Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

Попитах слънцето,къде си? Попитах луната ,къде си? Попитах звездите ,къде си? Попитах морето,къде си? Слънцето лъч ми подари, в сърцето си го потърси, че огън там бушува неугасим, целувката изтаря го омайно. Луната бледа светлина, прокрадна в мрака ,съзря ме тя, обичай го дори когато, стаен е дълбоко във сърцето. Морето бурно се надигна, вълните гонеха се неуморно, обичай и бъди щастлива, аз цялата си мощ на теб дарявам.
Не мисля, когато се смея. Не мисля, когато греша. Не мисля, когато въздишам. Не мисля, когато вървя. Не мисля, когато сутрин отворя очи, когато на залез изпратя деня, когато притворя клепачи и тихо посрещна нощта. Не мисля, не мисля, не мисля. А защо да го правя? Пея си моята песен... Аз знам си, пак ще се справя... 22.03.2008г.

...

Ще се родя за обич, очаквана и непозната. Ще се родя за слънце, косите и лицето то ще гали. Ще се раждам и умирам, с надежата, че мен ме има. И какво, ако умра, в сърцето ти, аз ще живея. За обич истинска, една,ще блика ярка светлина, тя знак за любовта е и няма да задавам аз, въпроси,къде и до кога.
Замрял в очакване на избавление, застинал, като нечие творение, стои самотно, с цвете в ръка, но няма я ,не идва тя, Погледа премрежен,очи се взират, къде си ти любима, устните мълвят, а около него хората безспирно , с усмихнати лица вървят. Погледна към оклюмалото цвете, душата му ридаеше без глас, сърцето тя на две разсече и раната ще кърви до гроб. Погледна старица побеляла , поднесе цве

...

Посрещни ме като зов, той най-нежно те привлича. Посрещни ме като магия, любовта ни дава сили. Посрещни ме като цвете, зажадняло за светлина, отвори за мен душата и сърце за любовта. Посрещни ме като дар, приемам те като звезда, щастието да огрее, в любовта ни тъй красива. Ще притихна в твоите ласки, ще те целуна с усмивка, миг ,не вечност любовта е, щом сме двама, тя е жива.
Мечтаех те ,намерих те измислих те, реален си до болка, и времето не ни разделя, то в нас е и ние в него. Намерих те ,обикнах те, намерих те,сърцето ми е пълно, намерих те ,душата ми полита, към теб стреми се неуморно. Гласът ти стопля моя ден, като цвете разцъфвам за обич, ще се сгуша в прегръдката силна, ще забравя за болки,неволи. Има те за мен си всичко, света събрана в теб, любов, слънцето ще грее силно, целувката ни,ще скрепи с лъч.
Планът "Ахтисаари" се срути и западните сили мобилизират всичките си лакеи, за да спасят неспасяемото Стана първото по-сериозно пропукване на западния модел за Косово, и България веднага тръгна да го признава. Един грозен и унизителен пример за това каква марионетна държава сме. Планът "Ахтисаари" е в пълен крах, защото се очертаха 2 възможности за Косово, които и двете го провалят. Първият е НАТО да смаже със сила сърбите и да установи военно положение в населените с тях територии. Вторият
  • dimd
Ще бъде ли?! Ще те намеря ли ще успея ли ще те дочакам ли така е пусто в мен така жестоко тъпа болката ми е... Ще те дочам ли ще бъда ли щастлива ще имам ли надежда пак ще те загубя ли ако те срещна днес... Ще ме изчакаш ли ако не мога да усетя че в теб е истинската ми любов... Ще чакаш ли да съм готова ще бързаш ли и ти не ще ли търпелив да си ако съм твоето момиче... Ще разбереш ли, че зад обвивката стои душа която ти си чакал да намер
Усмихна ми се слънцето, с лъч лицето ми погали, дърветата разцъфнали, с приказни цветове, усмивки ме посрещат, нежно душата ми те галят, и добротата що трепти, стопля моето сърце. Как искам да даря, това, което в мен струи, частица доброта, и нежната усмивка, дори да не стопли тя, ледовете ще стопи, лъч надежда се роди, сърцето ми тя покори.
Любовта е интимна дружба,съществуване на особени дълбоки чувства на преданост между различни хора,съзнание за единство и взаимно съпреживяване на общата съдба,на скърбите и радостите в живота.Любовта идва ненадеино,без да иска разрешение,във всички сезони на годината, във всички възрасти от съзнателния живот на човека.Неудовлетвореността от взаимната отчужденост,съперничество,враждата много рано е породила у мечтата да се установи любов не само между отделни индивиди,но и между всички хора.Така
Как искам времето да спра, да се опия от мига, от нежността ти несравнима, защо за утре-днес те има. Понякога се стичат бавно, сълзите като капчици роса, не от тъга ,от щастие плача. Не тревожи се ти сега. Живота е като магия, поема ни и ни разделя, но силата в сърцата грее, и добротата е в душата. Тя болката лекува, не утре -днес ,сега, не вярвам в догми, само в Любовта.
Намразих те, разбираш ли намразих, думите безкрайни и лъжовни. Дори частичка не запазих, от очите ти дълбоки, но греховни. Изстрих те и от своето съзнание, любов отколешна, далечна. Преименувах те със ново звание, не си достойна вече, да си вечна! Нарекох те забравена лябов и всички мостове към тебе изгорих. Така светът за мене стана нов и по-добър и по-красив...
Тъга разящаща ,неспирно, а болка трови ми душата, кога от тъмата ще изляза и слънцето да видя и усмивка. А може би по силна съм, от вълната втурната в прибоя, от вътъра що брули ни лицата, че теб те има, вече си в сърцето. Тъгата ще прогониш със целувка, прегръдката ти болката отнема, и музика ще слушаме омайна, има те ,значи аз съм жива. Мечтата ми ще ни понесе като птица, ще се срещнем в изгрева, ръцете ни са вплетени до болка, очите ни пият чистотата, коят
Да се върна при теб ,но къде, ти си толкова далеч от мен, очите ми не можеш ти да гледаш, а устните да впиваш до забрава. Да се върна при теб ,но как , разделя ни началото и края, ти мислите не ще напуснеш знам, и само болката в сърцето тлее. Отне те рано,Тя и болката непоносима, изплува и смущава ми ден
Търсих те като блудницата прошка, търсих те като светлинката в мрака, запали ти свещица бледа и тръгнахме към своята Голгота. Остови ме на върха сама, и лека нощ ми пожела, както древните за раздяла, и потъна в мрака , сърцето ми заплака. Аз знам ,че ще се върнеш, ръката ми ще хванеш с утеха,
„... Може би някъде, някога в някого,пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли...” Ахх... думи от една невероятна песен, станала ми любима и част от живота, без дори да я бях чувала цялата, а само малък откъс. Но не този написан по-горе. Толкова истинска, толкова чиста! „Някога, някога...” Да... често и аз казвам „някога”, но кога? Съзнавам, това е смисълът на живота и онази прекрасна част на изненада, поднесена в миг на отчаяние, подарена в най-неочаквания етап
Безкрайно дълго бях във мрака - душа без път с угаснали надежди. Незнаен пътник от незнайно място чаках. Души от мрака можел да извежда. Аз сякаш бях потънала в безкрая, в света на моето нещастие. Не мога вече даже да мечтая, забравила какво е щастие. Сънят дори не искаше да ме приеме и - дълги - нощите тежаха. Денят ми всичко бързаше да вземе. Сълзи оставяше ми за отплата.
Вървял си мъж с походка бавна, излял се дъжджд,чадър разтворил, изпаднал лист със нежен стих, нежността това е ,а може би и още нещо. И мислил как годините да върне, беда да го сполети ,на нея той да звънне, но всеки има място в този свят, опитал се,музика дарявал ,но уви... Сърцето на момичето във буен плам, към него не насочил се,о беда, хванал с две ръце побелялата глава. И в ярост писал думи най-обидни, че любовта ,тя няма си цена, и върнал се при своята люби

...

Липсваш ни приятелю и критиката твоя, приятелството що струи, от всяка твоя дума. Музите не удрят , те в сърцето ни се впиват и думите извличат, дори да ни раняват. Поемам своята си истина, и любовта що грее в мен, с доброта света обличам, дори да са само думи . А думата е като оръжие, забиваш го и то кърви, а с нежна думя , раните затваряме ,уви.

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18719

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.