Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    682887

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ЧУДОДЕЙНОТО АЯЗМО

В ПЕЩЕРА, БЛИЗО ДО ТУРСКАТА ГРАНИЦА В РОДОПИТЕ, НОСИ ИМЕТО НА СВЕТА МАРИНА. ВОДАТА Е ОПРЕДЕЛЕНО ЛЕЧЕБНА. ОСОБЕНО ЖИВИТЕЛНА Е ТЯ ЗА СТАВИТЕ, ОПРАВЯ ГИ, РАЗДВИЖВА ГИ И ВДИГА БОЛНИ ОТ ИНВАЛИДНИ КОЛИЧКИ. ИМАЛА ПОЗИТИВНО ВЛИЯНИЕ И ЗА ДРУГИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, НО В ТАЗИ СФЕРА БИЛА НАЙ- ГОЛЯМАТА Й СИЛА.

ПОГЛЕД В БЪДНОТО

Земята ни е истински красива, но в съвършенството ни чака път, Вселената - в спокойствието жива, определила ни е малък  кът,   но има още да растем нагоре, като човеци, в смисъл на добри, все още тук е място на позора и ежедневието от проблеми ври.   И някъде така, във парадокса, какво е Господ дал и предстои, ще се размисляме сами, защото Земята може да ни промени.   6 януари 2019г., София Росица  КОПУКОВА  

На В.

Как се пресичат в тебе гордост и страдание, прикрита истина, разсечена вина- и из дълбокото, в огнището на страстите изплува побеляла тишина.   Мълчи в слушалката на телефона, обримчена край шията с въже. Стопила всички думи във жаравата, думи лъжовни, думи - ледове.   Не стихва битката на гордост и страдание в изпатилата ти, отровена душа, но, не намерил сили за признание, ти някъде загуби любовта.   25 август 1999г., Со

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

На В.   Докосни чувството с ръка и тръпката ще бъде силна. Извай желанието на мига и чудото ще стане зримо.   Останалото е красиво упражнение на две тела - две точки от безкрая, но не това е миг опиянение, който отвежда за секунди в рая.   31 юли 1999г., София Росица  КОПУКОВА ОТ СТИХОСБИРКАТА  " ГЛАСЪТ НА МЪЛЧАНИЕТО"  

КРАТИЧКО

Не обяснявай ясните неща, не се опитвай да ги усложняваш: - Къде греша, къде пък не греша, с какво от другите се откроявам?   Да, беше вечер. Хората добри. И изведнъж - сред думите - порои, аз просто те съзрях и си реших: " Това момче отсреща ще е мое!".   1988г., София Росица  КОПУКОВА " Гласът на мълчанието", лирика, 1999г., София

О С Т А В И Я.....

Остави я далече тъгата, зад гърба си, на другия бряг, с нея нямаш успех на земята, тя е просто препъване, бяг.   Поплачи, пречисти се и... стига. Има толкова много живот. Той е сякаш разтворена книга, потърси своя вяра и брод.   Във нещата, заради които си дошъл да живееш сега. Не се спирай в средата на пътя с тази много нелепа тъга.   Търсиш смисъла, него го няма, ала само във твойте очи. Ти твори, а вратата го

ИМАМ УСЕТ

Имам усет за хубава книга, имам усет за хубав човек, имам усет какво не достига да намеря утеха и лек.   Имам усет за вярна посока и за смисъл във този живот. Да остана така - доброока - ми е дарба, и мъдрост, и ход   накъде да вървя, да не падам, покрай чужди да мина без страх, на кого докъде да помагам, що е истина и що е грях.   Правилата сама определям, трудно взимам съвети от друг, щом е нужно и се разделям

Т Я

Тя стои мълчалива със косица от ръж, секси - мини на дива, подчертана за мъж.   Пали фина цигара, пие вино и ….дим, тя е просто театър и във него е мим.   Ей такава, желана, със косица от ръж, жена тип "мацорана" за стандартния мъж.   18 януари 2019г., София Росица  КОПУКОВА    

С Б О Г У В А Н Е

Оставам без приятели накрая, един след друг отлитат за чужбина, сбогувахме се днес сърдечно с тая, която в другиден ще си замине.   Дали ще стигне там и тя късмета, оставила домашните проблеми? Омръзнало й тук да е комета на хора със възможности големи,   да върши работа и да си трае, насам-натам да тича без посока, какво ще бъде, даже тя не знае, но тръгва. То небето е широко.   Признавам: много, много ми е мъчно. С

КЪДЕ СЪМ АЗ ?

Дали съм спомен или бъдеще, или съм просто междина, или съм стара-нова къща, или съм зрелостна жена?   Но има още да се черпи от моята душа- чешма, от моите гальовни шепи, дори от буреносността.   Към младите съм милостива, съм старите - съчувстващ жест. По-важното е, че съм жива за всичко, дето е от днес.   9 януари 2019г., София Росица  КОПУКОВА

КЪСМЕТСКО

Търкулва се късметчето в ръката, очите го премерват с бърза мяра, дали да литвам по стрелата на съдбата с малко наивната си моя мяра.   И знам, че ако почна да мъдрувам, ще изтече късмета между пръстите. Ловя мига. Сега. И ден денувам, да го превърна в приказно присъствие.   Пък, както дойде, Господ да решава. Каквото ми харесва, си го взимам. Нали късметът тъкмо той го дава. Навярно отзвук в моята молитва.   За всичко съ

НОВА ГОДИНА 2019

Отваря Юпитер врати, посреща хубава година, закриля я, за да трепти, човечеството като мине.   Приятелството дава шанс да оцелеем без конфликти. Не всичко пак ще е баланс и още има сили скрити   за недостойните неща. Но Юпитер тушира всичко. Дай Боже светла да е тя, прочистени да са душите!   29 декември 2018г., София  Росица  КОПУКОВА

П Р Е Д К О Л Е Д Н О

Ще тръгне пак небесната шейна от някоя страна, за нас невидима, където се създават чудеса и се творят подаръци красиви.   Но идва тя от други светове. И дядо Коледа пристига нощем. Добрите хора в сън ще призове, а лошите...Не зная. После нощем   ще дава обич в детските сърца, а възрастните ще ги благославя. Нали се ражда в тази нощ Христа и цялата Земя се осветлява.   Снежанка милва всички за добро, джуджетата Христо

НАЙ-ХУБАВИТЕ СТИХОВЕ....

Най - хубавите стихове се пишат за силна неизмислена любов, в тях просто редовете дишат, в тях просто се усеща благослов,   в тях просто има някаква магия във силно изразените слова, приижда сякаш някаква стихия, остава всичко друго след това.   В най-хубавите стихове не стига въображението да те навести, измислицата може да пристига, където няма чувства и мечти.   16 декември 2018г., София Росица  КОПУКОВА  

СПОМЕН ЗА ЯНТРА

Река със живописни проломи, река на вековете, свидетелка си на погроми, а после на разцвети.   Към Дунава пътуваш мъдро, понесла небесата, какво ли ще му кажеш утре за земята свята.?   Какво ли, дето и не знаем ей тука, зад завоя? Педя по педя бродим р рая, но паметта е твоя.   Красавица. Така  да можех времето да владея. Какво те вписа дядо Боже, та тъй пред теб немея?!   13 декември 2018г., Софи

НЕ ТИ ДЪЛЖА

Не ти дължа ни обич, нито жест, вземи си егоизма и си тръгвай, понеже ти не знаеш що е чест, не ще останеш тук, не се залъгвай.   В живота трябва много красота, жената винаги ще я очаква, особено достойната жена, да я създаваш, и да я разказваш,   подобно приказка за любовта, встрани от ежедневните проблеми. Вземи си цялата си тишина и някъде, в пространството, поемай.   11 декември 2018г., София Росица  КОПУКОВА

И Н ТИ М Н О

Ти си тук. Изпълваш цяла стая със мълчание и красота. Времето бележи вече края на една изгубена мечта.   Ти се върна. Своят път намери и разбра, че твоят път съм аз. Другото са някакви химери. Двама сме, в най-хубавия час.   Нямам думи. Думите не стигат и държа аз твоята ръка. А звездите сами тук пристигат, без да ги привикваш по една.   8 декември 2018г., София Росица  КОПУКОВА

Н Я К Ъ Д Е

И някъде, по снежната пъртина със мен пътува бяла Любовта, тя никога от мене не замина... и винаги явяваше се тя. Тя издържа на всичките сезони, бе мощна като преспи снегове, за нея някои сълзици ронят, защото трупат тежки грехове. Аз нямам с нея никакви проблеми, към нея нямам никакви вини. Единствено натрапници големи топя ги като с парещи води. По улеи ненужни ги разливам. А с любовта сме във една шейна

С Т И Х О В Е Т Е

Изискват стиховете тишина във времето, когато ги създаваш, но няма аз да оценя жена,... заради кухнята да ги предава. Та те са част от личното ни "аз", те са мечтата, те са бъднината, красиви сме със вътрешния глас, не просто с маската на суетата. Те не издържат с пудра или грим, в тях истината само свети вечно. Животът се изнизва като дим, стихът остава като път далечен и като памет във безкрайността, която назоваваме Вселен

П Р И З Н А Н И Е

Не ласкай всеки път душата ми, ще помисля, че е измама, не ласкай всеки път сърцето ми, има случаи - е от камък. Но бъди неизчезващо слънце, светлина искам и в облака, аз не съм жена - малко зрънце, но по характер съм - обична. И откриеш ли точно мярата, тази, на мъжката истина, имай и в мене вярата, че двамата сме ... осмислени. 23 ноември 2018г., София  Росица КОПУКОВА

О Б И Ч А М

Обичам пролетта и лятото, обаче честно ще призная, че точно есента и зимата... ни правят сговорни накрая. В студа се ражда отговорност, внезапно сякаш изтрезняваш и лекомислие, и волност към друго време ги вклиняваш. И сещаш се, че без уюта домът ти и петак не струва, прибира зимата във скута човекът, за да не студува. 18 ноември 2018г., Симеоново Росица КОПУКОВА

НА ТАЗИ ЗЕМЯ, В ТОЗИ ЖИВОТ

Погледнато към цялата Вселена, навярно сътворената Земя  едва ли напълно съвършена, едва ли с най-разумни същества. Но е създадена много красива  и ние в нея имаме визаж, дошли сме тук да бъдем и щастливи  през срока на житейския ни стаж. Така че, мир да има, съм доволна  от всеки смислен Божи дар за нас. Да си старея като птичка волна, дошла да пише стихове за вас. А някога, когато преродя се  във друг живот и в други светове, още изкуство искам да създавам,

Х И Л Я Д О Л Е Т И Я

Хилядолетия.И думи, издялани върху скала и камък, оставени за нас, за бъднина - като духовен замък. Завет.Стъпало. И подем, дарен за вековете. Със намек, че и занапред идеите ще светят. Доказано, че са били и с устрем са живяли  човеци в нашите земи и нещичко са дали. По-ярко от злато кънти написаното слово  и може би неща за нас ни казва наготово. Хилядолетия. И ние, наследници безгрижни. Какво ли утре ще дадем във времена верижни? Навярно атомно ядро. То нищо не остав

ОПИТВАМ СЕ...

Опитвам се да бъда справедлива, ала това с връзкарство не върви, връзкарството съвсем не ми отива и са си мои всичките борби. На дарбите се гледа завистливо, в прекрасната ни българска страна, на мене и това не ми отива  на талантлив да сътворя злина. Неблагодарниците - колко искаш! Нанизани са тикви на бостан. Но аз да съм такава не обичам, най - малко някому да кърша стан. Ще питате: а как съм оцеляла? И да ви кажа, то и аз не знам. Със хората намирам обща

И КОЛКО Е КРАСИВО ТАЗИ НОЩ!

И колко е красиво тази нощ! Луната свети някак си митично. Куп приказки да събереш във кош, пак няма да изкажеш всичко лично. В добрите стари замисли на Бог  превес е даден тук на красотата, защо е всъщност този свят жесток  аз не разбирам още на Земята. И моят дух е в силен дискомфорт, когато в дисхармония попада! Сега нощта е на душата фон, попаднала в Божествена наслада. И, питам се, къде ли по света  живеят хора гладни и нещастни? Пропуква ми се нещо в ми

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.