Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1273
  • Прегледи

    646757

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Ти си спомен от минал живот, не един, но от повече даже, през епохите в новия брод има още какво да си кажем. На един бряг накрая стоим, но от двете страни на морала, може с тебе да устоим или аз да бележа раздяла. И когато си в следващ живот, и когато аз пак те намеря, през епохите в новия брод ще градим с теб любов, не химера. Ако ти не пропаднеш сега, имаш шанса за ново начало и във него - пристигам жена
Началото на любовта е знак, който при мене идва от безкрая, усмивка и привличане, и такт, който струи така...като омая. Нататък следват доста кривини, а аз не мога дълго да прощавам, от тези съм наистина жени, които знаят да се оценяват. И с моите представи за морал постъпките, добре изопачени, приключвах доста и дори без жал и ставах честичко...окаменена. Във пропасти не се премятам аз, на чувства, на емоции и рани, при мене Бог отсича този час, кога
Аз мисля, любовта си има код, по него можеш да я разгадаеш, дори и във измамния живот ще я познаеш, да, ще я познаеш. Ръка подава, сътворява стих, не бърза със фалшиви обещания, до теб е в трудния момент и бди за неприятни предзнаменования. Тя диша с теб. Долавя се звукът на бъдещето, стига да го чуеш, дори когато думите мълчат, присъствието нежно ще нахлуе. Край теб да има и калабалък, тя, любовта, добре се открояв
Тези дни в Симеоново идва комшията с дърворезачката и реже един голям пречупен клон от старата круша, който не устоя на снега. По този повод се разписах: НЕ РЕЖА СПОМЕНИ Не режа спомени, не кърша, освен когато няма как, природата сама завършва част, епизод, и дава знак, че времето му е изтекло- на клон, на някое дърво, е, няма начин, щом е рекла, секачът идва, но защо? В душата ми умира спомен, за бор, за круша, за слив
Днес пролетта със лятото се срещна в един необичаен диалог, и нещо символично му намекна- кой по е силен в топлия си скок. Днес пролетта отстъпи и смълча се, но утре ще навлиза пак във власт, позастудява, вятърът довя се и дъжд щял да прокапе някой час. Навярно е шега първоаприлска този магичен климатичен ход. На мен обаче много ми се иска сезонът да си спазва своя брод. Полекичка, не толкова ревниво на лято да ухае и струи, да изживеем пролетта красива
Не мога да броя листа, цветя и птици, Бог е заситил нашите зеници с премного красота, която слиза да нас, край нас, но без вселенска виза. И неговата щедрост е възможна сред нашто ежедневие тревожно, след хиляди войни, убийства, бури природата във ред да се притури. Хармонията да възтържествува, да ни покаже кой и колко струва, не мога да измеря красотата, която Бог раздава на Земята. 30 март 2019г., София Росица КО
Игликите пробуждат моя двор, очите им просветват над пръстта със своя разноцветен кръгозор и с тази обща дума: красота. Приижда с пълна сила пролетта, с надежда, скрита в клоните на март, ще взема своя част от радостта и своя буква в земния буквар. Ще сложа ваза с пролетни цветя, усмивка във общуването с вас, по-свеж да е животът ни сега и Бог с добро да гледа и към нас. Дали апартаментът ми е друг или е същият - то
Приплъзва чудна вечерта през март и София е мъдра като песен, и зазвучава всеки тротоар под благостта на свода й небесен. Изкуството отвсякъде врати отваря и те кани най-любезно. Градът от разнородност пак кипи и прави пак животът интересен. Един прекрасен, много топъл град, където аз, родът ми сме родени, където се събира малък свят и част от необятната Вселена. Където софиянци са добри, от векове били са те такива
Аз имам своя дял от самотата за творчество, за песен или стих, да приобщя в душата си земята, небето, слънцето, простор, мечти. Отворя ли вратата - там е друго, денят е разнолик, нахлува в мен и, без да имам някаква заслуга, подготвя сякаш новият рефрен. Творецът и без самота не може, тя ражда на спокойствие това, което той накрая ще положи като подарък ,смислен , от слова. 24 март 2018г., София Росица КОПУКОВА
По пътя към последния завой,     където се изхлузва битието, дано намери старостта покой, дано да има радост във  сърцето, дано утихнат бурите в деня под Божията милост, докъдето живял си ти по свои правила и всичко е и дадено, и взето. Надежда има в  оня светъл миг, когато непознат ръка подава и ти разбираш, че не си велик, а само смъртен в земната забрава, и ти разбираш, просто си човек, назад оставил суета и слава, и ако има някой друг сега до теб, то сам
Аз нямам делник, който да е празен, да мине без идеи и без цел, от сутринта самата аз си казвам къде ще бъде моят път  поел. И може би, понеже тъй от млада, на битието аз държа юзда, безвъзрастово време ми се пада и светлина от приказна звезда. С динамиката никак не старея, напред със удоволствие вървя и стихове редя, докато грея във свойта чиста бяла красота. И всеки ден е чудна плетеница, дори да има спънки и беди, но Бог държи единствено Росица и отстранява всякакви щети.
Един съсед е супер инженер и казва, от изкуство не разбира, ала светът не бил тъй чер, щом срещнал мойта поетична лира. Това признание ме осени с надежда, че е много благодатно стихът да пръска ярки светлини и да ти става леко и приятно. Когато е доволно талантлив, стихът в душа на другиго навлиза, способен е да те въздигне жив и болката полека да изнизва. В духовната магия на стиха се претопява битовия делник, възможна става всяка висина да осветли п
След море от влюбени мъже жената с чар какво ли да направи? Да мине покрай тях като въже и после ред-поредом ги забрави?! Тя има вечния приоритет да бъде истинска и интересна, ако в живота просто има ред и знае своята житейска песен. Ако намерила е своя път и едного по пътя си обича. Дано я заслужава, а светът на нея ще поиска да прилича. 19 март 2019г., София Росица КОПУКОВА
Аз нямам този вкус към самотата, който убива, мъчи и руши, живее ми се дълго на земята, жадувам и приятелски очи, говори ми се, пее ми се много, танцува ми се и ми се лети по пътищата на света отново, че има необходени земи. Когато дойде време, ще си идем. И там ни чака още красота. За тука стига здраве и обичане, не ни е нужна земна самота. 17 март 2019г., София- Симеоново- София Росица КОПУКОВА
Стихва вятърът в мойта душа, днес съм много добра и спокойна, ще живея, без знак, че греша, без да казват, че съм скотобойна. И да зная, това не съм аз, ще преметна чара на рамо и, напред, към измамния час, в който ангелче ще съм само. Докога? Да ви кажа, не знам. Но добре е да бъда различна, непонятна, моментна и там да не пише: по дух съм епична. А пък после: отново борба. Само дайте преграда пред мене. Като вятър ще я насмета, аз съм чедо на своето
Студено е. Почти е мраз, но идват щъркели у нас, родина - тя и днес зове: гнездо, утеха и небе. Рискуват, ала идват тук, дори на времето напук. Кажете, милички сега, потаен код за любовта, за преданост и за тъга тук, по старите места. Щъркели, кажете как този свят ни дава знак, че живее обичта, че се връща радостта над студа и с пролетта, само в родната земя. 14 март 2019г., София Росица КО
По камъните тлее вечността, притихва всяка земна низост, върви духът на мъдростта, докоснал ни с велика близост. Докоснал ни със светостта, дошла от древността с Исуса, град на небесната земя, където векове възкръсват. Там няма сякаш интервал от време, просто то е спряло, растеш с минути, ставаш зрял, обгърнат в звездно одеяло. И колко стъпала растеш като хаджия - към небето? Когато в този град поспреш, ще п
Мои много добри приятели се завърнаха преди два дни от Абу Даби и Дубай и ми разказаха интересни неща отблизо. Съвременните блестящи два града от Обединените арабски емирства не са изглеждали така, преди шейх Заид Великий да ги облагороди. Родил им се един Стрелец на 1 декември 1918 год., та ги сложил в ред. Като пораснал, решил да промени социалното положение на страната си. Има нефт, има долари, има шейх Стрелец. И така - какво се случва. Първо поканил холандски специалисти, които знаели как д
Аз имам своя дял от красотата, кодирана във моята душа, бурлива , слънчева, различна , свята като прекрасна Божия искра. Да виждам добротата ми е дарба, и да я виждам, и да я творя, напълни ли ми злото цяла халба, аз я изливам в дяволска река. И пак напред, се пълня в светлината, подобно цвете в земния пейзаж. Аз имам своя дял от красотата във своя приземен житейски стаж. Не бързам в нищо. Всичко по реда си. Обичам да разливам стих до стих. На никого не казах лоша дума, но л
Спрял си на брега на моята мисъл, но се страхуваш да се слееш с нея, нали търсиш жена умна и истинска, а се връщаш самичък на кея. Ти отдавна си знаеш, че си наивен. " Какво ще правя с тази, умната!" Нищо. Просто ще слушаш. Прескачаме ридове за всеобщото хорско учудване. Любовта си намира нива в астрала и се спуска по свои закони. Може не всичко да е идеално, но сме далеч от шаблона. Аз не мога да сляза на интелекта
Понякога говори тишината и тя ме разтоварва от шума, настройва ме със лира непозната в поезия красива без слова.   Понякога безмълвието казва неща, невидими във вечността и в него само Космоса разказва телепатично простички неща.   5 март 2019г., София Росица  КОПУКОВА
Чакаш ли на онзи бряг, където лятото ни срещна в младостта, с влюбения поглед на момчето, готово да ме стигне по света,   предано и вярващо в съдбата, в общото ни бъдеще напред, аз бях тази, дето със крилата все летях, бях сякаш въртолет.   Спирка нямах, вечно цели имах и постигнах всичко, но сега, питам се, без право да обичам, чакаш ли ме още на брега?   Аз летях, Ти можеше да чакаш. И години да обръщаш в миг
Бог винаги дава знак, че съществува на хора с мисия, дори да са атеисти. Не е тайна, че мнозина българи, да не говорим за хора по света, изпаднали в кома, летят към светлината, докосват се до рая или до Божи служител, и ако задачите им на земно ниво не са завършени, се връщат обратно. Известен хирург от " Пирогов" в София, син на друг известен лекар, ни разказа история, случила се с него. С моя приятелка отидохме да вземем дъщеря й, която стажуваше при доктора. После планирахме да се п
Аз уважавам доказаните екстрасенси. Познавала съм такива, които са общували със светли духове на високо ниво и са имали точни ясновидски и лечителски дарби. Здрави хора са си тръгвали пред очите ми. От такива жени знам някои информации, които са се потвърдили с времето: 1. От Драгалевци до Плана, селото, са ангелски места. Там нечитави хора не оцеляват и възмездието може да се види в рамките на един живот. 2. Когато лечител лекува с помощта на Божии пратеници, той не бива да се отказва
Привилегия е, зная, Бог оптимизъм да ми дава, щастливи мигове от рая, дори неосъзната слава.   Привилегия е, зная, от мен единствено се иска да върша добрини до края, дори във тях да нося риска.   Привилегия е, зная да имам знания и мъдрост, които да ги очертая с окръжност от вселенска твърдост.   10 февруари 2019г., София Росица  КОПУКОВА

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.