Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    682954

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

НЕ ПОДМИНАВАМ

Не подминавам бедните жени, дошли на тротоара от селата, със зеленчук, със плод и със сълзи, прикрити под забрадките и в лято. Те пазят тайните като завет, стотинка някоя да припечелят, попиташ ли ги, мъка занапред за пет живота , казват, са поели. Какво им е, не знам, но взимам аз по малко за трапезата от всяка, те са душици светли като нас и своята надежда тихо чакат. Не подминавам бедните жени, които са

ТАНЦ НА СУЕТАТА

Той винаги набива на очи натрапливите си пластични стъпки и отдалече просто си личи, тя, суетата е комплекс от кръпки. С каквато маска да си във ръка, зад нея суетата пак прозира, та този танц завихря те така, каквото хубаво твориш - умира. И най- добре естествено живей и виждай хората около тебе. Егоцентризмът е като плебей, който те прави утре непотребен. И егото, пресякло твоя път, те прави смешен, даже да не знаеш. Така е сътворен за нас

ДА ИМАШ КЪЩА

Не е много лесно да поддържаш къща, трябва да обичаш всяка керемида, тухличка и камък, сякаш ги прегръщаш, растения пазиш от лоша поличба. Дръвчета да пръскаш, цветя да разсаждаш, да полегнеш кротко, време не остава, по шорти се носиш като леля Мравка, но пък сила много свише ти се дава. Е, накрая може да вземеш и книга или да си сръбнеш нежно питието. Гледаш от небето Господ ти намига и ти прави леко, светло битието. Ако няма бури, всичко е прекра

В ЛУНА ПАРКА

В Луна парка мечтите от моето детство пораснаха бързо в реални мечти, поеха ги стихове - мое наследство, душата узря и ги превъплъти. Но връзката с детството аз не загубих и в парка се качвам на влакче до днес, не съм само аз и други са луди, подобно на мен, като пролетна вест годините в детство не могат да върнат, но връщат сърцата, по детски звънят, поемат ги смело мечтите с крилата и губи се възраст по светлия път.

НЯМА КАК

Няма как да възпея цигарите, много просто, защото не пуша, няма как да възпея и барове, много просто, със тях не се сдушвам. Няма как да възпея и виното, та аз него почти го не пия, нито бъклици вдигам до дъното, нито вечер надигам ракия. Няма как да ме хвърлят в емоции, моят разум нормално работи, и добре си живея - пороците за бохеми са или за мафиоти. Виж, за стихове мяра си нямам и за разкази - там съм

КРИЛЕТЕ НА ЛЮБОВТА

Любовта е красива по всякое време и на всякаква възраст, в различни одежди, поотърсена вече от грижи и бреме, и от страсти, от ревностно свъсени вежди. Преоткрила дори същността в идеала, че е много желана без много въпроси, че е хубаво, просто когато е цяла и тревоги на никого вече не носи. Със криле тя живее, не спънки на прага, щом душата лети, значи всичко е смисъл, със доверие тя крепи се и слага всички истински думи в

ВДЪХНОВЕНИЯ В ПОНЕДЕЛНИК

СВЕТЪТ Е ТОЛКОВА ОБИКНОВЕН... Светът е толкова обикновен, когато се живее без изкуство, без пъстрото ядро на чуден ден, да те насища с вдъхновени чувства. Светът е монотонен, ако там животът само в график преминава или в безделие, което нам добро и светлоструйност не дарява. Светът е хубав в мяра и в баланс, да има цветове, многопосочност. За другите полезни, те за нас. И обич, много обич. До безсрочност!

НЕДЕЛЕН ПОЕТИЧЕН СЛОВОПАД

СМИРЕНИЕ Смирението не е беднота, не е и липса на мечти и вяра. Смирението е пред вечността, на него само Бог е господарят. Престъпиш ли, макар да е една, от Божиите заповеди - идва възмездието като сеч от висина, не можеш нищо с устрем да постигнеш. Смирението просто е поклон пред Бога, но и пред човещината. И неочаквано ти дават трон, но сядай с мисълта за добротата. Не се самозабравяй ти на глас.

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО НОЩТА

Нейно величество царкиня Нощ във царство на Луната и звездите, разпраща често стихотворна мощ със жезъла на думите, добрите. На нея само Бог е господар и той на царството изкуство дава, царкиня Нощ приема този дар и щедро тя до нас го приземява. Как ли насочва звездна светлина към Богонабелязани поети кой може да отгатне? Ала тя си има мисия из нашата планета! 25 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА

ЛУННИТЕ ХОРА

Дали са от петото измерение Лунните хора, в понеделник родени, сътворени " отгоре" с перо да воюват и с него да ваят и нежност, да ломят грехове във своята чудна безбрежност. Понеделник е ден на творците и ден на Луната, защо е така си е тайна до днес на Земята, те носят във себе си даже и доза митичност, няма Лунен човек обаче да не е и личност. Като спътник във словото писмено идва Луната и излъчва таланти, и мантия светла намята ,

ДОРИ

Дори да дойде тежкият момент аз търся изхода, а не печала, на болката аз ставам опонент и боря се, но се запазвам цяла. Аз не разбирам меките души и тези, дето все на чуждо плачат, не иска Господ да те съкруши, кармично значи друг е бил палачът. То мъката блести с различен цвят и някой трябва да я поразсее, животът ми показва: в този свят оправяш ли се сам, ще оцелееш. Особено, помогнеш ли на друг и сам да

КЪДЕ Е НА ПОЕЗИЯТА ХРАМЪТ?

Къде е на поезията храмът? Дали е в дворчето на мойта вила или сред планината ,извисила копнеж за стихове, облечени във лято? Дали по път ме среща и възражда, за час от бъдеще се появява, във редовете приказно изгрява и щедро своите идеи ражда? Дали снове из други континенти и аз я преоткривам ненадейно? Къде е всъщност изворчето нейно, отдето черпят толкова поети? Дали е из ефирните градини, които плуват в друго измерение, оттам ухае и на вдъхновение, дошло при нас от

ПЪТ НАГОРЕ

Обичам да превземам върховете, насън ми се подава и наяве, загатва ми се и че враговете ще тънат в дарбата ми. Да е здраве. А аз вървя нагоре и нагоре- красиво е и хората са други, поели раници на битието и осенени с Божии заслуги. Сама не искам да съм, ще е скучно, отдолу завистливите да пеят, нагоре слънцето да аленее и само чудеса да ни се случват. Но не да съм сама със ветровете, да има покрай мен душици сродни и нека с поривите благородни да се намираме по върхове

ЗАЕДНОСТ

Успяват птиците на юг да отлетят и после да се върнат - те са ято, успяват мравките в студа да се спасят, та те се грижат за дома си заедно. Успяват и пчелите да направят мед, защото до една се трудят общо, а висшият човек дели наред и прави от възможно - невъзможно. В самоирония живеем май и докато се правим на велики, там нейде, от могъщия безкрай ще ни почистят - малки и безлики. И все пак в бурите е милостив Всевишният, а ние тук се губим

СЪЩАТА НЕМИРНИЦА

Същата немирница съм аз, та макар на шестдесет години? Да ги крия ли? Те час по час си вървят, през време и руини. Господ ми поддържа младостта, не козметиката изначална, тя, природата ми е добра и съм просто много благодарна. Гледам все, душата на дете да не ми личи, все пак съм дама, но немирницата в мен снове няма ни лъжа, нито измама. Мисля си, че Господ ми е дал всичко, за да мога аз да пиша, иск

ПИТАНЕ

Небето ли се отразява в ручея или това е моята душа? Бистро свети в планината многозвучие и охлажда моята ръка. Красотата се събрала в малкото и през времето тече като игра. Слънце си играе смело в шарките на поляната с божествени цветя. Някъде посочва ми пътеката, че е пълно с още чудеса. Трябва да поема аз полека, скрити са в целебната гора. Но не бързам. Искам от природата всичко дадено да усвоя. Ручеят ми пее от високото, стига ми до к

ДАЛИ?

Дали съм толкова прозрачна като планинската вода и мощна като водопада, когато искам да струя? Дали съм толкова прекрасна като примамлив хълм зелен и като него свежа, ясна, дори да газят и по мен? Аз все се питам и не зная, ала по нрав съм планина. В тревата ще се величая, със цветовете ще цъфтя. Тя все привлича ме със нещо, тя бряг е и е стръмнина. Тя мене гледа, аз - отсреща и мерим ръст и виси

ТАНЦИ, ТАНЦИ

Когато делникът ми беше щур и млад, танцувах върху дансинг като луда и смайвах целия останал свят, и правех по салони малко чудо. Въртях се в рокендрола и туист и стенеше под вихъра паркета, изкарваха ме честичко на бис като дошла от някоя планета. Ала какво не прави възрастта: проскърцва в стави и морални норми и пак танцувам, ала не така, разнасям се, но в по- нормални форми. Утехата се крие във това, че някои и досега си спомнят, танцьорката ,отпреди n....лета, коят

КРАЙНОСТИ

Лявото е ляво, а дясното е дясно, по средата - е направо. За себе си отдавна съм наясно, че точно там е право. И лъкатушното не е добре, прилича на кръжец на насекомо, а аз обичам смелите и те делят простора - горе и надолу. Стрелата ми е символ на живот, тя цели там, където подобава. Не спирам насред път да мисля ход, от Бога всичко мигом ми се дава. Но да пребъда в справедливостта, признавам си, невинаги е лесно. Но все направо, с думи на у

ВЪПРОС

От коя ли планета се спускам със изчистена памет - дотук, за уроците земни, изкусни, дето аз ще науча напук на желания, битки и страсти, във посоките води ме Бог, искам вечно със някой да срасна, а е преходно, в ден светлоок отпътуваш във друга посока, с други цели по земния път, уж съм мъдра и много дълбока, но внезапно ме грабва светът. И вървя, правя своите грешки, после всичко приключва и пак тръг

ПРЕДЗИМНО

Как е красиво морето, когато е пусто. Само дива природа, солен автограф. Своя музика свири. Зората настъпва, а денят съизмерва със него капризи и нрав. Аз обичам да бродя самичка по плажа и да търся напред хоризонта студен. Нейде крият се приказки, светят миражи и залязва в душата ми морски рефрен. А къде ще осмисля морето със хора? Просто лятото има свой образ и чар. Есента ги изпраща със всички химери и остана морето - мой верен другар. И пристиг

СИТУАЦИЯ

Дойде във нашия квартал производител, на наше сиренце и масълце, цени прилични, може всеки жител да си закупи родно от сърце. Загубих ума и вкуса си спомних на наша мандра, българския вкус, и кашкавалчето е наше, Боже: - Момче, навярно Бог те пусна тук! Не ща ям аз вече европейско нито от Брюксел, нито от Париж, нито от Немско, нито от еврейско, нито от Турско или от Дръндиш. И вием се така, една опашка. И

ИСТОРИЯТА НА МОЕТО ПАЛТО

Беше хладен и златен октомври, умаляло ми беше палто, но запазено, сякаш шедьовър, чудна кройка. Реших, за добро да го дам на жена с три деца, ниски доходи, тя - продавачка, да се топли през зимата зла. И го дадох, но шефът я смачка. Той видял този дар и решил, че го нося аз за магазина, тутакси й го взел с поглед мил и продал на клиентка безименна. Онемях. Исках разговор аз да направя със него по - после

МЪГЛИВО

И нищо от това, че е мъгливо. И зад мъглата има хоризонт. Дори да се не вижда всичко живо, в душата ти кипи, кипи живот. И те притегля в топла малка стая да създадеш идея за творба, а ангел ще я отнесе в безкрая и ще я впише сам във вечността. Завеса от една домашна сцена- мъглата сътворява сериал, дано да бъде хубава вселена, за да си спомняш как си поживял. Дъждът ще повали и ще извае на струйките посока

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.