Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

Тежат цветовете на дъгата разсипани върху стъклото на очите ти. Пастелно примижава залезът в зениците. Ръждивата му диря дълбае в облаците въпросителни и притаено тихо е – като през буря. Сърцето си дочуваш. Мокър спомен за докосване по устните... Самотен и навярно по-самотен от всякога търкулва се денят. Тъгува в горчиви изгреви палитрата на сетивата и наранени чувствата сънуват МЕН Къде съм?! С ветровете да ме търсиш.
Защо, очите ми се взират, защо, устните жадуват, защо, ръцете ми те търсят, защо, сърцето ми изгаря. Копнеж и унес неусетно, сливат се като желание, да си до мен , да те има, бъди ти моето мълчание.
  • smirena
Като очакване,като желание, като открадната целувка, като миг събрал отчаяние, като надежда и още нещо. Като залеза с очарование, прикриващ моята си нежност. Като изгрева, очакващ ме, като изтрялата в мен обич. Като нощта,която приютява ни, със своята магия несравнима, очаквай ме,когато друго нищо няма, очаквай ме,когато пак сме два
  • smirena
Благодаря ти ,че те има, че си нещото,което ме изпива, на малки глътки-докога, ще бродим в нашата тъма. Благадаря ти ,че повярва, благодаря ти ,че намери, най-ценното у мен-душата, щастлива правиш ме, крила даряваш ми да литна, при теб ще се приземя изнорена, с думи нежни приласкай ме, с пог
  • smirena
Оставям да ме водиш, по своите пътеки, щом с теб съм ще мога, да се преборя с всеки. Натрапват своите истини, зад думите се крият, аз искам само истина, по-силна от живота. Сплотява и разделя, нашето съзнание, кои сме не можем, дори да си представим. Явяваш се и в мрака, пътека ми проправяш, з
  • smirena
Не искам да те загубя, когато те намерих. Приятелствато по- ценно, дори от любовта е, приятел се намира трудно в живота, а да го изгубиш,губиш нещо свое. Дали съм аз невинна, или наивна,времето оставям, да съди и прощава, но теб аз да загубя, не бих си го простила. А може би обичам, дори не го съзнавам,
  • smirena

...

Остави да свети нежна светлина, тя извира от сърцето, пътя ми ще сочи в тъмната гора, то ,какво е живота, една игра. Живей деня,като за последно, целувай жадно,като за последно, дишай,като за последно, искрен бъди, че утре може да ни няма, живота е една измама.
  • smirena
Как така ме намери сред телесния зов за любов на толкова други жени непоискани, сякаш мислите преболели да чакат докосване в мрака са те искали истински. Сякаш дланите укротели от плахост за докосване сляпо са те носили в мекотата на пръстите... И са искали още. И са чакали още.... И с душа непокорна,некръстена – премаляла в очите ти лягам. Късно е за последно докосване и си мисля за после... Сетивата ми някой е вързал на възел.
Дихание на роза ме опива желание розово вълнува. Докосвам нежно розово,червени цветове и цвят на устни в тъмното зове. Упойващ аромат ме води там,където сливат се желания. Упойващ розов аромат очите кадифени гали.
  • smirena
За нея - жената родена от огън! За нея - красивата дива сърна! Аз пиша и вярвам, мечтая и мога да бъда в сърцето й лъч светлина. Тя бяга със устрем нагоре в скалите. Невинна се къпе с планински води. Разплита коси и присяда с орлите, а нощем в очите й греят звезди. Тя буря е страшна и полъх от нежност. Светкавица, скрита във стрък от трева. Ту близост желана, ту смътна безбрежност. Ту чаша с вода или кръст в синева. Тя древна е притча, и приказка жива. От мрамора диша, в дърво
  • Vedrin
4 часа сутринта - Гуен Стефани Събуждаш се за да посрещнеш новия ден луната се загуби за пореден път снощи... но слънцето най-сетне се появи и нашепваше.... Предполагам че се чувствам добре... Мисля че боли единствено тогава когато позволиш да проникне в сънзанието ти то е навсякъде по мен знам че ти си тук-в тъмнината гледам те докато спиш и наистина ме боли много... И всичко което знам е че ти трябва да ме дариш със всичко свое, нито с частица по-малко защ
  • smirena
Видях те в прегръдката на друга, не можех да повярвам,че е лъжа, любовта,която аз ти дарих, дадох ти всичко,което имах в себе си. Но всичко бе една лъжа, излъга мен,а после нея, това ли е твоя свят-лъжа, и ще останеш сам завинаги. Говориш за любов, но не я чувстваш. Ще се освободя от теб, за да продължа да живея.
  • smirena
Взирам се в далечината, търся те там в залеза, в изгрева на нежността, кралица съм на дъжда. Всичко,което помня, води ме към теб. Отворих вратата към сърцето ти, но помнех само мириса на океана. Ще забравя болката, време е да върна любовта, мъката ще заглуша, кралица съм на нощта. Ще пр
  • smirena
Нарани ме с ласки, укроти ме. Толкова е хубаво докосването плахо на ръцете. Помилвай ме. Изгубено в очите ти небето е. А аз съм пухче от перо на гълъб- невидима и видима, въздишка съм във крайчето на устните ти дето кротува най-желаната усмивка. И срича в неримуваното ехо на тялото ми отмаляло сърцето ти. Дълбаят кожата ми звездопади. Онемяла душата ми се пръсва- капчици седеф. И хукват сетивата подивели да връщат ласките ти и да бъдат наранени.
В мрака търся светлината, подай ръка,аз съм тук. Ще намеря в сърцето, късче любов,аз съм тук. Ще потърся себе си, в земята на утринната звезда. Ще потърся душата си, там във вечността,аз съм тук. Ще намеря себе си, там сред урагана, вятър ще ме брули, но аз ще остана. Ето ме,ще изпратиш ли ангел, ето ме,на крилете му да пол
  • smirena
Откъсвам първозрелите ти пориви - красиви плодове на младостта. И думите ти - светли, непресторени допълвам с топъл шепот на уста. Докосвам слънчелистните ухания на твоите обичащи ръце, събрали в шепа моите дихания с туптенето на мъжкото сърце. Преливам от мечтани нежностишия, в които те рисувам с акварел. Въздъхвам те при всяко мое вдишване. Изпявам те, докосвайки предел. Разгръщам те във полета на птиците. Догонвам те във синьото. Да спреш. А в нежната премала на зениците
  • Vedrin
Нежност прозира,като дантела, обич изригва, като вулкан. Спира вселената изумена, в нашата тайна се посвети. Носят се облак,след облак, вятър вие в голите клони. И любовта ни единствено наша,обгръща ни като магия. А там някъде броди самотник, копнее за целувка една, протягам ръка с устните пращам, нежна целувка,къс топлота.
  • smirena
Привличаш като магия, нахлу в живота ми като стихия. И нещото задрямало във мрака, събужда се за нежност плаха, открива се като вълната, която с устрем целува брега. А утрото пристъпва бавно, и сплетените ни души, няма кой да раздели. Аз съм човека, който пленява. Аз съм човека,който ранява. Аз съм човека,който обич дарява. Аз съм човека,който може да ча
  • smirena
Взривени сетивата ни полягат в ранимото зелено на тревите. Небесни въпросителни се давят във пъстрото на ирисите. Тихо е. Небрежна паяжина облаци разтегнали крадат от слънцето седеф, калинка си проправя път през рамото ми, в косите ми кротува вятър и кротичко въздиша лятото в прегърнатите длани. Кротуват мисли - свято съвършенство, присънно пладне, сънени душите... Палитрените чувства приласкала в ранимото зелено на тревите поляга укротена любовта ни.
Осъдени души се лутат в мрака, осъдена любов във мрака чака. Ще се намерят ли в света студен, ще възкресят ли любовта. Ще се търсят,там в бездната, на чувствата бушуващи. Ще се намерят и надеждата, ще води ги един към друг.
  • smirena
Обичах те ,не вярвах че те няма, огледах се ,не си до мен, допуснах те дълбоко в сърцето, как сега да продължа. Обичах те и образа ти виждам, там някъде, закътан във сърцето. Обичах те и те обичам, както никога до сега. За мен ти бе целия свят, за мен бе единсjвен ,а сега, ти казвам сбогом и тръгвам, а сълзите се леят като река.
  • smirena
Високо, високо се носех, на облаче бяло,невинно, далеч от хорската злоба, далеч от безброй лъжи. Погледнах надолу, като точици хора вървяха, понесли товара си свой и криещи се зад сини очи. Видях неземна красота, водопади и върхове, завидях на орлите че, могат на воля да летят. Леко спуснах се на земята, целунах я с благодарност, ч
  • smirena

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18719

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.