Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

Минута мълчание...

Тюленово...

Загледах се в една палатка под остра ръбеста скала разпъната в заслона тихо подухвана от вятъра на отминаващото лято и тътена на бурното море... До нея огън вяло си догаря разнася мирис на угаснал вик на гларус недостигнал небесата и спомен за застинал миг... Загледах се в това отдавна и пясък в шепите събрах за всяко лято по една прашинка за всеки спомен по една сълза и тъжно скрих се сред вълните на заблудените ми дни...
Минута мълчание...

Сън...

Прегръщам отново възглавница небесно синя... мокра... презряна от сънища приятелка на нощите без теб... Разказва ми как оцеляваха ръцете ми самотно изтръпнали в очакване да те докосват... Как скривала очите ми притихнало се моли да се събудя преди да отлетиш... Как пазеща ме от обезкървящите кошмари на празното попивала потта ми... Как на дъха ми огъня поливала със твоя аромат на тиха пролетна река... Прегръщам я отново... Нека ми разказва... За слепите усмивки на страха ти да ме призовеш... За
Минута мълчание...

Една простотия...

Ти ще се върнеш ще ме търсиш пияна от сляпо желание но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш по морската пяна ще молиш вълните но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш с надежда голяма ще искаш цветята но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш в дъждовната драма ще търсиш сълзите но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш в небето ми взряна ще питаш звездите но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш в земята разляна ще галиш тревите но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш дете умаляло да търсиш
марси - дневник

^*^

Така да те докосна. Недокоснат. Ръцете си протягам - бели гарвани. Разсипана мъглата по нозете в светлосенки... Шепот. Усещам стъпките ти до сърцето си - розова пепел по миглите на облака, плъзва език небето върху ушенцето на дъгата, лепнат от сладост пръстите на вятъра – любовник неверен. Захарни пръчици – сълзите на утрото, светлосенки и розова пепел, докосване на бели гарвани.... Защото ми се случваш.
марси - дневник

***

Полекичка се плъзва в сетивата усещане за буря. Притихнало небето е сълза по скулите на вятъра. Мастилена – крило от пеперуда, синевата примижава онемяла след допира на дъжделиви пръсти... Когато, в разсипаното утро полекичка се плъзва в сетивата усещане за буря.
Минута мълчание...

Времето...

За теб мисля и дните броя откакто те няма и казвам си тъжно в очите ти взрян че пак ще те срещна след дни след години ти пак тъй голям аз пак вечно малък ще бъдем един срещу друг и пак ще се гледаме тъжно очи в очи всеки от някоя стара безпаметна снимка...
Минута мълчание...

Недей да сънуваш...

Не се обръщай щом си тръгна не спирай да дишаш не затваряй очи... Недей да разсичаш на две тишината... Недей да сънуваш... Мълчи! Ще видиш как лесно листата наесен умират и всичко боли как птиците и последната песен отлитат отлитат отлитат...
Минута мълчание...

Пост...

До утре... Сънят ми ще гони лисици из тъмното на пролетта дъхът ми ще пълни зеници със смелост и самота и няма да чакам войници пред вратата с букетче цветя... До утре... Последни крила над умрелия залив сънят ми - отдавна уморен ще носи прекършени стомни като жажда за жива вода и корабите все тъй бавно ще напускат деня на моето днес до утре... ...толкова е нежно. Защо се оправдавам?
Минута мълчание...

Есен...

Следи от избягал сън пресичат сутрешната пепел от нощната оргия на звездите... Земята е скована от сълзите на изоставеното от слънцето небе... Треперят голи дървета... Мълчат сиви прозорци... Есен е... Само есен... Какво ли ще стане когато зимата дойде....
Минута мълчание...

Делириум...

Събудих се сред снежното легло където на пролет ухае... Сам бях... Наоколо спящи дървета от замръзнала младост... Студено мълчание на смутени замръзнали пори напомни на душата ми беззвучната песен на вятъра... Сам съм... ...сред снежното легло където на пролет ухае... Белите устни на бялата нежност притварят очите ми в бяло...
Минута мълчание...

...

Нещастните сами отиват до водата да търсят себе си сред облаците отразени тъмни и тихо капят от лицата сълзите им като дъждовни рани... И няма истина в която живота си да облекат че на изкуствените думи голотата не дава топлина по-дълга от краката на лъжата а без топлина изглежда мъртав е денят... И сенките изглеждат по-реални от труповете на които са обречени и скитат като роби след греха им миниатюрни нощи без звезди... А те проклинат тишината на двуизмерната си същност
Минута мълчание...

...

Стая. Две черни точки на тавана твърде далеч една от друга за да бъдат очи. Прозорец. Леко открехнат - отвън шепнат тихо. Часовникът на стената мълчи. Куфар. Разсеян слънчев лъч към вратата пълзи. Пътека. Някой шепне. Дъждът идва тихо. Тръгвам. До следващата празна стая...

Статистика

  • Общо блогове 1773
  • Общо публикации 18437

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.