Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

Луна ,звезди ,небе, и бледа светлинка, как в тъмното зове, към теб ме води тя. Душата ми прелива, от тази красота, очите я изпиват, а устните шептят. Сърцето закопняло, трепти като трела, за обич закопняло зове те теб любов. И в мрака като видение, девойка нежно броди, любов неугасима, сънят и разтревожи. Усвихна се луната, светлина и подари, пътеката любовна, във мрака тя откри.
Не си отивай ,чуваш ли не тръгвай, след теб остава само празнота, която спотаява се в сърцето и болка като огнена жарава, изпепелява ми душата. Поспри ,почакай целуни ме, с ръцете силни прегърни ме, ръцете си в моите вплети, не ме губи във този свят голям, че няма кой да чуе моя зов, само ти ,душата си отвори, сърцето си откри за любовта. И няма вечно да се търсим, душите ни събраха ни сами,
- Хей, Птицо! Защо си толкова унила? Не вярвам аз, че виждам – как глава с крило си скрила. Какво се случва с теб? Кажи ми! Не бях те срещала такава в моите очи. Топъл поглед ти, дари ми и скърбите си сподели. - Стара съм. Живях аз твърде дълго. Прекалено много, май, видях. И бях свободна и безгрижна, но не щеш ли, златна клетка, сама си пожелах. Не знаех аз, какво избирам... Твърде късно осъзнах! Отначало, грижише се той за мене и мислех, че завинаги ще е така. Излъгах се от х
В подножието... Шумят зелените треви, усещайки дъжда. Бодливи храсти сочат към небето, разтреперани... Вървя по хребета. И пак дъждът вали, със сдържана тъга. А облаците сиви тътнат над върха изнервени... Летят орлите. Точици в безкрая... Търсят слънце. А аз отново скитам по пътеките и търся теб. По твоите следи вървя,с копнеж и болка. И творя лицето ти... Пролука диря в завесата от мрак, жадувайки небе. Изкачих върха. Погледнах отвисоко сътворението.

...

Тази любов ме опива, като залеза вълшебен, като утрото красиво, като слънцето игриво. Ела и приеми ме, нежността струи , като извор животворен, приказка е любовта ни , нежност и ласки преплитат се мълком, невъзможно ме искаш, възможно те дарявам, с любовта ми заискрила, обвивам се с мечтата, на истинска любов, на залеза вълшебен, целувка нежна ти дарявам, с вълшебството на любовта.
Вървя сред дивна красота а мислите към теб летят, защо привличаш ме незнайно, допусна ме в твоя свят. До теб съм и винаги ще бъда, ти си в сърцето и душата , не съжалявам за нищо аз , не се страхувам от този плам. Любов изстрадана до болка , дошла като спасение не
Любов ,толкова необходима и толкова невъзможна.Ако дълбоко в себе си погледнем и се запитаме какво е това любов ,едва ли ще бъдем реални.Любовта има много разновидности ,любов към Родина ,към родители ,братя ,сестри.Тя е всеобхатна и необятна като възприятие.Не случайно толкова много се пише за нейно велечество Любовта.Това е едно състояние на духа ,което ни дава толкова силни емоции,толкова обогатява този ,който обича,влюбеният човек.Колкото и извисена да бъде много често тя наранява ,волно или
Две топли ласкави ръце, сънувам в краткия си сън, а две очи,дълбоки,нежни, да ме погледнат със любов. Да те прегърна занемяла, да те целуна със любов, ти моя майчице засмяна, дари ми миг любов. Простри ръце и прегърни ни , нас двете си деца, виж внуците ти с нежност, свеждат поглед пред теб сега.
Мечта и ли си или реалност, но знам ,че теб те има , в залеза вълшебен те откривам, в утрото ме приласкаваш. Сълза от щастие се стича, ръката нежна я изтрива, за мен си щастието вечно , и любовта ни несравнима. Ще пея и ще плача като нимфа, зареяна в танц ще се опивам, в потока бълбукащ,в синевата, за теб е моят танц- любими.
Когато си отива любовта Не си отивай, моля те, любов, не ме оставяй в сив и скучен свят не ми подавай маска на живот, не ми предлагай стария забравен ад ... Защо изобщо идваш щом си толкова нетрайна? Да ме измъчваш - с лъжи нетрайни ... Да ме залъгваш - с престорени тайни ... Да ме обсебваш - с мисли за лъжлив безкрай ... "Сърцето има повече стаи и от публичен дом" - е казал великия Маркес. Така ми се иска да сложа над моите врати: "NO EXIT" ...
  • shanna
Искам отново да гледам, във твоите сини очи и бавно във тях да потъвам, като гаснещо снопче лъчи ! Искам нежно във тях да се вливам, като тиха спокойна река и безгрижно пак да заспивам, върху мъжката силна ръка !
Потънал във мъглата,чакам своя ред а хаотични мисли гонят се в безкрая. И нещо ми нашепва "Продължаваме напред", но как да продължа - това не зная... А мислех,че е лесно,вярвах в правилата, и вършех всичко със сърце и мисъл. И пробвах да летя,но оковаха ми крилата. Останах на земята...Няма смисъл... Не мога да летя,притиснат във тълпите, обвързан с всеки в сложни отношения. Изчезват в хаоса,объркани,мечтите. На тяхно място раждат се съмнения. Жадувам за естественост и простота,
От дъха ти ще поема аз живот, от прегръдката, спомен незабравим, от очите в които аз потъвам, как искам да си до мен-любими.. Така осезателно те чувствам , а толкова ми е трудно, да те прегърна ,устните да впия, да забравя ,че няма болка. Оставям се да ме води сърцето, не мисля -искам да усетя , пак шемета на ласките ти нежни, като магия е любовта ни силна. От цветето ще взема красотата, ще се опивам от твоето вълшебство, до мен искам да си вечно, любов изстр
Бъди до мен дори когато, сълзи от очите бликат, сърцето свито е до болка , протегни ръка ,прегърни ме. С любов раните ми излекувай, устните впий до забрава, сълзите ми поеми като дар , на обичта голяма. Защо от устните отронвам , думи ,които гърлото ми давят, обичам те ,за кой ли път,
Очите в две очи се впиват, търсят пътя към душата, тя забулена е в тайна, на тъгата многолика. Очите те изпиват като извор, не могат те да се наситят и в жаждата неутолима, целувка жадно си даряват Къде отидоха мечтите, се пита душата занемяла, сърцето отвори, опий се, там като огън обич блика. И тръгват двама онемели, открили чудото непознато, любов, изпепеляваща и бурна, ръцете вплита до забрава.
Здравей и тази вечер. Сега тиха, тъжна и сама. Здравей, ти нощ, студена като глетчер - мразовита, бурна, зла. И тъмно е... Ти носиш кораб над вълните, но със скъсани платна. Преминаваш вечно през водите, за да стигнеш до брега. Там чакат те дедите, родили моята мечта. Бързай, за да вкусиш парче от тази топлина. Да почувстваш във гърдите, колко нежна съм била. Да усетиш как горчи, когато си обичал, не само вкуса на морската вода. Да отпиеш от мечтите и да видиш, че там не съм
Всичко може да се реши с едно раздаване, или с едно заъртане на рулетката. С едно движение, обмислено или не, можеш да загубиш всичко или да спечелиш още повече. Един въпрос, който чака своя отговор. С една двебуквена дума залагаш всичко на масата. Имаш начален капитал. Ще го удвоиш, или ще останеш в дълг ? Накрая казиното винаги печели. Имаш малко време да обмислиш следващия ход... И така... Rien ne va plus...
Какво си ти създание незнайно, изтъкано от душевност и любов, кои ли вятър те довя в безкрая, на приказка изтъкана от любов. Прозира ласка с всяка дума, докосваш с думи нежни струни, нима е нужно да познаваш, сърцето питаш и политаш. Мечти с реалност се преплитат, и в думите ти там прозира, онази красота в душата, сподели ти с мен мечтата. В този свят реално- истински, ние сме нереално-реални, когато луната изгрее, музиката си пусни и виждай мен. Душите
Любов необяснима, зовеш ме като дар, от цветето уханно, аромата ти си взел, от силно руйно вино, цвета на любовта , любов необяснима , в кръвта ми закипя. Поемам те на глътки, опивам се от теб, омайно ме привлича, нежното зове и погледа си свеждам, пред тази красота, даряваш ми вълшебство и приказка една. Любов като стихия, в
Желание е твоето име, мечтание е моя блян, и утрото красиво и нашият си ден. А вечер любовта си, в музиката виждам очите нежно сини, в тях се аз оглеждам , в нощите неспирно, името зова, кога пак ще изгрее, нашата звезда. Поглеждам я с усмивка, целувка ти изпращам, за мене ти си всичко , вселената замира , усмихва се луната сърцето затрептяло, поглъща красотата.
Тихо спри -не говори , кой ще чуе моя глас, от дълбините на душата , кой, мъката ще сподели, Спри почакай ,не говори , послушай вятъра самотен, погледай буйните вълни , които към брега се носят. Спри ,почакай ,замълчи , нима ще кажеш че греша, свят на илюзия и реалност , свят без капка доброта. Свят на роли без актьори, а защо вий не стоите , там на свойта висота, а оглеждате се мълком, кой ,къде ,защо ,кога. Днес приятели ,а утре не, о,не чу
Любовта е Безкрайна... Любовта е Безкрайна... Можеш да я срещнеш в много хора и всъщност да я откриеш само в един в този който си чакал толкова време а все не си го откривал! Един ден го срещаш и виждаш колко объркан е живота му казваш си какво да парвя сега открих човека, но живота му е толкова объркан, че не знам дали ще издържа на всичко това... Знаеш, че в него си открил всичко за което си мечтал, което си бленувал всичко толкова реално споделено! Но знае

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18724

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.