайничко че ще имам възможност пръсти да заровя в песента й... Поръча си чай някакъв билков с лимонче аз гледах ръцете ти под които някакво слонче мълчаливо усмихваше двете ти небесно детски очи... Мълчим... После някаква дума долетя от перваза на съседната къща и пресипна във гърлото ми и сърцето превърна в подивял
"...в съня ми вали..." Извървях всички улици грозно падах из локвите цял прогизнах намокрих се чак до костите чак до душите на костите паднах и в последната локва пред вратата ти и се събудих... ...във очите вали...
Мобилните телефони не са това което бяха,вече са все по-умни и функцията телефон е само част от тях.Камери,видеоразговори,слушане на музика,гледане на филми.Ще се спрем на последното защото се появяват много въпроси как става.Както знаем нормалните филми са доста големи въпреки че по-мощните смартфони ги плейват без проблем.За да се гледат трябва да се конвертират с по-малка резолюция което намалява използваните ресурси и памет.Само за пример,стандартен филм от два диска(1.36 gb) след конвертира
Мобилните телефони не са това което бяха,вече са все по-умни и функцията телефон е само част от тях.Камери,видеоразговори,слушане на музика,гледане на филми.Ще се спрем на последното защото се появяват много въпроси как става.Както знаем нормалните филми са доста големи въпреки че по-мощните смартфони ги плейват без проблем.За да се гледат трябва да се конвертират с по-малка резолюция което намалява използваните ресурси и памет.Само за пример,стандартен филм от два диска(1.36 gb) след конвертира
Мобилните телефони не са това което бяха,вече са все по-умни и функцията телефон е само част от тях.Камери,видеоразговори,слушане на музика,гледане на филми.Ще се спрем на последното защото се появяват много въпроси как става.Както знаем нормалните филми са доста големи въпреки че по-мощните смартфони ги плейват без проблем.За да се гледат трябва да се конвертират с по-малка резолюция което намалява използваните ресурси и памет.Само за пример,стандартен филм от два диска(1.36 gb) след конвертира
Мобилните телефони не са това което бяха,вече са все по-умни и функцията телефон е само част от тях.Камери,видеоразговори,слушане на музика,гледане на филми.Ще се спрем на последното защото се появяват много въпроси как става.Както знаем нормалните филми са доста големи въпреки че по-мощните смартфони ги плейват без проблем.За да се гледат трябва да се конвертират с по-малка резолюция което намалява използваните ресурси и памет.Само за пример,стандартен филм от два диска(1.36 gb) след конвертира
Потребител ме помоли да обясня как става номера.Може би много от вас се питат ама ги е срам че ще им каже някой ламери.Няма нищо ламерско да питаш.И така,ще направим един скрийншот за който не ви е нужна никаква програма. На всяка стандартна клавиатура има бутон Print Screen.Отидете на съответното място което искате да снимате и натиснете въпросния бутон.След това отворете програмата Paint която се намира тук: След това натиснете edit/paste или редактиране/постави ако Уиндоус е на бълг
Изтече луната в пазва на облак. По гърба на тъмното вятърничава струна нежност разсипа звездите – бледи слънца с оранжеви устни. Спусна се като въздишка мъглата, избледнял седеф. Нощта занича скришом под полата и. Жартиерът и е с цвят на мляко. Полекичка отприщва утро дъждовна сита сладост. Капки натежали от желание Ближат кожата на тревите и притихват в невъзможно – синьо перо от незабравка.
Въртележката на моите мечти Тази въртележка е много красива. Грее във всички цветове на дъгата. Но те са малко нереални ... само приличат на истински, а когато се доближиш до разноцветните фигури, те се оказват само красива мъгла. Все пак е лесно е да влезеш в тази въртележка. Не можеш да докоснеш нищо в нея, но можеш да станеш част от нея. Тя е като самотен пристан за трудните моменти. Цветовете й са заплаха за сивата Самота и тя никога не може да прекрачи границите на вълшебните фигури. М
  • shanna
Понякога среднощ в най-тихото на тъмното, когато спи градът и сякаш цялата вселена дреме, когато времето е в някакво налудничаво измерение а уличните котки - вестоносци на самотност... В такива часове присядам до стъклата огледала на собственото ми двуличие, мерило за света отвън и този вътре, с пространствао,оградено от стени, в което страх от тясното прикривам. налудничаво вгледана в луни със цвят на портокал. Понякога нащърбеното злато на мъничка звезда раздира мрака и в ня
Не спя... Този път не спя... Не мога да затворя очите си таванът тъй наблизо ми се смее бяло а нова болка от коприва сякаш изгаря цялото ми тяло сякаш съм се лутал цял ден из твоя лабиринт от драки и хищни цветове сякаш из бурените на страстта ти съм пълзял до изнемога и черни бесове са ме преследвали из каменната ти пустиня... Не спя... Този път не мога... Разкъсани са сякаш всички вени и кръвта ми изтича из чаршафите горещо и таванът ми се смее упорито и зловещо в ръц

Статистика

  • Общо блогове 1773
  • Общо публикации 18437

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.