Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1273

  • Прегледи

    646540

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

НА БАЩА МИ

Адв. Васил КОПУКОВ Той целият живот изля във дълг, не позволи за миг да се препъна, животът да ме вие на чекрък или след съвестта да се огъна. Извади много хора от калта и беше просто несравнимо умен. От Бога дар е със такъв баща животът да върви, да не е стръмен. И като всеки светъл Скорпион прозираше събития и хора, той нямаше провал или погром, за работата нямаше умора. И пред кантората му до сред

ЗА ЕДНО КАФЕ ВРЕМЕ....

Преди няколко години отидох на еднодневна екскурзия до Скопие с цел. Нашего брата "македонец" , да не му споменавам имената, че пада от културните среди, при идване в София беше окрал цял огромен пакет мои книги, дадени му от мен за оценка и евентуална награда за лично творчество, та отидох да разбера къде ги е дал по Скопие, накрая се разбра, че са у него да се учи на поезия, никъде не ги е дал, та най- накрая го разбра и македонското Министерство на културата и го наказали, слава на Бога. По

ТРЯБВА ДА ТИ КАЖА ДВЕ НЕЩА...

Трябва да ти кажа две неща: обичам ли, без тебе аз не мога, запамети го ти за вечността защото струва ценностно и много, а миговете правим двама с теб, прокара ли се шепа разстояние, то става и голямо отстояние и тръгва си самотен бога Феб. Не можеш ли да съчетаеш пътя със работата си , но и със мен, тогава просто си дърво откъртено, не се завръщай , нямам празен ден. Във любовта ни сребърната нишка не тря

КОГА СИ ОТИДЕ НОЩТА?

Мъглата ни събуди сутринта, нощта кога си тръгна, не разбрахме, и да провидиш облаче в деня- направо за очите си е празник. Събра софийската котловина мъгливите талази из простора, а от прозореца откривам аз как тръгват пак колите, пълни с хора. В дома ми се заражда сетен стих, кафето ми дими и аз го пиша, дърветата, обрулени души, стоят на пост и мъчат се да дишат. И в този разлюлян от делник град опитва

КЕФ МИ Е ДА СЪМ ПЕВАЧКА

Кеф ми е да съм певачка у плевенска кръчма, ама ме не иска никой, имам вид на бъчва, уж въртя акордеона, но съм фалшименто, песничките ги изпявам малко като менто.   Затова заставам сутрин права пред стената, видео си правя ново аз във самотнята и го пускам да ви пея после пък у блога, щото и така живея, като във бърлога.   Де пофъфвля, де не мога висина да взема, ама се не давам още, певачка голема. нищо че не ме желаят у плевенска кръ

ПОЕЗИЯ НА СЪРЦЕТО

Когато разлюляното сърце поиска някога да проговори, импулси праща в нашите ръце, а те си знаят после що да сторят. Изписват поетичните слова ритмични като ритъма сърдечен, талантът е магията добра, която ги превръща в свята вечност. Изкуствени опори не търпи, а само преживяното остава, сърцето знае накъде върви, когато в стихове се въплъщава. За него няма праг и векове, защото се преражда в други хора

КЛЕЛИ СА Я ЛЮТО БАБА

Клели са я люто баба у Плевена града, копанарска магия й правят - така й се пада. С никой баба не говори, никой я не бръсне, та поглеж - с безумна песен из блогове лъсне.   Май усеща, иде края с бъчва у водата, щели да я тикнат, казват, да спасят земята, лудвала по всяко време, не щат да я траят, даже  Бог да си я вземе, не я щат и в  Рая.

СТАЦИОНАРЕН ТЕЛЕФОН

Стационарен телефон от памтивека, сглобен от моя татко - адвокат, стои над раклата на почит вечна, тогава моят татко беше млад. И аз го бърша, тайно си поплаквам, а той без звън ме гледа със очи и жица има, има си слушалка, и спомени си има, но мълчи. От времето на телефонна радост, до днешния мобилен апарат е минал цял живот и епохалност, тогава моят татко беше млад. А на епохата черта не слагам, тя има с

ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО

Всяко лято старата пътека е осеяна с трилистни детелини, търся с четири листа, та нека щастието да не ме отмине. Ала няма, само са трилистни, както пее Лили Иванова, многобройни, свежи и усмихнати, в старата пътека - вечно нова, старите очаквания блясват във зелените очи наоколо, сигурно е, няма да угасне желанието да открия своята. Но по пътя щастието с мене си поделя въздух и копнежи, Витоша е цяла

ИМАМ ДЪЩЕРЯ ЧАЛГАРКА....

Народна песен   Имам дъщеря - чалгарка, нещо като куче марка, реве, вие с микрофона да събере до два  бона.   Подгонили са  я авери, авери с много далавери, тя забегна във чужбина, не виде се до амина.   Татко й фалшив, а мама е певица тъй голяма, свири тя с акордеона колко плъх покрай пилона.   Що остави ти, чалгарке, сама майка, куче марке, да профъфля смешни песни и да вихри думи бесни,  

САМОПРИЗНАНИЕ

Не ми е редактор креватен фактор, аз създавам книга и това ми стига. Живея морално, но не и банално, делникът е интересен, когато не е лесен. Що е плавно и равно, не ми е забавно. Секси преписвателка не е писателка. Кой мъж оцених? На ниво до моя стих. Обичам да е първенец, но не лъжец и не крадец! Мойта интуиция по родова традиция казва: добре е живяло, що не е лъгал

ЗА ЛОШОТО НЕ ИСКАМ ДА СИ СПОМНЯМ...

За лошото не искам да си спомням, понякога го правя, на годишнина, получила съм хубаво, премного, живях добре и много бях обичана. Сезоните се сменяха със нежност, която моят дом не бе напуснала, как станах борбена и как се ежех, не знам и аз, оплете ме изкусно животът във амбиции и цели, накрая проумях, че може леко- вървиш по пътя, пишеш стиховеи и...току - виж, си стигнал надалеко. Едно обаче още ми е слабос

НАБЛЮДЕНИЕ

Сезонът винаги е лято, щом ти е хубаво, ако душата свети в злато и с друг добруваш, ако през всичките сезони минаваш с някого, дори през дните - вихрогони оставаш всякога във лоното на обич истинска и на опора, съдбата даже да притиска, щом има хора, с които да отсееш времето, за да успееш, сезонът винаги е лято до късна есен. Душата има свои приливи и свои нужди, не е създадена, за да се лута задълго чужда. И ако в нея доминира

ТОЗИ СВЯТ

-        Този свят е така предвидливо изваян от Бога, всичко има, дарено на тази земя, мир да има, да няма беда и тревога и по път да ни  води - светлина, светлина. Дружелюбно със хората все да се срещаш, щом човекът е тук,  Бог  подал му е ден, този свят е на всеки, дошъл за по нещо да остави следа. И така е и с мен. Не обичам да срещам злодеи по пътя, искам досег с добрите, където да са, да звучи песента и душата да звънне като зимна камбана.Д

АКО БЯХ....

Ако бях търкулнала аз топла питка като в приказка на Ангел Каралийчев, къде ли щеше тя да ми изприпка, дали при някой, който ме обича? Толкова е хубаво да слушаш приказки от времена предишни, сякаш с тях и времето ще гушнеш, ще откриеш всички тайни скришни. Ще намериш в себе си детето, дето в хода на живота губиш. Ако бях търкулнала в полето житената питка и ...наслука, де ли ще са моите късмети- камъчета

ВСЕКИ ИМА СВОЯ ПЪТ....

Всеки има своя път съдбовен на Земята, после и някъде отвъд, Бог не дава да живееш в спомен какъв е бил предишния ти жизнен път. Тука идваш днеска,имаш си уроци, едно ти дава, ала друго - не, а не се ли разделим с пороците, се плащат в следващото битие. Животът ни така разпределен е: по Божа воля, наша и съдба, това не е мираж или поверие, това е просто мяра във света. И нашата душа преди да тръгне и да по

БЪДНИ ВЕЧЕР

Дано и днес небесната звезда, която преди Рождество изгряла да ни напътства с блага светлина и да ни води към добро и вяра. Дано сме пак спасени от Христа и грешките ни да са най-човешки, далеч от драми, от жестокостта, щом християни сме, не сме невежи. Дано със вяра да вървим напред в осмислената сила на живота и ни един побъркан людоед да не подпалва хора и народи. Смирени да постигнем онова, което със о

ШЕГОВИТО

Пак за столичанка имам мастер - клас, питка - софиянка ще замеся аз. Всичките продукти зная наизуст, не да ви се фукам, но я правя с вкус. Ред по ред ще сложа тайни за късмет, чудни и възможни, ще са точно пет. Важно е да има радост и любов. Питката готова ще е с благослов. 22 декември 2019г., София Предколедно Росица КОПУКОВА

ОПИТ ЗА СЪСТЕЗАНИЕ

ТЕКСТ ЗА НАРОДНА ПЕСЕН:   МОМА НЕДОЖЕНЕНА   Кой не мож у наше село мъж да си  намери иде със жени красиви себе си  да мери. Да се хване на хорото - не се забелязва, да се пусне от хорото - пък съвсем угасва.   Лицето  е пълно с бръчки и пъпчиво много, дядо Боже я  е гледал явно доста строго. Самотува и битува и си песни пее, от които се разбира как съвсем злобее.   И какво от туй, че търси с кой да се задява, на съдбата й

ЖЕЛАНИЕ

Искам да ти прошепна нещо нежно, дето не си чул от никоя друга, сега го мисля и го извезвам, за да е само моя заслугата... После ще го преведа красиво най-малко на пет езика, за да е нежността жива и във много сърца да блика.... А после ще опека питка за здраве и с бол късмети, но моята нежна китка от думи край теб ще свети, тази, дето не се забравя даже след сто години, майсторка съм това да правя,

КОГАТО НАМЕРИШ...

Когато намериш най - точните думи и почтеното поведение, тогава пътуваш в сърдечните друми и градиш отношения. Страстта не е всичко, за да запазиш любовта със годините, не лакирай нещата с илюзии разни, от това се изстива. Не души в егоизма си с някого някъде чужда надежда, ще се спре самотата на прага ти утре и теб ще изцежда. Няма празно във Космоса, всичко се връща и в теб се забива. И какво от тов

ОБИЧАМ ЕЖЕДНЕВНОТО ДОБРО

Обичам ежедневното добро, както по път вървя, и да го правя, със жест, усмивка, дума и крило за някого да бъда , да оставя надежда в непознатия живот, която за момент съм дала с обич. Ако не правиш към душите брод и тебе ще загърбят в час злокобен. Та затова се моля всеки ден Бог да ми дава шанс добро да сторя. А как ще ми се върне и на мен единствен той да прецени " отгоре". Не може без сърдечност да вървим

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Все нямам какво да ти кажа, щом всичко е казано, обаче през дупчица чезнат май мойте слова. И всеки съвет е подобно трева непогазена. Дори да повтарям, се питам: " Какво от това!". Какво да минавам през думите, стоплени вече от твоята ласка. От ласка на обичен мъж. Но някъде губят се, някъде там, надалече, дали пък сърцето не иска по още веднъж да кажа пак своята дълга тръпчива тирада, тя носи наслада на теб и как става, не знам.

ХАОСЪТ

Хаос в ежедневието нямам, не разбирам хората - шубраци, вечно с времето са на обратно, трябва да ги ръчкаш със криваци. Тези са ми крайно непонятни, като камъчета по пътека, във които можеш да се спъваш, вместо да вървиш по нея леко. И ако им кажеш що да сторят, ще наострят цяла перушина, не е важно те какво говорят, а какво мотаят на върлина. Бедствие в житейската ни проза, но за всичко друг им е виновен,

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.