Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    684283

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

НЕВИЖДАНА ЗАЩИТА НА БОЙКО БОРИСОВ

МНОГОХИЛЯДЕН МИТИНГ В ЗАЩИТА НА БОЙКО БОРИСОВ В МОМЕНТА ТЕЧЕ В СОФИЯ. БЕЗСПОРНИТЕ УСПЕХИ НА БЪЛГАРИЯ ДРАЗНЯТ ПРЕЗИДЕНТСТВОТО. РАДЕВ ПРЕИГРА С ГРУБИТЕ ДУМИ . ИМАМ УСЕЩАНЕ, ЧЕ ГЕРБ ЩЕ БЪДЕ ПРЕИЗБРАН С МНОГО ПО- ГОЛЯМА СИЛА ОТ ДОСЕГАШНАТА, ЗАЩОТО ВСЕКИ СИ ПОКАЗВА ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ.

ПО ПЪТЯ НА ВРЕМЕТО

Старият стенен часовник задъха и спря. - Толкова,- каза ми вчера часовникаря.- - Пускай го новия. Този е стара тъга, колко години изкара - достойно изкара. Щом няма безумия, времето нека върви. Всичко се сменя, ние сме само останките от спомени - нещо ни радва, и нещо кърви, имаме радости, нишки от болки и рани. Само животът да бъде нормално суров. И да се борим за роля в житейската сцена. - Сменяй, приятелю, вече часовникът с нов, душата е важно докрай да

ОДА ЗА ХИТРОСТИТЕ

Те са за мнозина дарба да се отъркалят, да се правят на велики, фино да те калят, сто години да ги схванеш някога е малко и да разбереш навреме колко са си жалки. Отстраниш ли ги, тогава, ще следва обида, прави се на свита Мара тази какавида, зад гърба ти ще говори и ще убеждава как си ти виновен, още, била пък тя права. Щом намерят те пролука до някой със име, лепват си се да бозаят като чуждо виме, то не е добре, е вярно, да сме егоисти, но от хитрите си

ПАРАДОКСИ

Обърканите страсти са отдолу, замесени в човешките души, хармонията горе, априори, божествено красива си стои. Под слънчевата шапка и звездите се ражда от човешка суета амбициозното безсмислие в очите, което не привнася доброта. Различията са неповторими, а уж човекът най е съвършен, в делата си ту скришни, ту пък зрими антиприродно пада покосен. Не е създаден той за диви драми, не е така в идеята на Бог, но волята го тласка към измами и т

НЕНАСИТНОСТ

Аз знам, че животът не свършва дотук и отвъд е красиво навярно, до последния дъх, до последния звук ще повтарям, дори и банално, че прекрасна до святост е тази Земя и най- вече България в нея и не ще се наситя на красота сто живота дори да живея. И не ще наситя да пиша с любов стихотворства за хубави хора, дай ми , Боже, и радост, и благослов, аз не бързам да ида " нагоре". Дай ми здраве и шанс пак да видя света, дето още не съм го видяла, вс

НА СЪРЦЕ МИ Е БУРГАС

На бургазлии На сърце ми е Бургас, защото съм го преживяла, не просто като слънчев час, а като дълга обич бяла. Видяла съм добро в Бургас, когато съм била във нужда, човечност светеше край нас и там не се усещах чужда. Не само в клопката " любов", на младостта така подвластна, било е като благослов, че там , в магията му лятна, живееха добри сърца на много милостиви хора и питам се: " Дали сега пак свети обичта отгоре?" Така з

ЕДНА СТАРА ЛЮБОВ

Една стара любов минава редовно с колата, отеснял му живота, дошла Госпожа Самота. А недей да свистиш по асфалта и палиш душата, знаеш - всичко отмина и е по твоя вина. Не провисвай на мойта ограда с препрани надежди. Мина твоя предел и не връщам аз нищо назад, там със мама, сестрата и всички лъжливи одежди, дето спретнахте вкупом във един маскарад. Вече пътят е друг и за двама ни. Нови посоки. Продължавай напред - и без любов се върви. Да, преливат към двора

СТЪЛБИЦА НА ЛЮБОВТА

Нека да е лято първото стъпало, нека да е топла първата вълна, юни е чудесен месец за начало, носи много слънце, носи светлина. Нека да е есен втората надежда да осмисли думи, вяра и мечти, младостта се вплита някога във прежда, ала грешки с обич може да прости. Нека да е зима, много бяла зима, тази, дето прави дом от любовта. В стълбицата снежна бъдеще да има, бъдеще, което да крепи света. 29 юни 2020г., София Росица КОПУКОВА

СТАРИТЕ МЕБЕЛИ

Запазени и подновени, всеки със особен звук, спомените притаени още ми разказват тук. Как пристигнали са в къщи, от кого и за какво, мълчаливо ме прегръщат, както нявга е било. Здрави, хубави и мили още в моя дом стоят, някои съм подарила на други да красят домът. Другите не ги подменям. Те са ми и бъднина. Две епохи, две столетия и прекарана война. Кой така ще ми напомня, че времето, пришито в тях, в труд е минало и воля,

СВЕТЯ

Светя. Нейде от душата и привличам хора, цял ден смайвах непознати и със тях говорих. Без да търся. Просто идват и са симпатични, казват ми, че им допадам, без причини лични. Самотата ли битува или безлюбовност? Да ги питам, ме вълнува, съвсем сериозно. Но е някак неудобно да ровя навътре. Непонятно време родно, неясно и утре.... Всеки има остра нужда в диалог сърдечен да разкаже как се чувства на човек човечен! 27

ПЪТУВАНЕ

Преминах доста трудности, нелепости, тревоги, но винаги с кураж, с напътствен знак от Бога. С неземно убеждение, че тука ще успея и пълноценно, радостно ще бъда, ще живея. Ще имам време да творя, тъй както ми се иска, че ще надскоча след това аз на живота риска, не съм оставена без знак, щом съществувам честно, как карат други своя влак за мен е неизвестно, особено ако е път на мрачни и злодеи, но всеки има своя кът и свое измерение. Закрилата на Бог над мен

НЮАНСИ НА ЗЛАТИСТО

Под слънцето намери своя път всеки с набелязана задача, преобразен се оживи градът, о, Боже мой, разбрах, че нещо знача. Разпуснах отеснялата душа и литнах със кола, подобно птица, само не съм разперила крила, отворила към Витоша зеници. Но малко ми е. Утре литвам пак под ласката добра на синевата, и преродих се, казвам ви, откак проблясна слънце в юнската позлата. Щастлива в делничната красота на претворени с нов замах картини, в познатата п

СЛЕДВАЩИТЕ МИ ДВЕ СТИХОСБИРКИ

СА ГОТОВИ И ЩЕ ИЗЛЯЗАТ ПРЕЗ ЮЛИ, ПРЕДВИД НЯКОИ ПРОМЕНИ, КОИТО СТАВАТ В ИЗДАТЕЛСТВОТО. С ТЯХ И С НОВА ГОЛЯМА НАГРАДА, ПОЛУЧЕНА ОТ ЧИТАЛИЩЕ В СТОЛИЦАТА ПРЕДСТОЯТ СЛЕДВАЩИТЕ МИ ПРЕДСТАВЯНИЯ В ЧУЖБИНА. ЗАБАВЯНЕТО НА КНИГИТЕ, КОИТО СА В ПОЛУГОТОВ ВАРИАНТ, НЕ Е НАРОЧНО, А СЪМ В ИЗЧАКВАНЕ.  

ПРИЗНАНИЕ

Не нося аз живота на бодли, обичам да е цвете и трева, росица във тревата да роси и да е светъл като синева. Но някак си не го намирам тук, навярно отдалече съм дошла, където хармонично всеки звук на Бога изпълнява песента. Та се научих после да бода, да, Дяволска наука е това. Остана ли си цвете и трева- отдавна да ме няма от света. Но в топлата ми рибешка душа копнежът е по други светове, където само в мир и светлина живеят малки чисти б

ЕДНА ЗНАЧИМА КНИГА НА ПАНАИРА НА КНИГАТА В СОФИЯ

Моят баща - адвокатът имаше една максима за всичко и всички: " Виж как стоят нещата от двете страни, за да разбереш поне част от истината. Изслушай и двете страни!". Това направих и днес, на Панаира на книгата. Не мога да върна времето назад, но ме интересува. Дали е така, както го знам от родителите си. И си купих книгата на Борис Александров " ИСТИНАТА". Синът на личния лекар на цар Борис Трети разказва не само своята версия за онова трудно време и смъртта на царя, които мнозина помнят с

ЗНАК ОТ КАЛИНКА

Калинка се намести на ръката ми и доста време там се застоя, не иска да си тръгне неочаквано и знам, че знак за щастие е тя. Пълзя, пълзя, поспря и ме погледна, пък литна към градината подир и на душата ми така просветна, та сякаш бях отпила еликсир от погледа й нежен, многозначен... Каквото каза, каза без слова. И , сигурна, без никаква боязън изчезна в синевата след това. Присъствието стопли ми ръката, навярно щастието е дошло, но в делничн

СТЕПЕНИ НА ВЕЛИЧИЕТО

Смислена е всякаква професия, така човеците напред вървят, но само музиката и поезия величие издигат, щом творят. И върховете са предимно техни, най-трудно се разстила там душа, от върховете бликат песнопения, от върховете идва светлина. И вековете им се покоряват, пред силата на тази красота. Мнозина своя земен дял оставят, но най- върховна е духовността! 22 юни 2020г., София Росица КОПУКОВА

МОЯТ БАЩА

Днес нали е ден на бащата, та се вдъхнових... Моят баща - добре мотивиран в живота с прозрение що е добро и кое пък не е, даде на хората път и ги вдигна да ходят, ако бяха затънали самите до колене. Моят баща адвокатства на правдата само. Често казваше: " Имам ума си от Бог. Нямам нужда от нечия помощ и рамо, щом помагам на други в техния земен урок!" Моят баща беше предан за двеста и честен, искам с майка ми двамата в следващ живот Господ пак да ги срещ

ПЕСНИЧКА ЗА " ПРИЯТЕЛСТВАТА"

Във живота се превъртат като въртележки, уж до тебе, пък без тебе - скачат като пешки. Вместо де ценят човека и да се подкрепят, интересът пренамират още отдалеко. Щом не сме си рекли с тези тежка дума, лоша, нека се въртят самички,,не ги мятам в коша, но да ви призная вече и нищо не значат и когато искат може и да се откачват. Туй са хора- закачалки и преходни хора, нито с тях се карам денем, нито пък споря, но напънат ли за нещо - отказ елегантен, хопа-т

ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ

СЕБЕОЦЕНКА Пред това да слушам думите, предпочитам да слушам мислите, искреността стои там безшумно, а сладостта е в локумите... В мислите падат всички илюзии и разголват човек до крайност. И ми се чудят после, чудят се, била съм много потайна- едно очаквали, друго се случило. Бог ми е дал интуиция, а тя помита всичко заучено от щампи, любезни изрази, от непоискани обяснения, от фалшименти и хитрости. Думите са безкрайна прерия, но не

ЗЕМНО И НЕ ДОТАМ....

Отдавна не описвам просто стая: перде, килим, и дрехи или без, вселенските въпроси на безкрая вълнуват ме и то не е от днес. Надскачайки интимното пространство, съвсем не казвам, че не го ценя, душата ми къде ли пак не странства и аз не искам да я променя. Приветно е в дома ми. И уютно. И отпочивам в тази топлина. Но някак си устроена съм чудно за обич и небе, и светлина. Във плетеницата от тънки сметки и делнични проблеми на деня или пък пли

ВОДА

Човек по християнски е устроен да се сдружава с хората с добро, да вярва в обичта, не в нрава боен, да моли Бога да не идва зло. А цялата история човешка, белязана от кръв и от войни, показва, че са ярка земна грешка, родилите се да творят злини. И в дните на водата от небето, на урагани и на земетръс, съзирам знак - предел за греховете и ние се въртим околовръст. Не само гняв на майката природа, от хората непощадена стене, но знак да се преч

ДНЕВЕН СЕНОКОС

Зави машината за сенокос, летяха корди, слагаха се нови, на много клони се преряза нос, бунтуваше се смелата природа. Две ножици безсрамно изтъпи и още малко работа остана, тревата не се дава и не спи, свисти: " След следващия дъжд ще стана". И още ще се развърти коса и препарат пак майсторът ще пръска, борба е истинска да си трева, и да си клон, не искащ да се къса. Земята много здраво ги държи, по-здраво даже и от чернозема, една идея в мен

СТИХОВЕ ОТ МИНАЛОТО

НОЩ В ТАСОС Нощта във Тасос, като в цяла Гърция, е песен, с прочувствени слова в един живот съвсем нелесен. И като гърците, докосващи сърцето съкровено едва ли друг би стоплил толкова това безвремие. Изпепеляващи са чувствата, духът и болката, изпепеляваща е всяка дума южно-знойна, неравнодушна, те възбужда пак нощта във Тасос и само тази музика ти шепне: " Не живей нахалос". Пъ пътищата на Елада слушах денонощно песни, но тази нощ във Тасос знам, че

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.