Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    682917

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ДУМИТЕ

Можеш ли да бъдеш сам? Не можеш, когато думите твориш в произведение. Само тишината те разбира в това необозримо осмотрение към светове, емоции и страсти, към чувства, и сюжети, и идеи. Тогава думите като причастие се нижат в разкази или в куплети. Според така осмисленото време, както душата ти го преоткрива. И ражда се роман. Или поема. И доказателство, че теб те има. Защото Бог напусто не раздава таланти, да осъмнат без посока. На думите бе

МУШМУЛАТА В ДВОРА

Мушмулата в двора как израсна, някъде от топлите страни мама я намери, дядо страстно с две лопати там я засади. Хич не вярваха, че ще се хване изпод хладната ни планина, казаха си: " То, каквото стане!". Стана хубавица от дъжда. Той довърши работата явно, но си мисля, някой я крепи, дядо или мама, не е ясно, тя обаче мушмули роди. И от малка беше плодовита. Старите дървета надлетя, има плод: бол ябълк

ВЛАГАТА

Запалих пламък днес, за аромат от изгоряла шума, мисли, страсти, излишъци от моя малък свят да прегорят със моето участие. И всичко беше кротко и добре- под клоните пожарът беше скромен, без вятър под следобедно небе, без разхвърчаване на буен огън. Отдолу влагата поддържаше баланс от дъжд , навреме овлажнил земята, и ето - пламъкът е моя шанс да постоя със него при тревата. Горя красиво, сам си догоря. Аз хвърлих му две кофи - за идея. И под

УГОВОРКА

Лятото се уговори с есента да получи малко дни подарък, Бог научи, но си замълча и студът отложи за нататък. В София пътува любовта с тениски и леки панталонки, якенца се носят под ръка и въртят се, и въртят смартфони, пращат се целувки надалеч или просто случват се в метрото, никой не желае зимна сеч, делникът задвижва колелото, сякаш не октомври иде пак, в топлото листата кротко падат, има уговорка, има знак да гостува циганското лято.

18 ГОДИНИ БЕЗ МАМА

НА МАМА Аз знам, че си допусната до Бога- ти беше непритворна и добра, Бог знае, че без тебе аз не мога, но свикнах да живея и така. Аз дълго пазих твоите предмети, а после пък на други ги дарих, защото исках в нечий дом да свети, което бе за мен света светих. Отидох при безжизнения камък, от твоя образ благо озарен и паметникът е за мене замък, макар да е безмълвен и студен. Любим човек да губиш на земята е неизбежно в някой земен час,

ЕДИН ВЪПРОС

Един въпрос витае във Вселената: защо не устоява любовта на времето, промените и славата и все по- често си отива тя? Какво, като в мечтателите стихове напира жаждата за красота, а във реалните ни земни мигове проблем е неизбежен: трайността. И ни звучи като една утопия под сянката на вечната тъга. Въпрос без отговор, а и без логика: защо умира бързо любовта? Назад, като се върнат поколения, тя по- щастлива сякаш е била, вървим напред в косми

НОСТАЛГИЧНО - 2

Душата ми не е настроена за есен и лято свири още първата цигулка, дует на двора с щурчовата песен си правим , щото на един акъл сме. Вълна се плисва нейде от морето и чак до София със миди ме залива, получих три рапана аз колетно за огърлица - морска и красива. Мечтая си за старите си шорти, за блузка на цветя и за сандали. Прибрах ги, всичко подредих по ноти, но пак не съм завършена и цяла. Живеят в мене всичките сезони, по своему вълшебни и б

НОСТАЛГИЧНО

Жълъдите пазят слънцето на юли, светят като злато, скрито под дъба, орехите падат, вятърът ги брули, залезът се спуска бавно по гърба пак на планината и със дъх на есен ароматно падат крушите навън, още се долавя щурчовата песен, времето е топло като в топъл сън. Грейват поетично звездните пространства, пълна е със лято моята душа, търси хубав спомен, иска да митарства, боса, по сандали. Как да си внуша, че е време вече роклите да сменям, сламен

ДОРИ И ЧЕРНАТА ДУША

Дори и черната душа си има слабост, дали е птица, струна или стих, дали картини или друга радост, но всеки има си света светих. Сърцето е едно и там живее божествен кът, дори във самота. И черното в човека ще светлее със скрита, в дълбините, белота. На всекиго Бог дал е къс магия, магия бяла за прекрасността, дори да пускат тъмната стихия човеците обичат светлина. Вселената е много милостива, а хората копаят си злина, дори и в черната душа е

МЪЛЧАНИЕТО СЪЩО Е ЛЪЖА

Мълчанието също е лъжа, когато крие гнусна биография, когато крие тонове вина и тя завършва в мрачна епитафия. Когато покрай лустрото кълни червиво семе от червиви делници, не се прощават толкова злини, не се и смилат като в бяла мелница. На друг да искаш да повличаш крак, който край тебе просто място няма, това е подъл и кощунствен знак от непростима някаква измама, която хората подвежда и руши на други л

БАЩИН УРОК

Едно запомних от баща си: " Пази се от излишни думи, не казвай, нито ги изслушвай, защото просто не си струва". Разбрах полека, че е вярно. Или във клопка те оплитат, а истината е полярно далеч от думи пренавити. Освен това са и фалшиви. Най-кратките са и най-ясни. Устойчиви и изпълними. Останалите са опасни. 16 септември 2019г., София Росица КОПУКОВА

АКВАРЕЛНО

Зорница се явявам в нечий свят, която на мъжа му свети в пътя и прави го по- ярък, по- богат, щом вихрени събития въртят се. Не съм за маса само питие, било мартини или руйно вино, красива вечер - да, това добре, но има нужда от небе във светлосиньо. И не обичам с низ от мрачина той да обгражда светлия ми облик, зорница съм, такава съм жена, откликваща на нежен искрен повик. Дори не пиша песен за страстта

ГУРГУЛИЦА

Цяло лято на балкона идва и оставя по едно перо, за късмет навярно ми намигва и за щастие по зарево. Как не ме пропусна аз се чудя, сякаш се познаваше със мен, рано сутрин , щом от сън се будя, тя бе минала и този ден. Вероятно вече отпътува някъде за топлите страни, ала моето сърце будува и по нея то се заплени. Как е всичко преходно, сезонно! Привържеш се, а то пък отлети. Но перата, дето ги отрони, те са и щастливите следи! 11 с

НЕ Е ЗА МЕНЕ

Не е за мене малкият град, дето се знаят от Пена до Славка, обичам площади и свят, много свят, дори да намигва от смях до прищявка. И после да чезна наблизо оттук към Витоша, в двора на моята вила и кос да ми пее, на всичко напук, кълвачи да чукат и вятър да вие. И пак да се върна в големия град, където ден с ден не ми се повтаря, където минава пак свят, много свят и всеки си има пътека и гара. Умея да вниквам във хорски души, дори за света да з

АЗ НИКОГА НЕ ГОНЯ ТИШИНАТА

Аз никога не гоня тишината, след звън не тичам, той ще се повтори, но няма да повторят небесата, което тишината ми говори. И само шепот от клавиатура ще пресъздава жажда на душата, и стиховете ще са партитура на земното, дошло от необята. А може да е проза, бъдещ спомен, дошъл да го извае тишината, тя по е нужна в този свят огромен, защото претворява красотата. Не може и да се сравни със буря и няма да те

СПОМЕН ЗА ЕДИН СЕПТЕМВРИ

Този септември беше смъртоносен, не че не срещаме смъртта на път, но този - като облак градоносен за мен внезапно промени светът. На единайсти кулите близнаци се сринаха и всичко занемя, но още нямах съдбоносни знаци, че мама ще я грабне Вечността. Не знаехме у нас дали сме живи, не знаехме и как ще продължим, годината - объркана и дива, не ни остави сили да стоим. Подаде ни се знак, че злото идва, първо навън, а после у дома, но онова, което

РАЗМИСЪЛ

В кайсиевия цвят на есента изплува неусетно мъдростта ми, дори и аз не знам защо така, но ясно си протича мисълта ми. И пътят ми за важните неща чертае бъдеще, пред мен се вае, по него стъпва нежно любовта, нататък - просто само Господ знае. Най-вече със молитва се теша, не я пропускам сутрин, обед, вечер, вървя спокойно, без да се сниша, така ми е добре, години вече. И някак си - отнет ми е товар, нещата, с Божията помощ, стават, като семафо

КОНСТАНТА

Такава съм си аз, една константа. И доста дълго мога да търпя. Ала подкарат ли я на аванта, хайде-е-е-е, затварям своята врата. Премного добрини в живота сторих. Навярно само Бог ще отчете. И много зло и срещнах, и преборих, ала на съвестта ми е добре. Да ви призная, само да помисля на някого да тръгне на добро, приличам аз на вейчица разлистена и вземе, та се случи сто на сто. Дали съм адресат на светлината или с такава мисия дошла? Не знам,

РАВНОСМЕТКА

Без даже да взема тефтера си знам, че във този живот по-хубав не ще да намеря от родния , моя си дом. Семейство прекрасно и радост, препълнила всеки мой ден, щастлива, осмислена младост, оставила хубаво в мен. И искам в живота последващ аз пак да си бъда така, с родители скъпи, със книги, със обич и със светлина. Но без примитиви, които объркват доброто напред, не искам и доста прикрити във чистия свой словоред. Черта бих поставила рязко на

ПРЕДЕСЕННО

Септември още тихо си мълчи и август щедро слънце разпилява, и гледа ни така, с добри очи, без глас намеква: " Малко ви остава! Вземете си във повече любов, не само за една едничка зима, щом дойде есенния благослов и аз си тръгна, вече да ви има!" Последни шансове от красота, море и плаж, и планина, и нежност, септември още чака си реда, а лятото насища със безбрежност. Кой накъде, с кого и докога? Сега решава се въпросът ясно. И щом почука скоро есента

ШЕГОВИТО

Днеска нито ми е криво, нито сълзи роня, с моя августовски вятър шапката си гоня. Спускат се мъже наблизо, шапката ми носят, искат си с усмивка виза, нещичко си просят. Мога ли сега на всички път да дам в зелено? Не, разбира се, но виждам тих копнеж по мене. Няма лошо, няма лошо, нека да харесват. Петьо, Стефчо или Гошо? С вятъра се смесват. После с много леки стъпки бързо ще изчезна. И оставям в мъжки тръпки мечтите да влезнат.

ПОСЛЕДНОТО КАФЕ

Последното кафе ще е последно, ти, както искаш, тъй го приеми, събрало е изчезнали безследно от твоя свят отминали вини, запомнени и неопитомени от твоя неподправен нрав до днес, е, време е да бъдем разделени, по малко можем да си пратим вест. Защото нито ти ме хармонираш, и нито аз на нрава ти вървя. Е, след кафето си поръчай бира и се огледай в някоя жена. Навярно е поредната хитрица или оплескана със много грим. За тебе е друг тип на хубавица, мак

ТЕМА ОТ БЪДЕЩЕТО

Ще оставя малката мотика, косата, четката с безир, с боя, да се сбъдна във Адриатика, фея, от България дошла. И от борда на прекрасен кораб да наситя взор със старини, като птица, кацнала след полет, като фибра в морските вълни. Да пошетам по земята чужда и да видя просто как е там, но накрая вече имам нужда в Симеоново да бъда, знам. И ,понесла, спомени и снимки с Витоша да пием по кафе, да й кажа тихо и открито: " Полетът ми пак до теб ще спре!"

ПОГЛЕД ОТДАЛЕЧЕ

Видях добро и зло във този свят, след бурите бях сякаш преродена, но се държа под Божа благодат- прашинка във безкрайната Вселена. Не мога да намразя и дори вратата след злосторник да затворя, но безразличието ми гори и жари. И когато зло не сторя. Не всяка кауза засяга днес душиците на твърде много хора, но лично аз излизах само с чест и някой ми помагаше " отгоре". Един си е роден да е пигмей, а друг да е двигател на простора, а трети да просъсква кат

AНАЛИТИЧНО

В живота съм един добър педант, организирана съм и със цели, от светлината хващам някой квант за стихове с духовни акварели. И само там ме веят ветрове, защото трябва и да релаксираш, и бури да бушуват, снегове, да се възраждаш или да умираш. То затова е лирика и тя всеобщите ни нрави отразява. Ала в живота устремно вървя, но знам - изкуството следа оставя. 13 август 2019г., София Росица КОПУКОВА

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.