Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

марси - дневник

Лястовица бяла

В настинал ден,с дъждовни чувства за тебе ще съм клонка за огнище, която с топлина да нараниш. Под сухата ми плът ще се взриви сърцето ми,събрало шепа вяра, че съм за теб онази лястовица бяла, която с къшей сила в нозете до края на света да дириш... че и оттатък.
марси - дневник

Дали

Солено в очите и капчести дланите, песъчинка е камъкът нейде в сърцето ми, избеляла дъгата, пепелища и клади... и е толкова ниско,на лакът небето. Стягам дълго багажа две-три снимки, бутилка и нащърбена чаша след снощното вино. Нечетливи пейзажи,графит и мастило- само мигване плахо... ДАЛИ НИ Е ИМАЛО?!
марси - дневник

Да ме търсиш

В дланите ми кротко е заспало олекнало желание за още. Крехко като огледало докосването плахо на ръцете взривява пресекливото на чувствата. Заключена в най-мекото на шепота страстта дълбае сладост върху устните. Сега да си отидеш ще те пусна. В незрели изгреви на гладката ми кожа топлината пръснал, от искане за още ослепял и цял желание самотно... До утре вечер да ме търсиш.
марси - дневник

Вярвам

На съпруга ми Уравновесена, малко уморена, но още млада, мъничко красива присядам вечер в тъмното до тебе и вярвам, любовта не си отива. Отиват си годините и дните, проблемите, приятелствата, хората, назряват клюки, тайни са разкрити а нас ни стяга в обръчи умората. Стените ни тежат, но с тях е тихо. Не идват гости, не горят звезди. В един безкраен, двоен кръг се скитаме единствени и първи, и сами. Уравновесена, но и още слаба се връщам вечер с прашни ходила и вярвам, любовта не
марси - дневник

И тази мекота

Каква е тази мекота в очите, по дланите,по кротките ти пръсти. В душата ми крещят палитри и ветровете сред тревата на чувствата сърцевината разкъсват с еротични писъци. Пастелно лекичко докосване по влажните ни кожи и премаляване за още зелено страстно невъзможно. Зад миглите ми натежали пулсират хаотични мисли дъхът ти лудостта ми пали, боли ме да те искам. И тази мекота в очите...
марси - дневник

Коя ще съм

Коя ще съм когато си отидеш?! Забравила на нежността си името, самотна сянка сред пастелни утрини, взривени сетива,крещящо минало. И някаква натрапчива обида- невярване,че ни е имало. Думите-заключени в зеници. Устните,отворени за ласка и недокоснати останали... Ръцете ми, рисували до вчера по кожата ти светове от обич, заключени да паднат върху скута, изтръпнал по желания за още. Горчивината на самотни нощи. Спомените - сляпо утешение, надежда да се видим,без да се разминем-
марси - дневник

Тополата

Вкопчена за стръмното отсреща една топола слънцето попива, налива спомени в албум на вечното, душа, в очакване за дъжд присвива. Скалата кротко сянката й носи, заплита корените в здрави вени, изтрива невъзможните въпроси и заличава пръстите на времето. Сега е гола. Свърши листопадът. В краката й слънцата кафенеят. И невъзможно е скалисто-бялото, гнездата горе плахо студенеят. До пролет. Ако някак оцелее. Душа затиснала през зъби-клони. С надеждата, да се пробуди семето и да потръп
марси - дневник

Призрак на дом

Не построих за двама ни дори колиба, не исках да те вържа със мечти, това,което обещах отмина и... ето,че сега не ни горчи. И се разделяме- съвсем човешки, без упреци,без погледи встрани, преминали нормално всички грешки и всички обяснения в лъжи. Нормално... Но защо така ме мъчи призракът на дом за теб създаден
марси - дневник

Паднал ангел

Безсънно-сънени очите на тъмното са, вик на паднал ангел е сърцето пред намастиленото утро. Безкрайно тихо, ерес и божественост нахлуват в сетивата. Късно е. Наранено крило на пеперуда оплаква спомени по полети. Накрая на света, не този-другия, отвъд пределността на непределното, днес и вчера играят карти. Заложили безкрайността между безсънно-сънното пред изгрев... и някаква неясна диря, навярно от сълза на паднал ангел. Късно е.
марси - дневник

У дома

Сред градския си дом,с уют на вещи- самата вещ на лично лицемерие, със пламъчето трепкащо на свещите рисувам нощем цветността на времето. Рисувам изгреви с петна от слънце, от птици - не събудени треви, зелено,за бръшляна в двора плъзнал и розово,за детските ми дни. С оранжево насищам синевата в парче от огледало за небе... Така денят ми,свил се от очакване, забравя липсващите си нозе. Избягали отдавна при полето, където тревисти стъпки водят към дома, зад бурени,в спокойствие изп
марси - дневник

Равносметка

Скъса ли се нишката сърдечна, пулсът ли от бягане се срина, мислите ли изкрещяха стреснато, или просто ... някой си замина. Някой- срещнат в дните ни безцелни, поздравен без поздрав- само с устни, бегъл спомен във души обемни, спирка в повседневното препускане. Ненаучени да се обичаме, ничии, разминали се с никой. Плещим автентичните си притчи- компенсации за драни викове. В центъра на общата си съвест кърпим памет с дупки от мечти. И ако си тръгваме на съмване, крием експлоди
марси - дневник

Сърцето ми тъгува

Сърцето ми тъгува. Затиснати от тежестта на клепачите ирисите- оплаквачи безмълвни поглъщат сълзите, не плачат. Навътре в себе си викам, крещя на измамниците думи. Солени слепоочия блъскат кръвта горчива и тъмна, бавна от безводия, гъста от спомени по ласките ти. Сърцето ми тъгува. Докосване на непознати. Спъвам се в чужди "обичам те". Истерично пръсва се тишината- до вчера обща, днес неприлично различна. Къде си?! Сърцето ми тъгува.
dindi - дневник

Отново недовършено....

Напоследък оприличавам хората на пътници...все на някъде тръгнали, вечно начертали някакъв маршрут.Целта е да се стигне от точка А до точка В, накрая, за да разберат, че е време да поемат към точка С. Човешкият живот ми прилича на някакво неуморимо ходене, а на всеки пътник му личи по кой път е поел. Външни белези- всички ги имаме. Те нямат общо с цвета на очите, а по скоро на колите, които притежаваме, на дрехите, които носим. И тук напук навсякакви мъдрости тези с най - окъсаните дрехи, не са
  • dindi
Lagrima de oro - дневник

дали? или?

дали не трябва да бъда разбита до последно, за да може да ми мине. дали не трябва да изгубя и последната си бледа надеждица, за да може да ми се случи нещо хубаво. дали трябва първо да стигна дъното на физическото и емоционалното си страдание, за да мога да се изправя като феникс от пепелта. не знам как да отговоря. може би трябва да продължа да се боря за своето щастие, ден след ден, без значение колко се наранявам по пътя. или по-добре да зарежа всичко на течението без да ми пука нито колко съ
марси - дневник

Присънно-сънна

Сред залези, присънно-сънна, почти докосната, недорисувана и цялата пастелна сянка... на икона или разпятие... разсипана дъга оттанък ниското, с очите на жена и много повече, душата ми- прострелян прицел потъва в мекосладкото на кожата ти. Искам те. Недосънуван, разсипан вятър в дланите ми плаче. А мокрите следи по устните- среднощни стъпки на разнежено море са. Блещукащи следи- седеф в мастилото на мидата превързват наранено-синьото... за да те искам- с невидими
Дневник на едно създание ;]

ГорещО катО чай ; )

Здрасти на всички! Как сте? Добре, предполагам, но най-вече сънени, или пък още спите... При мене живота си върви с пълна газ. Чак започнах вече да се задушавам в дима, който изпуска. Зад гърба ми останаха някои стари любови, някои приятели, но сякаш вече започнах да се отърсвам Може би, защото намерих нещо, или по-скоро някого, на който да се крепя. Откскоро започнахме да излизаме, но виждам един човек, със сходни интереси на моите, и с когото можеш да прекараш 6 часа без да ти писн
черна котка - дневник

чернобяло котешко мяу

http://www.wendler-im-netz.de/art/photo/_img/Peter.jpg http://web.mit.edu/yelya/www/lj/black%20cat.jpg http://ella-kitten-photos-cat-photos.fuzzu...ose-on-sofa.jpg http://www.marcpalaus.com/images/blackwhite.jpg http://whatdoiknow.typepad.com/what_do_i_k.../pierrela22.jpg http://www.freewebs.com/thegrantgirl/CGK%2...phy/cat%201.JPG http://photoblog.hu/images/20051022.jpg http://skater.waarmaarraar.nl/blog/5425/GO/30/Skater.html http://pah2.golding.id.au/images/Drusilla.jpg http://ohjoy.
марси - дневник

Белези

Задъждели зеници, топло и мокро и солено по скулите - не сълзи, вадички желание ближат устните. Мисълта, че те искам полекичка пристъпва по ръба на душата ти, влудява те като вятър... И са безполезни думите задраскали следите от задъждели зеници, топло и мокро желание... по дланите- за вятър.
марси - дневник

Скрежолед

Тази нощ небето е изсипало снежни обещания за нежност, утрото-прозрачно и притихнало спори над дилемата за вечност. Облачно е. Сиво от мъгли, дворчето със кестените стари къта спомените за щурци под въздишки с избелели пари. Някой странник минал е в зори и следите му чертаят писта. Не че белотата ми горчи, но да съм пречистена ми писна. Не че не очаквах този сняг, свил в кошмари врабчовите мисли, за неврозите ми - явен знак, към душата - намек за почистване. Стъпки приглушени ли
марси - дневник

Заесенява

Заесенява. В тънкото на мислите чупливи многоточия разсичат дъгата. С оттенък на ръждиво е златистото в ръцете на тополата отсреща. А синевата- избеляла. И будят нощем пресекливи удари невротизираните чувства. С усещане за безвъзвратност крещи сърдечното клепало... Пусто е. Сезонът на очакването свърши, а казват - любовта е без сезони... Лъжат. Самотно утрото оплаква голотата си. Невзрачно-чуждо, истерично взривява писък птичи тишината- оглушала по зелено. Заесенява...
марси - дневник

Замина си деня

Ненадейно изтля и стопи се като сянка зад пъстри зеници сякаш в струна,небрежно опънал на дъгата юздите дъждовни, този ден. И едва ли ще помня как несресан и стар си отива, крак провлачил по билото сиво - странен просяк в джобове протрити за минута отсрочка пред края, трийсет сребърни гроша е скътал. На здрачаване, точно когато в тихо ложе полягат тревите, камъкът е само зрънце пясък, изтекло през насечените длани на онемял щурец. Като във приказка, прошепната насън, очите му
марси - дневник

Ето ме

Горчиво ухание кафе и канела кожата ти млечнее разтопено сребро и коприна- тънички пръсти протяга луната влажна плъзва се вадичка сладко желание разтваря настръхналото усещане някъде под брадичката примижава в очите ти на върха на езика заспива полюшвана заслушана в шепота пресеклив на сърцето ти... ЕТО МЕ!
марси - дневник

Възможно ли е

Полягат уморени сетивата в постелята на меките ни длани. От чувственост взривена натежали телата са, а в кроткото на устните въздиша, пресекливо от желание, стенещото ехо. Полекичка едва-едва на пръсти в душите отмалели се прокрадва най-сладкото усещане за обич. Възможно ли е да ме искаш повече?!...

Статистика

  • Общо блогове 1773
  • Общо публикации 18437

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.