Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

тази риза е моята сънищната с цвят на магьоснически очи, всяка нощ диша по кожата ми, всяка сутрин за мен се държи, без посока са двата ръкава, копчетата за нищо не служат, аз я обличам- тя ми се дава... в симбиоза сме на ниво молекулно, напоява ме с гледки и аромати, с нея на клоун приличам, имам двойка в час по хубави сънища, затова тази риза, сънищната, обличам, добре ми е с нея- тя мълчи , аз мълча и се прегръщаме двете, меко в меко... друг не ме е п
  • smirena
Да, гледаш през прозореца, но навън вали. По стъклото времето рони сълзи, а ти ги целуваш с дъха си. Не виждаш нищо, но чуваш, капка по капка и танца на листата. Шеметен танц над гробната земя, където Есента е погреб*ла слънчевата светлина. Гледаш, но не виждаш, сякаш не времето, а ти плачеш, защото всичко е в мъгла. Палиш цигара, отпиваш от топлото кафе и се отказваш, изморяваш се да търсиш навън. До преди миг мъглата беше там, беше в безопастност, но тя дойде при теб. Издишваш и тя е в борба с
  • Gothica
И в скритото на самотата и в нежното на синевата в усмивката загадъчна в ударите на сърцето, ще търся своята си обич, и нежността зарита с мрак в картината ще се намеря и времето там е вечност. http://vbox7.com/play:57755b85?cfilter=5
  • smirena

...

И плъзва капчица събрана нежно там в улейчето, плъзва се и продължава по кадифена кожа и спира се в кладенче, събрало топлината. Вятърът този вечен досадник увива се около мен в забрава Повдига ризата ми и там се настънява. В косите ми се рее безутешно, притихва там до шията ми и пази ме ревниво. Страните гали ми, не спира с магическа нежност ме допира.
  • smirena
Малка лодка сред морето , девойка на дъното лежи, лодката се носи без компас под нея синьото море над нея синьото небе и сгушена във свойта самота със сърце отворено за обич, къде ще я отведе нейната орис. Дали като Изолда, своя Тристан ще достигне. Дори сега да си отиде, във синевата ще се пре
  • smirena
Огнени сълзи текът по моите ръце катранени сълзи, родени от скръбни спомени, че не мога да докосна твоето лице. Стиснал стъблото на изсъхнала роза отпивам от сладката болка, от дъждовния аромат на далечните ти устни... Спомен и въздишка оковани в есенно злато удавени в залязващ пурпур, поглед изпълнен с ден, по-черен от нощта разкъсан от лъч по-мъртав от Смъртта. Протягам ръцете си към теб, домогвам се до миража от твоите следи разпилени от вихрения танц на времето. Намирам
  • Gothica
Съмнявам се,в нищо не вярвам! Дали това съм аз, моите мисли,моите чувства. Изпълва ме непознато неспокойствие! Коя съм аз ? Живота ми дали е смислен? Защо не живея като хората, пред, които рядко зараждат се тези въпроси? Не съм по разпична, не съм и по-умна. Искам да разбера себе си! Да не се лутам из мрачните дебри на моите мисли. Искам да извикам, Това съм Аз, такава съм и ще живея със своята любов и моя Бог в сърцето ми до края!
  • smirena
Буря,бушуват вълните яростно целуват брега, от целувките ражда се пяна. Небето е мрачно, облаци от гняв се стелят над мен. Заслушвам се в шума на морето,насред буйния тътен,чувам ударите на неспокойното си сърце. Не искам бурята да стихва,а моето сърце да не чувства, неспокойствието на ветровете, шума на вълните, мириса на силни ветрове. Загледана в необятното небе, заслушана в неспокойното море оставам неподвижна,като статуя-творение на Природата.
  • smirena
Не присядай тихо до леглото, бъди до мен,когато вечерта с плахи стъпки ни привлича. В косите ми пръсти зарови, целувай очите до забрава, обичай ме каквато съм, защото утре може да ме няма!
  • smirena
Душата ми се сви в прахта на изминалия ден душата ми се гърчи от дезброй звезди забити в мен. Дали звезди или кървави сълзи, обливащи ледено сърце? Не знам. Това не съм аз, а песента на гарвана това не съм аз, а трепет на паяжина, целувка на сълза. Това бях вчера, а днес съм мъгла и росна капчица върху изсъхнала трева.
  • Gothica
Дали ще е чудно, ако те намеря дали ще е странно, така както търся да те открия ......... ............ сянка от отминал ден ............ сянка от края на нощта. Търся, бродя, на половината тук, на половина незнайно къде събирам и пилея посявам и жъна не теб, а себе си жертвам в олтар от кости и пръст. Погубвам се. Протягам се, соча те с пръст, а между нас стъклена врата стои. Опушен кварц ме дели, Но с кървави знаци пиша, повтарям, раждам се и се .......... Ти си все там
  • Gothica
Но за мен ти си Луната в отражението на нощните води, така загадъчна и далечна но все пак топлеща със студения пламък на скръбната сълза, раздираща безмълвната шир. Целувам те със загадката на миналата нощ прегръщам с топлината на тази, легни в мрачната ми душа, за да се родиш Нова и Пречиста.
  • Gothica
Ако влезеш тихо през вратата. Ако ме целунеш нежно. Ако помилваш ме с ръката, ще избухне огън безметежен. Ако ме обичаш силно. Ако ме искаш безусловно. Ако не искаш да си тръгнеш, с любов ще те даря безмерна. Ако си истински щастлив. Ако сърцето ти е пълно с обич, ела и прегърни ме,
  • smirena
Ах, у дома, тъй топлия пламък на студена самота и свежия полъх на лепкава мъгла. Поглед, не, допир, не, а безумно бродене но накъде? Луната тъй бледа в мъртвешката си красота под нозете ни постила сребро от своята снага и от къде ли идвам, на къде ли вървя, но винаги се сгушвам в полите на нощта. И до мене седна Тя, обвила мойте рамена, подпрян във вечна нищета поведе ме тя. Ох, почивка! Но не звезди в безкраен летен небосвод, а изначална гръд и плът закриват погледа ми, без пъ
  • Gothica
Тялото ми ще изстине, както преди много време изстина сърцето ми. Очите ми ще огаснат, както преди много време огасна светлината в мен. Ще избледнея, както избледня спомена за теб. Ще умра за да се родя в залез от сълзи, за да се родя в нощ с призрачни луни.
  • Gothica
Плувам в безкрайната шир горя в океан от страст летя в прегръдките на земните недра. Ела! В огън ще се потопим и във вятъра ще горим. Тръгнах отдавна, а от мене бяхаш ти. Ще се завърна.Къде отиваш? Отплуваш, може би, по реката от моите мечти. Ще се срещнем на двата бряга на Вечността, ще те прегърна с топлината на безброй слънца и ще те обичам, но не тук и не сега.
  • Gothica
Седя и чакам... Какво чакам? Когато се върнеш у дома, ще мога да ти позвъня... Защо? Пак ще мога да чуя твоя глас, да чувствам дъхът ти... Нима това ми трябва? Да, и вече не мога без него... Седя, чувам нечий плач на фона на музика - това ли е, което искам да слушам сега... Бълнуване... Седя, скрил лицето си в дланите... Дланите ми ухаят на теб, а от това ми става приятно и ме заболява още повече... Уморен съм, много уморен, какво искам? Зная какво, но не мога да го направя... Ето и сега - седя
  • Gothica
Момче! Чуй ме внимателно. Чуй какво те чака, в твоя необикновен живот. Послушай ме. Все пак съм минал през това. И минавам през това всеки ден. И навярно зная, какво ще ми се случи и в бъдеще... Труден път си си избрал. Макар че думата "избрал" май не е подходяща. Ти не си го избирал. Просто са ти го дали. Дали са ти го с раждането и не е твоя вината. Ха! Вина! Нима може да обвиниш някого, че се е родил рус, или глух или различен? Не! Хората, тези, които са запазили в себе си способността да р
  • Gothica
Искам да те нарисувам с устни ще пия любовта на малки глътки със устни ще извая любовта си, когато се събудиш, ще си тръгна, но ти във мене ще останеш, като твореца запечатал свойта рожба, в очите, в устните и във сърцето. http://vbox7.com/play:4c983006
  • smirena
Истинската любов е по Шекспировски красива тя не шепне,тя крещи. Помниш ли,когато тичах гола, а ти от терасата крещеше: -Къде си нимфо,моя, бледа и красива, луната вече те съзря, тя следва те и те откри. -Ела при мен,върни се, сърцето си ще ти даря!
  • smirena
В капчица роса в нежен цвят в зеленото на синевата ще чувам стъпките ти пак ако забравя ще се върна ще те потърся ще си спомня, че няма те и само стъпките ти следвам целувам ги и сгушвам се в тях...
  • smirena
Невидими се нижат дните невидим е и моя свят, където волни са мечтите и няма плач,и няма страх. Но щом очи отворя, връщат се бедите и мечтите са като химери, докосна ли ги ще изчезнат. А мъдри хора казват, че мечтите умират последни. Ще мечтая в живота прозаичен, не ще го превърна в безразличен.
  • smirena

Статистика

  • Общо блогове 1773
  • Общо публикации 18437

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.