Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

elisladkata - дневник

яки вицове!

Който обича смешки това място е за него !!! Тук ще съм написала разни вицове и ако някои прочете нещо което го обижда да знае че съм го написала за смях не за да обиждам хората!!! Блондинки: Въпрос: Защо няма вицове за брунетките? Отговор: Защото блондинките не могат да измислят! Две блондинки работят в строеж и едната гледа че другата вади пирони и някои ги остава а други ги хвърля и я пита: -Защо някои пирони ги хвърлаш а други не? А другата блондинка и отговаря: -Ми защото ня
Lagrima de oro - дневник

Love Is Gone

Въпреки, че заъснявам за контролно по химия, за което не успях да си науча, въпреки, че компа ми забива, и че заглавието на статията ми е абсолютно противоположно на това, което ще пиша, аз все пак ще го напиша ! Обичам те! Щом можеш да ме разплачеш, щом можеш да ме разсмееш и да ме караш да мисля за теб, значи те обичам. Един път за малко да ти го кажа. Знам, че е по-зле така. И все пак. Обичам те, без да искам нищо, без да обещавам нищо.
Минута мълчание...

Рожден ден...

Празнувам днес рожден ден на един приятел... Самичък пия чашата до кръв изгаря устните ми и сълзите чакам над восъчните свещи да покапят... И пръст ще срежа вместо торта и болка ще преглътна вместо вино и ще си спомня бе непоправим мечтател... Празнувам днес рождението на един умрял приятел...
  • vboychev
Минута мълчание...

Одесос

Когато тръгвам пак по пътя си узрял към вечно стария сънуван град Одесос се питам кой съм и дали съм цял и светлините във очите ми къде са... Къде е морското дете което криех в топлата си кожа защо безумното море изрязах от сърцето си със ножа със който в брежните дървета дълбаех кораби моряци и нямаше по цялата планета по-светъл път от лунната пътека... Завръщам се... Болят ме дните на хората във този град не виждам във очите им очите на детството... Градът е сля
  • vboychev
proletsearch - дневник

Музикален кът - Инструментална музика за ценители

Реших да сглобя компилация от любимата си инструментална музика и да я публикувам в своя дневник. Надявам се ви допадне Instrumentals Vol.1 Tracklist: 01. Surrender 02. Breathing Below Surface 03. Dzhessy Cook - Solnechniy Zontik 04. Jesse Cook - Luna Llena 05. Azul 06. Cascada 07. Blonker - Fantasia 08. Nicolas De Angelis - Jalouse Andalouse 09. Gipsy Kings - Inspiration 10. Antonio Cobo - Piano 11. Shahin & Sepehr - Nature Boy 12. Ottmar Liebert -
Lagrima de oro - дневник

Всичко започна от "Илиада"

Припомних си старите дни. Старите хора, макар и в опаковката на настоящите. Времето, когато всички бяхме други. Малки, наивни и чисти, не знаехме какво е злъч и омраза, нито сарказъм, не се бяхме обиждали и наранявали с желанието всеки да надделее и да застане отгоре. Казваш, че са били детски увлечения. Може да е било така. Сигурно е било така. Но, ах, как искам пак да съм дете. Искам пак да си играя със децата без да има значение нищо от външното, там, където е важна само душата. Искам пак да
Минута мълчание...

Моля те...

Къде ли танцуваш сама под звездите с протегнати в мрака ръце очакваща нежното да на морето и спомен за скъпо лице... Къде ли танцуваш прегърнала вятъра люляна от тъжната му нега целуваща сляпата болка на пясъка с всяка последна сълза... Къде ли танцуваш с песента на делфините разлистила огнено мокри коси облечена в страсти в желания в трепети... За мене танцуваш, нали... За мен пожелаваш звездите горещите съня им във танца ти луд луната в греховния ритъм на свещите прогонила
  • vboychev
Минута мълчание...

Cure...

По жълтите камъни свили очите си в пукнатини към живия плет се промъквам с тревожно настръхнали ръце и напукани пресъхнали устни... Ще спра до зеленото рошаво корито от нежно стърчащи стрели и припалвани свещи ще умия очите си в тревожните сънища ще влея душата си в корените ще скрия ръцете си в безмълвието и бавно вятърът ще ме поклаща... сякаш искам да се върна по жълтите камъни свили очите си в усмивки...
  • vboychev
Минута мълчание...

Върнах се...

Върнах се... Тук съм... Отвори ми! Приеми ме! Прегърни ме както само ти... гушни ме... Твой съм... Няма да си ходя вече... Няма да накъсвам нощите звездите няма да събирам и луната няма да проклинам че на теб прилича а ще я обичам както само ти... Морето ще обхвана в шепи за да те измия от тревогите с любов с устни ще те прочета всяка нощ ще те прочитам ще те пея ще те сричам ще те шепна докато изчерпя думите сълзите докато не пресуша очите докато ме милват както само
  • vboychev
Минута мълчание...

Слов...

колко бури са нужни още на сърцето ми да престане да гони шумящата ярост на дъжда в кръвта ми и да спре да те чака… колко слънца са нужни още на очите ми да угаснат във безумно безлюдни планети изгубени в друга чужда вселена и да спрат да те чакат… колко въглени са нужни още на ръцете ми да изгорят в безцветни непроходими пустини с изсъхнали вечностни кости и да спрат да те чакат… колко тръни са нужни още на краката ми да изтекат по пътеките остро безкрили до онова там където
  • vboychev
Минута мълчание...

Картина...

едно проскубано слънце трепти като болно око в мръсно млечната козина на настръхналото от болка небе и тук в някакъв парк забравен с изгубени алеи в грешна трева и избягали от скромна картина дървета седя на тъмна изплашена пейка и трябва да свърша работата на дъжда преди да дойде слепотата на нероденото дете в сърцето преди да изрежат (изключително нежно) пъпната връв откъм гърдите невидимата нишка която ни свързва с необятното желание да умрем преди да се появи слепотата трябва
  • vboychev
Минута мълчание...

DOUBT...

дали да те обичам тук на този бряг в ръцете ми да те оставя да изтичаш като пясъка разгърдена като морето да ме обливаш с вълните си разпенената страст да ме изгаряш с ръцете си като слънцето да ме помилваш с косите си като вятъра да те обичам като самотата на този бряг…
  • vboychev
Минута мълчание...

Вечер

Не исках да идваш на моята песен, години събирах я - нота по нота, куплет по куплет, стая по стая - сякаш не исках да идваш въобще - имах си песен, имах си тая моя си мисъл, че съм си добре... После се съмна, стана горещо и ти й дойде... Никак не исках да идваш на моята песен. Място? - да, има. Е, щом си дошла, влез, съблечи се, пей се като удома...
  • vboychev
Минута мълчание...

Гарно...

Не няма да чакам повече влака... Когато пристигне и слезеш от него аз ще съм много далеч и всички лица по перона ще приличат на моето и само тогава (и никога след това) ще усетиш колко необхватно ми липсваш... Не няма да чакам...
  • vboychev
Минута мълчание...

Б.Е.

Знам някой ден пак ще те срещна... Ти пак ще си искрена аз пак ще се опитам да излъжа и новините ще забравят да се случат... Ще бродим по алеите покрити с неуважени от детското безсмъртие листа и кестени бодливите ласки на стария вятър ще ни молят да си спомним колко нежни сме били... Ще стъпваме тихо аз уж наивно усмихнат с гирлянди в очите ти сгушена в препарирана яка ято врабчета ще търси звездите а ние ще търсим слънца... Ще казваме "сбогом" наум всеки път щом от клон
  • vboychev
Минута мълчание...

Есен...

Мълчим отново загледани един в друг следящи с присвити очи развените от вятъра коси из които се реят беззвучно последните птици рисувайки тъжно безпомощността си пред новото... Мълчим отново и само нелепите мисли за далечни пътища ни връщат обратно загледани един в друг под ужасяващата ярост на вятъра...
  • vboychev
Минута мълчание...

Тя идва...

Тя идва сякаш е дошла отново тя и зимното утро на кристали в дългата й коса присяда тихо много тихо както само тя научена сякаш да оставя спокойното от смелост и самота блестят под очите й сенки от бури но тихи както само тя и тъжно много тъжно по тялото й плаче красота... Знам пак ще ме рендосва ще спорим с бялото на очите между бялото на стените дали си щастлив? това ли е твоята мъдрост необладана зона на изначален мрак това ли е скъпото изведнъж когато детето разбира че ок
  • vboychev
Минута мълчание...

Бесове...

Тук ли ще страдам... Така ли... Стаята ми се напълни със кошмари въздухът си тръгна и кръвта ми черно подхранва ужаса че съм загубил приказките дето някой ми разказва песните които тъжно ми е пял ласките с които ме приспива устните с които ме завива силата да ме спаси... Тук ще страдам... Тук ще падам всеки ден и всяка нощ тук ще моля Господ някъде във рая ако срещне песента ми да я върне долу в ада поне в тъжното си време пеейки да страдам...
  • vboychev
Минута мълчание...

Безвремие

И пак ще заспим на брега когато луната изгрява прегърнати един в друг като изплашени невръстни птици под градушката на звездите... И пак ще сънуваме оня топъл сън за зелената трева и мъдрите дървета за паяжините на слънцето над белите сълзи на сутринта... И пак ще се събудим... Някой ден...
  • vboychev

Статистика

  • Общо блогове 1773
  • Общо публикации 18437

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.