Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

Vedrin - дневник

Сбъднати предчувствия

Ще се видим ли сбъднати в утрото - нежни клончета с нови листа? Ще се срещнат ли бързи минутите - парещ допир в желани уста? Може би са ни нужни предчувствия - като вик, като сън, като стон... На реките в прелелите устия - син да блесне красив небосклон... На огнищата в жарките въглени - духнал вятър да ражда искри. А във мислите - тъжно обръгнали, чиста обич мечти да твори. Ще се срещнем ли сбъднати в залеза - изгрев нов да ни буди от сън? Виж - тъгите ни вече заспали са! И
  • Vedrin
частица живот

онази проклета болка

Стоя сама... съвсем самичка в жилище, което наричам „вкъщи" а всъщност моето истинско „у дома", е далече, далече от тук. Но мисълта от самотата, която ще бъде мой гост през следващите няколко дни, не ме кара да изпитвам такъв страх, колкото че ще заспя сама в голямото легло...И пак с моите глупави въпроси, чиито отговори не бих получила и въпроси, по които всеки би изказал мнение и всяко едно до болка банално и препокрито с предходното. Аз самата си давам такива понякога. Защо се нараняваме? За
OposumCHeTo - дневник

майната му....

Господи колко е мъчително да страдаш и да не знаеш кога ще свърши този ад,блъскаш се като в тъмна стая,а няма и кой да ти помогне да излезеш от нея.блъскаш се,блъскаш се и нищо,все повече те заболява,и болката става неуписуемо силна,а няма и с какво да я спреш,бориш се с всичко,и целия свят е против теб,не намираш утеха в сълзите,защото и те са предали,толковамного си пропиляла,че вече не са и останали,а мъката си седи все там на същото място и няма с какво да я затъпиш.....
smirena - дневник

Мечти

Дали мечта си ,ти не зная, реален си сърцето знае, и нося се по този гребен, на вълната на мечтата. Понякога е много просто, мечтата днес към теб ме води, а самотата е приятел, розата кралица на цветята. И подари ми миг вълшебство, без корист ,умисъл и злоба, за теб аз знача нещо, за мен си цялата вселена. А музиката ни събира , думите сами отронвам, не съжалявам ,че те има, цялата Любов дарявам.
smirena - дневник

Обичайте се...

И ще извикам аз без глас, о миг поспри ,ти си тъй прекрасен, с всеки миг ще дишам любовта, ще раздам ,като цветето красота. Ще търся образа в мечтите, ще затворя вратата към пошлостта. Прозореца широко ще разтворя, ще струи светлина и Любовта , със всяка фибра ще я поемам, като дар свещен ,като магия, и нека всеки в този свят, докосне се до вълшебството, да пие жадно ,ненеситно, добротата що е в нас, а Любовта ще ти даря , със всеки атом светлина.
частица живот

Може ли човек да промени съдбата си?

Понякога вечер, когато не мога да заспя и се въртя в голямото легло, си мисля за толкова глупости, не спирам да се притеснявам за утре, не спирам да мисля за вчера...Толкова пъти съм си задава едни и същи въпроси. Всеки път! Преди няколко дни гледах филм, който ме накара да се замисля за пореден път. Името му е преведено от английски на немски, в превод от немски означава „Предчувствие”, английското име не ми е известно. Под заглавието на филма се четяха думите: „Може ли човек да промени съдбат
частица живот

неизречени... нечути...

*** Аз искам да мълча... Изморих се да говоря... Искам да избягам, да се скитам из простора. Да чувам вика си щом крещя... Да чувам тишината, когато замълча. Искам да се махна, да бъда аз. Писна ми да слагам маски на всеки получас. Защо играя вечно роли на щастлива и добра? Защо светът ме принуждава да си крия същността? Защо не може никой да ме приеме такава, каквато съм сега? Трябва ли и аз като вас да стана – привидно истинска, А всъщност зла?!? 01.01.2008г. *
частица живот

все още болеше...

*** Мрак и самота, пепел и тъга . . . Скитник в черна одежда, нощ зловеща, безнадеждна . . . Няма луна, само смъртта . . . Една мечта гори, едно сърце със болката тупти. Едни ръце за теб се молят, една душа за теб пламти. Един човек, на себе си повтаря…… “Умри!” 21.01.2007г. *** Със сбогом, сърцето ми ти отговаря. Не ще има следващ път… Сбогом, сърцето ми за теб повтаря! До никога, устните мълвят. А звуците от болката в душата ми, не спират да кънтят. Като бледен спо
Дневник

Послушница

Послушница Твоят образ ми бе пътеводна звезда, твоят образ бе в мойта килия. И напразно се мих със светена вода, не пропуснах света литургия, на Кръстовден във кръста господен се врекох и прочетох три пъти псалтира... Една нощ власеницата тъмна съблекох и напуснах сама манастира. Ти ме взе, както вземаме зрелият нар, вече сам полетял към земята. И нима любовта ни не е божи дар, и сълзите - причастие свято? - А защо виждам кървава рана от щик, твойта устни когато целувам? О, за
частица живот

Почти най-прекрасната сутрин

Един ден се събудих и ... не беше до мен. Всъщност, нито една сутрин не е бил до мен. Освен онази... Отворих очи, а той се беше вкопчил в мен и сънуваше сладко. Целунах го! Той се събуди. - Какво правиш? – измъмри сърдито – 6 часът е! Защо си будна? Хайде заспивай! - Не-е-е... Ще будувам и ще ти се наслаждавам. Започнах да го целувам...., поставих ръка на гърдите му... започнах да го галя... - Искаш ли да си поиграем? – попитах го спускайки ръка надолу... - Ах, ти! Малка палавница! – усмихн
частица живот

Понякога не е лошо да повярваш

Една вечер се събудих, надигнах се леко от леглото и видях как ме гледа. Гледаше ме, все едно не го виждам. Чух шум... и се събудих. Надигнах се леко и го видях... също както беше в съня ми. Гледаше ме. Стоеше в другия край на стаята и просто ме гледаше. Не знаех, кой е или какво е... Започна да се приближава. - Кой си? – попитах аз. - Не е важно кой съм. Коя си ти? - Не разбирам. - Никой не разбира. Дойдох, за да те отведа! Хвана ръката ми и ме издърпа от леглото. - Пусни ме! Кой си ти?
частица живот

минало

*** Помня последната ни среща, сякаш вчера беше тя. Помня как се запознахме и как разделихме след това. Помня как нахлу в сърцето ми и как не искаш да излезеш от него ти. Напусни го, хайде върви. Знаеш, че за теб, то никога няма да заспи. Вече знаеш колко много те обичам, вече знаеш колко болка ми причини, колко много още ме боли. Върни се ти или завинаги ме остави. Но не искам повече да страдам аз за теб, не искам щом за теб си спомня, очите ми да се наливат със сълзи. Не искам
Lagrima de oro - дневник

Today

Днес стоях сама там, като единственото, като последното дърво в света, със своите корени.. Дали те ще останат така дълбоко впити в земята или някоя буря ще ме изтръгне и ще ме запрати на другия край на света... Седях сама и гледах небето. Някъде още синьо, жълто, на места кърваво червено, небето ме закриляше, небето ми говореше, както преди време, преди години на едно друго място. Шептеше ми с устните на вятъра, но аз не го разбрах. Какво ми се е случило? Щом вече не разбирам шепота на вятъра...
smirena - дневник

Ще подаря...

Ще прегърна самотата, тя приятел ми е нежен, няма да ме нарани, и мечтите ще останат. И когато най-боли, ще си подаря усмивка, ще си подаря звезди, светлина от обич блика. Тя е в нас ,и ние в нея, нежна, несравнима, а защо скърби душата, тъй огряна от звездата. Импулс от всеки атом блика, дори когато си самотен, подари си късче обич, в този свят коварен. Ще се радвам ,че живея, че слънцето ме гали, аромата цветен вдъхвам, а сърцето нежно ще запее, добротат
shanna - дневник

Дъждовни размисли

Пролетта винаги идва с много дъжд ... бавен, тих и пречистващ ... Но ако не си моята пролет - ще ми върнеш ли Слънцето? Когато сме двама, единият е излишен - но ако единият го няма, нещо сякаш липсва ... Какъв е смисълът да си млад, ако не ти е позволено да правиш грешки?! Има ли значение дали има смисъл - за какво помага смисълът? Ако самотата е твърде далеч, а любовта е прекалено млада, може ли Нощта да ги срещне ... или Времето е твърде безпощадно към всички ...
  • shanna
smirena - дневник

Не съжалявай

Няма грешки в любовта, за някой тя просто е игра, и дори не заслужава, малката сълза пролята. Гърло мъката не пуска, а сърцето ни кърви, може ли да ни обичат , дори раними да сме ний. И защо да съжаляваме, и защо да се виним, думите недоизречени, забиват се като игли. Щом обичали сме просто, да съхраним искрата в нас, ръка протягаме,докосваме, друга пламенна ръка. Душата ни ще пее като птица, разбрана, докосната от нежността, и няма вече да се питаме,
TheDarkAngel - дневник

Чорапите...

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги. ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре. ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям. ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям. ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява. ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана н
TheDarkAngel - дневник

размисли без страсти...

Хората вярват, че когато някой умре, гарван отнася душата му в земята на мъртвите. Но понякога се случва нещо толкова лошо, че от непоносимата мъка, душата не може да намери покой. Понякога, само понякога, гарванът може да върне такава душа в света на живите, за да оправи нещата... живота е театър и ние сме актьори”. Безкрайно много роли, всеки ден, всяка минута…губим себе си…После задаваме въпроса :”Кой съм аз?" ... От моето сърце ще взема червеното, от твоето лице ще взема бялото и ще на
smirena - дневник

Съдба

Обичам те, като спасение, обичам те, без извинение, обичам те, като магия, поела моето смирение. А щастието толкова е близо, ръка протягам да го стигна, докосвам ръката ти в мрака и нищо друго аз не чакам. Какво ли готви ни съдбата, че тя събира и разделя, и мечтите ни несподелени, като огън в нас ще тлеят. Не спирай се пред разстояния, не спирай се и пред желания, когато нищо друго няма, ще прегърна самотата.
  • smirena
smirena - дневник

...

Не се променяй,не недей, света ще ни приеме каквито сме, и какво от това, какво говорят какво от това ,че злословят. Когато себе си разбрах, няма вече да съм аз. Не се променяй, чуваш ли недей, защо да губим себе си в безкрая, да угодим на някого ,не зная. Остава само да решим, дали ще мразим и скърбим, или ще дарим от себе си, онова ценното , що в нас блещука, светлина да подарим, своя връх ще покорим.
  • smirena
smirena - дневник

Нереално -реални

Има те така реално, истински и нереално, аз за себе си разбрах, не мога повече така. Защо съдбата ни препъва, изправяме се тръгваме отново, дали пътища които се пресичат , ще се срещнат някога, не знам. А ние заедно сме знаем, и мислите ,сърцата ни- едно са и няма разстоян
  • smirena
smirena - дневник

Вяра

И пак с усмихвка ще посрещна, всеки нов подарен ми ден, ще бродя и ще даря частица, от добротата що е в мен. Ще има дни ще ни боли, ще скърбим за несбъднати мечти, ще ридаем ,ще желаем, но вярата ни ще остане. И колко малко ни е нужно, усмивка ,думичка добра, дали толкова е трудно, надежда да си подарим сега.
  • smirena

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18719

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.