Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    682955

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

С какво да те сравня любов, не зная, защото ти си несравнима с нищо. Малко е да те сравня с ухание. Може би да те сравня с огнище. И със страст да те сравня, не искам. Ти извираш първо от душата. Нямаш ли душа какво разплискване да откриеш само по телата? Има ли я, не омръзва никога. А омръзне ли, е плитко езерна. Тя мълчи и не надава викове, как да я открием...безболезнено? Някъде, любов, се случваш истинно.
Стана голяма тя и разностранна, в центъра - гръцка, встрани - механи, сменят паважите с нови и странни, каменни пейки, прозрачни стени... Аз я обичам от старото време, със орнаменти на добър архитект, даже файтон пак на път да поеме- чудо ще бъде подобен проект. Джипове, западни - стари и нови - минават през нея коли, та коли, София има прекрасни основи от майстори читави и предобри. Нямаше нужда докрай да пром
Природата мълчи. Не казва нищо. И в тази заледена красота не можеш да откриеш нищо скришно, без думи ни омайва просто тя. И сякаш нещо мило ни очаква под синевата на едно небе. Трохи на птиците ще дам, че трябва ей тъй, нещо добро да се даде. Просторът е спокоен и прекрасен, застинал светлосинкав чародей. Навсякъде е хубаво и ясно, и някак свежо, чак ветрец не вей. Мълчание. И тихо пада здрача над Витоша, отива си деня, без да свисти, да вие
Някъде минава Добротата, без да усетиш, пък я разбереш, спира услужливо пред вратата, тъкмо решиш, че нямала адрес. И те вдъхнови напред по пътя, досега си правилно вървял, в този свят, от грубости окършен, да знаете, има и идеал. И на всичките егоцентрици добротата слага им черта. Може би е в хора - единици. Ала спря пред моята врата. Неочаквано. И с топло чувство м
Дори невероятните поети, създали в стихове за любовта ту замъци за обич, ту сонети, които се докосват с вечността, сами не пишат, любовта я има и с друг дописват светлия си стих, накрая чувствата остават в име, а пък животът им - докрай разкрит. За силната любов са нужни двама, усеща се, когато е сама, дори да е измислица голяма, това личи в самотната творба. И щастието го твори поетът, но съществува в неж
Ела, докато имам още чувства, не закъснявай в грешния си път, кажи си истините, то си струва, за да запазиш топлия ми скут. Когато във лъжи се замотаеш, олеква времето и любовта, аз ясно казвам си кого желая и силно хлопвам своята врата, когато се натрупат одисеи, като в бразилски евтин сериал, красиви са ми женските идеи, когато ти завършен си и цял. Обикновено краят е нещастен за този, на когото сложа край, за мене любовта не е безкрайност,
Спокойствието си го правиш сам, когато си прочистваш сетивата от хора, дето просто нямат срам, а някои излизат от гората. Уж вече съм видяла всичко аз, а хитреците все ме изненадват, те никога над мене нямат власт, макар да се опитват да нахалстват. Понеже имам жизнен толеранс, обичат да ме взимат за наивна, дори да виждат, че загубват шанс, да ме обримчат като черна гривна. Блокирам ги, подобно в интернет.
Ще падат четири тополи във двора на съседа, облечени или пък голи, да им се ненагледаш. Обаче от височината дома му застрашават. Ще стават жертва в планината, за да се оцелява. Понякога така се случва, красавиците падат. Урокът вече е научен, нататък се предава: не винаги от красотата във двора има полза извили са докрай снагата, но в свръх голяма доза. Прекрасни са със външността си, но вятър ги огъва. И ето на - ще се прощаваме. Отново съм посърнал
Обичам хората да ги усмихвам, а не да ги обгръщам с мрачина. Обичам добрината да не стихва, макар и утопична да е тя. Така красиво е да си обичан без евтините сметки в този свят, щом си щастлив - в живота имаш всичко, но нямаш, ако само си богат. А аз намирам в хорската усмивка най-хубавото благо на света. Където светлината се разлива, се вижда правилният път към Вечността. Когото Бог създавал е лиричен и
Някога, събрани в одаята и край подредената софра, прадядо чупел пита на родата с молитва за реколтата добра. Хапвали прабабините гозби, пийвал руйно вино за разкош и запявал песни за любови, за момък силен и за змея лош. Някога - под общата идея той сплотявал дом и челядта, можели са в общност да живеят в близост до рождената земя. Нямало е време самотата да нахлува в общия им свят. Същото го иска па
51 книги - поезия и белетристика, 52 -та догодина, с Божия помощ Само тази година: Преведена стихосбирка на немски език. Златен медал - САЩ, не е първи. Първа награда от национален конкурс. Още една награда от друг национален конкурс. Силно медийно присъствие с творчество. Като например: в елитно списание - 2 пъти, в два елитни Алманаха за поезия. Няколко интервюта за мои книги в електронните медии. Благодаря на Бога за щедрия извор. С негова помощ и добро
Не съм по дългите самоанализи, аз бързо схващам правилния път, аз бързо схващам правилните хора и дълго с тях и те със мен вървят. От антидепресанти нямам нужда, а имам нужда аз от анти зли, борбата с тях я водя, но е чужда, макар да чистя с Божите метли. Уроците пътуват със съдбата, дано във идния живот е по- добра, че имам стихове да пиша по Земята или където ме запрати тя. Да бъда още музика и песен, да бъда аз всемирна красота, дано живот
В МУЗЕЯ Показаха ми масата и стола, където си създавал стихове във кухничката, скромничка и гола, прииждали са други светове: на вяра, справедливост и надежда, че всичко може да се промени, макар животът, твоят, да се свежда до залък хляб, но пролетта клони към сбъдване.И то ще дойде скоро, по- светъл ще е утрешният ден. Идеализмът ти е лъч отгоре и досега стоиш неопетнен над времето, над бури и над страсти, като една вселенска чистота,
Явявай се, Апостоле, явявай се насън, на онзи българин от Трявна, когато политиката пропада, тогава твоят образ засиява! Навярно да покаже, че закриля, че пази, че подсказва, че подсеща, за тебе няма смърт, но има минало, което днес опасности посреща. Бесилото е част от твойта мисия и тя, долавяме, не е приключена, изглежда, в настоящите събития ти пак очакваш тука да се включиш. Не си доволен. Сигурно България
1. ВИНАГИ  ИЗКАРВАШ ДРУГ ВИНОВЕН ЗА СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ. 2. НАБЕЖДАВАШ ДРУГИЯ И ПОСЛЕ ГО ИЗКАРВАШ ВИНОВЕН. 3. ВМЕНЯВАШ ВИНА НА НЯКОГО, КОЙТО НЯМА ТАКАВА, ЗА КАКВОТО И ДА Е. 4. ИЗПАДАШ В КРИЗА И ЗАПОЧВАШ ДА ГОВОРИШ, ПИШЕШ ИЛИ ПЕЕШ ГЛУПОСТИ, БЕЗ СМИСЛЕНО СЪДЪРЖАНИЕ ИЛИ НЕЧРЕНОРАЗДЕЛНИ КАТО ИЗРЕЧЕНИЯ. 5. СТОИШ САМ И НИКОЙ НЕ ИСКАШ ДА ВИДИШ, ДОРИ КОГАТО ТЕ ПОСЕЩАВАТ ОТ СЪЧУВСТВИЕ.  
Аз цялата съм път. И петолиние, в което се оттича песента, онази, светлата, и без униние, която напоява утринта. Все ми е малко и все искам още, през отговорностите на деня, през ангажираните мои нощи, да бъда път и пак да продължа. Светът е хубав да се види в цялост и затова обичам да съм път. Не се наситих и до свойта зрялост, все спомени да имам за отвъд. И в моята любов към красотата Бог толкова задачи
Как плавно си отива топлината, навън позастудя, позаваля, в красивата си есенна позлата все още се сбогува есента. Тя беше много, много милостива, без бури, ядовити ветрове. И аз си мисля колко й отива като принцеса плавно да снове. Позадържала зимата на прага не й се и разделя явно с нас, но няма как, полекичка се стяга прощално да си вземем с нежен глас. Мъглите се простират и се вдигат, и пак прииждат,
Как плавно си отива топлината, навън позастудя, позаваля, в красивата си есенна позлата все още се сбогува есента. Тя беше много, много милостива, без бури, ядовити ветрове. И аз си мисля колко й отива като принцеса плавно да снове. Позадържала зимата на прага не й се и разделя явно с нас, но няма как, полекичка се стяга прощално да си вземем с нежен глас. Мъглите се простират и се вдигат, и пак прииждат,
Не всеки има в къщи еделвайс, това е цветето на върховете, но да го имам дар е просто шанс, защото то общува с боговете. Един съсед у нас го приземи, така, хербаризирано красиво, донесено от нечии земи, опитомено, но е като живо. В едно пакетче в хола ми стои, по-скъпо ми е от брилянт и злато. Дошло е от всевечните скали, запазило в душата свое лято. Кога ли щях да имам еделвайс? Не съм ни алпинистка, ни с
Шевиците на мама си стоят тъй вечни, като вечната България, народните мотиви дом красят и спомени разказват стари, стари. Не ги употребявам в делник аз, разстилам ги, за да си поговорим и пак обратно. Времето е в нас, но с вечното красиво не се спори. Шевиците на мама са ми дар и този дар на никого не давам. Те са фолклор и светият олтар на българското творчество и слава. 19 ноември 2019г., София Росица КО
Да ви призная, не харесвам мъжемразките, нито страдащите вечно за любов, Бог така е разположил краските, че след мъка идва пристан нов. Не харесвам аз и женомразците, страхливи, недоволни от жени, дай заявка в своето очакване, не става ли, то сам се отстрани. Любовта, обсебваща, без разум прави грешни ходове напред. Аз съм за реалността и спазвам тази максима в живота си навред. Четох във дебели астрокниги всеки идва с карма и съдба, а това м
Над София небето натежава, а Витоша е свежа и добра, насреща вятър в клоните пропява и гони пожълтелите листа. Душата ми погалва ветровеят и връща спомените за любов, любов, в която някога немеех, но времето дойде за пристан нов. И само Витоша навява вечност, родееща се с вечната любов, те двете са и близки, и далечни, но имат своя звезден благослов. Та днес, когато есента ме милва, към спомени пътувам пак
Като златни главици са пръснати в двора, а комшията хич ги не ще и подритва, подритва ги все към стобора, а дървото мълчи. Той снове със досада от дюлите необяснима, ни ги хвърля, ни слага ги в кош и природата, сякаш от болка ранима, му напомня: " Не струваш и грош". Той отваря вратата и вкарва колата, после ходи, купува кафе, а наоколо дар, натоварил земята пъстра мантия от плодове. Сляп за всичко, което приро
Още падат по терасата като кехлибар, хубава им е украсата като щедър дар. Ни са грозни, ни са смачкани, как да ги сметеш, сякаш гледат ме в очакване, в някакъв копнеж. " Е, Росица, ние тръгваме вече с есента, но не щеме да умираме с пъстрата боя. Напролет ще дойдат други братя и сестри. Ти сега недей се чуди, а ни измети. Ще изгнием във земята, вечен кръговрат". Тъй ми шеп
Да съхраниш себе си по пълнолуние, значи някой по- висш ти помага, да съхраниш себе си от безсъние, някой те пази от лоша врага. Когато се разбъркват клетките и мнозина сякаш не знаят къде са и объркват във делника сметките, ти да си същият - има намеса. Когато валят беди и нещастия, на теб нищо да не се случва, значи някой помага за щастие, ти възкръсваш, а друг приключва. По лунния кръг тече история на и

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.