Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1273
  • Прегледи

    646588

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Показва фалшиви снимки, които не са от Симеоново. Дамата - самотница навсякъде се занимава с глупости, последно се е захванала за моето стихотворение " Симеоновско чудо", което и след 10 живота не може да напише. Циганска махала там няма и снимките не са оттам. Друг е въпросът, че разведената Секира е от Плевен и не може да си позволи да се разходи до Симеоново. Понеже съзрях тази тема и в други сайтове, не мога да не отбележа отговор. В Симеоново има роми - строители, те живеят под наем и
Животът ми е като теорема, решението на която правя аз, не разрешавам никой да ми взема идея, план, посока, ден и час. Каквото си реша сама, това е. И друг не може да го промени. Такава бях, такава си останах, дори и времето да се смени. И който се запъти с мръсни пръсти към същността на моята душа, не аз, съдбата най- чевръсто го срива. Аз съдбите не руша. Вървя си в пътя, взимам дар от Бога, където и каквото ми даде. Решението ми не е тревога, не е
В Симеоново природата е друга, уж позната е, обаче не, там растенията съхнат чудно и запазват визия поне. Трън магарешки и хризантема, маргаритка и какво ли не, аз обичам после да го взема, в глинен съд да вая цветове. Някак си - запазват си фасона и с години после са при мен, и от партера, та до балкона вилата красят ми всеки ден. Живи са и старите шишарки в купи сложени за красота, Симеоново е сякаш марка
Аз в астрология на маите съм УСПЕС! Добра на вид, с обноски и с финес, обича елегантните одежди, обаче има ненадейно SOS. Наложи ли се нейде да се бори, то Успес има хватки за борба и тя е справедливо неуморна, и до победа я извайва тя. И, казваш си: " От тази що излезе? Уж бе така невидима по нрав!" Навреме да се знае е полезно, да няма кой е крив и кой е прав. И после пак си пиша стиховете, и на приятели съм рамо пак. Но Успес е боец и не мислете, ч
Аз имам своя час от Самотата, поканих я не повече от час, да преосмислим двете красотата и да я впиша в стих за всички вас. И в хубавите делнични шевици да втъкнем и усмивка, и добро, и кацналата на балкона птица да ме дари за щастие, с перо. И после пак да тръгна по задачи, след Самотата и едно кафе. Поезията сътворихме значи. Доволна съм. И пак ми е добре. Понякога пътувам и я пиша, и пак съм с мойта тиха Самота. И тя със мене вдишва и издишва най-х
Със Юли си приличат по това, че в тях се раждат обичните хора, че те с най- топлите добри слова обичат да обичат без умора. Показват ни на чувствата дъха, на прошката различните нюанси, като във цветна приказна леха те си остават най- многообразни и слънчеви, дори да ги вали, усмихнати, дори да има вятър. В два месеца сам Бог ни подари чудесни хора в земния театър. 1 август 2019г., София Росица КОПУКОВА
Поздрави на всички мои читатели в Калдата. Всеки ме чете с различен поглед и това си остава за негова сметка. С поглед на забележителен интелектуалец, преводач, поет и човек е прочел моя кратка биография и подбрал 4 стихотворения господин Ахмет Емин Атасой, който обича да гради мостове и приятелства сред културните деятели от Балканските страни. Превел ги е на турски език и в коя точно турска печатна медиа ще ме включи, изборът е негов. Моето огромно благодаря. Какво точно е подбрал и прево
На никого недей подлага крак. Талантът има ли го - е от Бога. Ако е даден, ще остане пак напук на твойта завист и тревога. Безсмъртието е небесен знак, то просто на човечеството служи, та затова, недей подлага крак, защото ще си още по- ненужен. И времето минава своя път, покрай творби, запълващи пространства. Накрая ще се скриеш в своя кът като безличен и охулен странник. За гении не отговаряш ти, не се превръщай в синоним на злото. Талантът пратен ли
Услужих днес с мобилен телефон, защото сринал се такъв на дама и цялото небе ми стана фон на благодарността й преголяма. За София това е щедър жест, тук хората не се и забелязват, ако не се познават, не от днес и ей това момента озарява. И кой да знае - срещата била съществена, чрез мене не пропадна. На две жени поникнаха крила. И втората пристигна благодарна. Едно приятелство роди се в час, когато даже и не подозираш. Какво пречупи се така във нас, ч
Тревата е мерило за ниво, на газене издържа и възкръсва, навсякъде е тя по същество, от ниското до всеки връх навъсен. И да гори, се ражда след пожар, и след снега - напролет се явява, най-издръжлив от Бога земен дар, в зеленото земята оцелява. За стойностно - мерило ми е тя, трева да съм, о, да, това ми стига, съизмерима само с вечността, а аз съм мъничка житейска книга! 28 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА
На пътя ми е спряла Доброта и, питам се, дали да й повярвам, понякога звучи като мечта, понякога, в илюзия те грабне. Във тези охладнели времена човешкото е трудно да откриеш, дори да има вид на Добрина, се случва зад фасада да се крие. И трудно е да се отпуснеш днес в доверие, което е на косъм, и проверяваш вече всеки жест, и всяко нещо слагаш под въпроси. Та в този доста труден и нахъсен свят, на пътя ми е спряла
Ти си цвят от дъгата, пристигнал след буря, точно кой, аз не знам, но сакрален, красив, и когато помисля - светът се разтуря и душата ми нещо попада във срив, идваш ти, като знак, с много светло присъствие, обкръжил синевата в седем цвята любов, и оставаш така - сякаш околовръстно, без да кажеш и дума, без да чуя и зов, но те има и аз съм затворена в нея, в тази толкова чиста и светла дъга. Е, без буря не може, тя пак ще вилнее, а след нея те виждам - седемцветна м
Синигери пристигат на терасата и озаряват с цветна красота, днес се зарадвах много на украсата, която Бог ми прати във деня. Кълват си нещо, кротко ме посрещат, пъстреят с разноцветните крилца, от цяло Симеоново насреща във моя двор отпуснаха сърца. Пощъкаха насам - натам и ето отлитнаха накуп като един. - О, пак ще дойдат , - смигна ми небето,- и грабна ги за миг просторът син. 24 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА
Макар да съм си птица по душа, за полет към небето ми е рано, под облаци - загадки се теша и слънцето ми свети отзарана. Обичам и зелените треви, и топлия паваж на булеварда, обичам ги шептящите гори, и морските вълни пред мен да падат. И аз да вая тази красота, доколкото Бог дал, в добра поема. Когато към небето полетя, не мога просто нищичко да взема. Написаното ще остане тук, ведно с материалните облаги. И някъде ще ме намери друг и ще отвори моите
Българийо, изпрати много гении. Историята ги обезсмърти, обаче във духовните ти вени талантът на децата ти звъни. Поети и певци, и музиканти се раждат и за бъдещите дни. Те са ти дар и слава, и признание. Българийо, пази ги и цени. Където по света и да отидат, те носят твойто име и съдба. По тях те разпознават и те виждат, по тях ти се родееш с вечността. 21 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА
Всеки има своя територия, своя болка, трудност и тъга, душата е една обсерватория и там умира не една звезда. Но пътят е напред, към светлината и не като затворена врата ще трябва да живее тук душата, обречена на лична самота. Оплетена във собствените тайни, които се запазват чрез лъжи, душата не издържа до безкрайност, когато крие, лъже и мълчи. Бих казала, не е Богоугодно и не е със Всемирния синхрон, защото ч
Не всеки поет е нещастна и гибелна птица, макар че поет - не е синоним на щастлив, но срещат се и оптимистите като Росица, която не губи надежда - светът е красив, която се вдига след всяка сполучила битка на тихия фронт, в реалния земен живот, пак хваща перото и търси поредната близост със светли души, от нашия страдал народ. Не всеки поет намира смъртта под небето, но всеки лети над времето и над смъртта, защото поетът разбира така битието, че то е проекция малка
Днес е особена, духовна дата, на раждане, на гибел, на герои, и календарът почетно отмята Българийо, чедата силно твои. Историята праща свойто ехо, кънти от саможертвата им свята, кънти далеко, още по- далеко, до всички българи извън страната. Роден е Левски и Елин Пелина, Хаджи Димитър костите оставя, но днес нахлуват мощно от чужбина концесиите в нашата държава. Безсмъртните ги гледат от небето и питат се навярно
Не искам още да съм спомен, а с тебе да сме бъднина, ти - мъж за времето достоен, а аз - обичана жена. Светът е сътворен за двама, споени от една любов, за нея просто мъдрост няма, когато тя е благослов. Когато е опиянение, когато е виделина, когато в любовта - спасение, сме двама на една вълна. На млади и да не играем, признай, че млади сме по дух. Божествен аромат ухае, щом ти си с мен и аз съм тук. 17 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА
Когато има много за прощаване, ще мога ли за всичко да простя, не падам никога до оглупяване, за да не виждам чуждата вина. Кармичните уроци, щом са много и греховете теглят в своя път, и някой ти създава все тревоги, не ти оставя тих, спокоен кът. За него да греши си е система, тя уморява и смалява с дни. Но вечното прощаване е тема, която трудно ще се разреши в един живот, в една любов и с нея ще отлети понякога отвъд. Когато някой няма и идея да пр
Дъгата идва винаги след буря, щом светлината се пречупи в капките и прави в седем цвята цяло чудо- отгоре - тя, отдолу ние - малките. Тя всъщност е пресечена окръжност, която виждаме като корона, несхванали безкрайната й същност, защото не седим на облак в трона. В природата хармонията свети и всичко има своята значимост, и част от красотата на небето до нас достига приказна и зрима. 15 юли 2019г., София Росица КОПУ
Как се изниза младостта? Искам я обратно. Малко са ми сто лета. Искам многократно. Пак да ходя по света. Стихове да пиша. Въздухът от младостта по- щастлив да дишам. Вярвам, още от сега Господ ще ме чуе и нейде в дълговечността да ме прати утре. Днес, младееща по дух, още да ме има, рими - в образи и звук да творя със име. 14 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА
Юли щедър, стихотворен, лее в мене благослов, праща Муза ненадейна, дава мъдрост и любов. В мен идеите пристигат с феерична лекота, юли сам ми пише книга като в някаква игра. Във поезията светла от дете се преоткрих. Някой ден като отлитна ще ли се превърна в стих?! 13 юли 2019г., София Росица КОПУКОВА
Като прилив на нежност, като морска вълна е родена да бъде всяка земна жена, като пролетен вятър, като птичия глас, но животът я прави в някой ден, в някой час гневна, бурна, различна, ураганна дори, то не й и прилича да се бори в борби, но каква ти идилия във поредния век, все за нещо се вихри този делник нелек. И самата природа се измества така, че създава направо стоманена жена. А дали има смисъл, а дали е добре, този отговор липсва - за векове. Бог е им

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.