Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1273

  • Прегледи

    646699

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ЖИВОТЪТ НИ....

Животът ни до голо се съблече и всичко недостойно се видя, и маската на сития се свлече, и падна всяка бледа суета... Огледахме се. Брей, я виж, човеци, какво по - хубаво сега от тях, е, някои търкалят се - гевреци, ала по пътя спъват се във грях. И бедствието повече сплотява, отколкото скандално да дели. Едни души сам Бог ги приютява, други оставя, както той реши. Навярно има промисъл, която е още рано да

РАЗПЯТИЕТО

Разпятието на Христа доказа, че зверствата човешки са излишни, възкръсна той, отиде си, показа от злобата как не остава нищо. Какво е тука земната присъда, ако не следваш Божите завети? А светне ли екрана във отвъдното, сам ще разчиташ после битието. И виждаме как всичко се променя с необратима сила на съдбата, безсилни в нашето технично време пак падаме на Бога във краката, по малко връщаме човешки облик,

ХУМОРИСТИЧНО

И днеска стават тиквите каляски и Пепеляшките принцеси пак, не питайте за техните окраски и нови принцове извират чак и милионите им замирисват на малко непонятен аромат. Е, може хората да ги потриса и после да попадат в оня свят, но важното е- принцове в наличност дори България ще ви даде и даже има приказна епичност в идеите за новите крале. Макар да не е както в памтивека, различен да е днешният сюжет,

ОЧАКВАНИЯ

Чакам вирусът да си замине, да видя после още Божи свят с усещане, че моята Родина ме чака да се върна пак назад. И спомени да понатрупам още за разказ в Симеоновския двор, да изживея още дни и нощи, да осветля и своя кръгозор, та като дойда в пътя си обратно, да преповторя: " Тук ми е добре!". И любовта не я деля на кратно, България си ми е на сърце. Отдавна само творчество раздавам и то ме изпревари по с

ПРИРОДАТА ГОВОРИ

Природата безмълвно ми говори, да, истина е, духом не мълчи, игликите ми в двора ококориха най-хубавите приказни очи. Притича катерица много близо, какво ми каза, тъй и не разбрах, но Й помахах, тя опашка вирна, целувка пратих, гледа ме без страх. Елхите ме посрещат добролюбно. Една загина, ала нови две растат красавиците и безшумно, щом вляза, те подават ми ръце- погалвам ги, ама безкрайно нежно, за да до

ОБИЧАМ ХОРАТА ДА СА СЛЪНЦА

Обичам хората да са слънца, дори когато се гневят, да светят, със светлината стават чудеса, а облачните са ми неприветни. Души обичам, в слънчевия път намерили утеха и опора, за всеки има и любов, и кът, и радост повече да има, хора. Останалите ще се извалят подобно капки дъжд и ще попият забравата, а другите блестят и точно тях ще спомняме и ние. И ако имаше такъв баланс на светли хора в нашата планета,

САТИРИЧНО

СЪПРУЖЕСКО Пенчо си наложи маска, нито вика, нито кряска, и прическата смени, но-о-о-о-о не ходи по жени. Леля Сийка го засича в магазина щом притича и се връща на обратно, времето дели му кратно. Търпеливо Пенчо чака и премята двата крака, вече да отмине време, пътя си пак да поеме, да докаже на жената, че е мъж по правилата. После - има си посока, тайната му е дълбока,

ЩЕ СЕ ВЪРНА ПО СТАРИЯ ПЪТ....

Ще се върна по стария път. Спомен - път, но минавах щастлива. И сега, може би и отвъд, ще го търся. Там точно бях жива. Ще се върна със топло сърце, дето хубаво минало пази, аз на злото не давам лице, ни на диви нелепи омрази. Ще се върна със същия дух, дето в млади години го имах, той остава завинаги тук- в мен живее и в моето име. 11 април 2020г., Симеоново - София Росица КОПУКОВА

НАПУК

И напук на налудното време вчера влязох в един магазин, гледам аз - продавачката дреме, дреме стока на щендер и скрин. Поздрави ме, а аз поразрових нови блузи- намерих една, беше сякаш излязла от слънце и блестяша от светлина. И я взех. Тя ме гледа с омая: - Ти си, - казва,- голям оптимист. - Да, така е, но вярвам и зная утре целият свят ще е чист. - А дано. И носи я със здраве. Във ръката ми светна докрай

ВСИЧКО Е ПРОЗРАЧНО

Всичко е прозрачно и се вижда даже и зад тъмни очила, алчността устои не съзижда, нито завещава имена на достойни хора, родолюбци, дето да живеят с векове. Как не схваща всеки душегубец, който днеска лъже и краде, че възмездието го застига даже и да бяга презглава, в древността записано е в книга, сбъдват се заветните слова. Падат и правителства, и страсти, а човечеството не разбра, само съзидателно у

ХУМОР И САТИРА

МЪЖОВО СТИХОТВОРЕНИЕ Даже и да се оплесквам като гнила слива, даже глупости да правя- много ми отива. Даже егоист да падам като от дървото, даже нищо да не давам, нищо, на стеблото. Трябва пак да ме обичаш, та жена нали си, обичта нали я сричаш в стихове и рими.... ЖЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ В двадесет и първи века Изаури няма, с мъжки страсти по- полека, светът е за двама,

НАБЛЮДЕНИЕ

Най - зле е безобидният човек, той няма друго, освен добротата, и, беззащитен, си върви полек, додето пък на Дявола слугата му пресече пожизнения път и иска до земята да го срине, а той с добро, наместо с гневен прът, опитва се натам да го подмине. Светът, приклещен в хитрости безброй и във коварства неопитомени, не се и сеща - време за прибой ще прозвучи из цялата Вселена. Ще помете избраните души и ником

ПОЗДРАВ ОТ СИМЕОНОВО

Очакваха ме белите брези: - Къде се губиш?- питаха ме вчера. - Корона вирус, милички, струи, и, казват, не е никаква химера. - А ние устояхме под снега,- разказват ми иглики пъстрооки. И двора ми със вечна красота, със боровете, кимящи високо, ми шепнат сякаш: - Ние сме си тук и чакаме те с обич да се върнеш, даже при проблемите напук, светлината тебе ще прегърне. Старите дървета с порив нов като стра

АПРИЛСКО

Във София е бяла красота, април остави да цъфтят дървета, да си отдъхне майката-земя, да си отидат вече снеговете. На метър разстояние стои ръката ти от моята и чака да бъдем с тебе в крепостта сами, там любовта се разрешава всякак. Какви преобратими времена! Но пак струи предчувствие за лято. Животът продължава и така - по- истински, по- влюбено и свято! 5 април 2020г., София Росица КОПУКОВА

РЕТРО СТИХОТВОРЕНИЕ

Всичко имаше в домашния ни свят - труд и вкусни гозби, упоритост, никой не е бил аристократ, ала беше умен, беше личност. Имаше осанка и костюм, тоалет за дамите, по мода, и изисканост, без много шум, но всички бяха хора от народа. Казваха: " Животът - кръговрат не знаеш накъде ще те постави! ", но всеки го живя - по дух богат, души на свестни хора ми остави. И много разум в идния ми път, в България кога б

ЗА ПЕСЕН ВРЕМЕ

За песен време - и животът отлетял, миг във Вселената и път към нея, но трябва все пак тъй да си живял, че името ти да те надживее. Останалото си е суета и пустош без следа и без надежда, че в твойта дан, дарена на света, след тебе някой друг ще се оглежда. Да, не е съвършена до възбог планетата на земните ни страсти, но всеки има своя песен - срок за мисия и някакво участие. А после, по оставена следа ще

ДОКАТО....

Докато почиваме в дома си, можем да потърсим вечността, слиза тя в изкуството и носи личен дар от Божия ръка. Можем себе си да преосмислим и анализираме сами, времето тече между баирите, но във къщи сякаш си стои. Можем да се вгледаме в душите на любимите ни хора днес, колко много мигове изпускаме някъде, когато няма вест. Да се разделим със самотата като я запълним с доброта . Да, светът се превъртя,

НА ПРАГА

Стоя си на прага на хубави спомени, пред спрялото време - с безмълвни албуми, а нямах минута да върна отломена, да преживея години препускани. Дали е добре за душата? Навярно. Тя също желае да релаксира, заедно с нашето обично тяло, да преосмисля и да пренамира хубави мигове, хубави пътища, стоплени длани във младото време, здраве да бъде, та ние сме същите, само да има пак път да поемем. Някои никак не искат д

ЕТАПНИЯТ ЧОВЕК

Познавате етапният човек. За него днес ви има, утре - няма, върти се интересът в такт напред, а после някъде назад и...празно. И аз научих се да се въртя: добра съм с дни, а после ставам лоша, щом ключа на душата превъртя, когато някой сам си го изпроси. Била съм друга?! Същата съм аз, но вие променихте ми сърцето, а то си има време и компас и здравословно дава ви заето. Така че, моля. Вътре хитростта си п

КАКТО КАЗВАШЕ ПОЕТЪТ

" Човекът е човек тогава, когато е на път". Стихът на Пеньо Пенев вече отдавна стана кът. Сега пътува черен вирус по всичките земи, а нас остави ни във къщи вопиющо сами. И красотата на туризма до интернет опря, къде отиде магнетизма да шеташ по света? Да чувстваш пулса на живота под своите нозе и да си вземеш своя квота от всички брегове. Природата ни се усмихва и мами ни навън, а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън. Край

РАЗГРАФЕНО ВРЕМЕ

Разграфени маршрути, разграфени очи, не по- малко от метър зад гърба да стои, а аптеката пуска двама души за час и белина разплисква или спиртче край нас. В магазина се дебнат колко взимат грамаж и обратно към къщи в този празен паваж, полицаи пикират всяко празно шосе и редовно те спират - документ, че и две. А пък Музата иска свобода и любов с карантина не идва нито порива нов, ни метафора свежа върху белия лист, нито капк

НАБЛЮДЕНИЯ

Някои са бисер в раковина, други - лъч в човешката тъма, както пътя си да го измина, искам само хора - светлина. Искам, ама Господ ги омешва- за поправка или за борби, да опитваш да не правиш грешки и сред тези здрачови души. Иначе ще ни е много лесно, ако само светлина блести, а така - в посока неизвестна, бъдещето към добро върви! 26 март 2020г., София Росица КОПУКОВА

ВЕТРОВЕЙ

Духа вятър, духа вятър, малко гневен, малко луд в софийско - градския театър доста ни навява студ. Има си и той характер! На какво ли се гневи? В поднебесния театър какво ли точно ни шепти? От Дунава, та до морето и южните ни планини духа, само ние дето чудим му се тези дни пак какъв хабер ни праща и снежинките брои?! Хайде пътя да си хваща, стига номера крои! 24 март 2020г., София

БЪЛГАРИЙО!

Българийо, демократична моя, разпрати гениите по света и някъде стои идея твоя зад чужденци с развети имена. Не че е лошо по света да бъдат, но не слуги, а да работят с чест, защото българите ни се трудят, на чужди помощи не чакат леж. Каквото и да кажат, те обичам и от рождение ценя те аз, че моите предци за теб се биха и верни бяха до последен час. Разбирам днеска българите - всички, отишли да намерят хл

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.