Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    685028

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

По стъпките на следващата книга животът я изпълва с аромат, на нов пиедестал той я издига, привнася й нов дух, мотив и цвят. И аз изгрявам толкова различна в последващите чувствени слова, като Вселена и като лиричност, като космичност и като земя. Каквото и да кажа, е дарено от Божия висок над мен портал. И с вас да може да е споделено, то някой ангел е над мене бдял. 21 юни 2019г., София Росица КОПУКОВА
" Обичам те" заключва цял живот, когато е изказано взаимно, това в дома ни беше таен код и всеки беше си отделна личност. Това запомних. Мяра за любов. И никога във ниското не паднах. " Обичам те" е знак за благослов, когато съчетава топла вярност. И имам всичко. Ала имам род, със който изначално се гордея. Когато любовта е епизод, то не остава нищичко от нея. Накрая се натрупва пустота, но трябва време да я проумееш. Не искам само стрък от нежността.
Всичко отминава като вятър: бури, страсти, горести, съдби, тежък е житейският театър, но вечно е с отворени врати. И добре че идва красотата да спаси света от низостта, да спаси света от суетата и да оцелява в паметта. Всичко в крайна сметка е антика, малка шепичка следа в пръстта. А от небесата спомен вика: " Аз живях за бъдните деца!". Там е смисълът. А всичко друго си е просто земно битие. Фараон дошъл си по
Понякога дори без телеграма спуска се поредната беда, няма само радост тука, няма, но има много шанс за радостта. Бог не казва за какво прибира и кога поредната душа, ала сигурна съм, че намира, горе - мир, а долу е скръбта. Но дори и да не сме съгласни, всеки своя карма ще плати. Има изход - да живеем свястно, даже много да ни заболи, винаги ще има и пролука за доброто в нашия живот. За да имаш своето " наслука", пусни човешкото да е на ход!
Днес отвори бабината ракла зарад мен една добра душа: " Взимай, - казва, - дар за твойта вила, от тебе сме видели добрина".   Гледам и не вярвам - всичко ново свети от чеиза на жена. " Как ще взема всичко наготово?". " Взимай, би се радвала и тя".   И преметнах на ръце и рамо ух
Там, в старите архиви, пет етажа, записани са хиляди съдби, на бежанци, спасили се от ада на турските гонения и спи мастилената с тонове хартия, историята скътала до днес. Какво присъствие на турци? Ужасия, пристигали са българи без вест. Палежи и посечени човеци, неминали през границата, страх. България раздавала парченца земя за къща, нужник и чардак. Архивите са тук и те говорят. И Сорос може да ги прочете. Б
Понякога така в живота става: под Божия нечакан благослов, когато даже и не предполагаш, пристига стопроцентова любов. От теб зависи как ще я посрещнеш, с доверие, съмнение, или с усещане , че тука става нещо, но още те от старото боли. Обаче размотаването губи на силната любов от свежестта! Захвърляй бързо спомените груби и вярвай, че се случват чудеса. За всекиго животът е различен. Това важи за чувството "любов". Бъди и смел, бъди и неприличен, за
В очите ми навлиза красота, душата просто грозното забравя, това съм - Юпитерова жена, която със красивото пораства. Не е утопия. А просто шанс да виждаш и обичаш красотата и в своя поглед да съм просто аз, родената за обич на Земята. Не я разбирам никак грубостта, обаче се налага да съм груба, признавам си, макар че в топлота да се живее повече си струва. Да издържи на трудни времена, аз зная, че не всеки е способе
Отрязах клон с пробождащи игли, не беше роза, нито шипка, друг е, големи, чак по пръстите се впи, бре-е-е-ей, колко много иска да ме спука. И метнах го на купа за палеж, където наредих смирени клони, а туй не ще, надига се на еж и заплашително с иглите гони. На края, знам , че ще се предадеш, изсъхнеш ли, ще пална и кибрита. Ама се чудя - даже да умреш се браниш смело и на бод налиташ! 10 юни 2019г., Симеоново-вилата
Вратата се отваря за любов, за близък, за приятел, за роднина. Отворена врата е благослов, подобно път към райската градина. Врата без ключ е като вечността, отворила посока към сърцето, търси такава хубава врата какъвто и да си, добри човеко! Вратата е докосната ръка, която има много да ти казва, докато ти откриеш същността на смисъла в живота и опазиш красивото в човешкия уют, научиш що е дом и светломъдрие. В
Просветват неизмислени метафори, в които блика светлата идея, Багряна много умно го е казала: " Аз стихове не пиша, а живея!". Просветват и измислени метафори, родени просто за да се харесат, и думите да подредят на прага, та като влязат, да са стилно вчесани. Изкуството е земната магия, поезията - връх сред върховете, метафората, чувствена стихия, изстрадайте я, после я пишете! 4 юни 2019г., София Росица КОПУКОВА
Когато е любов, любов е. Достига до нивото на дъгата. Дори след буря, скършила земята, възкръсва с благослов нагоре. Когато искам някого, го искам. Способен е да литне до звездите, защото чувства слаби не разплисквам и никога не го оставям в ниското. Когато е желание - е вечно. Не дай си Боже да не се оправи в пътеките от обич и далечност. Тогава просто сам ще се остави, аз ще си тръгна някъде по друма, и новите пос
Любовта избликва в моя стих с вината, че е винаги красива, простих ли после или не простих, но тя остава във стиха ми жива. Поезията дава висина и там оставя любовта да плува, препраща я от днес до вечността и само в стиховете съществува. В реалността нещата не стоят така вълнуващи и непритворни, от своите постъпки се боят мъжете. Ако в нещо са позорни. Но срещата с изкуството е праг, зад който красотата побеждава.
Търся аз Литературоведката в дома й и в музея. В дома й разпитва сина й кой и защо я търси и я крие, музеят се оказва го сменила с друг, станала началничка. Излиза една секретарка и не допуска влизане при нея, ни излизане, че много работела. Така над 10 пъти. При последното посещение взимам две приятелки за свидетелки, потресени от разказания случай. Секретарката отново излиза на стълбите, отново чува обстойно за какво търсим Литературоведката, със свидетелките, черви се и руменее и отново
Далеч съм от мисълта, че кражби стават само в бизнеса.Там ескалират, там са парите, кичозния лукс и простотията с ланци то тялото. Това обаче е явление познато в науката, изкуството и културата. Навън притискат и крадат труда и новаторските идеи на наши момчета и момичета в творческа възраст, тук се надхитряме по нашенски и няма значение природната интелигентност на такива хора или словесното им и друг вид некадърие. Аз толкова бях потресена от случката с една Литературоведка в столица
Животът е море. Отдавна знаем. И тази поговорка е от век. Да искаме, не можем да нехаем, съдбата ни пришпорва лек - полек. Или ни плисва някое шамарче, така, като поредната вълна. И търсим спешно някое другарче да ни изтегли в шепа висина. Потъват подлостите в дълбината, отгоре кораб бял белее стан и само в съвестта е светлината, най-важно е да бъдеш капитан. Забрулят ли те ветрове житейски, дори с годините да имаш стаж, единственият шанс да оцелееш-
Измежду самотата и тълпата аз вадя пътния бележник, пиша стих, на страниците тихо се премята какво простих, какво пък не простих. И мойте мисли лекичко си плуват покрай лица, неподозиращи за тях, така навярно по - добре пътуват измежду думите, към своя бряг. Дотолкова различни от тълпата, но тя ги стимулира да са тук, пресекли времето и самотата, но само мои, никога на друг. Едва когато кацнат на хартия, ще забележи някой, че така, родени покрай хорскат
Над мрачни времена и тъмни нрави България до днеска оцеля и бъдещето, вярвам, ще остави на своите обичани деца. Какво ли тя не преживя и страда, но жива е и няма да умре, от Бога тя е дадена награда, духовна, сред човешкото море. Не всичко в нея днеска е красиво, но е страна със обич и душа, не гази, не убива всичко живо, и носи в дълбините светлина. Аз я обичам. Вярвам, като мене са още непритворени сърца и наш
Навярно някоя ще те помилва със фалш и с ясна мисъл за пари, но не и аз, бих искала, но спирам, ръката не желае да греши. Милувката при мен е за човека, след него всичко друго е по ред, поправиш ли се,както съм го рекла за любовта ще бъде къс и век. Това е моят принцип във живота. На съгрешилите все давам път, но който не успее - хваща брода и си остава във самотен кът. И затова, че не броя парите, Бог просто всичко нужно ми е дал. Аз не отстъпвам в дум
Зелено. И красива тишина. И иде ти да пишеш стихотворства, ей тъй, че си под ясна  синева, която те помилва без притворство във усета, че те обича Бог и с нежност усмирява ветровете, че с теб, че с мен урокът не е строг и хармонично светят цветовете. И в лоното на тази простота разбираш тази Божия идея, че благодат е слънце и трева да те обгърнат и да те огреят. Не съществува никак дискомфорт, природа и човек в единно цяло. Зелено.Нищо повече. Акорд в безмълвие на цвете заси
И тука, на земята, е красиво, макар да казват в Рая да е по, признавам, не обичам всичко живо, особено роденото за зло. Вървя с дълбоката си вяра в Бога и гоня цели, губя се в мечти, и само той спасява ме в тревога и дава ми небесни висоти. И само той ме учи да живея без да изпадам в крива суета. Дал ми е всичко и да богатея желая в обич и в човечността. Старая се да изговарям думи, които значат нещо в този свят. И светли хора в земните ми друми аз търся с мене редом да върв
Гледам сянка от страх на отсрещната къща как расте и прикрива неясното минало пада бавно пред мен, тази сянка могъща не остана за нея ни педя от видело. Два етажа с прозорци в стъкла затъмнени и високи дувари над ръста човешки, тежка яка врата, а зад нея прострени на остатък поляна нелепите грешки. Идва три пъти фирма, за да я подпира, та да може поне да не пада в земята, и отрязък небе над дувара опира, и така ще живее като песен из
Седяхме с доктора на една маса и си говорехме за живота, за отвъдното, за книгите на известни екстрасенси, които разказваха и даваха примери за пътя на душите, когато докторът внезапно ме изненада с признанието си: - И аз идвам от оня свят, Роси. След една тежка катастрофа, бях в клинична смърт и се върнах отгоре. - Не си споделял, докторе? - Не се познавахме така добре, но вече знам, че си добър човек и мога да ти кажа честно, бях се увлякъл по материалното. Но се вразумих като се върн
Аз не спирам в живота, за да пиша измислени стихове, аз ги пиша по път, както казва ми съвестта, и не съм ветровей, разпилял се по утринни ридове, и не съм нито тиха смълчана поляна с трева. Аз съм просто едно отражение в делника, по паважа вървя като всеки нормален човек, който има желания земни, човечно премерени, само той устоява във пътя ту лек, ту нелек. Няма приказка тук за несметни богатства, на която краят да бъде добър и щастлив,

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.