Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

марси - дневник

Блог от марси в Други

  • Публикации

    94

  • Коментари

    45

  • Прегледи

    18648

За този блог

поезия и проза

Публикации в този блог

* * *

Eто аз се върнах, остаряла и ничия, скрила в скъсана пазва малко женско приличие. Отмаляла от скитане все по тебе тъгувах - набраздени от стъпки са пътеките лунни, поболели от страст са въздишките кратки, подивели са чувствата, подивели и сладки. Бях прашинка от нежност, петънце на зеница и следа за божественост, укротена с молитва. На реката здраченото, цветността на тревите пазя в мисли за тебе. Съблечи ме! Не питай! Докосни ме с очи, ако може и с устни, святостта на миг

А вещите

Притварям вратата,прозореца и мислите. Вечер е... Неискам да си призная, но понякога се нуждая от приятели. Струва ми се,че вещите оживяват и се заканват да ме залеят с предметността си. Чувството за самота сред уюта на дом, създаден за живот, но превърнат в приют за превъзпитани души е страшно. Страшно е да носиш душа, защото един ден разбираш,че тя се е превърнала в проекция на собствената ти телесна същност, в атрибут за величественост, “златен пирон” побит на дълбоко в тялот

Пред дъжд

Изтече луната в пазва на облак. По гърба на тъмното вятърничава струна нежност разсипа звездите – бледи слънца с оранжеви устни. Спусна се като въздишка мъглата, избледнял седеф. Нощта занича скришом под полата и. Жартиерът и е с цвят на мляко. Полекичка отприщва утро дъждовна сита сладост. Капки натежали от желание Ближат кожата на тревите и притихват в невъзможно – синьо перо от незабравка.

Часът на теменугите

Понякога среднощ в най-тихото на тъмното, когато спи градът и сякаш цялата вселена дреме, когато времето е в някакво налудничаво измерение а уличните котки - вестоносци на самотност... В такива часове присядам до стъклата огледала на собственото ми двуличие, мерило за света отвън и този вътре, с пространствао,оградено от стени, в което страх от тясното прикривам. налудничаво вгледана в луни със цвят на портокал. Понякога нащърбеното злато на мъничка звезда раздира мрака и в ня

^*^

Така да те докосна. Недокоснат. Ръцете си протягам - бели гарвани. Разсипана мъглата по нозете в светлосенки... Шепот. Усещам стъпките ти до сърцето си - розова пепел по миглите на облака, плъзва език небето върху ушенцето на дъгата, лепнат от сладост пръстите на вятъра – любовник неверен. Захарни пръчици – сълзите на утрото, светлосенки и розова пепел, докосване на бели гарвани.... Защото ми се случваш.

***

Полекичка се плъзва в сетивата усещане за буря. Притихнало небето е сълза по скулите на вятъра. Мастилена – крило от пеперуда, синевата примижава онемяла след допира на дъжделиви пръсти... Когато, в разсипаното утро полекичка се плъзва в сетивата усещане за буря.

Разкажи ми

Разкажи ми... С пръсти синевата нарисувай. Слънчевите зайчета по кожата ми с устни укроти, да не избягат. в дланите ми сгушено доверие топлината на косите търси. И се давят в плиткото на чашата непознати чувства - усещанията познати пръснали... и нейде зад очите ми се гушат. Разкажи ми как се ражда вятърът, откраднал ехото въздишащо на сетивата подивели, разсипал мекотата на тревите в постеля на щурец. А после, утолен от разстояния на рамото ми кротко се обляга

Палитрено

Взривени сетивата ни полягат в ранимото зелено на тревите. Небесни въпросителни се давят във пъстрото на ирисите. Тихо е. Небрежна паяжина облаци разтегнали крадат от слънцето седеф, калинка си проправя път през рамото ми, в косите ми кротува вятър и кротичко въздиша лятото в прегърнатите длани. Кротуват мисли - свято съвършенство, присънно пладне, сънени душите... Палитрените чувства приласкала в ранимото зелено на тревите поляга укротена любовта ни.

Анархистично

Привечер окъселите си мисли Загрижено прибирам във килера. С разкрачен почерк пиша – “До премисляне” и ги подреждам там,до мислите от вчера. А после,без наивници - въпроси спокойно със душите си вечерям, обслужвам сносно маниери боси, превързвам съвестите им лазстреляви. Накрая им настройвам телевизора с екрана съчинения да сричат, да мъркат котешки,с присвити ириси и да пресмятат колко ги обичам Но някой ден,навярно ще объркам, душите си ще скрия във килера. С мисли невъзможни ще

Одраскана луна

Одраскана луна, когато плача съм, разсипано зелено върху миглите - пастелен тюркоаз, а мислите… удавени звезди… И спомени от прах, неонова необич по дланите. Неясен шепот в пепелта от рози усилва тишината. Фалшив акорд от струна на щурец са сетивата, затиснали велуреното тихо през голи клони… Одраскана луна когато съм.

ПРЕДИ ДА СЕ НАМРАЗЯ

Следи от гълъби и наранено сиво... Мълчание по пръстите затиснали през чашите ненужни спомени. Разсипано зелено зад очите. Докосване студено и чаршафи, попили на самотата дрезгавите писъци. Тръгни си, преди да се намразя.

жжж

Изпочупени лампи- спомен за бледи слънца по гърба на паважа, душите сплитат отровени от обич коренища навътре в себе си- да се достигнат, да се изгубят в мирис на тела да се намерят... разлят парфюм- мирише на бардак и още нещо. Тръни и кръв- ръждиви следи по петите, камък в сърцето, пепел и кръстове, рани от мними разпятия. Късно е... а може и да е рано. Изпочупени лампи- сърдечни аритмии по паважа на времето. Ням е олтарът, вкиснато виното. Причастия празни в стисн

Когато луната я няма

Тази нощ тъмнината е изгубила окото си.Няма звездиТишината е точно такава,като онази - "пред изстрел".Прокраднати стъпки...силуети изопнати...невротично превъртане на дублирани ключове... Тази нощ луната си е поръчала почивка,някъде от другата страна на Млечния път,или може би от другата страна на живота ни- там,където мечтите са достатъчно избелели,за да се познават...а огледалата са заключили очите на небето, да не плаче. Тази нощ дори утайката по ръба на чашата евтино винд не изглежда доста

жжж

Намълчана. Недошепната въздишка съм. Неми спомени зад празни погледи, сетива пресипнали от викане, недоспала сладост върху кожата... Надежда, като трънче нейде в дланите, а по луната – черно-бели силуети... Единствено упорството да те дочакам, на утрото в очите напрашели свети.

СЕГА СЪМ

Излъгана, за кой ли път излъгана и дяволски сама и наобичана съм... По кожата - следи от синева, била за друга- нея са обичали. И тя се е промъквала среднощ в най-скришното на пръстите където целувките ми - парещи следи, са търсили пътека до сърцето му... нешепнат стон, негата зад очите, надраскано по мислите докосване, неистини зад сластни ласки скрити и нощ след нощ... очакване за още... многоточия. Излъгана, за кой ли път излъгана и наобичана сега съм.

ПРЕМАЛЕЛИ ПРЪСТИ

Премалели пръсти, длани премалели и душите, отмалели в чувства. Въздухът е отеснял за двама. С устни неузрели жаждата да утолят, притиснали на виковете ехото, телата ни задъхано се търсят. В хлъзгавата тишина на утрото избледня нощта, сякаш някой е разсипал мляко. Кроткото докосване едва се прокрадва разтопило вятъра в мека ласка... Сластна мекота гали укротената ми кожа прошепнат стон, невидим за слуха, чуплив и крехък, невъзможен отмерва стъпки

Любовно

ЛЮБОВНО ПРИГЛУШЕНИ УСТНИ ЗАТИХВАТ, НА ВЪЗДИШКИТЕ ЕФИРЪТ ПУСТ Е И САМО ВЪН ДЪЖДЪТ САМОТНИК СТАР БАРАБАНИ. ОЛТАР ИЗПРАЗНЕН СА ДУШИТЕ. ОЛТАР ЗАКЛЮЧИЛ ВИКОВЕТЕ ПРЕСЕКЛИВИ НА ЕХОТО ОТ СЛАДОСТ СТРАСТ И СТРАХ В РЕШЕТКИ КАПЧЕСТИ. ДЪЖДОВНИТЕ СЪЛЗИ ПУЛСИРАТ НЕПРИЛИЧНО НАЕДРЕЛИ ОТ ИСКАНЕ ЕДИН ДО ДРУТ ЕДИН ВЪВ ДРУГ... В МИГА ПРЕДИ ДУШИТЕ ПОДИВЕЛИ ДА ОЛЕКНАТ И ДА СЕ ОТДРЪПНЕМ... В ЛЮБОВНО ПРИГЛУШЕНИ УСТНИ ПОПИВА СЛАДОСТ СТРАХ И СТРАСТ ДЪЖДЪТ.

Вземи ме

Вземи ме. Обичам да те докосвам.Кожата ти кадифе и коприна оставя еротични следи по тялото ми. Капчеста нежност - тюркоаз и индиго душата ти, се е сгушила в соленото на косите ми - разсипано синъо и водорасли. Седефена брошка на ревера на рибите кръвта ми разлюляна се плъзва по ръба на желанието и бясно се блъсва в сърцето - там,до тръпчинката, дето намастилила устните, кадифе и коприна - кожата ти, сетивата ми връзва на възел. Морска пяна на чайка в перото съм. Ехо на

ДАЛИ

КАКВО ЛИ ЩЕ ОСТАНЕ ЩОМ СИ ТРЪГНА?! ЕДНА ДУША СЪС ДУПКИ ПОДПЛАТЕНА СЛЕДИ ОТ РАНИ ЧАКАНЕ ДА СЪМНЕ КАФЕ НЕДОИЗПИТО И СТУДЕНО. НАД БЕЛИТЕ ПОЛЕТА ЩЕ ИЗПЛАЧЕ ЛИ ВНЕЗАПНО ОВДОВЯЛАТА МИ СЪВЕСТ?! ЩЕ СЧУПИ ЛИ ПЕТАЧЕТО РЪЖДЯСАЛО - ОЛОВЕН НОМЕР НА РОДИЛЕН ВЪЗЕЛ. КОШМАРИТЕ МИ ТИХО ЩЕ ПОЕМАТ ВЪВ ГЛАДНО ТЪРСЕНЕ НА НОВИ ЖЕРТВИ. ЕДНА ВЪЗДИШКА СИГУРНО ПОСЛЕДНАТА В ОЧИТЕ НЕЗАТВОРЕНИ ЩЕ СВЕТИ.

ВЕНОЗНО КОРМИЛО

ОПИТАХ СЕ ДА ЗАТВОРЯ В ЧЕРУПКА ПЯСЪКА НО МОРЕТО СЕ ЯДОСА ЗАХВЪРЛИ ВЪРХУ ЛИЦЕТО МИ ПЯНА СЕГА СЕ СКИТАМ ВЪПРОСНО ДЕНЕМ ЖЕНА НОЩЕМ ПЪТЕКА ЗА НЯКЪДЕ. ВРЕМЕТО ВГРАЖДАШЕ СЕНКИ В КОИТО СЕ ТЪРСЕХ КАМЪНИ РАЖДАХА ПЯСЪК ТРОХИ ОТ ВСЕВЕЧНОТО ВИНОТО СВЪРШИ И БЛЯСЪКЪТ ВЕЧЕ Е МЪТЕН ОТ ЖИВОТА ПРЕВИТА НЕ ГЛЕДАМ В ОЧИ НЕБЕТО КРАСИВИ ИЛЮЗИИ УМИРАХА СРЯЗАНИ С ПИСЪК ОТ МОИТЕ НЕРВИ МОРЕТО ИЗПЛЕТЕ ВЪЖЕТА СРЕДНОЩНИТЕ СЪЛЗИ СА СПОМЕН ЗА ГРАПАВИ МИСЛИ И ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА ДА КРИЯ ЛИЦЕТО СИ ОПИТВА

Семейство

СТАТИСТИЧЕСКИ АЗ ТЕ ОБИЧАМ. СТРАТЕГИЧЕСКИ ТИ СЪЩО МЕ ОБИЧАШ. ЗАКОНОВО ДЕЛИМ ПОРЕДЕН НОМЕР БРАЧНО СВИДЕТЕЛСТВО ЕДНА ВТОРА ПАНЕЛНО ЩАСТИЕ, НАРЕЧЕНА ДОМ... И ДВЕ ДЕЦА, РОДЕНИ НЕ ОТ ОБИЧ, А ДА НИ ОБИЧАТ. СТАТИСТИЧЕСКИ СИ РАЗМЕНЯМЕ ДВЕ-ТРИ ДУМИ МЕЖДУ РЕКЛАМИТЕ ПО ТЕЛЕВИЗОРА. СТРАТЕГИЧЕСКИ СИ ПОДЕЛЯМЕ ЕДНО ЛЕГЛО /ПО БРАТСКИ/ САМО НЕЗНАЯ ЗАЩО НА МЕН ВСЕ МИ СЕ ПАДА ГЪРБА НА СТЕНАТА... ПОНЯКОГА СЕ УХАЖВАМЕ С ВЕЧЕРЯ НА СВЕЩИ ПОНЯКОГА СИ РАЗМЕНЯМЕ ВЕЩИ, НАРИЧА

Да ме мислиш

ПОМИЛВАНО ОТ СЯНКАТА НА ВЯТЪРА НАПЕВНО ШУШНЕ СЛЪНЧЕВОТО ЗАЙЧЕ В УШЕНЦЕ НА ЩУРЕЦ ОПЪВА СТРУНА НАЩЪРБЕНО ЛИСТО ЗАНИЧА ЛЯТОТО СЛЕД МИРИС НА СЕНО СЕ ВТУРВАТ СЕТИВАТА ЛУДИ ОСТРИТЕ ТРЕВИ ПРОРЯЗВАТ С ПИСЪК МИСЛИТЕ СЕРИОЗНИ МЕЧТИТЕ МИ МЕЧТАЯТ ПО МЕЧТИ ЗА ТЕБЕ И Е НЯКАК НЕСЕРИОЗНО... ПОМИЛВАНА И С МИРИС НА СЕНО РАЗСЪМНАЛА В ОЧИТЕ С МАРГАРИТИ НЕГА ДА СЪМ И ТОПЛО НА ЛЕГЛО ЦЕЛУВКА СЛЕД КОЯТО ДА МЕ МИСЛИШ.

Мълчание

МЪЛЧЕШЕ КАМЪКЪТ,ЗАПАЗИЛ СПОМЕНИ НА СТАРИ ТАЙНИ,ОПИТА ГОРЧИВ. ТОЙ ХОДЕШЕ НА ЗЕМНИТЕ СИ ПОМЕНИ, НО НЕ ИЗРЕЧЕ:"ГОСПОД ДА ПРОСТИ". ЗАГЛЕЖДАЩЕ СЕ С УНЕС В ТЪМНИНАТА, НО НИКОГА ЗВЕЗДИТЕ НЕ ВИДЯ. ПО КОЖАТА МУ ДНИТЕ СЕ БРОЯХА СЛЕДА ОСТАВИ НЕ ЕДНА РЪКА. И НЕ ВЕДНЪЖ ГО ХВЪРЛЯХА ПО ЧУЖДИ, ПОДРИТВАХА ГО ЯРОСТНО С КРАКА, ЗАМЕРЯШЕ И СВОИТЕ - ПРИ НУЖДА... В КОРЕМ МЪХНАТ МАСКИРАЛ ТВЪРДОСТТА. ГОДИНИ ВЪРХУ НЕГО СИ ПОЧИВАТ, НА ПРИКАЗКА СЕ СПИРАТ ВЕТРОВЕТЕ, РЪБА НА КАМЕНИСТАТА МУ КРИВА ЗАГЛАЖДА ВРЕМЕ

Ще си отида

Премалели пръсти, длани премалели и душите, отмалели в чувства. Въздухът е отеснял за двама. С устни неузрели жаждата да утолят, притиснали на виковете ехото, телата ни задъхано се търсят. В хлъзгавата тишина на утрото избледня нощта, сякаш някой е разсипал мляко. Кроткото докосване едва се прокрадва разтопило вятъра в мека ласка... Сластна мекота гали укротената ми кожа прошепнат стон, невидим за слуха, чуплив и крехък, невъзможен отмерва стъпки

жжж

Превърнали усмивките си в спазми разпъваме на дните жартиера заплюти от късмета,сухи пазви на люлки детски празнотата мерят. Строшили огледалните неистини познаваме лицата си във локви. Душите ни са отънели писъци, порязани от чувство за самотност. Устите си превърнахме в муцуни захапали на луненото питата сънуваме кошмарни пълнолуния и се събуждаме през потни викове. Във мрежите на утрешното вчера привикваме мечтите си да сричат а препарилали в съня ни времето пропуснатите празни

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.