Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    685484

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

СНЕЖНО ГОСТУВАНЕ

Снегът пристигна - ненадеен гост и разлюля представите за пролет, но баба Марта още е на пост и не раздава ни крила за полет. Със Зимата си другарува тя и прави ни внезапни изненади, сякаш ни казва : " Стойте у дома, защото със снежец ще ви зарадвам". Какво да правим? Чакаме, стоим, снегът и вирусът да си отидат. Светът е спрял - раним и съкрушим.

ВИЛАДЖИЙСКО

Показали се чудни иглики на поляна, природата цъфти прекрасна и засмяна. И питат ме без думи с очите разноцветни защо ме няма често, защо не ми е ведро? Погалих ги и казах: " Предайте и нататък, че вирус е пристигнал и гони без остатък на хората живота, спокойствие и вяра. Цъфтете си, вълшебни, и нямайте си мяра, красивото остава, природата го дава и то ще надживее, каквото ще да става, сега ще си отида, но скоро пак ще дойда,

ГУМИЧКА

Можеш да изтриеш дума с гумичка или да покриеш с бял коректор, не важи обаче за обида продумана, та дори закопана в подземния сектор.   Там паметта се намесва жестоко и обърква с години съдби и неволи, даже прошка да има, тя помни дълбоко, не изтрива ,дори за това да помолиш.   Ако кажеш обида, не я и изтривай, само гледай да има за нея мотиви

ЖЕНАТА С ВКУС

Жената с вкус е нашата жена, на улицата можеш да я срещнеш да разпростира бисер - светлина, да се оглежда в мъжкото безбрежие. Жената домакиня е в дома, приготовлява приказна трапеза, умее простичките чудеса чрез думите да подреди полезно. Жената със сърце е най- добра, тя надминава всякакви шедьоври, готова да помогне на мига, без да изпада в п

КРИТИЧНО....

Критично кажа ли, ще кажа точно, но пада като шум от словопад, и няма да обидя аз нарочно, но няма просто мърдане назад, тежат със сила всички аргументи, не всеки може да ги понесе. Кънтят на кухо хората - ментета, ала за другите звучат добре. И всичко изведнъж се откроява под честността на моите слова, но много рядко срещат се тъдява, които ме

ДОДЕТО СЕ НАКАНЯ

Додето се наканя по света да тръгна, след проблеми и задачи, то взе се, че световната врата от бежанци и вирус се залтлачи. И няма път към хубави страни, променят се за часове съдбите, борби да оцелееш, пак борби или ще отлетиш към висините. Като че ли за някои е мрак във мир да се живее и в разтуха, смъртта и катаклизмите са знак, че са доволни дяволите тука. Не пречи нищо и Земята да й е рай, тя затова о

ОБИКНОВЕНИТЕ НЕЩА

Обикновените неща вълнуват сърцата, но способни за обичане, пулсират , но съвсем не се преструват, че каузата заслужава вричане, че падат просто сенки върху личности и някои потъват във проблеми, обикновените неща изискват души разбиращи, души големи. Обикновените неща ни стягат и страшно е - надлъгване на помощ, животът - като въздух под налягане и като въздух, зареден с притворство. Накрая всеки плаща своя ка

ИЗНЕНАДИ

От вчера баба Марта ме споходи със подаръци от цял кашон, за доброто ми сърце преброди свят широк, естетика бон - тон.   И нали на трети съм родена и я тача, и го знае тя, пак пристигна, чудно пременена, със подаръците в хубава кола.   После уважих я в механичка, вино пихме, пяхме със певци, и доволни, и щастливи всички, казахме си: " Нека ни върви!".   4 март 2020г., София Росица  КОПУКОВА

БАБА ОТ ПЛЕВЕН СЪВСЕМ ЛУДНА И ПУСНА

атгиправителствени стихове нейни и на пиринчения поет от Варна Валери Станков. Време е за психодиспансера по спешност. Валерко е отбелязал стиховцете в новата си книга, презентирана преди няколко дни в Столична библиотека.

НЕ МИ Е НУЖНО ВИНО ЗА ЛЮБОВ...

Не ми е нужно вино за любов, аз любовта я искам магнетично, веднага, на момента, с благослов, с идеята да бъде ярка личност, да бъдем двама на една вълна, да бъдем с общи теми в битието, ще пийнем после вино, за мига, защото свързало ни е небето. Но виното за мене не е приз, подаръкът е, да е моят случай, късмет да е любовният сюрприз и да тече животът като ручей. Останалото - то е ритуал, да вдигнем чаши,

НЕ СЪМ

Не съм напълно безпощадна за прощаване, защото мъдростта ми казва тихо- различно разни хора са създадени и редно е да имаме разбиране. Но с граница е моето търпение, когато непростима е вината, защото имаме духовно зрение как да живеем до душа с душата. Не се въртя в живота като хурка, опитвам се да бъда безпристрастна, не съм от тези, дето ще се гмурка след някаква лъжа във дълбината. Добре е да живеем на откр

СМЕШКИТЕ НА АНИТЧЕТО! ВСИЧКИ, ЩО СА ГЛЕДАЛИ БАБА СТОЙНА ПО BTV СА ОТКРАДНАЛИ ТЕМАТА ОТ НЕЯ!

След като може да се краде темата ми, идеята ми, най-вече ПОСТА МИ от kaldata.com - "видео" и от jupel.blog.bg ,  то и аз ще взема да поизлъжа като ...госпожата, че се убиха да ме питат какво мисля по въпроса с баба Стойна? Явно госпожата се е изчерпала с теми и започва да събира от тук и там , та дори от други сайтове и категории. След като аз съм пуснала видеото тогава значи съм съгласна с позицията на баба Стойна и я подкрепям, но не като всеки път я пуснах и в блога си тук и МЕ ИЗПРЕВАРИ, ПО

ЗА БАБА СТОЙНА И ИДВАНЕТО НА ПОЛИЦАИТЕ

Приятели ме питат какво мисля за баба Стойна, която взриви социалните мрежи и за идването на полицаите, които нахлуват в стаята й в старческия дом. Ще споделя чисто човешки като гражданка. Жената беше много естествена в своята емоционалност, що се отнася до немотията и положението, в което се намира не само тя. Но изрази като: " Бойко, защо мразиш българите?" тя не съотнесе към имената: " Жан Виденов, защо мразиш българите?" или " Станишев, защо мразиш българите?", то последният си е баш

РАЗДЕЛИ

И да не вярвате, за мен не са тъга, разделите сам Господ ми показва, направо отбелязва ми в съня, когато връзката ще стане язва. Но в междугодието с любовта върви и помощта, а аз помагам, но докъде, не дето аз реша, съдбата докъдето ми показва. Животът ми е интересен досега, навярно просто тъй е отредено- едни да вдигат други на крака, но докогато му е е позволено. Не съм очаквала, но няма как - това са ми

ИЗМЕНЕНИЯ

Отварям се за хората с любов, но лошото е, че прозирам маски, прочитам мисли изпод славослов и интереси, изпод мними ласки. И истината, щом в нас заискри, то тутакси променят се нещата, разбират, че зад пъстрите очи наивността не дреме във душата ми. Тогава хлопвам тежката врата и никога назад не се обръщам. На Бог оставям чуждата вина дали ще я прощава или връща като възмездие за мнимостта, с която хората

МНОГО МИ Е МИЛО...

Много ми е мило, много ми е драго, на сърце ми расне, на душа ми ляга българско и родно - от килим до песен, българска природа - от пролет до есен. Доста свят пребродих, всичко ми е чуждо, всякакви народи със различни нужди, със различни нрави, с разни табиети, тука ме постави Господ под небето и добре се чувствам, българка се вричам, името си мое няма да отричам, даже като пиша, псевдоним не слагам, българка си лягам, бълга

СЪВЪРШЕНСТВОТО

Съвършенството е труден занаят, иска се добре да си премерен, все някой безумее в този свят, раздава го свиреп, високомерен. И в малките си глупави глави мнозина не се сещат, че се плаща, историята всеки век върви с поуки, дето някои не схващат. Земята не е само за едни, надмощие на никого не дава, днес си богат, а утре - в руини и кармата изобщо не прощава. По-малко са разумните, уви, Всевишният така ни е

ПРИЗНАНИЕ

Книгите ми закъсняха, не намерили си стряха, издатели бяха готови не за книги, за любови. Аз обаче съм чешит, не искам всеки бабаит, ценя си много реномето, не го правя на решето. Дядо Боже забеляза и виновните наказа. Прати ми прекрасни хора да помагат без умора. Авторката съм си аз, не друг да пише във захлас и всеки университет го завърших без рушвет. Затова с открито чело з

ПЪТЯТ НА СВЕТЛИНАТА

Навярно своя път чертае мракът, но как изглежда, аз дори не знам, съзнанието ми бележи знакът- къде е светло, ето - аз съм там. През ветрове и дъждове, и бури минавам под вълшебната дъга, и ,след житейските карикатури, осмислям си успешно аз деня. Насън или наяве виждам светло и моят път, насочен пак напред, благословен направо от небето, човек ме прави, не само поет. Долавям, тази Божия закрила дарява ми

НА ДЯДО МИ ТОМА

Животът го мина на чисто с душата си цяла, потопен във мечта, с Македония и с идеала, до я видиш свободна и българска, но не дочака, идеал е едно, политиката - тя е дуяка. Смелост имаше не за една, за три роти вкупом, на магия живя, но Бог те запази за дълго и наскоро полях твоя гроб, със калпак и медали гледат твойте очи, не във мен, а далеч в идеала. Имам нещо от теб, имам даром от твоята сила и обичам дълбоко и свойта България мила

ИМАМ В ПОВЕЧЕ ДОБРОТА

Имам в повече доброта, който иска, го уча на нея, ала гледам сега по света ми се чудят, че с нея живея. Имам сто пъти точно око, за да уча на справедливост, ала виждам, ме гледат със зло и в еснафския обсег умират. Имам дадено много от Бог и раздавам, така, за душата, но Всемирът е някак си строг - само Бог ми раздава отплата и помага ми в тежкия миг, та накрая напълно успея, няма криза при мен, няма

ВЪПРЕКИ СТУДА

И въпреки настръхналия студ, небето се отвори в красотата, в града и всеки ден да има смут, това не загрозява необята. Щом няма бури, няма ветрове, небето във безмълвие ни гледа, загадка за отвъдни светове, в които само бъдещето свети. То знае извънземния ни път. Студът сега ни прави мълчаливи, напомня ни за ласка и уют, и просто за любов, за да сме живи! 23 януари 2020г., София Росица КОПУКОВА

ДИСОНАНСИ

Какъв ли е рисунъкът на времето? Отляво просяк, вдясно BMV - е, по тротоара крета беден старец, таксита празни в хорското море. Какво да нарисува днес поетът? Един софийски дневен дисонанс. Каква мечта във делника да крета, когато шета беднота в аванс. Не я обичам тази тежка орис, дори да имам в пъти свобода, човек не е създаден да е в горест, дори да е нещастен по съдба. Какво е туй - да се подпреш и чакаш

ТЪЖНИ ВЪПРОСИ

Какво ще стане с днешните деца, когато утре, милите, пораснат, едно не знае майка, друг - баща, сред връзки и раздели съпричастни. Кой ще събира детските сълзи? И кой в душите им ще всява вяра? В семействената криза все върви една тъга и друга тя отваря. И после идва само хладина, която я замества често дрога, летиш далеч, над земните блата в една илюзия на безтревожност. Зад ъгъла очаква те смъртта. После

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.