Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    684425

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ПОЕТ НА ХОРИЗОНТА

Поезията има си теория, не всички груби думи й отиват, но да остане тя като история и поколенията да не я изтриват, тя днеска трябва да ни каже нещо, да ни разтърси с дух,като магия и времето, измамно и горещо, прелитащо край нас като стихия, да сложи нейде своя отпечатък във стихове и силни, и значими. Поет на хоризонта е отблясък от ярки чувства и вълшебни рими. 17 септември 2020г., София Росица КОПУКОВА

ДОКОСНАТА ОТ СЕПТЕМВРИ

Броди ми се, ходи ми се още по света, има толкова местенца в нашата страна с тайни наразкрити, с обич и с добри души и пред мене да изникват чудни висини, и да ме държат краката още дълго тук, да открия необята, птичия му звук, птица да не съм, ще литна само със сърце, в моята Родина китна съм едно перце. Толкова е просто всичко в нашия живот,

ПОЕТИЧНИ ПОСОКИ

Някои Бог е целунал и спуснал е тук, светли ангели бели по дух и по мисъл, да надвиват тъмата и в стихове светят напук, но се питам и аз, на какво е орисал тези слънчеви хора, незнайно отде са дошли, от коя ли галактика носят съдби и идеи, любовта им красива доколко ще издържи и ще може ли другите тя до живот да огрее? Има шанс за растеж, но дано да го видят с очи от онези, които в омраза и злоба изтляват, щото тук, на Земята делникът просто горчи, на тала
ПОЕЗИЯ

СЛЕДВАЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ

Какви били сме и как сме живели ще кажат следващите подир нас, било далеч зад родните предели, било завърналите се във час, България ги чака и обича, и осъзнаването е момент, навън по- лесно думи се изричат, които да привнасят сантимент. Но тук е истината в незабрава, България сърце е и съдба и следващите ще ни оценяват по честност, по кураж и по борба. Това ще бъде правилна преценка, когато времето се утаи- кой как живял и кой направил сценк

ПЪТНИЦИ СМЕ

Винаги пътуваме към спомени, Господ да даде, да са щастливи, пазя хубавите неотклонно в паметта - вълнуващи и живи. В обсега на старите албуми, в кътчетата тайни на душата, в ритъма сърдечен и безшумен, в топлите извивки на ръката. Няма никога да остарея, себе си познавам не от вчера, да помисля друго и не смея, още обич искам да намеря. 12 септември 2020г., София Росица КОПУКОВА

МОЖЕ ДА ГО КАЖЕШ МНОГО ТИХО

Мълчанието не е уравнение, а скрита буря с много неизвестни и изходът не е опиянение, когато пазиш думите нечестни. Може да ги кажеш много тихо, прошката дори звучи красиво, ще те чуя, няма да отмина, щом чувството към мен е още живо. Аз правя разлика, щом то говори, а ако не - сама ще те разкрия. Със истина не бива да се спори, защото бурята ще се извие. След нея някои все пак успяват в усое тъмно да се пренамерят, но не и аз. Навярно съм ко

ОБИЧАМ ТИШИНАТА

Обичам ласките на тишината и вдъхновението, неин брат, върховното се ражда зад вратата, където само Бог и моя свят са в някаква прекрасна симбиоза и времето минава без стрелки, където няма фалш и няма поза, а само две вглъбяващи очи. Където плодовете на таланта се запечатват в бялото поле и всяка нова смислена поанта да може после да се отнесе до хиляди души, които искат да се докоснат в тази тишина. Тя не е самота, а е красива, било във р

ЩРИХИ ОТ СИМЕОНОВО

Във двора падат първите листа, така е по режим,нали е есен, а слънцето струи и красота минава като благозвучна песен. Невероятен е септември , затова, подмамена от слънчевите краски, аз търся най- вълшебните слова да бликат като нанизи от щастие. Загадъчният вятър шумоли, говори нещо с моите дървета, а те, нали са стари и добри, люлеят клони, дават му съвети. Какъв е този странен диалог, във тази нежна утринна омая, но още няма летен епилог,

КРАТКО МЕЧТАНИЕ

Приседнах на ръба на лятото, че и за кратичко се размечтах: как би било добре да бъдем ято от птици и задружни като тях. Посоката си знаят и водача, и смелост имат за един живот, денят обичат и приемат здрача, едничка нямат птица- идиот. А ние, съвършените човеци, на йота даже се не мерим с тях. Пък станах, повъздъхнах и си рекох: " За сетната задача закъснях...". 10 септември 2020г., София Росица КОПУКОВА

ХАРМОНИЯ НА ЧУВСТВАТА

Любов без щастие.Не го разбирам. Аз други вариации не знам. Не става ли, съвсем не се гримирам във полутонове. И път натам съвсем не мога с някой да поема, врата затварям, връщам се назад, не искам да ме вкарват в чужди схеми, в които е животът непознат. Но тръгне ли по мойте коловози, ще стигне до един щастлив момент, защото светлината аз я нося във изобилие, а не фрагмент. И, както е от Бога завещано, накрая стигаме до красота. Посоката от

ТАЗИ ВЕЧЕР РАЗДАВАМ ЛЮБОВ

Тази вечер раздавам любов, ей така, без причина раздавам, под небесния звезден покров с пълни шепи и още остава. Та вземете си - дума и зов, и целувка, и поздрав сърдечен, тази вечер раздавам любов, следователно - давам ви вечност. Ще ви помня аз, всеки един, със емоция, скрита в душата. Подарявам любов до амин и не искам за нея отплата. Осенил ме е ангел? Не знам. Но сега ми е много уютно. Ще отмине и лошото, знам, ще отмине и времето сму

ЛИМИТ НА ПРОШКИТЕ

Признавам си, че не прощавам и непростимите неща, и в хитростите си внимавай, човече, и във низостта. Не може с дни да лъжеш всички, първенец на подлостта, и смяташ, че не падаш ничком, и все стоиш си на върха. Шамарът идва ненадейно. И границата е дотук. Последното ми е последно, без грубости и без юмрук. Навън! И няма път обратно да води в моята врата. И всичко ясно и понятно е под пределната черта. А фурнаджийските лопати тър

МЕЛНИК

Приплъзва тихо здрача над този древен град, историята влачи годините назад, скалите са попили и радости, и смърт, а къщите са свили и спомени, и път, поезия се стеле от близо и далеч, небето потрепери от светлата й реч, а виното накрая се лее с благослов, че тук е част от Рая, за здраве и любов! 4 септември 2005 г. Росица КОПУКОВА

ПРИКАЗКА ЗА ДОВЕРИЕТО

Без доверие не става нищо, любовта единствено не стига, няма ли го, няма и огнище... Другото е четено по книга. Със потайности не се живее, с тях си просто сам във самотата, трудно може да се оцелее в празна бяла стая зад вратата. Без доверие нормалност няма. Топлината просто си отива и съжителството е измама, любовта ден подир ден изстива. 3 септември 2020Г., София Росица КОПУКОВА

ОЩЕ МИ Е ЛЯТНО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Още ми е лятно през септември и ми се пътува под небето, аз съм птица по душа, но ведра, дето се разбира с битието. Напред-назад, нагоре и надолу, всичко вкарвам в някаква идея, всеки ден набирам своя скорост и експресно искам да живея. Без да ме припират и напътстват, знам си път и време и порядък, в глупости небивали не хлътвам и тежа на място като камък. Та сега прегръщам го септември, с цялата си обич го прегръщам и в пространството ни тр

АЗ ДРУГИ ОТНОШЕНИЯ НЕ ЗНАМ...

Аз други отношения не знам, освен взаимно преданите хора, това видях в дома си и дотам ограден с любов ми е простора. Отвъд се чувствам в липса на комфорт, научих се в живота да отказвам, а Бог ми казва кой какъв е сорт- с погрешни хора да не се наказвам. По периферията ги държах и много трезво ги проучвах в дните, със интуицията си кръжах, а не с мечти , поели висините. Защото в изтрезнителния шок - насреща се задали пропадняци и моят труден

КЪМ КРАЯ НА ЛЯТОТО

Събух обувките на лятото, то литна босо по света, а аз ги грабнах във ръката си да ми е светла утринта. И с тях притичах неуморно през месеците - Божи дар, ще му ги върна доброволно, но искам да му хвърля зар - с късмета да не си отива, та във ръцете ги държа, че в лятото аз най- съм жива и дълго после ще тъжа. 27 август 2020г., София Росица КОПУКОВА

ПРИЗНАНИЕ

Родена съм на жълтите павета, но не изпуснах българския корен, домът ми не от вчера ярко свети с донесен от Родината ми спомен: от всяко село българска съдина, от всеки град по сувенир и обич, по нещо съхраних, където минах и го закотвих във душата с котва. Откривах българи с душа широка по Македония, по Сръбско, Гръцко, защото имаме следа дълбока и връщах се добра и пълноръка, със дарове, с усмивки и надежди, че и за тях България е майка. Са

ВСЕКИ КРАЙ Е НАЧАЛО....

Всеки край е съдбовно начало и запазена памет назад, не какво те е вчера боляло, а какво си дарил в този свят. После идват различни посоки, със кого, докога, накъде, нови пътища, преспи дълбоки, други тайнства животът преде, но където си минал-заминал, остави и душа, и слова, да, не всеки за гений дошъл е, и какво, и какво от това? Ще израснеш в поредни животи, във Вселената няма " дотук", всичко Господ го пише по ноти и го дава до сетния

ОБИЧАМ СИНЬОТО

Обичам синьото като идея, защото е море, небе и хоризонт, защото свобода се крие в нея, а свободата ведра е комфорт. Цветът на синьото, любим за хора, които носят нежност и копнеж, когато имаш нужда, ги намираш и иска ти се за момент да спреш. Обичам синьото като утеха, като простор и като синева, тя обикаля цялата планета и спира точно в наште сетива. Под синьото живее всичко живо, но синьото е жажда за летеж, на птиците душите им красиви

АНАЛИЗ НА ЩАСТИЕТО

Жената от зодия "риби" е просто вълшебна и който не го проумее - в графата "последен" е шансът за щастие просто, добро и човешко, такава жена да изпуснеш е истинска грешка. Там Бог се обижда директно, защото събира зърно по зърно чудотворства, дошли от Всемира и ако тази жена те отхвърли, от теб се откаже, то не е и нужно след нея Бог да те накаже, той просто ще прати от другите, дето умеят и дом да провалят, бездушно до теб да хитреят, и всичко се срива в не

ЛИЦАТА НА ЛЮБОВТА

Има си лица и любовта, някъде е силна, но нетрайна, някъде е нежна през нощта, а на сутринта е път незнаен. Някъде е пепеляща страст, но това не значи хармонична, някъде обсебва като власт, някъде със клетви се зарича. Съвършената я дава Бог, две души той за синхрон намира, за такава просто няма срок, в другия живот ще гравитира. Тя върви и в трудните неща, в своята всемирна безконечност, не увяхва в ежедневността, тя си има свое име: Вечн

КАКВО МИ ЛИПСВА?

Какво ми липсва? Липсва ми вълна, бургаски вятър, обичта на мама, екскурзия из моята страна- все простички неща,то друго няма. Но времето не спира своя път, мени се и съдбата е различна, уютен е домашният ми кът, но делникът ми днеска е загрижен. И станах си на шестдесет и две, и не разбрах как бързо отлетяха вълшебствата от детството, но не, аз имам дом,любов, живот и стряха, а те са тук и вярвам, че натам със смисъл ще запълня празнините, п

НИКЪДЕ НЕ СПИРА МОЯ ВЛАК

Никъде не спира моя влак, цял живот не спира да пътува, неуморен, от зори до зрак свят преброжда и не се преструва. Даже да е в София, той пак търси напосоки бреговете, в чуждия живот намира знак за всеобщност и красиво свети. Скитница съм сякаш по душа, карам си сама локомотива, и пътува моята душа, уж е тук, пък някъде отива. Търси нови пътища безкрай, сякаш иска просто да докаже, че светът е хубав земен рай и че тя го има и куража

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.