Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

FolderShare allows you to create a private peer-to-peer network that will help you to synchronize files across multiple devices and access or share files with colleagues and friends. You no longer need to send large files via email, burn them to CDs/DVDs and mail them, or upload them to a website. FolderShare allows you to share and sync important information instantly with anyone you invite, making it the perfect solution for personal or small business use. How can I use it? * Syn
  • to4i
Изпочупени лампи- спомен за бледи слънца по гърба на паважа, душите сплитат отровени от обич коренища навътре в себе си- да се достигнат, да се изгубят в мирис на тела да се намерят... разлят парфюм- мирише на бардак и още нещо. Тръни и кръв- ръждиви следи по петите, камък в сърцето, пепел и кръстове, рани от мними разпятия. Късно е... а може и да е рано. Изпочупени лампи- сърдечни аритмии по паважа на времето. Ням е олтарът, вкиснато виното. Причастия празни в стисн
Забравена рима Една заключена душа отново е сама, в забравеното "някога" била е тя добра. Но днес сама е в крепостта, до която я доведе лудостта. Едно пресъхнало море отново чака - да го погали слънчевият вятър ... Някога те бяха хоризонт, сега са само сянка, останала без дом. Една изчезнала дъга се скита, над пустинята, тя вика - защото някога бе тъй красива, а днес е само част от всичко сиво. Една забравена жена отново страда, като изгарящ ангел - в св
  • shanna
И така тази друга седмица, стана няколко седмици... Днес най-после я зърнах... дойде на срещата с характерната бавна походка с леко поклащане, говорейки, по телефона. Аз, разбира се, едва се сдържах да не се разплача от радост. Поговорихме си за нещата от живота, всеки сподели какви ги върши... Тя спомена, че се е разделила с Иван. Също така, каза, че иска да бъде сама. Аз се правех, че вече нищо ми няма, въпреки че на няколко пъти бях на ръба да се просълзя. Исках (и още искам) много работи да
Тази нощ тъмнината е изгубила окото си.Няма звездиТишината е точно такава,като онази - "пред изстрел".Прокраднати стъпки...силуети изопнати...невротично превъртане на дублирани ключове... Тази нощ луната си е поръчала почивка,някъде от другата страна на Млечния път,или може би от другата страна на живота ни- там,където мечтите са достатъчно избелели,за да се познават...а огледалата са заключили очите на небето, да не плаче. Тази нощ дори утайката по ръба на чашата евтино винд не изглежда доста
Целувам те, ти стенеш. Боли, когато те целуват за последно. Боли когато знаеш, че от теб не ще остане нищо. Месата се разпадат, костите на прах ни стават. И вятъра, немирен и невинен, разпръсва ни по цялата земя, поне посмъртно ний света да видим, без очи - слънцето не заслепява, но света усещаш, виждаш. Без уши, но вятърът нашепва - сухи клонки от мечти.Без пръсти битие докосваш, морето чувства вместо тях. Без носа си - ухания прекрасни, попиват листата вместо ноздри. И така, понесен над света,
Намълчана. Недошепната въздишка съм. Неми спомени зад празни погледи, сетива пресипнали от викане, недоспала сладост върху кожата... Надежда, като трънче нейде в дланите, а по луната – черно-бели силуети... Единствено упорството да те дочакам, на утрото в очите напрашели свети.
Минавам изправена гордо, поела дълбоко дъх от свежия полски вятър. Вървя и въздишам, стъпките заглушени от висока трева, пазят съзнание за свята пътека. Сън... вечен и безбрежен... Земята е ледена и черна. Няма начин да изляза, или поне теоретично, та какво съм аз? Вдигам ръка, но не виждам, че минава през черната пелена на пръстта. А усещането е странно, сякаш съзнанието ми е някъде с червеите и къртиците. На сърцето му е тъжно и горчиво отново оставено без отговор, само усещането на черната
Излъгана, за кой ли път излъгана и дяволски сама и наобичана съм... По кожата - следи от синева, била за друга- нея са обичали. И тя се е промъквала среднощ в най-скришното на пръстите където целувките ми - парещи следи, са търсили пътека до сърцето му... нешепнат стон, негата зад очите, надраскано по мислите докосване, неистини зад сластни ласки скрити и нощ след нощ... очакване за още... многоточия. Излъгана, за кой ли път излъгана и наобичана сега съм.
For those that are big fans of the command prompt, it often saves time to be able to open a command prompt from a folder you are currently browsing. There are a few ways to do this. Only When You Need It If you will only use this now and then, and don't want to modify your system at all, simply hold down the SHIFT key, and right-click the folder. You'll see the option to Open Command Prompt Here. Always and Forever If you use this function often, why not just have it av
  • to4i
Помощната програма на Windows (WinHlp32.exe) вече не е включена в операционната система Windows. Windows Help (WinHlp32.exe) е помощна програма, която винаги е била част от версиите на Microsoft Windows още от операционната система Microsoft Windows 3.1. WinHlp32.exe е необходима за показване на 32-битови файлове с помощно съдържание, имащи файлово разширение ".hlp". От доста версии насам програмата Windows Help не е имала основни актуализации и вече не отговаря на стандартите на Micro
  • to4i
Прибрам се преди малко към къщи. Минавам с колата покрай една застрахователна компания и какво виждам. Един дебел... наистина грозно дебел циганин чиято риза не успява да покрие висналия му корем. Има си мустаци - задължителни за всеки пазещ светите "ромски" традиции. Бърка си в носа с показалеца на лявата ръка... Ама то един пръст... носа и той не лъже. Половината пройзводно на носа остава по мустака. Сменяме ноздрата и ръката. До циганина чисто нов джип Инфинити..., черен естествено... ин
... и мина право през краката ми. Тъкмо бях спряла за минутка да си почина от устрема, който бях набрала, и спуках гума на веселото ми трабантче, каращо върху меките пухкави облачета на магистралата "Действителност". Чудя се дали има специална винетка за нея, или може би нямам книжка за вискоскоростната пътна лента "Щастие". Не знам, като катаджия изскочи иззад лимоновите дръвчета по продължение на пътя, с отскубнат знак STOP в ръката и ме спря, поиска ми документите, удостоверяващи че имам прав
Ето ме пак - съвсем малко преди първия ми пост Причината за втората ми, така скорошна поява е, че се сетих да сложа едно стихче, което написах съвсем скоро, без умисъл да вложа нещо в него. Но се оказа, че подсъзнанието ми си е свършило работата. А ето го и великото нещу: " Един поглед през прозореца. Търся хоризонта - няма го. Тихо мълча. Тежки капки. Като копия. В перваза забиват се. Нейде зад планините нещо проблясква. Вълнува се. Лъчи тънки. Страхливи. Насочват се
Здрасти, здрасти. Почвам си дневника с надеждата да е малко по-добър от предишния, който започнах. Та, така. Вече ще ви опиша състоянието ми в момента, че хич не е розовко. Седнала съм си на псевдо-президентския стол пред бюрото, нахлупила съм слушалките и давя налегналата ме меланхолия с песни на 3 Doors Down и Ill Nino...и малко Evanescence. Хрупам си обичайните Хогаренас (както ги наричаше продавачката на лавката в старото даскало - Загоренас )... мисля си защо въобще се захванах
Съзнанието ни е неконтролеруемо ... освен ако не сме абслютни "извънземни" Явно така сме устроени, няма начин да го игнорираш и асимилираш изцяло. Всяка една мисъл, всеки един "флуид" или "импулс", или как да го нарека незнам оказва влиание на ежедневието ти на дейстията на всичко дори и да не го усещаш. Съзнанието ти е като друг човек, който някой път дори не съзнаваш, разхожда се по терлички и е непредвидим ... А всъщност са много хора вундеркини стоят си там в мозъкати и приемат импулсите.
До три години Microsoft ще пусне следваща версия на операционната система Windows. Разработката вече е известна вътре в корпорацията като версия "7", а новината за нея идва от фирмената търговска конференция, проведена миналата седмица в САЩ. В Редмънт са решени да ускорят пускането на нови версии на пазара, след като последната операционна система Vista излезе пет години след XP. По същия начин компанията ще ускори обновленията на браузъра Internet Explorer. Windows 7 е част от новия план н
  • to4i
Тик-так, обаждаше се стенният часовник, тик-так. Времето тече бързо като цяла вечност. Една минута, един час, всичко е едно и също. За миг токът спира и всичко пак става приказно. Тъмнината, горещината, лекият вятър, светлините по улицата, като улица няма. Мълчанието. За миг пак съм жива. Както преди. Танцувам самичка в мрака. За да си припомня всичко това... за да забравя. От години е така пусто. Но не около мен, а върте в мен. Мисля си, че обичам и сигурно е така. Обичам милион пясъчни образи,
Кире,пак съм аз(то не че има кой друг да пише в теб ). Имам невероятна новина-утре заминавам за Гърция.Най накрая ще видя леля и вуйчо-новото попълнение в семейството. Ако не си наясно-преди половин година леля ли се омъжи за един кипърец.Предполагам че и тази година ще бъде страхотно,поне миналата година беше повече от невероятно преживяване.Моето семейство е от Атина и можехме да видим акропола и Партенона на живо. Беше повече от невероятно. За съжаление нямам снимки от там,защото е забранено
В тези празни и скучни дни единственото, което ме спасява са мислите за Нея и музиката. Миналата нощ пак я сънувах, но този път беше различна. Този път беше такава каквато е в реалния живот. Сънят не беше идеален - такъв какъвто искам. Не я виждах такава каквато исках да бъде. Беше самата тя - мрънкаше, оплакваше се. Въпреки всичко този сън най-много ми хареса. Аз отново й казвах, че я обичам и че искам да бъдем заедно, а тя изтъкваше фалшиви причини. Не се сдържах и се разплаках, а тя ме цел
Проститутката с размазния грим седи разкрачена на стола насред празната стая. Цигарата догаря в ръката й, пепелта пада по скъсания й чорапогащник и като малки искрящи звезди гори бялото и бедро. Устата й, с изядено червено червило е полу-отворена, сякаш шепти беззвучни протяжни думи или е жадна за целувка. Очите й - големи, дълбоки и тъжни са загледани в невидим, несъществуващ предмет на стената. Сълзите й текат, обливат бузите й, спускат се по шията й и облизват гладките й обли гърди, които се
Нямам някакъв план или предварително намислено какво да напиша. Просто пиша, мислейки. Раздвоен съм, искам да я видя, да усетя неповторимостта й. Умението й да живее и да се справя с някои "проблеми" изключително много ме радва. До толкова я обичам, че дори ми харесва когато се оплаква или намира кусури на нещо или някого. Преди когато се виждахме всеки ден постоянно бях свидетел на тези работи, но сега те ми липсват, липсва ми и тя. Иска ми се да я видя - отключвам клавиатурата на мобилния,

Статистика

  • Общо блогове 1773
  • Общо публикации 18437

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.