Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    683165

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Л Ю Б О В

Не я разбирам любовта " до ъгъла на тротоара", разбирам я като жена, която пази дом и вяра. Такава в къщи я видях, такава и я възприемам, любов, като накъсан грях, не е за моята Вселена. Останалото е мираж и бавен път към самотата. И само сексуален стаж завършва просто до вратата. 11 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА

В Ъ З Р А С Т

Пристъпвам в ранния момент от есента, а още ми е младо на душата, видът ми не прилича на листа, които отпътуват към земята. Не съм и птицата - пенсионер, лети ми се и си летя все още, човекът прави го живота чер, а той да бъде чудо е възможно. И без да съжаля нито за миг, че в моята България останах, аз пак ще кажа: " Господ е велик!" и докласих без трусове и рани. И в шеметната младост поживях, в душа поела чуждите

ПРИСЪСТВИЕТО ТИ

Присъствието ти е красота, усмивката, куражът и ръцете, в които се събира нежността, най-силната способност на мъжете. И мойте проницателни очи не виждат недостатъци, защото на любовта ми ясно й личи, че гледа в светлината и доброто. За тебе вдъхновение съм аз и ти разбираш, че ще бъдеш всичко най- смислено във всеки земен час... Мъжете чудо правят, щом обичат. 10 юли 2019г. , София Росица КОПУКОВА

ДОЙДОХ НА ЗЕМЯТА

Дойдох на каляска от Божия свод в едно хармонично семейство, от други народи, та в този народ, в красива страна преродена. Във време на мир, макар с кривини, които са тук неизбежни, далече от Божите свети земи, които различно изглеждат. И много уроци ми Бог начерта, но твърдост ми даде голяма, да мина край хорица с ниски чела и низост в душата смълчана. За някои не е задача това- да къртят човешките грешки, не с

С Ъ К Р О В Е Н О

Късмет е да раснеш под нечии чувства, които са истински като сълза, късмет е да раснеш сред капки изкуство, което въздейства като светлина. Късмет е да пълниш душата с доброто, да има да стигне и в тежките дни. Късмет е така да върти колелото съдбата от раждане до бъднини. Късмет е да не се самозабравиш, а да останеш в реалния свят. И в следващ живот ще останеш тогава на щастие в повече даром богат. 8 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА

Д О М

За някои дом е целият свят, излезли от бащина стряха, за други е път на успехи богат, за трети - начало на краха. А има такива, сковани в една самотна и стихнала стая или в еснафската си падина, ограничени докрая. Не можем да съдим, ни да променим, различна е нашата карма, но нека в дома си поне да градим и нещо след нас да остава. 7 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА

В СЛОВЕСНИЯ ПЕЙЗАЖ

В словесния пейзаж на свойто детство чух твърде много обични слова и стана малко кота неизвестна да чувам груби думи след това. Обаче много смело се научих такива хора да са вън от мен, когато красотата има смисъл и вечно лято в къщи всеки ден. А интуицията ми помага срещу добре извезана лъжа и истината на тепсия слага, и няма за какво да затъжа. В живота няма да сменя за нищо от детството словесния пейзаж. Живял ли си в любов, това осмисля и делника,

Р А З М И Н А В А Н И Я

Не казвам нищо, просто е ниво. Когато разминават се нивата, стоя, мълча, така... по същество на слънцето да блесне простотата. И, без да я обидя, врътвам гръб, а тя е винаги сърдита малко, не че й имам яд и имам зъб, различни сме. Това е. Много жалко. И хората се търсят по нива. Това не може никой да оспори. Защо ни Бог събра в една Земя, той може само да ни отговори. Един от друг да взимаме урок, ала това се рядко получава. Щом изтече тук земния ни сро

АВТОИРОНИЧНО

Да съм велика? Чак не съм велика. Животът би изглеждал доста чер, но Бог не ме оставя и привиква на помощ за приятел - инженер. Разбира от компютри и мобилни и прави чудни клипове за мен, да могат стиховете изобилно да ги творя спокойно всеки ден. Да мога да ловя от синевата най- хубавия прилив на любов. Добре, но инженера до вратата за помощ идва винаги готов. И опека ли някой битовизъм, така че да приплаче за ремонт, човекът смело с куфарчето влиза

ЮПИТЕРОВА ЖЕНА

Като обича, истински обича, като помага - е по същество, като е казала, че в теб се врича, да знаеш, че те има за ниво. И шанс ще ти даде да се поправиш, ако си сгазил лука за момент, ала недей разчита да я пазиш с лъжа и със изтъркан сантимент. Интелигентна е и те разбира, но вечно простотии не търпи. Какво ще правиш, сам ще си избираш. Бог дал и по- загубени жени. 4 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА

П Р И З Н А Н И Е

И да си паднал, аз ще ти помогна да се изправиш, за да продължиш, и да потъваш, ще ти хвърля пояс, житейски пояс, за да се спасиш. Когато идва грозната опасност, навреме огласявам за това, във мене има сила, няма властност, без заповед са моите слова. Обаче, ако нямаш ти куража да потвърдиш, че ставаш друг човек, нито потъвам с теб, нито съм стража, и сам ще креташ в пътя си нелек, и сам ще виеш, ако ти е болно, защото сам не си ме оценил, а камо ли на

ЗАЕДНО В ЕФИР

По " Нощен хоризонт" на БНР, тази нощ в 2.00часа. Аз и моята последна 49-те книга стихове и разкази " Между радостта и тъгата" с водещ очарователната Мая Данчева. Ще говорим за живота, за жените, за стиховете, за наградите, за човещината, за тъгата и радостта и всичко това, освежено с много стихове.

НЯМА ДА СПРА....

Няма да спра и до поредната стихосбирка, тя ще е предпоследна, някъде ангелите за мен правят сбирка, за да ми пращат нагледно пристан за всяко вълнение мое, като словесна палитра, сядам в някое тихо усое, започвам да се разплитам, започвам свойта душа да вая в мъдрост, дошла от небето, как се случва дори аз не зная, това ми е битието. Щедър е Божият извор към мене, а такъв извор е злато, само пред Бога съм аз на колене и той ме дарява богато,

ТРУДНА МИ Е ПРОШКАТА

Трудна ми е прошката, признавам, на хитреца със стара лъжа, като пукната стомна остава, през която все капе сълза. Трудна ми е и за егоиста потънал в свойто его - като в ров, аз не разбирам как очаква чиста и даже търси пламенна любов. Та, питам се, дали си няма майка, да го научи още от дете, че само в истината има трайност и само в жеста обич се чете. 1 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА

Л Я Т О Т О

Обичам си го лятото, това е. И кратко ми е, малко ми е все. То ми разказва приказки отгоре за горско царство, слънце и море. За плажни ивици и звездни нощи, дъждът е кратък гостенин и аз си ходя по шосето боса още и си живея волно без компас. И ще ми се, признавам, да не свършва поне до половин година то. Да си вървим по шорти и превръщаме във обич всеки следващ епизод. 30 юни 2019г., София Росица КОПУКОВА

ТОЛКОВА Е ПРОСТО

Толкова е просто да се знае, но да се живее май не е, тука не по- лошо е от Рая в другите небесни светове. Ако паят чужд не си захапал и живееш , както казва Бог, хората приемаш като братя, ще е чуден твоят земен срок и от Рай във Рая ще прекрачиш. За всеки има място за живот. Толкова е просто. Недорасъл е само някой земен идиот. Той в цивилизацията вижда жажда да владее над света. Има право всеки да съзижда единствено духовна красота. Другото

ЛИЛАВЕЯ

На мене цвят лилав е на късмет, та купих си една лилава рокля и, озарена в този тоалет, да се огледам във света наоколо. Да лилавея в сетния нюанс, това не ми е първото лилаво, та на Вселената да давам шанс от мене хармонична да направи. Понеже ми е светло и добре аз на цвета от днеска го отдавам, търсете, хора, свойте цветове и ги носете с радост до забрава. 29 юни 2019г., София Росица КОПУКОВА

КОГАТО СПРА НА ПРАГА НА ГНЕВА....

Когато спра на прага на гнева и го стопирам да не ме подхлъзне, си казвам: " Има много синева, и много бъдеще в света нахъсен!" И карам си напред, тъй както знам, и както ми е леко на душата. Опитвам се да пазя своя храм и да залагам на човещината. По-рано бях по- гневна на света и забелязах, че не се променя, но праща Бог и хубави чада, а тях ги има в цялата Вселена. И с тях спокойно можеш да вървиш, и да намериш много благи думи, и щипка щастие да съх

НЕ ОБИЧАМ

Не обичам да късам цветята и да ги слагам във ваза, те имат земя за обич вода им трябва във пазва. И греят невероятни. И мълчаливо говорят, и кимат като приятели, с никого нищо не спорят. Имат душа ефирна, боичка от необята. Гледам ги тихо и мирно и вдъхвам от аромата. 28 юни 2019г., София Росица КОПУКОВА

ЛОВЯ ОТЧАЯНИЯ МИГ

Ловя отчаяния миг преди душата да потъне. И вдигам образа безлик със думи точни, с думи мъдри. Обаче - тя де, мъдростта, си има все брилянтна права и слага те в реалността, защото тя не е забава. И губиш се. За този друг. И сякаш истината твоя не се отнася днес и тук за същия човек. И тоя зачезва като метеор, далеч, далеч във необята. Какво ли е това? Позор! Или е друга дума слята?! 25 юни 2019г., София Росица КОПУКОВА

СПОСОБНА СЪМ ДА СПРА

Способна съм да спра до средата на пътя, когато нататък не виждам път и да сменя посоката , делника, утрото, животът ми не е тихият кът. Някои карат по трасето на влака с безкрайно ясен маршрут, но аз не обичам съдбата да трака еднообразно до смут. Имам куража да взема завоя, за да не вляза в тунел. В светлите багри рисувам си своя делничен акварел. Способна съм да приключа до точка. И да започна от раз. Не че е лесно и не е нарочно, просто - решителе

ТЯ НЕ Е ЖЕНА

Тя не е жена, тя е витрина, облечена добре, добре мълчи, в ръката Джи-ес-ем държи и вино, и чака всеки миг той да звъни. Тя има бяла карта за покупки, отвън я чака черната кола, това е всичко. От живота хрупкав, тя мисли, е избрала ….висота. Какво е мозък? Даже и не знае. Какво - изкуство? Чалга и кючек. Но повече не иска и нехае. А аз не знам - това ли е човек?! 22 юни 2019г., София Росица КОПУКОВА

НЕ ИСКАЙ МНОГО ОТ ЖИВОТА

Не искай много от живота, повече ще ти даде, не вярвай и на идиота, обещаващ ти криле. Към Бога обърни душата, било във зло или в добро и ще намериш пак вратата на собственият си възход. Не искай много. И не трябва. В шахматната игра напред не знаеш кой ще си накрая - царица, пешка , офицер. 21 юни 2019г., София Росица КОПУКОВА

СЪМ И НЕ СЪМ

Не съм светулка, нито пеперуда, но съм си много борбена жена, понякога на себе си се чудя отде у мене толкоз светлина. Сама си светя и се направлявам, наясно съм какво, къде и как, във примитивността не заоравам и няма да подложа нейде крак. Когато мога - с радост ще помогна. Признавам, знам си своята цена. Признавам, знам си своята природа и знам, че съм си борбена жена. На улицата няма да оставя самотен гладен, ку

ПУСНИ ДОБРОТО!

Пусни доброто! Нека да тече. Къде? Към хора просто непознати. И все по- хубаво ще повлече, душите ни ще светнат по- благати. Пусни усмивката! Ама къде? Към хора, просто срещани случайно. И тя усмивка друга ще поспре, и някак си ще стане по - сияйно. Намусеният свит човек в деня върви ,но сякаш окован с окови. Не вижда и самата светлина и сам се е смалил, та до основи. Естественият си е благодат, със него ще продумаш дума топла. Пусни доброто в този слож

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.