Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1273

  • Прегледи

    646420

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

НА ПРАГА СМЕ НА ДВА СЕЗОНА

На прага сме на два сезона, когато отлетяха птиците, когато есента прогони на лятото сега къдриците. И младите години също ги няма като пролет временна, но ние още се прегръщаме с една надежда, устремена, къде....Напред какво ни чака и колко още ни остава? Но да не слизаме от влака, изкуството ще ни спасява и мъдростта му, между вятъра на задържалото се щастие. Пак сме герои от театъра и във живота сме с участие. Дори обратите след

НЕ МИ Е МЪЧНО НИКОГА НА ПЪТ

Не ми е мъчно никога на път, защото знам, че в моята Родина ще се завърна, в моя райски кът, където и когато да замина. Как се живее в чужди светове не знам, макар да можех да отида, душата ми не иска брегове при чужд живот аз щях да я обидя. И моят дядо тръгна по света и в своята България се върна, създаде дом на своята Земя и нея пожела да го прегърне. Такива сме си целия ни род- най- мило ни е

ХАЙДУШКИЯТ МИ КОРЕН

Хайдушкият ми корен ми е здрав, пулсира с ценностите на живота, наистина съм малко нрав корав и по съмнителни илюзии не бродя. Една родина имам, много не, макар да съм си с дух космополитен, с очи към социалното море, с ръце , които да помилват всичко. Премерена във земните неща, единствено във Бога вярвам силно.... И за добрите - истински добра, но борбена .... така ми е кармично. 13 октомври 2020г., Со

НЕКА СВЕТИ

Нека свети красивата преданост във очите ти - светлокафяви, и усмивка, родена от нежност, много хубав и смислен те прави. А зад нея не искам да има елемент от пропукана личност, разшифровам аз всичко незримо, затова, щом обичаш, обичай! Прочисти си душевната стая от неща, дето някак ти пречат, който мисли за тая-оная и късметът му бяга далече. Аз съм толкова много различна, ти си толкова много чаровен и ще бъдеш премного обичан, ще разжарв

ПЪТЕШЕСТВЕНИЧКА

Светът обичам от дете, което с всемирен поглед гледа все напред, от малка ми показаха морето и хоризонт, звезди и самолет. Където и да ида - ми се връща отново там, където съм била, макар да си обичам свойта къща и много силно своята страна. С усещане, че цял живот не стига да мина по света на колела, а после да го събера във книга, всяко прекрасно кътче от света. От детството ми мило, ненаситно на обич, волност, мир и доброта, остана ми идея

В СЦЕНАРИЯ НА ЖИВОТА МИ

В сценария ми на живота няма драма. Благодаря на Бога, ме държи. Разсекретих обаче не една измама и не живея с вързани очи. Свободолюбието го обичам, но си планирам всеки следващ ден и пак на Бога първо го наричам, да бди и да помага той над мен. Усмивки имам в повече, раздавам, дори да видя смръщени лица и, мисля, че спечелила съм слава в умението да топя сърца. Останалото си е част от суетата за всяка дама, дето се цени, гневя ли се, гневя

СЛЕД ДЪЖД

На терасата ме чакат паднали и окъпани листа във жълт нюанс, блеснали като очи на ангели, дъждът изпял е есенен романс.... И после спрял. Не им отнема блясъка ни вятъра, ни облака над тях. Оставих ги да си общуват с камъка и с идващия звезден алманах. Като засъхне мъничко, тогава ще развъртя голямата метла. Но има време още да оставя килим от най- красивите листа и още малко аз да ги погледам.... Дори не ги настъпвам. Да блестят. Природата е

РАВНОВЕСИЕ

Навярно сякаш в повече им идва на някои от много красота, в душата червеят пълзи и мисли: " Кого сега наглед да омърся?!". И ето, пишат се червиви думи или игри, в подмолната земя, но красотата не търпи зулуми, защото просто тя е светлина. Изкуството е много уязвимо за тази плитка и червива сган. Но Бог си вдига палката ревниво: - На малоумни няма да го дам! Това е положението всъщност. Не си хабете грозните слова. Вселената - като една окръж

ВЪЗХВАЛА НА ОКТОМВРИ

Октомври. И е време за любов. Красиво златни губери простира. Дори под есенния благослов и през мъглите тя се пренамира. Посочват кестените моя път като във приказка от друго време. И златен замък сякаш е светът, над него даже облак да придреме. Дъждът римува стих в звезделина и вятърът прошепва през косите: " Един на друг подайте си ръка!" Разбрах му думите между елхите. 6 октомври 2020г., Симеоново Росица КОПУКОВА

МОСТОВЕ

Мостове градят се със единство - здравина са хорските души, има ли предателство без име цял мост може да се разруши. Мостове градят се със почтеност и тогава са за цял живот, подлостта отдолу прави черна всяка стъпка към човешки брод. Мостове градят се с толерантност, егото е камък - единак. Затова, дори и да сме странни, трябва да се преоткрием пак. 5 октомври 2020г., София Росица КОПУКОВА

ТЪГА

В пробития ръкав на времето стаила се и днес тъгата, не вярвам уличният просяк да разпределя самотата със други в мафиотска група- той толкова е жалък, отгоре есента го трупа с листа и става малък: едно кашонче за постелка, консервена кутия за грошове, за трошки хлебец, то няма за ракия. Това ли е животът всъщност?! Век двадесет и първи. Светът, прибран в една окръжност при дрехите без кръпки. 3 октомври 2020г., София Росица КОП

НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Убит на фронта на 2 октомври 1916 г. Гений и богатство не вървят, беднотата им е спътник вечен и за жалост, след като умрат се вижда връх Безсмъртие далече. Загуби майка, нямаше жена, един живот - жестоко непосилен в една безкрайно хубава страна, в която дарбата ти си замина, а някак си, след време процъфтя като една величина космична. След тебе, три години след смъртта вонята заличи те като личност. Съдба изпросена, като куршум, на фронта,

КОНТРАСТИ

И съм малко бяла, и съм малко черна, та макар да имам доста белота, най- накрая става нещо двуизмерно, нещо ми сивее в моята душа. Но в света така е, светиш ли до бяло, взимат те накрая за наивник пръв, затова си нося в моето начало белочерен обсег, без да имам стръв. И съм убедена, няма да намеря тука на Земята само доброта, но със нея искам все пак да премеря своите постъпки днеска по света. Почвам със доброто. Но съм прозорлива и докрай разкр

ПЪТЕКА ОТ СТИХОВЕ

По пътека от стихове крача и край извори с жива вода, много леко от утро до здрача сме си просто душа във душа. Няма никаква двойна измама, мое време са, моя съдба, друг намеря ли, ставаме двама, всеки казва си свойта творба, после трети, и ставаме трима и така се лирично множим, ала нека, да има, да има, по пътеката да си дружим. Нещо малко да взема и правя аз от него лиричен герой. И красиво наистина става в моя път.Нека бъде и твой.

ЩАСТЛИВИТЕ ХОРА

Щастливите хора са избор на Бога, не наш, преродени души със натрупан пословичен стаж от творено добро, благородство и щедрост за знак, че ще бъдат щастливи в живота последващ и пак. Не на всеки се дава желаният меден късмет, тя, съдбата, лети подобно един самолет, както си пропътувал, това ще получиш и дар, ако бил си злодей, на страдание ще си господар. Щастливите хора имат една яснота да не искат премного, а с мяра да крачат в света, изкривени представи за

ОКТОМВРИ

Този хубав Октомври сега ще го пълня със път, сериозният месец, който осмисля света, вдълбоченият месец за трезви преценки край нас за премерени действия в най- подходящия час. Красотите при него са други, по- зрели са те, цветовете на чувствата нямат нюанс на море, ветровете раздухват желания за топлота да намери пролука и влезе през нашта врата. Затова е различно с Октомври да тръгнеш на път, сериозният месец ще ти представи света и в посока по- друга, друг

ОБИЧАМ КРАСИВИТЕ ДУМИ

Обичам красивите думи, а грубите просто ги гоня, не знам от небесните друми от де ли дошла съм, не помня. Във този живот не намирам навсякъде радост да има, битието си аз не гримирам, живея открито и зримо и в някаква друга материя, сякаш душата ми плува, без злоба и без истерия може да се съществува. Накрая съм все изненадана от фалша във медена купа. Но аз съм така създадена, стихове като натру

СИРИУС

Сириус се вижда във небето, прекрасен е сред нощните звезди, по-ярко и от Слънцето той свети, но някак от поетите страни. И затова аз тихо разсъждавам- защо понякога е все така по-яркият по - трудно се долавя, дори да е със ранга на звезда. И в нашия живот на земни твари възторгваме онази светлина, която пряко дните ни ще жари, защото просто ни касае тя. А другата е някак надалече и мисията знае

БЯЛА ЛЯСТОВИЦА

Да срещам лястовица бяла не ми е никакъв проблем, по път за вилата е спряла и чака мене за кадем. Дали една е и не зная или са повече по път, та щастието ми чертаят и вечно вдигат ми духът. Щом срещам лястовица бяла се питам вече, за късмет съм все завършена и цяла и с нея сме един дует- тя - вечно волна и щастлива и като нея съм и аз, по траектория красива летим във всеки Божи час. Спокойствието ни е общо и жаждата за светлина,

НИЩО НЕ НИ ПРИНАДЛЕЖИ

Не владея вятъра, но го обичам, звездите са ни дар, по тях небето сричам, планината не е моя, но я бродя, морето също, но при него ходя. Любовта в изкуството е само вечна, родителите са до прага на една далечност, и трябва да запомня, щом обичам, всичко е временно, да се не вричам. Защото пътници сме на една планета, а утре може да е друга и да светим във друго измерение с идея друга, която само ще е Божия заслуга. Живея в дом, където ми е мило.

ОПРИЛИЧАВАНЕ

На водопад приличам, да ви кажа, отнякъде пристигам със замах, помитам всичко, без да се размажа, без никакво усещане за грях. И езерото правя своя пристан. Разлива се спокойната вода, отгоре пак бучи и няма спиране, как ми харесва тази бистрота. На границата с вечността общувам, във въртележката небе - земя, на водопад приличам - малко чудо, пътуващо през камък и скала. Не знам и откъде намирам сила да бъда истинска - като вода. Така се чувс

ЕСЕННИ СТРАЖИ

Островърхите шишарки са на страж във моя двор, верни, предани другарки- една до друга, цял отбор. Жълъдите козируват от историческия дъб, узрели, шипките царуват по своя междуселски път. Орехите се приготвят да стават есенен курбан, а кестените светлооки са пръснати като гердан. Пазачи на душа и тяло, лечебници от дядо Бог, на есента единно цяло, пристигат и си имат срок. Докато есента минава живеят те заради нас, веднъж в го

КОГАТО...

Когато бродя аз из старините, усещам се по- кротка и смирена, защото надписите по скалите, аз знам, че ще останат и след мене, защото камъните надживяват животите човешки многократно, отиваме си с непростени грешки, та в друг живот да дойдем пак обратно и старите места да припознаем... Какво сме ние? Част от цяла вечност. Което пък за себе си не знаем, ще донаучим в бъдеща далечност. Загърбила отдавна суетата от бляскава човешка мимолетност,

ЗАВРЪЩАНЕ

Земята е убежище, в което доучваш си поредния урок, но тя не е единствена планета, където може да те прати Бог. И затова смирено изживявай годините на радост и тъга, достойнството изобщо не предавай, защото се заплаща и честта. В коя година и в каква епоха ще се родиш е избор на съдба, а после ще повториш ли отново, докато стигнеш чиста висина, ти не решаваш сам, по тези теми обсъжда се в невидимия свят, ти идваш на Земята със проблеми с и

ТЕГЛЯ ЛЯТОТО НАЗАД

Тегля лятото назад да не ме напуска, хубав ми е този свят с лято нарисуван, катеричката край мен жълъдът преборва, септемврийски слънчев ден красота ми сторва. Якето не искам аз, дълги панталони и за всеки топъл час душата ми се гони надпреварва го и пак силно го желае, да почакат есен, сняг, че ми се играе на принцеса с летен тен и ми се пътува, младостта живее в мен и й се лудува. Дядо Боже търпелив още дни ни дава... Лятото със поглед син ме опиянява.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.