Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1273

  • Прегледи

    646394

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Литература

ПРЕПОРЪЧВАМ ТАЗИ КНИГА, ЗА КОЙТО Я Е ПРОПУСНАЛ

Насред всичките си делнични задачи, ами по път с огромен интерес чета книгата на Андрю Мортън " Принцеса Даяна. Нейната истинска история". Тя излезе отдавна и въпреки че струваше 29.95 лв не успях да я купя. Разграби се. Тези дни я намерих почти нова за 3 лв при кварталния антиквар и я зачетох с удоволствие. Смъртта на тази красива жена от аристократично семейство с нещастно детство, двуличен брак и народна душа в истинския смисъл на думата винаги ме е вълнувала. Книгата е писана мно

НЕЩО ИДВА

Дъжд ли ще идва или сняг и синоптикът ни не знае, прахът надмина своя праг, но на надежда ми ухае, че по Божествен път над нас пак въздухът ще се прочиства, ще оцелеем до тогаз, додето пролет се разлиства, водичката ще се качи във язовирите ни сухи, надеждата ни ще мълчи, обаче няма да е куха. На Господ пак му домиля за райската градина долу и праща капки живина върху душите недоволни.
САТИРА

ТЯ Е ВЕЧНАТА РАЗВЕДЕНА

Тя е вечната разведена, бягат й мъже поред, живее с чуждите проблеми, защото самотува вред.   Сама теории си прави, сама си лъже и твори измислиците, да забрави нещастните си старини.   И улицата й е тема, вживява се на Жана Д Арк, ала сама си е проблема, играе като в Луна парк.   Едно имущество си има- протрития акордеон и мъчи да направи рима и да изпее верен тон.   Коя ли ще е таз женичка?

КРУШИТЕ НА ДЯДО

От крушите на дядо капе сок, дървото е над шестдесет години, кой посади това дърво - оброк да божествее в нашата градина? Разнася се небивал аромат и още круши ям една след друга, сам Бог ли даде тази благодат или и дядо имал е заслуга? Отчупиха се клони, на инат то по- заякна и снага изправи, със мъдрост от невидимия свят

СОФИЙСКИТЕ МЪГЛИ

Над София се стелнали мъгли загадъчни, като пердета сиви, неразгадани сънища в зори се губят във посоки причудливи. И сякаш идва ноемврийски знак животът да тече със блага бавност, не можеш вечно да си като влак, природата подсеща ни за плавност, ще се стопят мъглите към обяд, а ние ще сме пили чай със обич, ще преоткрием този хубав свят, обгърнат от домашния ни обръч и защитен от свади и кавги със т

БИЛЕ ЗА ЛЮБОВ

И правят хора биле за любов, например белият оман бил чудо, женихът набелязан бил готов и почвал той да я обича лудо. Магията как става аз не знам, макар да ми разказват от години, магията съм аз за онзи там, когото си харесам, дето мина. И щом го набележа, ставам чар, нормалното е сам да си поиска, какви омани,талисмани, цяр, когато някой просто не е истински. А има ли небесен благослов и любовта ще

ПРЕДКОЛЕДНА ТОПЛИНА

Уютът е в красивите неща, които за душата имат смисъл, в подаръка да се вплете мечта, която във живота си написал. На щастието да намериш ключ, а той не всякаква врата отваря, без шемета от коледната глъч, без веселия смях по тротоара, но в пулса на сърдечната любов пак ти е празнично, пак ти е нежно. Да бъде здраве, мир и благослов! И всичко друго ще е безметежно! 24 ноември 2020г., София Росица КОП

НАДЕЖДА

Във тези буреносни времена бездушието спира пред вратите, не пуска болни, праща ги в смъртта, а може би към Рая за душите. Но състраданието е след нас и може някъде да ни споходи не го и търся, просто вярвам аз, че сред човеците то тихо броди. На е антична котва нежността, където не очакваш, те открехне, тя не витае само у дома, а някъде, зад ъгъла, ще блесне. Във делника сред паника и страх, божеств

ЕДИНСТВО И ЗА ЛЮБОВТА

ЕДИНСТВО Небесното и земното взаимстват, дошли сме за поредния урок, един живот за всеки се разлиства с различно време и различен срок. На подарената ни хубава планета едва ли сме най- светли и добри, но, долетим ли после до небето, едничък грях не можем никак скри. Отгоре често пращат ни сигнали, докато тук сме, за ориентир, но има някои души заспали, а други не желаят земен мир. Накрая, като наши

ИГРАТА НА ВЯТЪРА

Играл е отново планинският вятър из двора, въртял е листата във някаква чудна игра, пилял ги насам и натам, то личи, без умора и после си тръгнал внезапно до днес сутринта. Уж всичко окапа, но той заиграл се с килима, замесил си шарки и най- разноцветни бои и пръснал наляво-надясно,каквото тук има, накрая оставил листенцата тъжно сами. Така е в природата, както е сякаш с човека- ветровей , веселба,панаир, танци-манци и ....край.

ИМАМ ОЩЕ

Не всичко съм изказала докрая, не всичко съм го отразила в думи и хребети на словото в безкрая аз имам да достигам, търся друми. И този свят не ми е най по мярка, по-хубав искам, ала тука няма, в житейските необичайни шарки намирам си пътеката голяма. Не се оплаквам никак от късмета. Не е ли той, отиваме на кино. Но за това, че съм душа-комета, наздраве казвам с чаша старо вино. 10 ноември 2019г. ,София

ПОД ВИТОША

Какво ли покриха мъглите под Витоша вчера? Палати, дувари и камери, двор подир двор. Обаче отдолу остана живот - далавера, с мъгли, без мъгли, омъглил се е алчният взор. Понеже са Божи местата, но кой го разбира, възмездие гледам с години как бавно пълзи и който с нечитави стъпки в мъгла се провира, накрая на светло си плаща и много мълчи. Така че мъглата под Витоша си е метафора. Не е по-голяма от тази мъглива съдба, за к

НЕ СТОЯ НА КРЪСТОПЪТ

Така ли ми е по съдба, навярно, аз имам верен усет за нещата, за мене няма лично и неясно, и няма кръстопът към светлината. Друг е въпросът, че съдбовни пречки са отклонили моята посока, но Господ вижда, в новите отсечки аз ставам издръжлива и дълбока. Накрая пак се връщам, както искам, над спънатите в мене бариери, за сил

ДЮЛИТЕ ОТ СИМЕОНОВО

Падат, падат дюлите на двора, като част от слънцето в ноември, нещо магнетично ми говорят, стоплили ме в есенното време. Няма да оставя да изгният тези чудни дарове залудо, ала първо искам да открия тайната магия, тайно чудо. Някак са особено красиви, напоени в жълто и омайно. Дюлите от дядо. Вечно живи. С мирис на живот,

КЪДЕ ТЕ СРЕЩНАХ?

Къде те срещнах? Някъде по път. В романтиката на Париж ли беше? Но там е точно за любовен сън, който и денно време ме отнесе. А В София по- късно изтрезнях. Реалността е честичко ранима. Аз си останах пак, каквато бях, илюзията друго име има. Наскоро пак ме срещна по света. Здрависахме се и това и всичко. Не връщам отлетялата мечта и не обичам с обич на момиче. Каквото си пропуснал, е било. Поема ли

ЧУДЕСАТА НА БОГА

А Господ сътворил е чудеса! Светът е пълен със природна хубост. Не стигат думи да я отразя... Ала в стаената нелепа лудост да разрушиш дареното от Бог с неръкотворната Вселенска дарба, а то възкръсва, като нов урок, земната разрушителност е слаба. А ето днес омразата надви, под друга форма покосява хора. Бог всичко дал е,

ПРИНЦИПЕН ВЪПРОС

Тъй, както си върви по върхове, а там придвижването не е лесно, отвсякъде провижда се добре със ореола на една известност.... Талантът, впрочем. както си върви, не всеки с поглед благ ще вдъхновява, един се радва, друг се огорчи, че няма той мечтаната му слава. Но той за друго е на висота. Човечеството ясно да го вижда като идея и като мечта, а не да го препъва и завижда, животът му да черни всеки път,

ПРИЗНАНИЕ

Имам силен и мъжки характер, придошъл от предишен живот, пише римите май моя ангел, аз отдавна пътувам на " стоп"- срещам хора и с тях се сдружавам в не е един социален двубой, що е рана отдавна не вдявам, подлеците надвивам на бой. Не в буквалния смисъл, логично, но в подмолните долни игри, не е лесно да бъдеш личност и да имаш идеи добри. И обичам мащабните хора, непокрили се в своя уют. Как

ПРИЛИВ НА ДУМИ

Макар и не безкрайно изобилни, макар премерени и без кантар, запас от думи имам много силни, както за враг, така и за другар. Думи забравени при мене няма, изречени са в точния момент, искреността им в дози е голяма, нито са злоба, нито комплимент. И ако в нещо аз съм оценена, то е доверието - неведнъж, за мене хитростта не е простена, ни от приятелка, нито от мъж. Така е хубаво да се живее с отворен

ПОНЯКОГА

Понякога не спирам да говоря, понякога не спирам да мълча, ала залудо никога не споря и пазя чиста своята душа. Не се затварям никога в черупка, нито във радост, нито в завистта, държи ме Бог да не изпадам в дупка, защото подарил ми е света. Дошла съм тука явно по заявка да търся само светлата страна, трудолюбива като малк

ОСОБЕНО НАСТРОЕНИЕ

Пак съм жива и здрава, и ведра, и по " Витошка" леко вървя, само искам със пръчка поредна да отхвърля над трийсет лета. И, макар че така се и чувствам, възрастта вече бавно личи, аз годините с обич прекръствам, но отпращам ги в миг настрани. Други стъпки и други надежди

НЕ ИСКАМ НИЩО

Не искам нищо, всичко ми се дава с една молитва и с едно добро, което е избягало - не става. Самичко мъчи да се върне то. В предградията от различни чувства, избирам си синхронните със мен, да си избираш хора е изкуство, за да осмисли всеки хубав ден. А другите? Аз зло не им желая. За всяко семе има си растеж. От памтивека

ЛИЧНО МНЕНИЕ

Не е грешно да бъдеш " Никой", обикновеник в реда на делника, нито правиш шум, нито викаш и се опитваш на всичко да свикнеш.... По е грешно да се правиш на " Някой" по подли пътища, криви пътеки, накрая....ще те открият всякак, накрая....няма да ти е леко. Има хора, родени с мисия, има други - по- скромна порода, не са за

НЕДЕЛИМОСТ

Не се дели ни слава, ни талант, различни ангели за тях се грижат, на тях принадлежат епохи, свят, не могат във едно да се нанижат. И само ги оплита завистта кой по- нагоре в дарбата ще блесне, излишно е. Звездата на звезда дали си мерят общата безбрежност?! Изкуство се приема със сърце, то на магията се наслаждава, богато

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.