Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    683169

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

АЗ НЕ ОБИЧАМ ХИЛЯДИ МЪЖЕ

Аз не обичам хиляди мъже, един обичам много да обичам, дори това да трае векове, в животи следващи да ме привлича. Ако над разума не мине праг от мъжки глупости и интереси, и ако във житейския ни впряг той роб не стане с чуждите намеси. Със мен в живота скука не тече и после никога не ме забравят, и аз да ги сменя - не ме влече, но някак си - самички се наказват. Навярно стихотворните следи и в другия живот ще ги пр

С Л Ъ Н Ц А

Слънца минават в пътя ми нелек, Слънца от Бога, шансове от Рая, до мен застава точния човек, да продължа аз хода към безкрая, да сея пак духовни семена в полето на словесните заявки за бъдеще със Божа светлина, защото другото е заигравка, защото другото ще отлети, опустошило времето, душите. Слънца да има в сетните ни дни и заедно да споделим мечтите. 12 май 2019г., София Росица  КОПУКОВА

НА ПЪТ ЗА ШВЕЙЦАРИЯ

В метрото, след няколко години, през които не бяхме се виждали, срещнах моята стара познайница Ива. Беше много хубава жена, зодия " Риби", на която много в живота не провървя. Помнех я добре от Двореца на децата, където работеше в администрацията, след като бе съкратена като гримьорка на театъра. Ива имаше златни ръце, но нямаше връзки във възрастта около четиридесетте. Вече нямаше и къде да отиде. Преди, във Двореца, заплатата беше малка, но твърда. В брака не й провървя, знаех за един не

ПЕТЯ ДУБАРОВА - ПОМНЯ Я....

Тя беше само четири години по-малка от мен и стъпи в списанието за средношколци " Родна реч", когато ние вече бяхме завършващи гимназия и го напускахме. Там говореха с много топло чувство за нея. Много амбициозна била майка й- учителката по литература, тя дошла първа до София и донесла стихове на дъщеря си. Петя Дубарова ги пишела където й падне, но майката грижливо ги събирала. Имаше дори думи, че ги е преработвала, но не вярвам да е истина. Петя беше поканена на една тридневна литера

ТОЗИ СВЯТ ЩЕ МИ Е ВЕЧНО МАЛЪК

Този свят ще ми е вечно малък, искам да го обикалям още, шише водичка, някой сладък залък и летяща в светли дни и нощи. Все не ми достигат висините да разгледам този свят обстойно, все не ми достигат красотите, разговори с хора непритворни. Мир да има. Друго не приемам, всеки е дошъл по Божа воля, не на друг животът да отнема, а да бъде радостен, се моля. Никак не ми пасват на душата хорските страдания, не искам,

З А В И С Т Т А

Завистта - добър ориентир, че вървиш във вярната посока, с нея никога не си във мир, бездната е винаги дълбока. Щом те хули или пък мълчи значи много силно се терзае и това веднага й личи, ти го знаеш, но и тя го знае. Аз държа на хората с талант чуждия талант да оценяват. Завистта е дребен Росинант, винаги родена за забрава. Над куража да вървиш напред тя не може пътя да засенчи, тя потъва в кофите за смет

ДА ВИ ПРИЗНАЯ...

Да ви призная, що неща аз премълчавам и не защото просто съм страхлива, говоря с тези, дето много означават за мойто "аз" и в диалог ме бива. Да ви призная, често отминавам лица, които ми трептят фалшиво, дори любезно да ги поздравявам, за мене те са незабележими. Опасно е, когато казвам всичко и, изненадани, не ще и възразите, и, падате така, душевно ничком, и между нас мостовете са сринати. Но топло е, когато има исти

СЪСТОЯНИЯ

Тъгата ми е винаги моментна, гневът и той и после - светлина, посоката внезапно ми просветва, определена с Божия ръка. Светкавично проблясва мисълта ми- практична в ежедневието пак, а стиховете - те са си в кръвта ми, кога да ги напиша - дават знак. Животът ми, така организиран, да не болея в свойта висина, с усещане, че всичко ще отмине, а аз оставам като планина. Тежко на тези, дето покрай мене опитали са се да правят зло. Отдавна вече реят из Вселена

О Т Р А Ж Е Н И Е

Стихът се дави в тиха самота, дори поетът да не я изказва, застинала е даже в любовта, макар със думи друго да приказва. Усеща се кога не си щастлив, но, както казват, стихове се пишат в самотни мигове, държат те жив, щастлив ли си - чрез щастието дишаш. Копнежът се усеща като мит по нещо много истински желано, но непостигнато. Словесен хит- добре написано и отиграно. Когато има истинска любов и думите звучат като к

СПОМЕН ЗА ПОМОРИЕ

Дали и аз почувствах този град тъй както столичанка подобава, за мен е приказен курортен свят, който аз не обрекох на забрава. И помня Яворовата тъга, минавайки, захласната в морето, събрана в паметника край брега, така далечен, вън от битието. Друг ритъм, друга мека топлота от хората излъчваше се, помня. И ще се върна в тоя къс земя по-смислена, дълбока и обзорна. 2 май 2019г., София Росица КОПУКОВА

СПРИ ПРЕД КАМЪКА

Спри пред камъка. И му се поклони. Той е много ценен във живота. Той основите навсякъде държи, той навсякъде си има квота. Неподвластен, твърд във вечността, само на едничко се поддава - на водата и на нежността, тя го обли, там не устоява. Камъкът. За сграда и за гроб, и за мост на пътниците земни, и за стълб, за паметник на сноб или на герой от страшни бездни, надживял смъртта от векове, камъкът бележи паметта му. От пръст по - здрав! От гръм и ветров

НЕ ЖИВЕЯ ДЕН ЗА ДЕН

Не живея ден за ден, не живея час за час, знам, че моят ден рожден е планиран с Божа власт, с мисия пристигам тук, програмирана докрай, като отработен звук от Великия безкрай. Вечно времето лети, вечно имам своя цел, нямам кошче за мечти във житейски акварел. Във минутите творя, някъде, по своя път, денем мирно да стоя в някакъв забравен кът или в кръчма на купон, хич не ме търсете там, аз сама съм обертон, разум, сила, дух и плам. 30 април 2019г., София Росица К

В ЕДИН ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ

В един определен момент живеем ние за отвъд, във всяко нещо сантимент прибавяме за оня път, за пътя ни към вечността, с идеята, че после там ще ни премерят пошлостта и добрините ни до грам. И, осъзнавайки, че тук на времето ни идва край, надяваме се с образ друг да минем в светлия безкрай. Ще стигнем ли до благодат не мога да определя, но пътници към вечен свят усещаме се отсега. 28 април 2019г., София Великден

С Р А В Н Е Н И Е

Шопеновата тайнствена гора е като мойта Витоша митична и не случайно горе, на върха да кацват извънземните обичат. И после да се спускат в падина за нашите очи съвсем незрима, дали звучи там музика една, каквато тук от ангелите има? Каква е връзката земя-небе във тоз живот едва ли ще узнаем. Но Витоша е мост през векове, умее хората да приласкае. И доближиш ли я, се чувстваш друг, специална територия на Бога. Харесва ми да бъда още тук и стихове да пи

И З П О В Е Д Н О

Със себе си съм винаги наясно и със задачите си за деня, в душата ми не ми е никак тясно, пред мене свети блага светлина. Нещата просто леко се нареждат, дори във трудности, със вяра в Бог. И затова при мене не търсете бездънни чувства, ями и възторг. Красиво ми е, обично и чисто. Какво да искам знам, какво пък не. И сто пъти е по-добре лъчисто да преминава мойто битие. Тъга и гняв задълго не задържам, закрила имам

И С К А М

Искам да уловя пламъка в твоите длани от чувства и, притаена там някъде, да сътворявам изкуство. Казват, без плам се живеело, но аз това не го вярвам, някои го умеели - жаравата да угасват. Любовта е любов огнена, тя не е за анализ, любовта е за вричане, от младостта до старост. Не носят целите радост, извън любовния порив, но хармоничната цялост е щастие, здраве и покрив. Радост не дава раздялата, любовта е спасение, тя е единството цяло

З О Д И А К А Л Н О

" Рибите" са ангелски души и отдавна Господ им възлага дарбата, където друг руши, зодията " риби" да помага. Да, ала наравно със това тя събира доста завистливи, било заради силните слова, било защото има хора сиви. Но закрилата й е от Бог, плува, плува, злото задминава и за всяка завист има срок, особено, когато се раздава. Умна е, над доверчивостта интуицията й диктува точно. Зодия - магия за света, не мис

КРАСОТАТА ПОКРАЙ МЕН

Когато красотата покрай мен разпусне перлени коси в безкрая, бележникът е винаги стаен да отрази природната омая, да отрази сърцето на деня със цялата му миротворна прелест. Какво съм аз? Прашинка в светлина, събрала ежедневието в песен. Във розово и в бяло Пролетта готова е да ми разкаже всичко и вадя аз бележника в мига, когато идва първата й притча. От днеска подареното на вас, бележникът най-пръв е запечатал, свидетелят на всеки земен час, ко

С П О Н Т А Н Н О

" Обичам те" са думи със заряд, сърце са и спонтанно обещание, и много скъпо плаща в този свят, който не влага свое упование. Не са от ежедневните слова, които утре можеш да забравиш, кармичен път са, знаеш ли това, и горе се записват в указание. Многолюбовните във друг живот съдбата си жестоко ще изплащат, във лутане докрай ще търсят брод, за сламка в пътя жизнен ще се хващат. Омръзне ли ти днеска любовта, на някого ти утре ще омръзнеш. Изплаща се съвс

В Ъ П Р О С

От миналото ли възкръсна или аз така съм те запомнила - прекрасен, запълваш настоящия ми час на мъж чаровен, и на мъж опасен. Развеселяваш ме като преди и подмладяваш мислите ми днешни. Защо до днес жена не те плени и ти не стана женен и прилежен? Ще си отпием чашата с кафе и пак ще си поемем - всеки в пътя. Аз знам, че твоят глас от кадифе обречен е да води до разлъка. И питаш как го знам? О, просто нюх. Прекрасните и ничии ги схващам. За трайното имам

СКАРАНА СЪМ С ПРОШКАТА

Скарана съм с прошката жестоко, а не бива чак да е така, дойде ли до прошка, викам: " Споко, да анализираме греха!". Аз възмездията не раздавам, не съм богиня, отредена за това, гръб обръщам, бързо те забравям, с теб се губят всякакви слова. Фурнаджийските лопати спират просто въртележа си край мен, подлотворците сами умират в опит да очернят моя ден. Та сега, във зрелите години, склонна съм донейде да простя, но Голямата лъжа щом мине, пускам й блинд

Р А З М И С Л И

И за кроткия трябва да има пътека във този живот, беднота да не чука на вратата на кроткия, Бог записва в Акаша на всеки човешкия ход за момента, когато нагоре пътуваш за оглед. И понеже не му е проблем да чете мисълта, ще ти светне екранче, да не сбъркаш случайно в отчета, няма скрито-покрито и нашата земна душа ще избира отново кармичен урок и планета. Яснота, че си земен, ти стига в житейския праг, да оставиш наследство, но нека е повече обич, да дадеш и на кротки

НЯКЪДЕ, СЛЕД МЛАДИТЕ ГОДИНИ

Някъде, след младите години, времето бележи върхове, изживяваме в небесно синьо нови полети и светове. Някъде се борим за напредък, всеки според своя светоглед и не искаме да сме последни, да сме просто номерче поред. И когато навъртим години и осмислим нашия живот, виждаме, че в небесата сини имали сме и погрешен ход, нещо сме получили, платили, всичко има своята цена, но сами не сме се наранили, ако сме живели в светлина. 12 април 2019г., Со

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.