Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

марси - дневник

Блог от марси в Други

  • Публикации

    94

  • Коментари

    45

  • Прегледи

    18654

За този блог

поезия и проза

Публикации в този блог

Самата мисъл

Самата мисъл,че те има някъде, ме прави щастлива, напук на завистливия вятър, напук на всички въпроси, на страхове и подозрения, и реалното усещане по стъпките боси от острите житейски настроения. Самата мисъл,че те има някаъде, дълбае в плътта ми капчуци - белег за урагани. Слънчево зайче в окото на огледалото- забодено пълнолуние- протяга в душата на бурята нащърбени удивителни за мълчанието на думите, отгледали наивност, плащам с продрани викове, стърже в очите ми пращинка,

Лястовица бяла

В настинал ден,с дъждовни чувства за тебе ще съм клонка за огнище, която с топлина да нараниш. Под сухата ми плът ще се взриви сърцето ми,събрало шепа вяра, че съм за теб онази лястовица бяла, която с къшей сила в нозете до края на света да дириш... че и оттатък.

Дали

Солено в очите и капчести дланите, песъчинка е камъкът нейде в сърцето ми, избеляла дъгата, пепелища и клади... и е толкова ниско,на лакът небето. Стягам дълго багажа две-три снимки, бутилка и нащърбена чаша след снощното вино. Нечетливи пейзажи,графит и мастило- само мигване плахо... ДАЛИ НИ Е ИМАЛО?!

Да ме търсиш

В дланите ми кротко е заспало олекнало желание за още. Крехко като огледало докосването плахо на ръцете взривява пресекливото на чувствата. Заключена в най-мекото на шепота страстта дълбае сладост върху устните. Сега да си отидеш ще те пусна. В незрели изгреви на гладката ми кожа топлината пръснал, от искане за още ослепял и цял желание самотно... До утре вечер да ме търсиш.

Вярвам

На съпруга ми Уравновесена, малко уморена, но още млада, мъничко красива присядам вечер в тъмното до тебе и вярвам, любовта не си отива. Отиват си годините и дните, проблемите, приятелствата, хората, назряват клюки, тайни са разкрити а нас ни стяга в обръчи умората. Стените ни тежат, но с тях е тихо. Не идват гости, не горят звезди. В един безкраен, двоен кръг се скитаме единствени и първи, и сами. Уравновесена, но и още слаба се връщам вечер с прашни ходила и вярвам, любовта не

И тази мекота

Каква е тази мекота в очите, по дланите,по кротките ти пръсти. В душата ми крещят палитри и ветровете сред тревата на чувствата сърцевината разкъсват с еротични писъци. Пастелно лекичко докосване по влажните ни кожи и премаляване за още зелено страстно невъзможно. Зад миглите ми натежали пулсират хаотични мисли дъхът ти лудостта ми пали, боли ме да те искам. И тази мекота в очите...

Коя ще съм

Коя ще съм когато си отидеш?! Забравила на нежността си името, самотна сянка сред пастелни утрини, взривени сетива,крещящо минало. И някаква натрапчива обида- невярване,че ни е имало. Думите-заключени в зеници. Устните,отворени за ласка и недокоснати останали... Ръцете ми, рисували до вчера по кожата ти светове от обич, заключени да паднат върху скута, изтръпнал по желания за още. Горчивината на самотни нощи. Спомените - сляпо утешение, надежда да се видим,без да се разминем-

Тополата

Вкопчена за стръмното отсреща една топола слънцето попива, налива спомени в албум на вечното, душа, в очакване за дъжд присвива. Скалата кротко сянката й носи, заплита корените в здрави вени, изтрива невъзможните въпроси и заличава пръстите на времето. Сега е гола. Свърши листопадът. В краката й слънцата кафенеят. И невъзможно е скалисто-бялото, гнездата горе плахо студенеят. До пролет. Ако някак оцелее. Душа затиснала през зъби-клони. С надеждата, да се пробуди семето и да потръп

Призрак на дом

Не построих за двама ни дори колиба, не исках да те вържа със мечти, това,което обещах отмина и... ето,че сега не ни горчи. И се разделяме- съвсем човешки, без упреци,без погледи встрани, преминали нормално всички грешки и всички обяснения в лъжи. Нормално... Но защо така ме мъчи призракът на дом за теб създаден

Паднал ангел

Безсънно-сънени очите на тъмното са, вик на паднал ангел е сърцето пред намастиленото утро. Безкрайно тихо, ерес и божественост нахлуват в сетивата. Късно е. Наранено крило на пеперуда оплаква спомени по полети. Накрая на света, не този-другия, отвъд пределността на непределното, днес и вчера играят карти. Заложили безкрайността между безсънно-сънното пред изгрев... и някаква неясна диря, навярно от сълза на паднал ангел. Късно е.

У дома

Сред градския си дом,с уют на вещи- самата вещ на лично лицемерие, със пламъчето трепкащо на свещите рисувам нощем цветността на времето. Рисувам изгреви с петна от слънце, от птици - не събудени треви, зелено,за бръшляна в двора плъзнал и розово,за детските ми дни. С оранжево насищам синевата в парче от огледало за небе... Така денят ми,свил се от очакване, забравя липсващите си нозе. Избягали отдавна при полето, където тревисти стъпки водят към дома, зад бурени,в спокойствие изп

Равносметка

Скъса ли се нишката сърдечна, пулсът ли от бягане се срина, мислите ли изкрещяха стреснато, или просто ... някой си замина. Някой- срещнат в дните ни безцелни, поздравен без поздрав- само с устни, бегъл спомен във души обемни, спирка в повседневното препускане. Ненаучени да се обичаме, ничии, разминали се с никой. Плещим автентичните си притчи- компенсации за драни викове. В центъра на общата си съвест кърпим памет с дупки от мечти. И ако си тръгваме на съмване, крием експлоди

Сърцето ми тъгува

Сърцето ми тъгува. Затиснати от тежестта на клепачите ирисите- оплаквачи безмълвни поглъщат сълзите, не плачат. Навътре в себе си викам, крещя на измамниците думи. Солени слепоочия блъскат кръвта горчива и тъмна, бавна от безводия, гъста от спомени по ласките ти. Сърцето ми тъгува. Докосване на непознати. Спъвам се в чужди "обичам те". Истерично пръсва се тишината- до вчера обща, днес неприлично различна. Къде си?! Сърцето ми тъгува.

Присънно-сънна

Сред залези, присънно-сънна, почти докосната, недорисувана и цялата пастелна сянка... на икона или разпятие... разсипана дъга оттанък ниското, с очите на жена и много повече, душата ми- прострелян прицел потъва в мекосладкото на кожата ти. Искам те. Недосънуван, разсипан вятър в дланите ми плаче. А мокрите следи по устните- среднощни стъпки на разнежено море са. Блещукащи следи- седеф в мастилото на мидата превързват наранено-синьото... за да те искам- с невидими

Белези

Задъждели зеници, топло и мокро и солено по скулите - не сълзи, вадички желание ближат устните. Мисълта, че те искам полекичка пристъпва по ръба на душата ти, влудява те като вятър... И са безполезни думите задраскали следите от задъждели зеници, топло и мокро желание... по дланите- за вятър.

Скрежолед

Тази нощ небето е изсипало снежни обещания за нежност, утрото-прозрачно и притихнало спори над дилемата за вечност. Облачно е. Сиво от мъгли, дворчето със кестените стари къта спомените за щурци под въздишки с избелели пари. Някой странник минал е в зори и следите му чертаят писта. Не че белотата ми горчи, но да съм пречистена ми писна. Не че не очаквах този сняг, свил в кошмари врабчовите мисли, за неврозите ми - явен знак, към душата - намек за почистване. Стъпки приглушени ли

Заесенява

Заесенява. В тънкото на мислите чупливи многоточия разсичат дъгата. С оттенък на ръждиво е златистото в ръцете на тополата отсреща. А синевата- избеляла. И будят нощем пресекливи удари невротизираните чувства. С усещане за безвъзвратност крещи сърдечното клепало... Пусто е. Сезонът на очакването свърши, а казват - любовта е без сезони... Лъжат. Самотно утрото оплаква голотата си. Невзрачно-чуждо, истерично взривява писък птичи тишината- оглушала по зелено. Заесенява...

Замина си деня

Ненадейно изтля и стопи се като сянка зад пъстри зеници сякаш в струна,небрежно опънал на дъгата юздите дъждовни, този ден. И едва ли ще помня как несресан и стар си отива, крак провлачил по билото сиво - странен просяк в джобове протрити за минута отсрочка пред края, трийсет сребърни гроша е скътал. На здрачаване, точно когато в тихо ложе полягат тревите, камъкът е само зрънце пясък, изтекло през насечените длани на онемял щурец. Като във приказка, прошепната насън, очите му

Ето ме

Горчиво ухание кафе и канела кожата ти млечнее разтопено сребро и коприна- тънички пръсти протяга луната влажна плъзва се вадичка сладко желание разтваря настръхналото усещане някъде под брадичката примижава в очите ти на върха на езика заспива полюшвана заслушана в шепота пресеклив на сърцето ти... ЕТО МЕ!

Възможно ли е

Полягат уморени сетивата в постелята на меките ни длани. От чувственост взривена натежали телата са, а в кроткото на устните въздиша, пресекливо от желание, стенещото ехо. Полекичка едва-едва на пръсти в душите отмалели се прокрадва най-сладкото усещане за обич. Възможно ли е да ме искаш повече?!...

Видение

Изпразнени залези лаят по Млечния път. Чакат натежал от страст и сласт да падне, оттатък хоризонта намастилено морето ближе горчивото на пясъка. Натрошен седеф са дрипавите ризи на дъгата. Нащърбена луната реже пъпната връв на небето. Облаци крият чела зад избелели забрадки. Свъсени миди- стари моми,нецелунати шушнат с въздишки по дъжд. Едрее в окото на бурята спомен за диво препускане- прашна сълза по новолуние, огледало начупено дъното, солени са устните. Заключен е п

Видение

Мастилото на мрака свърши и тази нощ небето е прозрачно. Очи - стъкла изплакват тихо къщите, във сенките ни голи се вторачват. Стопи се в чернотата на паважа неуловен от чувствата мига и толкова неща - недоизказани се втурнаха да връщат обичта. На стъпките ми уморени писъкът се сля с брътвежа вятърен за дъжд и сякаш спомен е,че сме се искали... И ти си само ГРЪБ.

Оная другата

Нека аз да съм оная другата- различно скришна, за пред всички чужда, ненужна вещ, сред невъзможно нужни удобства... И горчивото в кафето, и трънчето в петата, и прашинка в соленото на ирисите влязла, разбъркала стандартното на мислите с копнеж по вятър и копнеж по.... вятър. И ако моите коси са руси, не съм блондинка, влюбена съм. И прощавам. Дори когато си личи,че лъжеш. Дълбоко, във сърцето са шамарите. Но затова пък аз съм тая с допира, дето после да ти връща сп

Една хлапачка

В такава нощ най-много ми се пише. На лампата, уюта пъстроцветен танцува във очите ми. На чисто в душата ми се раждат светове. В главата ми умората се пръсва на хиляди кристалчести мъниста. Комплексите на възрастите скъсала една хлапачка възрастта ми стиска. Една хлапачка изпочупва нормите, на делниците-маскарада смъква. Осмисля в смисъл чувствата безформени, изчиства намастиленото в пръстите. Една хлапачка ме залежда с вяра. Избърсва сивотата под очите. Изпира съвестта- до

Въгленче

Въгленче в душата ми запали. Погледът ти сякаш ме прободе. Синъото по кожата ми пари... и се давя в страст и не говоря. В мъжката ти твърдост се разтапя силата на женската ми същност. И с ръце,които плахо търсят кротката тръпчинка до сърцето сам-сама ще си нарамя кръста. Изгори ме,пък тури му пепел. Да изчезне в рижото на залеза тази невъзможно зряла възраст... Вплетени тела, душите, мислите, еротично-хаотични чувства... Лудо бягство към едно ,,обичам те,, с притаено въглен

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.