Да, бих, стига да стават Дори не бих се и замислила!

Мисля ,че не ми четете внимателно постовете............Написах ,че има И черен пазар,и точно това НЕ е причината да анатемосаме трансплантацията.И след като съм написал ,че за ПОВЕЧЕТО има образ за корумпирани лекари които правили това и това което ЯВНО ме изключва от числото на тези хора.А още преди това казвам че съм съгласен да си даря органите........сигурен съм ,че още неясноти ще имате ,затова по-добре според мен е да се попитаме един друг вместо да си доказваме неща с които сме съгласни.

Да съгласен съм с тебе !

Повечето пишат без да са прочели коментарите

И отиват в съвсем друга тема

Ако ви мързи да четете, по-добре не пишете !

то стигне ли се до там да си дарявам органите доктора вика раждаи го изобщо някой ще ме пита ли в тая бананова република да ги вземат ако им вършат работа и да ме кремират поне гратис че за чужденци около 3 000 щ.д вземат

ДА!

За да не отварям нова тема и защото новината е свързана с даряването на органи, ще я пусна тук.

Хвърлиха сърце, болен остана без трансплантация

10 август 2009 / News.dir.bg

Здравото сърце на загинал моторист е било хвърлено на боклука, вместо да бъде трансплантирано на нуждаещ се пациент. Това разказа пред в. “Труд” 32-годишният Георги Найденов от Благоевград, който от юни м.г. живее на изкуствено сърце, поставено му в бившата правителствена болница "Лозенец".

Георги е с много рядката кръвна група A1B+.

“Шансът да ми бъде намерен донор със същата група е като да пуснеш тото и веднага да уцелиш джакпота”, казва младият мъж. По спешност обаче в сряда лекари от русенската болница подали сигнал в Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ), че млад моторист е изпаднал в мозъчна смърт. И въпреки огромната си мъка майката дала съгласието си органите на детето й да бъдат ползвани за трансплантация. Черният дроб е присаден на мъж от Силистра, двата бъбрека са трансплантирани на друг нуждаещ се.

Директорът на ИАТ проф. Христо Куманов твърди, че в списъка на чакащите за сърдечна трансплантация, записани в университетската болница “Св. Екатерина”, не е имало болен с кръвна група A1B+. Затова сърцето не е присадено. А само “Св. Екатерина” имала право да извършва сърдечни присаждания.

На въпрос, ако в друга болница, както и в “Лозенец”, е имало чакащи пациенти за ново сърце с тази кръвна група, защо не са потърсени, проф. Куманов отговори: “Това здравно заведение не е оторизирано да извършва сърдечни трансплантации.” Така било отбелязано със заповед на бившия здравен министър проф. Радослав Гайдарски.

Директорът на “Св. Екатерина” проф. Генчо Начев също заяви, че само в управляваната от него болница може да се правят сърдечни присаждания.

От “Лозенец” обаче контрираха, че с решение на Министерския съвет от 2 август 2005 г. им се разрешава да извършват всякакви “трансплантации на органи, тъкани и клетки”. Кабинетът е записал това в правилника на болницата. И с един акт на министър не можело да се спрат животоспасяващи операции.

Резултатът от надцакването с документи е, че младият мъж от Благоевград изпусна шанс да се върне към нормален живот.

“Както много други неща от последните 20 години у нас всичко става прикрито, не мога да си обясня как в агенцията не разбраха, че от 2007 г. чакам операция? Записан съм и в листата на “Св. Екатерина”, казва Георги. Според него е така, защото не се търси отговорност и няма наказания. "Искам да се обърна към новия премиер Бойко Борисов - нека сложи ред в трансплантациите и да ревизира кой какво прави! Не може един човешки живот да не струва нищо. И да се оказва помощ само ако от нея ще се изкарат пари!”, добавя болният мъж.

“Така се случва, когато в България правиш нещо добре, но организираната воинстваща посредственост ти пречи да работиш”, коментира и шефът на болница "Лозенец" доц. Любомир Спасов, който лично е поставил изкуственото сърце на Георги.

“Както много други неща от последните 20 години у нас всичко става прикрито, не мога да си обясня как в агенцията не разбраха, че от 2007 г. чакам операция? Записан съм и в листата на “Св. Екатерина”, казва Георги. Според него е така, защото не се търси отговорност и няма наказания. "Искам да се обърна към новия премиер Бойко Борисов - нека сложи ред в трансплантациите и да ревизира кой какво прави! Не може един човешки живот да не струва нищо. И да се оказва помощ само ако от нея ще се изкарат пари!”, добавя болният мъж.

Да, така е. Голяма анархия е в здравеопазването. Тежката ръка на страха трябва да се намеси, иначе управия няма да има скоро време (ако някой чака на хуманност, има доста да почака).

На позната й откриха скоро рак на гърдата, а е млада. Здравната каса плащала уж лечението, ама дръжки - лекарства няма и тя е принудена да си ги снабдява (за цялото лечение й трябва голяма сума пари - нещо от порядъка на около 100 000 лева).

При JP-от като идеш за направление, то няма. Искаш да си направиш годишния профилактичен преглед, пак същото - за някакви рекорди финансови започва да ти говори??? А в същото време уж ще те глобяват, ако не го направиш последния. Е, как да стане - хем искат, хем не може! То и един преглед... (тури му пепел) всичко на хартия. "Проблеми някакви имаш ли? -Не!" и се попълва бланчицата за има-няма 5 минути.

Апропо, даже на някои места и стъклата на прозорците ги няма...

“Така се случва, когато в България правиш нещо добре, но организираната воинстваща посредственост ти пречи да работиш”, коментира и шефът на болница "Лозенец" доц. Любомир Спасов, който лично е поставил изкуственото сърце на Георги.

И така е не само в здравеопазването в нашата мила държавица

Защо да има истинско сърце, като може да му се постави изкуствено...Защо да дадеш някому живот, като може да го затриеш...

Генчо Начев и Любомир Спасов отново си мерят пишките на гърба на пациентите. Нищо ново под слънцето. А дано сега, след тази кампания се случи нещо та да се размърда това блато.

Гласувах с Да ! Така или иначе,доста неща се "взимат" или изхвърлят/изрезват/,без знание и разрешение на близки и роднини... Зловещо звучи,но е така !

.....

Така или иначе,доста неща се "взимат" или изхвърлят/изрезват/,без знание и разрешение на близки и роднини...

Зловещо звучи,но е така !

я ми кажи ти в кой точно филм живееш ?

я ми кажи ти в кой точно филм живееш ?

Не ти пожелавам да го "гледаш"...

Трудно и ще разбереш,че се е състоял,но...дано не го "гледаш"...!

Не ти пожелавам да го "гледаш"...

Трудно и ще разбереш,че се е състоял,но...дано не го "гледаш"...!

Хайде разправяй тогава - слушам те с пълен интерес.

Аз определено бих, но не съм уверена, че органите ми стават за нещо - пуша твърде много...Ако някой още може да се ползва, след като умра, бих се радвала да се окаже спасение за някой друг.

Не, не бих си дарила органите... Знам, че звучи "нечовешко" и "жестоко", но това е мое желание... Искам като умра да бъда погребана с органите си, а не като кухо тяло... Може би така мисля, защото вярвам в прераждането или в живота след смъртта, не знам... Но определено не бих си дарила органите. Казала съм го и на родителите си, ако случайно стане така, че си замина преди тях. Остава да накарам личния ми лекар да се подпише и подпечата здравната ми книжка...

Тези,които и след смърта отказват да дарят просто не ги разбирам

А ако органите ти не са пригодни за донорство или пък ти самият имаш тежки алергии,които чрез твоите органи да предадеш на реципиента?Това дали ще е плюс за този,на който ги даряваш?Лесно е да се каже след смъртта нищо не ни е потребно,но трябва ли да правим още някого нещастен,дарявайки орган,който да донесе само проблеми на реципиента?

Защо не..

А ако органите ти не са пригодни за донорство или пък ти самият имаш тежки алергии,които чрез твоите органи да предадеш на реципиента?Това дали ще е плюс за този,на който ги даряваш?Лесно е да се каже след смъртта нищо не ни е потребно,но трябва ли да правим още някого нещастен,дарявайки орган,който да донесе само проблеми на реципиента?

Това , което говориш са пълни глупости - да не мислиш, че органите на пациента не се тестват предварително за какво стават и стават ли изобщо ?!

Знаеш ли какво е HLA-системата и изобщо какво означава една трансплантация ?

Въпросът не е дали има органи, които да стават за трансплантация - то изобщо няма такива....Цяло събитие е , ако някой се съгласи.

Тези, които и след смърта отказват да дарят просто не ги разбирам

Аз след смърта нито ще приемам, нито ще предавам. Остава въпраса, как ще вземеш съгласие/отказ след смърта ми. Освен разбира се, ако има отвъден свят и успеем по някакъв начин да си комуникираме. Тогава ке се разберем.

А сега малко по-сериозно...

Въпросът не е дали има органи, които да стават за трансплантация - то изобщо няма такива....Цяло събитие е , ако някой се съгласи.

Какво означава "ако някой се съгласи"? Последно не беше ли, че всеки който не е декларирал отказ става за рязане т.е. на принципа на мълчаливото съгласие. А и скоро по ТВ-то слушах за това, че самите болници не искат да правят трансплантации, защото разходите им не се покриват.

БНТ

15.08.2009 / 19:58

Репортерски поглед: Решението на трансплантациите

Бъбречните трансплантации ще спестят пари на държавата. Така пациенти отговарят на премиера Бойко Борисов, който заяви че ще търси пари за всички нуждаещи се от присаждане на органи или изгодни кредити. Повечето държави в Европа отдавна са сметнали, че трансплантацията на бъбреци е много по-евтиното лечение отколкото хемодиализа.

Всичко си имаме – закон, чудесно оборудвани болници, специалисти с опит. И въпреки това – трансплантациите не вървят. При хилядите катастрофи по пътя и техните жертви, появата на трупен донор все още е новина.

Иван Димитров –Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания: "Ами трансплантациите в България не вървят поради недофинансирането на системата."

Лекарите, които съобщават, изследват и поддържат донорите и говорят с техните близки, според наредба на здравното министерство получават допълнително заплащане. При това съвсем не символично. Самата трансплантация също се плаща от държавата. Само че нормативът е пропуснал нещо много съществено – не предвижда разходите на болницата за подържане на донора в мозъчна смърт. Около 15-20 хиляди. Освен това нито една болница не е задължена да реагира в случай на подходящ донор.

Иван Димитров: " Както например "Пирогов" 6 -7 години не подават донори, както и други болници, защото казват – не ни е осигурено финансирането на тези дейности."

Така само за миналата година от 17 бъбречни трансплантации само 6 са от трупен донор. Или три случая. А 2700 са на диализа. Освен непълноценният ми живот, лечението само на един излиза около 24 хиляди на година. Или милиони в търгове за лекарства, апаратура. А има ли търгове, има и корупция.В трансплантациите, обаче, няма келепир.

Иван Димитров: "За нас като пациенти нито едно правителство досега не желаеше да се правят трансплантации в България."

Така че остават трансплантациите в чужбина. Само че и Пакистан, и Индия затвориха вратите си. Където можеше да се купи орган срещу риска от некачествена операция. В Европа правилата са ясни – чакаш си реда за трупен донор, може и да не дочакаш. Другата възможност си е чисто криминална. В някоя нелегална клиника, в която върви търговия на органи. Неотдавна се разчу за една такава в Турция. Също и за странно количество роднини от Русия и Израел, които си даваха среща в клиниката на Чирков. Така че не нисколихвени кредити за лечение в чужбина трябват. А добро планиране на парите. И пълна нетърпимост към злоупотреби за сметка на болните.

Автор: Мария Чернева

Редактирано 23 август 200916 г. от yvsot (преглед на промените)

Естестенно , че бих ги дарил, ако стават за това (с изключение на репродуктивния орган)

Ако можеш да удължиш с това живота на друг човек , дори и за няколко години , защо не , все пак сме хора , нали ?

Редактирано 23 август 200916 г. от thejoro (преглед на промените)

Аз след смърта нито ще приемам, нито ще предавам. Остава въпраса, как ще вземеш съгласие/отказ след смърта ми. Освен разбира се, ако има отвъден свят и успеем по някакъв начин да си комуникираме. Тогава ке се разберем.

Не мислиш ли, че нашата връзка би издържала всички прегради на времето и пространството ?

Какво е една смърт за мен - и на оня свят ще те намеря за да ти досаждам

А сега малко по-сериозно...

Какво означава "ако някой се съгласи"? Последно не беше ли, че всеки който не е декларирал отказ става за рязане т.е. на принципа на мълчаливото съгласие. А и скоро по ТВ-то слушах за това, че самите болници не искат да правят трансплантации, защото разходите им не се покриват.

Всичко е в ръцете на близките на починалия.

Ако те не се съгласят - няма и експлантация, няма и транспалнтация

Не е точно така - само Правителствена, Александровска и "Света Екатерина" имат условията да направят трансплантация и пациентът да оцелее след това. Трите болници се конкурират жестоко в момента ( не помниш ли миналата седмица дето едно сърце отиде на боклука заради техните спорове в стил "кой е по-по по най" ?

Иначе разходите за експлантацията се поемат от фондацията.

аз бих ги дарила,честно казано хипотетично бих се чувствала щаслива,че ще дам живот на някого

Не е точно така - само Правителствена, Александровска и "Света Екатерина" имат условията да направят трансплантация и пациентът да оцелее след това. Трите болници се конкурират жестоко в момента ( не помниш ли миналата седмица дето едно сърце отиде на боклука заради техните спорове в стил "кой е по-по по най" ?

Иначе разходите за експлантацията се поемат от фондацията.

Дам, прости невежеството ми. Пишейки, аз използвам думичката трансплантация за целия процес. Грешката е моя.

Все се чудя на приказките от типа "хипотетично бих се чувствала щаслива, че ще дам живот на някого". Не ме разбирайте криво, но кога ще стане това? В редкия, чисто хипотетичен случай, когато знаеш че приритваш камбаната, а над теб са се надвесили със скалпел в едната ръка и купичка с лед в другата. А и в крайна сметка май нямаме думата когато тя е във формата на липсващо "не". Така че въпроса по-скоро опира до: Бихте ли дарили органите на близките си? Ха сега де! Тук идеята, че си дал нещо (част от себе си, но не лично) се примесва с чувството, че нещо ти е отнето. И тази празнота трудно се компенсира с такъв жест, особенно в моментиъе когато е време за решението. Не можеш да обмислиш на спокойствие или да действаш адекватно. Не си в състояние да превъзмогнеш болката с алтруистичен жест причиняващ ти още. Да не говорим, че тогава е етапа на отричане на действителността, станалото не се приема за истина, а за кошмарен сън.

Всичко е в ръцете на близките на починалия.

Ако те не се съгласят - няма и експлантация, няма и транспалнтация

А защо всъщност е така? До известна степен разбирам, но ме интересува сухата бюрократична материя, а не морално-етичните съображения.

А защо всъщност е така? До известна степен разбирам, но ме интересува сухата бюрократична материя, а не морално-етичните съображения.

Как бе приет Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки

На 7 февруари 2002 г. правителството на Симеон Сакскобургготски одобрява проекта на Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Работата по законопроекта продължава 8 месеца.

На 14 март 2002 г. проектозаконът за трансплантациите е внесен в Парламента.

На 30 юли 2003 г. 39-то Народно събрание приема Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Важният момент в него, по който по-късно се дебатира ожесточено, е:

Ако лице не е изразило воля да стане донор на органи приживе, след смъртта му ще се иска съгласието на неговите близки.

Законът е обнародван в ДВ, бр. 83 от 19.09.2003 г. и влиза в сила от 01.01.2004 г.

Репортаж от приемането в Народното събрание на Закона за трансплантациите /видео/

На 8 август 2003 г. президентът Георги Първанов налага вето върху Закона за трансплантациите на органи, тъкани и клетки. С мотивите към ветото се оспорват разпоредбите на пет члена от закона и на първо място текстове за информирано съгласие или несъгласие.

Репортаж за мотивите на президентското вето върху Закона за трансплантациите /видео/

На 11 септември 2003 г. Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки е приет ПОВТОРНО от 39-то Народно събрание. Така парламентът отхвърля президентското вето над закона.

Парламентът гласува повторно Закона за трансплантациите - репортаж /видео/

Със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се създава и Изпълнителната агенция по трансплантация /ИАТ/. Тя осъществява дейности по управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България, определени с Устройствен правилник. Агенцията е правоприемник на Националния център за управление на трансплантацията "Бултрансплант", създаден през 2000 г. с изпълнителен директор д-р Янко Начков. От декември 2005 година изпълнителен директор е проф.Христо Куманов.

Според публичния регистър на ИАТ в България има 45 лечебни заведения, които извършват дейности по ЗТОТК, а тъканните банки са две.

След приемането на закона започва ожесточена полемика. Освен противоположни научни възгледи и различни мнения за правно уреждане, прозират и професионална завист, политически цели, популизъм. Разгорещеният дебат възниква заради необходимостта от промени в закона, който действа неуспешно и е подложен на критики.

ТРИ ГОДИНИ ИЗМИНАВАТ В МЪЧИТЕЛНИ ДЕБАТИ И СКАНДАЛИ ДО ПРИЕМАНЕТО НА ПОПРАВКИТЕ В ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИИТЕ. КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРЕЗ ТЕЗИ ТРИ ГОДИНИ...

Според Министерството на здравеопазването законът въвежда ясни правила и критерии за организационните процедури и ангажименти на институциите, които участват в процеса, както и неговото финансиране.

Според специалистите трудно се преодолява негативната обществена нагласа към донорството. Особено актуален и морален е въпросът с вземането на органи от хора с установена мозъчна смърт – общественото съзнание тук трудно би се променило в посока да бъде спасен живота на други, когато сърцето на наш близък тупти, но е установена мозъчна смърт...

Репортаж за медицински случай на пациент, изпаднал в мозъчна смърт, чиито близки дават съгласие да бъдат присадени органите му - септември 2004 г. /видео/

Защо въпреки съгласието за донорство на органи не е спасен човешки живот - септември 2004 г. /видео/

Лекарите твърдят, че е по-логично хората да изразяват писмено несъгласието си за донорство, отколкото писменото си съгласие. Така за всички, които не са изразили воля, ще се смята, че са дали мълчаливо съгласие за даряване.

Какво казват цифрите за 2004 година, откакто е в сила Законът за трансплантациите (по данни на ИАТ):

Извършени са бъбречни трансплантации с органите на 7 трупни донори на 14 пациенти. През 2003 г. обаче трупните донори са били 12, а реципиентите - 18;

Присажданията на бъбреци от живи донори са 10, докато през 2003 г. са 16.

Специалистите нямат общо мнение на какво се дължи резкият спад в броя на този тип операции. С влизането в сила на Закона за трансплантациите лекарите са длъжни да питат близките, в случай че човек не е декларирал изрично съгласие да дари свои органи. В дебата по приемането на закона е имало опасения, че тази практика ще намали броя на трансплантациите, По старото законодателство при липса на изрична декларация за отказ от донорство в здравната книжка се счита, че човекът е съгласен негови органи и тъкани да се използват за трансплантации.

“Няма промяна в отказите и съгласията на роднините - твърди д-р Янко Начков, директор на ИАТ. - Сега, както и преди 1 януари 2004 година, 65-70 % от близките на пациент, изпаднал в мозъчна смърт, отказват органите му да бъдат дарени. При другия вид донорство - на тъкани, когато сърцето вече е спряло, близките декларират съгласие в 65% от случаите. Това е по-висок процент дори от средното за Европа. Законът за трансплантациите не промени нашата практика, защото и преди 1 януари ние искахме съгласието на близките и без да сме длъжни да го правим", коментира д-р Янко Начков през 2004 година.

Репортаж за проблемите пред донорството - 3 ноември 2004 г. /видео/

През 2003 година проф.Милан Миланов – директор на Централната реанимация в Пирогов” - дава следните оценки:

“Това е един чисто европейски закон. Но аз имам възражения срещу 2-3 текста, които бяха променени в последния момент. С тях буквално за 24 часа депутатите разстреляха от упор българската трансплантация.

Досега хората вписваха в здравните си книжки, че не желаят да станат донори. Така останалите бяха потенциални дарители. Според новите текстове там ще се вписва съгласие за дарителство. Убеден съм обаче, че 90% от хората няма да отидат при джипито си и да направят това, дори да имат желанието да са донори. Така за тях хипотетично се приема, че не са съгласни. И тук е големият проблем, защото тези 90% от хората категорично отпадат от списъка с потенциални донори.”

„Ще си подам оставката като национален консултант по донорство, защото законът за трансплантация ми пречи да работя- заявява проф. Милан Миланов в предаването "Всяка неделя"/27.07.03/.- Новият закон засяга единствено пациентите, на които трябва им се направи трансплантация".

Акад. Николай Минков, присадил за първи път бъбрек у нас – 2003 година:

"Това е възможно най-лошият закон, който може да бъде приет. Той ще спре процеса на трансплантациите, ще намалеят и донорите. Явно много от депутатите не разбират какво са гласували. А президентът беше прав да наложи вето върху закона.”

Д-р Димитър Игнатов, хирург, депутат от СДС – 2003 година:

“Законът е добър. Ако донорството пострада, това ще бъде заради лошата организация. Лекарите трябва да се научат да общуват с хората, да ги предразполагат така, че те да изразят точно волята си - дали да дарят органи, или не. А не да се разчита на най-лесното - изразяването на несъгласие.”

Д-р Людмил Бояджиев, кардиохирург – 2003 година:

“Не съм чел закона. Но за да се съгласиш приживе да дадеш органите си и да спасиш живот, трябва да си сигурен, че те няма да станат обект на спекула. Затова всичко, свързано със сигурността на хората при трансплантациите, трябва да се гарантира от държавата.”

Д-р Алеко Кюркчиев – депутат от НДСВ и член на Комисията по звравеопазване към парламента – 2003 година:

“Въпреки че законът е напълно свободен – съгласие по подразбиране – и сега няма донорство, и трансплантации почти няма. Причината е, че са намесени различни интереси на група специалисти, които смятат, че с промяната на закона ще се намалят доходите им. А истинският проблем е липсата на средства за трансплантации. Ако държавата отделя достатъчно средства, ще има и донори, и трансплантации – няма значение какво е съгласието. Просто няма пари.”

Акад. Петя Василева, завеждащ Клиниката по очни болести в болницата "Св.Анна" – 2004 година:

“Роговицата се взима от починал пациент до 6 часа след настъпването на смъртта. В някои случаи за това време трудно се издирват близките на починалия и в този смисъл ни пречи и регламентираното в Закона "информирано съгласие" за взимане на роговицата.”

Проф. Александър Чирков на въпрос кога българинът ще може да си позволи сърдечна трансплантация:

“Всеки човек ще може да си я позволи, ако за това държавата заделя повече средства. Хайтек медицината, както я наричаме ние, може да се финансира само от обществото - т. е. от държавата и от здравната каса. В момента касата покрива съвсем малка част от разходите, защото е затруднена финансово. Ще трябва да се въоръжим с търпение поне за още 1 -2 години, докато тя поеме 100 % от финансирането на болниците.”

Д-р Николай Михайлов е категоричен:

“Законът не защитава достойнството на донора , това може да стане само чрез изричното негово съгласие." Според д-р Михайлов големият проблем в момента е "липсата на активност за информиране на обществото и реалното непопулярзиране на донорството". Той задава въпроса какво се случва, ако лицето няма близки или не те могат да бъдат намерени в разумно кратък срок, и изразява опасения, че "институцията донор деградира до физически източник на органи и тъкани, чийто собственик става държавата, и това комерсиализира идеята”.

Д-р Крум Кацаров, гастроентеролог, ръководител на отделение във Военномедицинската академия:

“Трансплантацията на черен дроб е нещо като айсберг. В основата му, която не се вижда над повърхността на водата, се крият хиляди условия. Те трябва да бъдат изпълнени. Да започнем със законите. В нашия Закон за трансплантациите има текст за т.нар. информирано съгласие за дарение на органите. Според нас лекарите този текст в никакъв случай няма да стимулира трансплантациите. По-скоро би ги забавил. Важно е и намирането на донор - жив или трупен. Това си остава огромен проблем за България, веригата тук обикновено се къса. Но в частта на пирамидата, която касае материалната страна – апаратурата и обучението на екипите, сме сравнително добре. Разполагаме с екипи, които не бих казал, че са достигнали 100% готовност за чернодробна трансплантация, но успешно са преминали през етапите на обучение. Трябват им още съвсем малко знания.”

Проф.Панчо Панчев – завеждащ Клиниката по урология в Александровска болница и национален консултант по трансплантациите – 2004 година:

“Законът е добър, реши много стари проблеми.. Клаузата за донорството с информирано съгласие обаче е трудно изпълнима за страна като нашата. Изискването да декларираш съгласие е в защита на правата на човека, но работи само в големи страни като САЩ и Германия.

Трябва ни „да" от поне половин България, за да имаме достатъчно донорски органи. По-малките страни решават проблема със съгласие по презумпция - ако приживе не декларираш отказ, се смяташ за съгласен. Такъв е законът в Норвегия. А в България , за да станат всички съпричастни и да пожелаят да запишат съгласие за донорство, трябва да се говори всеки ден и по всякакъв начин. Другият вариант е: да се промени законът. И без това депутатите обещаха, че ако за 6 месеца не даде добри резултати, ще има ремонт. “

Репортаж за проблемите с трансплантациите /видео/

И РЕМОНТЪТ НЕ ЗАКЪСНЯВА.

Председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков поема ангажимент да инициира в началото на 2005 година поправка в Закона за трансплантациите, засягаща информираното несъгласие за донорство на органи. Той казва това пред журналисти в болница "Лозенец" в края на 2004 година. Подобна поправка ще облекчи донорството и ще може да се обърне принципът, приет от Народното събрание за предварително информирано съгласие. Трябва да се осъзнае, че мъртвите могат да служат на живите и в името на живота трябва да направим възможното, допълва проф. Герджиков.

Започва подготовката за изменения в Закона за трансплантациите - всеки българин ще е потенциален донор, освен ако изрично не декларира, че не е съгласен да дари органите си – такава поправка внася здравният министър проф.Радослав Гайдарски.

На 14 юни 2006 година правителството на Сергей Станишев одобрява измененията в Закона за трансплантация на органи, според които се възприема принципа "съгласие по подразбиране" при изразяване приживе на волята на гражданите за даряване на органи след смъртта. Вече ще се декларира само несъгласие за донорство.

Според изследване на НЦИОМ от юни 2006 година по повод измененията в закона сред българите преобладава мнението, че донор на органи може да бъде човек, който изрично е дал съгласието си за това. Тази позиция изразяват 69% от участвалите в изследването на НЦИОМ. Едва 31 на сто от запитаните застават зад позицията, че донор може да бъде всеки, който изрично не е декларирал съгласие в своята здравноосигурителна книжка. 38 процента от участвалите в анкетата казват, че са съгласни техни органи, тъкани и клетки да бъдат взети след смъртта им дори ако те не са дали съгласие приживе, а според 20% съгласието трябва да дават близките на починалия след смъртта му.

На 18 август 2006 година 40-то Народно събрание приема окончателно промените в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Според промените дарител вече може да бъде всеки човек, който не е записал несъгласие за това в здравната си книжка и ако роднините не са заявили писмено несъгласие веднага след смъртта му. Дискусията по текста продължава по време на три пленарни заседания и засяга както практическите, така и теологическите и философските аспекти на законопроекта.

В § 27. (1) законът регламентира: Министерството на здравеопазването информира българските граждани по достъпен начин за условията и реда за вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки в срок до 31 март 2007 г.

Измененията в Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки са обнародвани в ДВ бр.71/01.09.2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.

ЗАКОН за трансплантация на органи, тъкани и клетки

Да,аз бих дарила оганите си.Така или инъче..няма да са ми нужни....

ееехх приятели приятели, много хора от България биха дарили органите си, което е много радващо! ОБАЧЕ цялата ни система и организация е едно голямо лай**! Заради тази система тези като мен, за които е животоспасяващо трансплантацията, живеем буквално на акомулатори! Три пъти седмично на хемодиализа по 4 часа, а през останалото време си като ударен самолет, изморен, отпаднал, без кондиция. На никой не го пожелавам. За съжаление здравната система в наща мила родина е такава, че дори не се опитва да спаси хората които са застрашени по този начин. 2006 отидох в болницата поради обща отпадналост. Дадоха ми направление за хематолог(кръвен лекар). В последствие се оказа, че хемоглобина ми е нисък (беше около 98 при норма за мъжете 130-140). Без да потърси причината въпросният хематолог започна да ме тъпче в продължение на една година със таблетки желязо. 2007 ми направиха изследвания и се оказа, че не са в нормата. Приеха ме в болницата. Направиха ми само един ехограф. На другата сутрин дойде един доктор който миришеше на алкохол и ми каза ще те включим на диализа. Не се съгласих и се подписах и излязох. Взех направление и отидох в УМБАЛ Пловдив. Лежах около 15 дена в болницата. Като цяло бяха много внимателни и любезни. ОБАЧЕ и там ми беше направен само един ехограф и разни общи изследвания като рентген на бял дроб. В крайна сметка диализата според професорите била неизбежна(може би така им е най-лесно). И така вече 2 години живея на диализа. Август месец, благодарение на дарителството на много добри хора и приятели успях да събера необходимата ми сума от около 6500 евро и отидох в Германия за да ми се направят пълни предоперативни изследвания. Един вид като начална фаза за трансплантация. За прегледите не ми се коментира! Само очният преглед трая около 3 часа и ме закачиха на 10 машини най-малко. Та най-важният преглед беше ядрено-магнитният резонанс. Лежах в една тръба 20 мин. и след това професора ми изкара бъбреците на компютъра и си ги въртеше с мишката в каквато перспектива иска.Всичко си личеше! Най ме хвана яд на заключението му. "Ако преди 2 години беше дошъл, може би щяхме да ти помогнем", " Единият ти бъбрек е можел със съгурност да бъде спасен". Единият е бил възпален, а другият кръвоностният съд който го снабдява с кръв се е свил в един участък. Процедурата за поправката траела 20 мин. В България не направиха никакви изследвания. Нима в цялата страна няма нито един ЯМР? Те просто избраха по-лесният начин-диализата! Относно единственото решение - трансплантацията. Ами как учаквате да се правят повече трансплантации, като тук играят много пари и много корпоративни интереси. Много хора печелят от нас и от здравната каса. Никой не си рита хляба. Ако управниците и здравната ни система бяха на ниво, щяхме да сме сред страните с най-висок процент трансплантирани. В това се убедих като прочетох коментарите на повечето от вас. Поздрави! ПС: Ако някой от модераторите мисли, че поста ми не е по темата и е спам, може да го изтрие!

Редактирано 21 септември 200916 г. от driver_sl (преглед на промените)