Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

smirena - дневник

Обич

Обичам те и вграждам се сама, в зидове и мостове вековни, дори да бушува в мене тя, ще я остава бавно да изтлее. Ще сложа плахата целувка на листа бял на който пиша, ще тече по вените кръвта, в сърцето си ще скрия любовта. И ти не ще забравиш знам, онова видение незнайно, което твоя сън смути, което липсва ти безкрайно.
Lagrima de oro - дневник

I'm...

Да...и...? Не го очкавах. Със своя прагматичен ум бих могла да предвидя всичко, но не и това. Наистина... Животът като огледало, като огледало отвъд живота, огледало в чуждите очи... Безкрайният низ от съвпадения. И две еднакви истории. За пореден път съм изправена пред нещастието. Не за друга някаква причина, а защото двата огледални образа, макар и еднакви, не могат да се насложат един върху друг. Като оптични изомери... В крайна сметка аз най-добре разбирам. Разбирам защо от дъжда боли, защо
smirena - дневник

Любов

Мълчиш и болката поемат, две крехки ,ласкави ръце, дори не могат да приемат, че болка от любов зове. Безмълвно пак за сетен път, приемам истината свята, любов, отнела красотата, любов, горчилката в мрака. Чувствата преливат буйно, като морето неспокойно , без думи аз мълвя нечуто, остави ме с мойта болка. Не идвай в сънищата кратки , не смущавай мислите безбрежни, остава само тишината, самотата е приятел само. Измислицата не беше вярна, любов обвивам те
частица живот

Сълза ли?

Сълза ли виждам в окото бяло? Сълза, породила се, защото чувстваш липсата на някой? Или ми се е привидяло? Сълза ли виждам по лицето грубо? Сълза от болка, че не е до теб? Или е нещо друго? Сълза ли виждам, пропила в дрехата ти стара? Сълза ли? Или капка дъжд временно се беше свряла? Нима това сълза е, родила се от твоята душа? Нима сълза е? Къде сега са твоите слова? 06.04.2008г
smirena - дневник

Робърт Бърнс

Робърт Бърнс По пътя ме настигна мрак, планински вятър, силен мраз. Замрежи всичко ситен сняг и без подслон останах аз. За щастие във моя смут една девойка ме видя и мило в своя дом приют за през ноща ми даде тя. Дълбоко и благодарих, учтиво преклоних чело- учтиво и се поклоних с молба да ми даде легло. Тя с тънко ленено платно легло във къта ми постла, наля ми в каната вино и “лека нощ” ми пожела. Когато до самия праг със свещ в ръката тя дойде, девойката замолих
smirena - дневник

Приказка за любовта

Сред руини ,носещи предания, зад зидове сподавили ридания, едно видение омайно,бледо, сред цветя и красота се рей безцелно, докосват нежните ръце, ароматни ,нежни цветове, докоснати едва,едва, поемат нейната топлина, очите потъмнели от тъга, забулени за тази красота, докосва с нежност цветовете, но болка стяга и сърцето. Къде си ти любими-
smirena - дневник

Измислица

Измислицата не беше вярна, като стъбло прекършено, в разцвета на младостта, не, не мога да живея така, От някъде, в пустотата, появи се като призрак в мрака, надежда малка ми дари , но всичко е една измама. На живота поредната игра, на пътя поредното препятствие, на мислите поредната стихия, на душата поредното ридание. За кой ли път душата ми трепти, като трели от музика дочута, от тъмното излизам ,но уви, не виждам светлина ,а мрак.
smirena - дневник

Кажи ми защо?

Кажи ми защо не виждам, синевата и слънцето,небето, около мен е само болка , в името на доброто. За сетен път да видя искам, небето и звездите, преди да падна покосен, верността в сърцето нося. Дори живота да изгубя, за свободата ще се боря, дори не мисля за живота, устремен в боя,дори последен. И падам покосен от меч, не мисля вече за смъртта,
smirena - дневник

Споделено

Поспри ,почакай-говори, кое те мъчи тъй безспирно, кажи ми болката си сподели, не ме оставяй -сърцето ще боли. Не искай нищо от живота, което сам не ще постигнеш, не искай нищо от съдбата, любовта- там някъде те чака. Усмивка на лицето нека грей, че тук си днес ,че тук те има, дари импулс от миг щастлив,
WhiteHart - дневник

Безсъние

И тази нощ не мога да заспя. Лежа и още мисля в тъмнината. В ума роят се хиляди неща, говорят ми безмълвно в тишината. Прозорецът отворен е,а вън луната свети,и щурците пеят. Красиво е,унасям се във сън, мечтите ми все още в мен живеят. Сънувам със отворени очи, фантазии и блянове във здрача. Понякога от тях ще ме боли, поставят ми несвършена задача. Сърцето ми и разумът са в спор, изправени пред тежката дилема: дали да продължат като отбор, или във две посоки да поемат.
частица живот

Не искам да имам рожден ден!

Принципно мислех да си лягам. Макар че не ми се спеше, ми се искаше да опитам да заспя по-рано, за да не се налага сутрин, когато отворя очи и да видя – 13часа. Но видях, че започва някакъв филм „Параграф 46”. Анонсът ми се стори доста интересен. Но уви не мога да кажа същото за самият филм. Почти загубила интерес вече, една сцена привлече вниманието ми. Главният герой се прибираше от нещо като командировка и когато се прибра у дома, синът му му се хвърли с огромна радост на врата. Принципно нищ
Black Label

Колело на съдбата

Така устроен е животът и непрестанно се мени, а колелото на съдбата не спира в миг да се върти. И ето, днес съм на върха, уверен, горд, със сили свежи, светът е в моите крака и следвам своите копнежи. Но в следващ миг стремглаво падам и озовавам се в прахта, загубил всякаква опора, и търсещ вярната следа. Изправям се, глава повдигам, готов за нови висоти, знам, колелото на съдбата не спира в миг да се върти. Geronimo (04.04.2008)
smirena - дневник

...

На този свят безмъвно шептя, а болката изгаря и не спира, като карма ористта си нося, като неспирен буен вятър. Присядам,на пръстта свещенна, земята да поеме моята болка, луната с лъч да ме погали, морето бурно да прелива. Докосва ми нозете с ласка, която само то умее да дарява. Поема част от болката в мене но тя в мене ще остане знам. Притихвам като птица уморена, заслушана в шума на вълните, и само вятърът нашепва тихо, запей,избърши сълзите.
Lagrima de oro - дневник

Give me the pain that I'm used to

Сънувах кошмар. Кошмар, в който ми отнеха щастието, хора, които мислят, че разбират по-добре кое е хубаво за мен. Но разбрах нещо друго. Явно подсъзнанието ми иска да говори с мен. И да ми помогне да си обясня всичко това. Разбрах, че това, което преди мислех, че ме отдалечава от самотата, всъщност е самота. Мислейки, че мога да запълня някак тази празнота, само повече я увеличавам. Ето я истината. Тези, който мислех, че ме правят щастлива, всъщност са крали през цялото време от мен. Колко жесто
WhiteHart - дневник

Време за промяна

Забързани край мен минават дните, изпълнени със сива рутина. Едно и също все е пред очите, в сърцето - притаената тъга. И сякаш не усещам вече пулса на този миг, изпълнен с красота. По пътя си изгубил съм импулса на силния стремеж към любовта. Но идва пролет и запяват птички, във клоните подухва вятър свеж, и носи той в душите ни на всички усещане за радост и копнеж. И може би е време за промяна, преди да съм забравил да летя, преди тъгата моя неразбрана да натежи над белите
WhiteHart - дневник

Среща

Търся те... Изгубен във безкрая, вървя по твоите следи далечни. И сигурен съм, че те има. Зная... Понякога мечтите ни са вечни. Намирам те навсякъде, във всички - в небето синьо, в пясъка на плажа. Намирам те в зелените тревички, и в камъните бели на паважа. И знам, че ще те срещна някой ден, усмихната, с очи като звездици. И ще пристъпиш тихичко към мен, а някъде над нас ще пеят птици. Не казвай нищо, нека замълчим. Единственият отговор е във сърцата. И двама нека тръгнем...
WhiteHart - дневник

Музата

Бялата страница иска милувка, идваща с думите, писани в мрака. Поетът самотен пък иска целувка, за нея готов търпеливо да чака. Любов, ако нямам, не мога да пиша, остава на място, без полет стрелата. Сърцето задъхва се, иска да диша, изпада в апатия, вехне душата. И няколко думички стигат ми даже... "Обичам те, липсваш ми"- само това. Отново съм влюбен и искам да кажа чрез стихове толкова много неща...
WhiteHart - дневник

Дъжд

Нещастен бях, притиснат във стените, с пълзяща във душата самота. Далеч зад мен се хлопваха вратите, отнемаха ми всяка свобода... Жадувах за пространство, за дървета, за вятъра, за облаците сиви. Забравил бях за красотата на небето, за златото в разцъфналите ниви. Зарязах всичко, тръгнах под дъжда, тъй свеж, прохладен и чудесен. Вървях, танцувайки - дори в калта, животът беше хубав като песен. А капките се стичаха и без следи пречистваха ме, галеха лицето. Парченца от реалнос
WhiteHart - дневник

Думи

Как да прехвръкне искра помежду ни? Всички живеем в различни вселени. Потънали в себе си, ползваме думи, малки частици от нас сътворени. Пишем с надежда, измисляме рими, сякаш във тях да излеем душите. Без нашите думи сме много раними, безмълвни без тях си остават мечтите. Понякога мислим, че всичко е ясно, и падаме в същите стари капани. Аз тръгвам наляво, а ти пък - надясно, отново се губим, и пак - неразбрани. Но в твоите думи блести тишината, усещам във паузите порива нов.
WhiteHart - дневник

Баланс

Понякога е трудно да вървим, препъваме се, губим се в мъглата. Дори по пътя ние да се заблудим, ще ни дадат посоката сърцата. Танцувайки, ходим по тънко въже, балансът запазваме - ляво и дясно. Пристъпваме леко с уморени нозе, намерим ли центъра, става ни ясно. Няма в живота изгубени дни, тъгата и мъката също са ценни. Усетиш ли нещо във теб да боли, след болката идва любов, непременно. Усмивка ми дай, ще изчезне мъглата, погледни ме за миг с очите блестящи. Отново ще тръгнем
WhiteHart - дневник

Изгубен

Не мога нищичко да кажа, изгубен съм във тишината. Ела със мен, ще ти покажа тъга безсилна във душата. Ще ти покажа шепа страх и храсти избуяли чувства. Ще газим до колЕне в прах от изоставени изкуства. След слънцето пристига мрак, отстъпва място светлината. Животът, знам, е кръговрат, но все пак мъчи ме тъгата. Ела при мен и усмихни ме, дори в съня си те жадувам. И там, в тъмата, целуни ме, подай ръка и ще изплувам.
WhiteHart - дневник

Букет от усмивки

Обещах ти усмивка, обсипана с пролет. Обещах ти любов, без капка съмнение. Цял ден обикалях като птица във полет, да търся лъчи и добро настроение. По слънчеви улици скитах с наслада, и хората гледах, изучавах очите. Спечелих си може би малка награда - отново във мен избуяха мечтите. Букет от усмивки открих на паважа, от слънце огрян, тъй красив под небето. И взех го за теб, за да мога да кажа: "Усмивка за мен запази във сърцето!"

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18724

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.