Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

WhiteHart - дневник

Колкото-толкова

Реших да забравя всички условности, възпитание, вяра, и чест, и морал. Реших да живея без цел във живота си, да бъда напълно завършен и цял. Реших да остана добър и естествен, без разни "духовности", без суета, реших, че не искам да бъда известен, а просто нормален - никой в света. Разбрах за живота някои истини, научи ме личният опит на тях. Не вярвам на разни системи измислени, приех самотата спокойно, без страх. Задуха ли вятърът, опъвам платната, вместо насреща му като луд
WhiteHart - дневник

Жабешки скок

Поетът Башо в свойта младост при Учител изучавал Дзен. Напътствията изпълнявал с радост, напредвал бавно всеки ден. Стоял притихнал, наблюдавал естествения ритъм на живота, от ден на ден по-буден ставал, на вятъра усещал всяка нота. Учителят решил веднъж, че стига съзерцание и пост. При Башо отишъл, валяло дъжд, и питал го основния въпрос: "Какво будизмът представлява?" Башо отговорил отведнъж: "Мъхът по камъните по-гъст става като отмине пролетният дъжд" "Добре, тогаз ка
WhiteHart - дневник

Изгрев

В ранна сутрин, над морето бавно слънцето изгрява и мастилено, небето постепенно избледнява. Гларуси и чайки пеят своята ритмична песен, а под тях - градът притихнал, още в сънища унесен. Даже и вълните сини сякаш още се прозяват, слънчеви искрици фини леко в тях се отразяват. На брега - момче самотно, с нотка на тъга в очите, то отново си припомня как отиват си мечтите. Как във времената стари радваше се на живота, как със верните другари сляпо вярваха в доброто. Т
WhiteHart - дневник

Играта

Човек е странно същество, отскоро обитаващо Земята, проправило си път само от джунглите до небесата. С планетата извадили късмет, уцелили епохата случайно и плъзнали по сушата навред, с целта да се нанасят трайно. Създали свои общества, разпръснали се после племената, открили материалните блага, започнали да обработват и земята. Населили небето с божества, защото искали да вярват в нещо, страхували се много от смъртта и мислели, че в ада е горещо. През всички тези векове
WhiteHart - дневник

Реалност?

В стаята празна, със щори закрита, отново съм сам в тишината. И лека тъга, неуспешно прикрита, приплъзва се тихо в душата. Монитор, клавиши, мишка, слушалки са помощни средства за мене. Понякога всички сме толкова малки, в огромния свят разделени. Нормалният разговор вече е чат, във форум - нормалната среща. И радваш се, щом забележиш познат, в стерилния свят и това пак е нещо. Мечтая за огън голям във полето, компания весела, изблици смях. Мечтая за ярки звезди във небето,
WhiteHart - дневник

Петелът

Видях в небето ято птици, строени във формация "стрела", приличаха на мънички звездици, политнали над прашната земя. Без никакво усилие летяха, размахвайки криле едва-едва, и никъде по пътя си не спряха, от тях струеше само свобода. Един петел ги гледаше от двора, как искаше и той да полети, И пробва - два, три пъти, но умора крилете незаякнали надви. Въздъхна тежко, върна се обратно, погледна философски на нещата: "Отиде ли си нещо, то е безвъзвратно, такава е на всекиго съ
smirena - дневник

Обичам те

Луната бледа се прокрадна лъч съзря видение незнайно, девойка босонога танцуваше, лъчът докосна буйните коси. Ръцете като нежни пеперуди, се движеха във танц вълшебен, омайна музика нозете и гореше, танцуваше-видение прекрасно. Усещаше росната трева, и птиците се рееха над нея, като нимфа палуваше в нощта, самата нежност беше тя. Н
smirena - дневник

...

За сетен път безмълвно аз , зовя те, о видение незнайно. За сетен път потъвам аз, в погледа ти тъй омаен. Създание на мрака, отрова за плътта човешка. Поемаш с устни, зъби впиваш, в плътта гореща с див копнеж, човек съм аз ,а ти неземен, вземи ме като изкупление, води ме в своя мрачен свят, на демо
smirena - дневник

Живот

И бавно живота минава край мен, сред болки ,неволи ден,подир ден, отива си бавно деня уморен, не питам защо , до кога и къде. А в твоята обич оглеждам се аз, като лодка разбила се в пристан. А думите твои за мене са дар, с какво ли заслужих обич такава. Моята болка с твоята сливам, искам да отнема от нейното жило, което сърцето проб
smirena - дневник

Смърт

Смърт поеми ме, като люлка позната, като залез свещен. Бавно изстивам от болка родена, болка и рана любовна лечила, поеми ме в ласката на своите ръце, аз безмълмна поемам по пътя си с теб. Приемам те като спасение, приеми ти моето смирение, воала от дантела ти постави, Смърт-последна целувка, на моите устни ми подари.
Дневник

Война

Сърцето ми се влюби без да пита, разумът дали му позволява... Сърцето : Нека да опитам ! Разумът : И дума да не става ! И почна се война жестока, всеки свойто отстоява... Сърцето : Този връх висок е ! Разумът : Мълчи ! Не позволявам ! Поведоха се битките за его. Кой ще е с по-силно рамо. Сърцето : Аз ще съм със него ! Разумът : Така си мислеш само ! Настъпи хаос, дори не крия. Но стигна се най-после и до края ! Разумът ми : Аз ще те убия ! Сърцето : Той ще
smirena - дневник

Болка

Очите сини ,потъмнели от тъга, коси развени от вятъра ,едва, снага топола,лебедова шия, коя си ти девойко мила. Минават хора ,изпиват я с очи, неземна хубост,мълвят без глас, очите тъжни не виждат те, под гъсти мигли скрити са уви. Върви изправена ,като богиня, и носи болка от любов ранена, сълзи се стичат по бледите страни, краката не издържат тази пустота. Върви сред хора ,но сама е тя , и болката си носи,не иска много , една усмивка нежна и дума една , тъгата ще отмие, човешк
smirena - дневник

Там

Там вятърът е като ласка, дъждът сълза отронена от радост, а слънцето сияе ярко, дъга изви се на небосклона. Там няма злоба и омраза, там няма думи зли и леден поглед, има само светлина,сияние, душите ни изпълва тя с желание. Там е моят свят,там е моят дом, и любовта що от сърцето блика,
smirena - дневник

Сън

Сънувах сън,прекрасен сън, в гора разлистена ,зелена, танцуват елфи своя танц, поглеждат ме и се усмихват. Над мен вековно дърво, с корона натежала, зелено като цвят от дъгата, а в него птица гнездо си свила. Притихнах от тази красота, лъчите слънчеви докосват, а птицата зап
smirena - дневник

Души

Деца, забравени от Бога, души скитащи без цел , порастваме и ден след ден, над нас тегне зла прокоба. Любов ,по силна от живота, крепи ни всеки ден, не питаме защо и как, вървим по своя път. Нима е нужно да се молим за думичка добра, за усмивка лицето озарила, за малко топлота.
DeadSmurf - дневник

Тази вечер

Днес беше интересно, прибирах се и с всяка глътка въздух исках още и още, миришеше на цъфнали джанки - на пролет. Пролет е и аз като всяка кучка се разгонвам. Съвсем малко ми е нужно и вече съм мокра... Дали и при другите жени е така - мирише на цветя, продухва лек ветрец, а те си мислят само ка да се опрашат
частица живот

Спомен

Нощ и тишина. Луната пълна. После самота. Премрежен поглед. Безмълвен стон. Дълбока болка. Забит в ковчег пирон. Порой безспирен. После ден. Сбогом. Подарък за последно- две лалета. Нищета... И сякаш сън... Но не!!! Прощално слово. И камбанен звън. 29.03.2008г.
smirena - дневник

Не се страхувай

Не се страхувай, бъди до мен, не се страхувай, бъди с мен. Не се страхучай, ще полетим, не се страхува, силен бъди. Не се страхувай от любовта, не се страхувай от смъртта, разделя ни началото и края, не се страхувай двама сме, и заедно ще бъдем -зная.
smirena - дневник

Коя съм аз

Коя съм аз,попита ти, без маска и без грим, душата ми трепти, като криле на птица, подгонена без жал, като усмивка изтрита, от нечий поглед леден. Коя съм аз ,запитах се, жената многолика, нежна и ранима, камъче се впива, в босите нозе, кръвта на капки, стича се,зове, вървя по пътя си трънлив, не искам и да зная, къде отвежда той, не искам да гадая за чувствата безброй, нахлуват те и мислите объркват, като песен нечута, като непрочет

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18719

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.