Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    682367

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ ДОБРИТЕ ПРИЯТЕЛИ

ДВА ПРЕКРАСНИ КЛИПА В ЮТЮБ С МУЗИКА И ИЛЮСТРАЦИИ ПРЕСЪТВОРЯВАТ ТЕКСТОВЕТЕ НА ДВЕ МОИ СТИХОТВОРЕНИЯ: " НАСИТИ СВЕТА СЪС ДОБРОТА" И " ИСКАМ ДА СЪМ ЧАСТ ОТ ТВОЯ СВЯТ". ОНЕМЯХ НЕ САМО ОТ ВЪЗТОРГ, НО И ОТ НАЧИНА, ПО КОЙТО СА ВЪЗПРИЕЛИ ТВОРБИТЕ МИ.

НАСИТИ СВЕТА СЪС ДОБРОТА

Насити света със доброта, с дума, жест, със поглед или нежност, съпричастието е звезда... от човешката благонадеждност. Не залагай на злокобен глас, в думите сложи по доза тежест, добави и пример за превес, и да има обич като свежест. Мярата въздейства най- добре, но проникновено да се вижда, че от шепа правиш ти море и че искаш в него да съзиждаш. 31 октомври 2018г., София Росица КОПУКОВА

СПРИ СЕ И.....

Спри се на времето в крайпътния завой и направи обрат, когато трябва. Не се повтаря нищо, но не стой в една дилема вечно по средата. Вземи си малко синева за хъс и въздух дишай, и тръгни отново. На нищо старо не полагай кръст и нищо ново не е наготово. Пресрещне ли те шанса, го вземи. Ала на него само не полягай. Огледай се, мисли и продължи, за себе си се дръж и ти се стягай. Доверието е като метла: днес уж го има, утре си предаден. Такива придойдоха времена

АЗ ИСКАМ ДА СЪМ ЧАСТ ОТ ТВОЯ СВЯТ

Аз искам да съм част от твоя свят, не се прикривай тихо зад вратата, когато на нерадост си богат... и някак си, сломена е душата. Затворена във своя мрачина какво ли тя без мене ще открие? Нали сме двама с тебе в любовта, не аз и ти, а трябва да сме ние. Животът не е само суета, победни ходове и оптимизъм, послушай ме сега със мисълта, без гордолюбие и без снобизъм. Отива всичко в глухия реал, ако не вярва

ТЯ ВИНАГИ ПРИСТИГА ТИХО...

Тя винаги пристига тихо, ръка подава и си тръгва, не проси и не иска нищо, не тарикатства, не послъгва. Това е тя. Човещината. Която те приема всякак, опитомява времената, явява се като подарък. Но ти недей да прекаляваш, недей за нея да се висваш. Живей и продължи нататък, щом ти е дала старт на чисто. И никога не я забравяй. Вселената я запечатва. Вселената ти дава право  да търсиш начин за отплата! 22 октомври 2018г., София  Росица КОПУКОВА

НЯМАМ НЕДОВОЛСТВА ОТ ЖИВОТА

Нямам недоволства от живота, Бог над мен и аз след него в бури, не се предавам нито и на йота, не отстъпвам от идеи щури. Справедливостта е моя мяра, чуждо мнение не взимам в заем, дава Юпитер кураж и вяра, дава шансове, успехът траен, дава хубавото дълго време, лошото отлита като вятър. Нямам недоволства. Все ще взема  чуден пай в житейския театър. Всичко Бог ми даде. Имам здраве. Пиша и поредната си книга. Черпя от природата ни радост  и от песен на добра

НАВЛЯЗОХ В СУЕТАТА НА ДЕНЯ

Навлязох в суетата на деня със своя дял от смислени надежди, небето в мене сякаш посиня... в преодоляването на премеждия. Опитвам се спокойно да вървя по пътища и цели, май успявам, заложена е в мен заетостта и бариери за преодолявам. Обичам да почуквам по асфалт с обувки нови, с дрехи ветровити. Ала животът ме обгръща цял- да върша работата до насита. Не се оплаквам. Днес бе пак така. Различни са ми делни

КОГАТО ЛЯТОТО СИ ТРЪГНЕ

Когато лятото си тръгне и, милостива , есента, със топло време ни загърне,... с килим от есенни листа, тогава някак си усещам в душата си една тъга, за лято жадна, но и нежна разтваря дверите си тя и иска още, още лято, и още слънце, и море, сърцето ми, макар богато, не може времето да спре, то може просто да приеме отминалата светлина, да я запази, да я вземе от есента до пролетта.

НЯКЪДЕ, В РАЗВОЯ НА ГОДИНИТЕ...

Някъде, в развоя на годините, имам още път за любовта, гледам с обич небесата, сините,... стъпвам по красивата земя. Кътче имам във душата, моята, пише : " Чекмедже за доброта", в друго пише: " Воля за неволята", в трето пише: " Пресъздай света". И избирам своите приятели по свои параметри на духа. В крайна сметка всички сме създатели, ако отворим кътче светлина. 4 октомври 2018г., София Росица КОПУКОВА

МАЛКО ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ

Благодаря от сърце на харесващите моето творчество. Доста хора ме питат имам ли международни награди. Да, имам. Засега 50 на брой: САЩ, Италия, Германия, Австралия , Руският културно - информационен център в столицата, от украинското консулство в Пловдив, от Славянското дружество в София и десетки български приза в почтено протичащи конкурси. Преведени книги: на английски и френски език, а стихове - на португалски и италиански, руски, освен английски и френски. Европейска преса: Франция, Италия,

ХУБАВО МИ Е НА ТОЗИ СВЯТ

Хубаво ми е на този свят, тъмно, светло, сладко и горчиво, който е за стихове посят,... жъне цял живот духовна нива. Хубаво ми е на този свят. Мир да има. В друго ще успея. Който е на стихове богат, светлината винаги го грее. Хубаво ми е на този свят. Малко ми са даже сто години. Здраве искам, хляб и благодат, и любов - от вчера до амина. 9 септември 2018г., София Росица КОПУКОВА

СЕПТЕМВРИЙСКО

Със бавни стъпки идва есента, припича още слънце над душите, погалила те, морската вълна,... излъчва топлина. Във висините все още има много синева, а облаците са като перуки, разпръснати в небесната коса, със слънчевите нишки помежду им. Настройваш се на сериозен тон, но малко ти е трудно в тази есен, я потърси със своя камертон начало на една безгрижна песен, в която още радост да звъни и ведро да привет

КАКВА ВЪЛШЕБНА ВЕЧЕР!

Каква вълшебна вечер ни спохожда с ухание на дюля и трева, в небето тихо залезът захожда,... изгрява най - красивата звезда. Във Симеоново мълчи простора и в тази много нежна тишина очите и сърцето ти говорят, изпълват въздуха със топлина. Тук спират ангелите на почивка. Специално място в земния ни рай. Невидима благословия идва и отлетява в мирния безкрай. 4 септември 2018г., София Росица КОПУКОВА

НЯМАМ СПИРКА

Аз нямам спирка и не се преструвам, и в новия ми уникален ден  поезията с мене си пътува и чака да запее нов рефрен. Когато тя поиска, си го прави- в тролей, в трамвай, в кола или пеша, изскача си самичка и ми казва, че иска някого да утеша. И аз изваждам там, каквото имам  за писане в поредния ми час, и ето на, доволна и щастлива, изплувала е вече тя пред вас. 4 септември 2018г., София  Росица КОПУКОВА

Р Е Т Р О С П Е К Ц И Я

На младини бях вятър, буря, шемет, сега - попътна нечия звезда, духът ми свети доста по - приветно,... но още е способен на борба. Стихът ми също мъдро се променя, личи му вече, не е много млад, илюзии не търся повсевместно, но още ги намирам в този свят. Във любовта все още имам вяра, все още чувствам - тя ще победи, ще оцелеят тези, дето с мяра живеят богоподарени дни. И, някъде пресилила се в устрем, съ

ВРЕМЕ Е ДА СИ РАЗКАЖЕМ ЛЯТОТО....

Време е да си разкажем лятото, с всичките му хубави черти, с любовта, споходила ни, цялата, с грешките от миналите дни. Хубаво е да признаем скритото, непритворно да открехнем взор, на измислиците ни коритото да обърнем в някой тъмен дол. И да заприличаме на себе си. Винаги по- истинска съм аз. Искаш двамата да се разбираме до последния си земен час?! Няма лошо. Да разкажем болките, радостта сама ще се яви, скокнали на любовта в двуколката да вървим към есе

У К А З А Т Е Л Н И

Когато вятърът отнася покриви, отгоре някой ни напомня, че построеното е вятър, без стойността на хубави дела. Когато наводнения прииждат, отгоре някой ни напомня, че животът е река и тя помита всичко, ако иска. Когато огънят изпепели земята, отгоре някой ни напомня, че тук сме временно като угаснали искри от жар. Когато буря помете брега, отгоре някой ни напомня, че пясъкът изтича между пръстите и вечността на дните ни е другаде.

БЕЗ ДУМИ

Случва се да онемея от човешка простотия, мисля, че живот живея, дето ясни са ми тия,   ала не - бездумна гледам хорската нелепа низост. Ни е първа, ни последна, заслепява ме отблизо.   Ни да кажеш, те разбират, нито да мълчиш е редно. Примитиви все извират дяволски и неугледно.   В лоното на красотата за такива място няма. Но присъства тъпотата като във помийна яма.   30 юли 2018г., София Ро

Д О Ч А К А Й

Дочакай изгрева на своя Ден, дори да си се борил много дълго, пристига първият му миг пресотворен... и дава признак на щастливо бъдно. Дочакай го и не губи кураж в несигурното време на провали, Бог гледа. И ти дава малко стаж, да види имаш ли и и идеали. И изведнъж подрежда твоя свят, лови късмета като пеперуда- той прави те на красота богат, но не пленявай лумналото чудо. Аз вярвам повече на сетива, които

СВЪРШЕН ФАКТ ....

Илюзиите падат във нозете и много, ама много се мълчи, защото те са слепи и нелепи,... пред истините с огнени очи. Не можеш да отнемеш, да добавиш към фактите нито един акорд и, получава се, живот назаем, обърнат като във валутен борд. Представите - тотално променени, отдавна подсладеното горчи, пред истините ти изпепелени, които жарят с огнени очи.! Сломените копнежи са кърпежи, безмълвието , то докрай кр

ТОЗИ ЮПИТЕР НЕ МЕ ОСТАВЯ...

Този Юпитер не ме оставя да живея аз несправедливо, с низостите да се забавлявам, все ги чистя, като плевел дива. Този Юпитер. Планета светла в личния ми хороскоп не спира да ме вдига сякаш към небето, но сред подлости да ме нервира. Дава шансове, но и заявка, че борбата вечно продължава, утре нямам време за поправка. И ме движи, ама движи здраво! 17 юли 2018г., София Росица КОПУКОВА

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.