Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

smirena - дневник

Ние

Колко странно нещо е живота, любим ,скърбим,преливаме от щастие, забравяме колко малко ни е нужно, да се почувстваме щастливи. Накара ме да полетя и полетях, с любов неземна те дарявам, а чувствата бликат като извор, целувам устните ти пак. Опивам се от твоя плам, този миг за
smirena - дневник

Nightwish – Amaranth

Nightwish – Amaranth Неувяхващо цвете (Амарант) Дарен е със съвършеното име Изпълнен е от сърцето си със съмнение Самичък е, дори без себе си Между него и деня се води война Нуждае се от някого, върху когото да хвърли вина А в края на краищата самичък не може да направи много Вярваш, но какво виждаш, Получаваш, но какво даряваш Припев: Целуни единственото, Никога Неувяхващо, В сърцето ти като дъжд се леят сълзите на снежно бялата скръб Целуни единственото, криещото се цвете неувяхв
^^ANGELSING^^ - Моят блог

Жив ли си?!

Жив ли?! Жив ли си ти, жива ли съм аз питам се дори нищо в сърцето ми вече да не гори... Жива ли съм аз, а ти?! И времето лети... Ти съществуваш ли, кажи?! Безкрая е пред мен, но не и ти... Отново отварям аз очи, поглеждам през огледалото, смълчана в ъгъла... Сама... А ти така несъществуващ, тъй далечно несъществуващ... Безвременен и безметежен, пуст и самотен... В себе си затворен, безропотно жесток и сякаш нереален... Жив или миражен?! Скрит от врем
Дневник

Влюбен мъж

Влюбен мъж Без дъх останах, онемях, художнико пред твойта четка. Кое в картината ти беше грях и кое остана равносметка... Защо върху платното гладко, създаде образа на тази, която ден и нощ, и не за кракто, чувствата ти толкоз гордо гази... Защо облече в цветове блудницата, дето те остави. И как кажи ми, от къде, намери ореол та и постави... Тази сянка, този призрак бледен, изваял си със образ на богиня. Нима във погледа и леден, си намерил капка милостиня... Бездиханна и до к
smirena - дневник

Легенда за любовта

Очите ми те търсят до забрава, а устните се впиват жадно, около нас е само тъмнината, а елфите в кръг танцуват. Очите ти щом срещна, изтръпвам цяла, времето е спряло, реката ще отнесе само, легендата за вечната любов. Не ме оставяй,не недей, вихри ще се вият до забрава, съдбата ще обърне своя ход, да бъда смъртна ще желая. Ще те целувам ненасит
smirena - дневник

За вечната любов

Любими,колко нежна , по -силна от живота, е любовта ни неземна, вълшебството в нас. Аз съм безсмъртна, но, смъртен ти си, ще те последвам , във вечните поля. И като цвете нежно, ще легна на вечното ти ложе ,обляна в сълзи, времето ще върна, отново ще сме само ти и а
smirena - дневник

Тази любов

Тази любов ме окриля, ще танцувам пред теб, с жажда неутолима, с цветовете на дъгата. Ще те пленя с нежността си, ще ме приласкаеш с любовта си, за теб ще бъда не жена, а феерия и красота. И щом опитам да си тръгна, ръцете силни ще ме спрат, две устни ще се впият жадно, в магията на Любовта.
smirena - дневник

Ревност

Любов, изпиваш ме бавно, а ревността от силите ми взема, със теб съм, а не мога да открия, в кого от нас вината зрее. Аз с теб съм всеки ден, а вярата убиваш в мен, защо изпива ме онази, що ревност всичките зовем. Тя бавно се прокрадва в мрака, и впива своите съмнения, прогонва любовта от мен, отровата по жилите тече.
частица живот

При себе си ме, Ти вземи

Не мисля, не мога... Ридая, боли. Не мога, не мога... Госпиди, при себе си ме прибери. Не искам, не искам, не искам, не мога..... Умирам аз бавно! Умирам! Не живея, нямам аз нищо, нямам мечти. Да сравня с нещо земно, онова което чувстам, непосилно е сега дори. Но той...Какво направи той? Жива съм! Защо? Нали брутално ме уби? Разряза бавно без упойка тялото горещо и извади от гръда сърцето мижаво и смешно. Заши с бодлива тел раната дълбока и започна тя да гние, и появи се
частица живот

И сега?

Както всеки път щом се случи нещо, накарало ме да не зная дори какво чувствам в такива моменти, така и тази сутрин, събуждайки се след подобен „период” почувствах онова ужасно гадене. Мразя го! Опитах се да стана, взех си душ. По-дяволите все още ми се гади...Цялата треперя и се чувствам ужасно неадекватна. Загърнала се с мократа хавлия, легнах и вперих поглед в тавана. Гледам го, само го гледам. Никаква мисловна дейност не може да протече в главата ми, а се опитвам, опитвам се да мисля. Опитвам
smirena - дневник

МАРК АВРЕЛИЙ

Марк АврелиЙ римски император Роден: 26 април 121 Рим, Италия Починал: 17 март 180 Виндобона, дн. Австрия Марк Аврелий Антонин (на латински: Marcus Aurelius Antoninus) е римски император и философ. Родил се е в Рим в семейство, имащо испански корени (и консули от предшествениците) - Аний Вер старши. Шурей на бъдещия император Антонин Пий. Семейството му имало голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. При раждането си получил името Марк Аний Вер. Той се ползвал с б
smirena - дневник

Остави

Остави ме да мечтая, да бъда залеза на твоя ден, да бъда утрото изгряло, да бъда твоя земен ден. И като горска самодива, да късам нежните цветя, с ръце си ласкави да свия, венец за буйната коса. Да бъда музиката нежна, която гали ти слуха, да бъда ефирното видение, което срещаш през деня. Да бъда слнчевия лъч , що гали страните ти на сутринта, да бъда въздуха що дишаш, да бъда бистрата вода. И като птица ще се рея, над сънят ти аз ще бдя, с крясък бърз
smirena - дневник

....

Това ,че теб те има, това ,че днес си тук, дали си се преродила, не заспивай мила ,не. Той е там в сърцето ти ранимо и радва се ,че дишаш, че трепти в душата ти онази струна жива, в която двамата сте , чуваш ли музиката нежна, която в двама ви звучи, раздай я като къс надежда но не заспивай,не недей. Кой спомена за него ще опази, кой образа ще вижда всеки ден, дори болката да е голяма, усмихвай се за него всеки ден. И като волна птица ще се рееш, ще топли те з
^^ANGELSING^^ - Моят блог

Сълзи...

Сълзи Сълзи във две очи, събрани тихичко текат те като поточе ромолят и никой не разбира, защо така тъжат... Умората, и времето и хиляди неща, очите карат сълзите от тях да потичат... Надеждата не иска очите, тъй тежичко да плачат, а искат да усещат надеждата във тях... Когато надежда на очите грее, тогава и слънцето се смее... Когато без надежда са очите тогава и надеждата умира... Бавничко, минута след минута, сълзите трупат таз с
medenata{jess} - блог

Просто нещо,което ми дойде на ум

Седях на земята отказвайки да мисля или чувствам, а най-вече да приема случващото се около мен. Дъжда спокойно си валеше. Капките се стичаха по лицето ми и разваляха старателно направения ми грим. Красивите къдрици до преди малко прибрани в шнола сега се стелеха мокри по лицето и гърба ми почти изправени. Сълзите ми се сливаха с дъждовните капки, а ръцете ми безпомощно удряха земята. Чувах щастливите им гласове. Пееха песни, забавляваха се. И никой от тях - моите приятели, не се притече на
smirena - дневник

Дар

Дори и да боли, запей, недей скърби, тя болката отмива душата ни прелива, и щастие неземно, ще те озари, както слънце жарко , земята ни стопли. Погледни, цвете малко , аз ще ти даря, да стопли ти душата, сърцето да тупти. Живецът вътре в теб, ще те изправи,не скърби, изправи главата гордо, усмивка подари, и няма тъгата да те мъчи, там някъде те чака, Любов- несравнима, надежда ти дарявам, срещни деня с усмивка.
smirena - дневник

....

С ръцете си окриляни от обич, дарявам сила и на теб, дори на мен да не достига, че ти си нежният поет. От лунен лъч ще взема красотата, звездица аз ще ти даря, обичай Любовта,която, на всички дава ни крила.
Lagrima de oro - дневник

Малко преди полунощ

Пепеляшка съществува само в приказките, уви... Няма изглежда никога да се превърна от смачкана и незабележима в нещо грандиозно и вълнуващо. Пепелта ще остане пепел, мръсотията на думите-мръсотия. Няма вълшебни рокли и стъклени обувчици, няма каляски-тикви, мишки-лакеи и всякакви такива приказни неща. Животът остава живот в огнището, в пепелта, в калта, на дъното. На дъното, откъдето няма как да излезеш. Защото няма никакви добри феи, няма орисници с вълшебни пръчки, няма никакви благородни влюб
частица живот

Какво?

Какво да кажа, ти кажи ми. Какво да изрека? Опитвам се да не досаждам, да не те търся, да не ти звъня. Но ти се появяваш пак, любими и възкръсва стария копнеж. Даряваш ми метална чаша изпълнена с вода от извор свеж. Но преди да съм отпила глъдка още от таз жадувана надежда, изтръгваш я от моите ръце. И пак всичко до едно се свежда, до желанието да ме имаш, но да не станеш мой... И в мен сълзите пак напират, довя ми вятърът горчив порой. 07.03.2008г.
smirena - дневник

...

Дари ми ти любими, бокал изпълнен с мечти, от твоята ръка поета, дори отрова бих изпила. Вземи ме в своя свят от мъка, цялата ще се потопя, ще отнема от тъгата, болката ще споделя. И ще има дни щастливи, ще си подарим мечта, обичта ни дава сили, ще зовем с копнеж и жажда, нежното що в нас е скрито, Любовта -що грее вън.
smirena - дневник

Цвете за мен

Вървиш по нашите пътеки, но сам си ти и с тъжен глас, зовеш ме,гледаш към небето, очите ми си спомняш пак. Зърваш алени цветя, за мен откъсваш с любов, но ти си тук , а мен ме няма в този свят . Присядаш ти до плочата, цветятя с нежност ми дариш, а болката изпива ти сърцето, за теб най-красива бях само аз. Не тъжи за мен лю
smirena - дневник

...

Слънцето гали с топлота, цветя ,полета ,равнини, а хората вървят забързани, не се наслаждават на мига. И всеки ден повтарят, докато не дойде краят, оглеждат се в леглото тясно, а мълък лъч навън проблясва. Ръка протягат с надежда, да уловят частица радост, а тя била е винаги с тях, импулс,обич,светлина. Ако можеха мига да върнат, щяха да крещят,обичайте се, уловете всеки лъч светлина, дарете Любов на света.

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18719

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.